Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 03.07.2019 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №4639 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, подадена чрез адв.С.С.- длъжник по изпълнително дело №20198390400080 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх.№1206/07.02.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№785/07.02.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 437.14 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, чрез адв.С.Г., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство. Представя списък по чл.80 от ГПК.

ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20198390400080 по описа на ЧСИ  И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 01.02.2019г. по молба на „ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, чрез адв.С.Г., срещу длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2018г., издаден по гр.дело №38369/2018г. по описа на СРС, Г.О., 42 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2018г. за договорено адвокатско възнаграждение за адв. С.Г. в размер на 437.14 лв. с ДДС за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във образуване и водене на изпълнително дело. Приложени са доказателства за плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение. Приложени са доказателства за регистрация по ЗДДС на адв. С.Г..

На длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 437.14 лв. с ДДС, разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и сумата от 281.25 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в т.ч. и по т.26.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е депозирал писмено възражение с вх.№785/07.02.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на определените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 437.14 лв. с ДДС, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ не е правилно изчислена.

С постановление с изх.№1206/07.02.2019г. ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, е оставено без уважение възражение с вх.№785/07.02.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 437.14 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са мотиви, че приетите разноски на взискателя за платен адвокатски хонорар са определени в минимален размер, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението за прекомерност се явява неоснователно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.С.Г. не е извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 437.14 лв. с ДДС за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2018г., издаден по гр.дело №38369/2018г. по описа на СРС, Г.О., 42  състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240.00 лв. с ДДС - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. Подадената от взискателя молба на 05.02.2019г. за предприемане на действия по образуваното изпълнително дело не може да се приеме, че представлява извършване на действия по водене на изпълнителното дело. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС.

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 437.14 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 240.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление с изх.№1206/07.02.2019г., с което е оставено без уважение възражение с вх.№785/07.02.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 437.14 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 437.14 лв. с ДДС, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС.

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав не може да се произнесе доколкото от данните по изпълнителното дело не може да се установи какъв е определеният от съдебния изпълнител размер на тази такса. По делото съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ - липсва съставена сметка, в която да са индивидуализирани начислените такси поотделно по вид и размер. В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е посочено единствено обща сума от 281.25 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в т.ч. и тази по т.26. След като по делото няма данни за конкретен размер на начислената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, съответно и няма произнасяне на съдебния изпълнител по постъпилото възражение вх.№785/07.02.2019г. на длъжника в тази част, съдът не би могъл да упражни контрол за законосъобразност досежно размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

 По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление с изх.№1206/07.02.2019г., издадено по изпълнително дело №20198390400080 по описа на ЧСИ  И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№785/07.02.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 437.14 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя - ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК ******, по изпълнително дело №20198390400080 по описа на ЧСИ  И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 437.14 лв. с ДДС до размер на сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ с ДДС. 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                       2.