Решение по дело №450/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 585
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700450
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 585

 

гр. Плевен, 07.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №  450 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация.

Образувано е по жалба на Н.Й.Н. с посочен адрес: ***, против Решение № 11/03.06.2020г. на кмета на Община гр. Ч. Бряг, с което на основание чл.3, ал.1, чл.26, ал.1, т.4, предл.2, чл.28 вр. чл.35, ал.3 от ЗДОИ е разпоредено да се предостави на жалбоподателя информация по подаденото от него заявление като е предоставен линк към същата.

В жалбата и допълнението към нея /л.35/ се сочи, че с подаденото заявление за достъп до обществена информация е поискана такава, свързана с изплатените общински средства от Община Ч.Бряг на изпълнителите по проект „Процедура ВG16RFOP001-2.001-0178-C01; „Енергийна ефективност в периферните райони“; „Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., но на посочения в решението линк не е налична информация за изплатени общински средства, което по същество е отказ за предоставяне на горната информация, целящ прикриване на незаконосъобразното изразходване на публични средства от бюджета на общината. Развиват се доводи за сезиране на прокуратурата за злоупотреба със средства от бюджета на ЕС и се твърди, че Община Червен бряг е отказала достъп до документацията за изплатени общински средства на изпълнителите за неизвършени дейности и некачествено извършени работи. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като общината укрива документация, свързана с нейната административна дейност, по която прокуратурата е установила размера на изплатените общински средства. В заключение се прави искане на основание чл.41 от ЗДОИ да бъде задължена Община Червен бряг да предостави информацията, която е поискана със Заявление вх.№ 45-00-15/22.05.2020 г.

многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на гр.Ч.Бряг“, Ответникът е представил писмен отговор /л.106/, в който изразява становище, че подадената жалба е необоснована и неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като такава. Излагат се доводи, че с оспореното решение е предоставен пълен достъп до поисканата информация под формата на интернет адрес (линк), където са публикувани и общодостъпни поисканите данни. Касае се за официалната страница на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН), съдържаща подробна финансова информация, като в раздел „Тръжни процедури“ са посочени общите стойности на договорите, финансирани по проекта и за трите обособени позиции, в това число и за Обособена позиция 3- „Инженеринг- проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на Обособена позиция № 1 „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Ч.Бряг, ул***, блок 12, входове А и Б“.

Твърди се, че не е налице отказ за предоставяне на поискана със заявлението обществена информация и се сочи, че със заявлението е поискан достъп до информация за изплатените средства от Община Червен бряг, а не достъп до документацията, както е посочено в жалбата пред съда. Излагат се доводи, че информацията на заявителя е предоставена чрез една от формите за достъп, регламентирана от чл.26, ал.1, т.4 ЗДОИ, която е посочена и в подаденото от жалбоподателя заявление.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалба.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав оспорващият се явява лично и поддържа доводите си от жалбата. В указания от съда срок представя писмена защита, изготвена от процесуалния представител адв. Г.С., в която се развиват доводи, свързани с нормативната уредба на достъпа до обществена информация, значимостта на поисканата такава и се твърди, че информацията не е предоставена при спазване разпоредбата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ, тъй като предоставеният линк не съставлява „интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните“ по смисъла на горната разпоредба. В заключение е направено искане да бъде отменено оспореното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законния срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане

По същество същата е неоснователна.

От приетото като писмено доказателство заявление е видно, че жалбоподателят е поискал от ответника в настоящето производство да му бъдат предоставен достъп до информация, във връзка с изплатените средства от Община Червен бряг на изпълнителите по проект „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на гр.Червен бряг“- процедура ВG16RFOP001-2.001-0178-C01; „Енергийна ефективност в периферните райони“; „Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., който проект е приключил през 2019 г.

По горното заявление е издадено обжалваното решение.

Съдът счита, че същото е постановено от компетентен административен орган и отговаря на изискванията на АПК, доколкото е постановен в писмена форма, мотивирано е по надлежния ред и в него са посочени правните и фактически основания за постановяването му.

Съдът намира, че оспореното решение законосъобразно, а жалбата против него е неоснователна. Съображенията за това са следните :

По смисъла на  чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден ѝ от законодателя, възниква задължение за предоставянето ѝ. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл. 39 от същия закон дава указания, как да бъде съобщено това решение на заявителя. Следователно, единствената призната възможност от закона за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна, довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.

В настоящия случай е налице произнасяне на решение, с което е разрешен достъп до поисканата от заявителя обществена информация, което е постановено от компетентен административен орган в законния 14- дневен срок.

Ответникът е предоставил достъп до поисканата информация по реда на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ, предоставяйки линк към същата, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗДОИ, тъй като в заявлението е посочена тази форма за предоставяне на достъп. Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че предоставеният линк не представлява „интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните“ по смисъла на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ. В случая предоставения линк представлява унифициран идентификатор на ресурси по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗДОИ, поради което представлява интернет адрес по смисъла на закона. Въпросният линк осигурява пряк достъп до исканата със заявлението информация, находяща се на интернет страницата на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 /ИСУН/- http://2020.eufunds.bg/bg/, в която са налице и могат да бъдат намерени не само заявените от жалбоподателя данни, но и всички такива, свързани с изпълнение на оперативните програми.

Това, че жалбоподателят не е останал доволен от изчерпателността на предоставената му информация не е обстоятелство, подлежащо на съдебен контрол. Законът не ограничава по никакъв начин гражданите, които считат, че предоставената им информация е в недостатъчен обем, да поискат по съответния ред информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото вече решение за достъп.

При тези съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение. По делото не се установява осъществяване на процесуално представителство чрез юрисконсулт, липсва приложено пълномощно за такъв, а единственото процесуално действие на ответника е подаването на писмен отговор по жалбата, който е изготвен и подписан от кмета на Община Ч.Бряг.

Предвид горепосоченото и на основание осн. чл. 172, ал. 2  от АПК, Административен съд –Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Й.Н. с посочен адрес: ***, против Решение № 11/03.06.2020г. на Кмета на Община гр. Ч. Бряг.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Кмета на Община гр. Ч. Бряг за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Решението да се съобщи на страните.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: