Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260005
гр. Пловдив, 10 септември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 145 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 13/13. 02. 2020 г. по НОХД № 1753/2019 г., постановена по реда на глава 27 вр. чл. 371 т.1 НПК Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата В.Ц.Х., със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 13. 01. 2019 г. в село Т., обл. П., е умъртвила умишлено другиго – К.А.Х., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК я е ОСЪДИЛ на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ ЗИНЗС съдът е
определил така наложеното наказание подсъдимата В.Ц.Х. да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ
от така наложеното наказание времето, през което подс. В.Х. е била задържана на
основание ЗМВР и НПК, считано от 15. 01.
2019 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по приложените веществени доказателства и по направените по делото разноски.
Недоволна
от така постановената присъда е останала Окръжна прокуратура Пловдив от която, с депозиран протест, се прави
искане за изменение на присъдата и увеличаване размера на наложеното наказание
от първоинстанционния съд.
По
време на съдебното заседание, проведено на 09.07.2020 г. пред Пловдиския
апелативен съд, прокурорът оттегли депозирания протест /л.47 гърба ВНОХД/.
Недоволна от
постановената присъда е останала и подсъдимата В.Х., която чрез своя защитник я
обжалва с въззивна жалба. Твърди се, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и наложеното наказание е явно несправедливо.
Като
алтернативна позиция се поддържа становище за намаляване размера на наложеното
наказание.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че подс. В.Х. и К.Х.били съпрузи. Живеели заедно със сина си в къща, находяща се в с.Т.,
обл.П., ул.С. №*. Имотът
е придобит по наследство от
пострадалия. Случвало
често да имат конфликти, при които подсъдимата била удряна от пострадалия.
През 2014 г. починал синът им и след
този момент отношенията между тях се влошили още повече. Често се случвало пострадалият да удря подсъдимата, в резултат на което по
нея оставали видими следи. Живеели в разделени домакинства. Всеки от тях обитавал различни помещения с отделен
санитарен възел.
Според първостепенния съд К.Х.бил пенсионер, но работил
при своя братовчед Д. К.. Поддържал близки приятелски
отношения със свидетелите Г. и С.К.и дъщеря им Д.К.. С последната пострадалият
имал и колегиални отношения, тъй като тя също работила във фирмата на свид. Д. К.. Отношенията им станали още по-близки, след като през 2015 г. тя заболяла, а малко по-късно се разболяла и дъщеря й. К.Х.се опитвал да помага на
свид.Д.К.. Решил да
й прехвърли притежавания от него, наследствено придобит от родителите му имот,
в който живеели с подсъдимата, срещу задължение за издръжка и гледане. Това
било осъществено през август 2015 г.
Подсъдимата Х. научила за прехвърлянето на имота. Това създало у нея много
неприятни усещания, тъй като през годините също участвала и допринесла за
поддръжката и изграждането на подобрения в този имот. Независимо от влошените отношения със
съпруга й и отчуждаването помежду им, тя не желаела и не възнамерявала да
напуска къщата и да живее другаде.
От своя страна свидетелите Г. и С.К., родители на
свид.Д.К., били
близки с пострадалия и почти всяка неделя му гостували в обитаваната от него и
подсъдимата къща. Често с тях идвал и свид.В.В., който също бил
в близки приятелски отношения с пострадалия и му помагал за поддръжката на
двора на имота.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че на 12.01.2019 г. К.Х.сподели пред колегите си, че му
предстои в понеделник 14.01.2019 г. да постъпи в болница за изследвания.
Същият ден той се прибрал от работа с управляваният от него фирмен автомобил. В неделя сутринта на 13.01.2019 г. неговият колега Д. С. взел
автомобила.
На 13.01.2019 г. преди обяд подсъдимата търсила
връзката си с ключове и тъй като не ги намерила попитала на висок глас
пострадалия. Той също на висок глас й отговорил, че не знае къде са и тя следва
да си ги потърси сама. Спорът помежду им бил чут отсъседката - свид.Й.Б.Същият ден на
гости на К.Х.пристигнали свид. Г. К. и свид. С.К.. В двора на къщата свидетелката заварила пострадалият да търси ключовете на
съпругата си. Гостите се настанили във външната кухня зад гаража, където около
13 ч. ги заварил и свид.В.В..
Заедно приготвили обяд. През това време дошъл и свид.В.В., който за кратко се
присъединил към компанията. Обядвали, като пострадалият изпил не малко количество уиски. Пръв
си тръгнал свид. В.В.. Около 17 ч. това сторили и свидетелите К., а малко след тях си тръгнал и свид. В.В..
Преди да се разделят пострадалият Х. му споменал, че смята да влезе в банята, след
което да си запали печката тип „Чудо“ и климатика в стаята си. Приятелят му напомнил да изключи
печката на газ в лятната кухня и така се разделили.
Междувременно подсъдимата се намирала
в къщата. Видяла, че и последният
гост си отива. Едва след като вече нямало никой, излязла навън и забелязала пострадалия, увит с
хавлия, да отива към ползваната само от него външна баня. В.Х. го последвала и
отново го попитала
къде са ключовете й, при което помежду им възникнал скандал. В този момент
двамата вече се намирали в постройката, представляваща баня с малко антре, без
врата помежду им. Там пострадалият грабнал дървен налъм и посегнал към
подсъдимата да я удари. Тя вдигнала дясната си ръка на нивото на лицето си, за да се защити и ударът
попаднал в ръката й. Пострадалият замахнал с налъма отново, нанасяйки по ръката на жената повече от един удар. Хванал ръцете на
подсъдимата, като ги стискал и извивал. Последвало бутане между двамата, при
което били счупени стъклените врати на шкаф под мивката в банята, а множество парчета стъкла
паднали по пода. Една част от парчетата стъкло наранили пострадалия, поради
което по пода на банята започнала да се стича кръв. При схватките и бутането с
пострадалия, подсъдимата залитнала и паднала на земята по гръб. К.Х.също паднал,
като се озовал върху нея с лице. Борбата помежду им продължила, като
пострадалият стискал подсъдимата за главата й от двете й страни, а тя от своя страна го
натискала с ръце по рамената и по врата му.
В един момент подс. В.Х. успяла да отблъсне пострадалия,
при което той се претърколил наляво от нея по гръб, като ударил главата си в
лява слепоочна област. От удара бил зашеметен и омаломощен, поради което бързо
отпаднали възможностите му за борба и за защита. В този момент подсъдимата
седнала върху гърдите и корема на пострадалия, започвайки да стиска силно с ръце
врата му, докато
той не престанал да диша. Едва тогава махнала ръцете си от врата му, станала от тялото му,
взела хавлиена кърпа от банята и започнала да забърсва кръвта по пода. Напуснала помещението като мъжът останал безжизнен на пода
на банята. Изхвърлила
дървените налъми и кърпата, с която забърсвала пода в контейнера за смет пред
къщата им, измила
ползваните гумените чехли, с които била обута, както и краката си, по които
имало кръв. Дрехите, с които била облечена прибрала в гардероба в стаята си.
Нощта прекарала в къщата и на никого не съобщила за случилото се.
Пловдивският окръжен съд е приел, че
на 14.01.2019 г. подс. В.Х. отишла на работа в
дружеството „С.И.“ АД и отново не споделила с никого за случилото се. Същият
ден около 11.30 -12.00ч свид.Г. К. потърсила по телефона К. Х., но той не
отговорил. Тогава се свързала със свид. В.В. и го помолила да отиде до дома на
пострадалия и провери дали той е там. Към 14 ч. свидетелят отишъл до дома на приятеля си. Направило му впечатление,
че автомобилът, с който същия ден той щял да пътува до болницата се намирал на улицата, без
положението му да е било променяно от предния ден. Влязъл в двора на къщата, проверил в лятната кухня, където
предният ден се били събрали, както и в двора отзад, но не го открил. Когато
отворил вратата на външната баня видял К.Х.да лежи на пода на банята по гръб с
отворени очи, като тялото му било червено, а по пода на банята имало петна от
кръв. Свидетелят В.В. затворил вратата на банята и тръгнал да излиза, като се обадил на К. и
й съобщил, че К.Х.е
мъртъв. Отправил се към Районното управление на полицията в с.Т. и уведомил на дежурния полицай. Придружил двама полицейски
служители до дома на пострадалия и им показал къде е намерил тялото му. След това отишъл
в центъра на селото, за да изчака линейка и да я упъти.
Около 15 ч. била сигнализирана „Криминална полиция” П.. Местопроизшествието е посетено от полицейски служители, сред които
свид. З.К.и извършен оглед с участието на
съдебен лекар. При първоначалният оглед нямало видими признаци, навеждащи към
извод за извършено убийство. Починалият бил намерен във външната баня, легнал
по гръб, с глава насочена към входната врата на помещението, а краката на трупа
се намирали до тоалетната чиния в същото помещение. По цялото помещение имало
следи от червеникава течност. По пода имало парчета стъкло. По тялото на трупа
имало повърхностни наранявания основно по краката и лактите, както и в областта
на главата. След приключване на огледа къщата била
запечатана до получаване на данните от аутопсията на трупа. На следващия ден е извършена аутопсия на трупа, при която било
установено, че причината за смъртта на К.Х.е механична асфиксия. На мястото
били извършени допълнителни огледи и били иззети веществени доказателства.
Описаната по-горе фактическа
обстановка е установена по безспорен начин, след внимателен и задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства. В тази насока показания на св. Д. К. /л.5 и л.6 т.3 ДП/, св. В.В. /л.7, л.8 и
л.10 т.3 ДП/, св.Д.К. /л.11 и л. 14 т.3 ДП/, св. Г. К. /л.19 и л.20 т.3 ДП/, св.
С.К. /л.22 т.3 ДП/, св. В.Г./л.28 т.3 ДП/, св. В.В. /л.29 т.3 ДП/, св. И.Х./л.31
т.3 ДП/, св. Д. К. /л.33 т.3 ДП/, св. Й.Б. /л.34 т.3 ДП/, св. Е.М./л.35 т.3 ДП/,
св. М.М./л.36 т.3 ДП/, от показанията на свидетелите разпитани в хода на
съкратеното съдебно следствие - А.П. /л.72 НОХД/ и В.С./л.72 НОХД/.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочените свидетели,
понеже те са логични, кореспондират едно с друго, дадени са добросъвестно, а
освен това съответстват на останалите доказателства, събрани по делото: т.І ДП
- справка за съдимост /л. 22/, характеристична справка /л.44/, протокол за
оглед на местопроизшествие /л.45/, фотоалбум /л.49/, протокол за оглед /л.61/,
фотоалбум /л.65/, протокол за повторен оглед /л.124/, фотоалбум /л.127/,
протокол за доброволно предаване /л.151/, протокол за доброволно предаване
/л.152/; т.ІІ ДП – нотариални актове /л.16 и л.17/, удостоверение за наследници
/л.62/.
По отношение показанията
на полицейските служители св. В.Д./л.1 т.3 ДП/ и св. З.К./л.3 т.3 ДП/,
първоинстанционният съд правилно е посочил, че в основната си част те са
свързани с узнати обстоятелства от подсъдимата, когато с нея са се водили
опаритивни беседи. Свидетелката В.Д.споделила, че е клиничен психолог по образование и при
проведената беседа с В.Х. използвала инструментарума на водене на
психологическата беседа. По-късно подсъдимата е дала и обяснения, които
свидетелката записвала, а в помещението присъствал и св. З.К.. Очевидно е, че
показанията на св. М.Д.и св. З.К.изобщо
не следва да бъдат обсъждани, с изключение на споделеното от св. З.К., досежно
личните му възприятия при посещенето на местопроизшествието, които съответстват
на обстоятелствата, отразени в огледния протокол.
Според тройната
съдебномедицинска експертиза на труп № 9/2019 г., изготвена от вещите лица М.Б.,
И.Ц.и С.Я./л.3 т.2 ДП/ върху трупа на К.Х.са
установени:
травматични
увреждания на главата изразяващи се в охлузвания, част от които във вид на
драскотини и разкъсно-контузна рана на тила, разкъсно- контузна рана в лява
слепоочна област, драскотина на челото, драскотина на дясна лицева половина,
разкъсно-контузна рана и охлузване по ръба на долна челюст, цианоза на лицето,
кръвонасядане по меките черепни обвивки, оток на мозъка; травматични увреждания
на шията, изразяващи се в счупване на двете рогчета на щитовидния хрущял с
кръвонасядане на меките тъкани в местата на счупванията;
травматични
увреждания на гръдния кош, изразяващи се с: охлузване на гърба, кръвонасядания
и драскотина на гръдния кош, дълбоки кръвонасядания на мускулите на гърба,
дълбоко кръвонасядане в областта на седмо дясно ребро; точтовидни кръвоизливи
под плеврите на белите дробове и под епикарда на сърцето /петна на Т./, оток на
белите дробове;
травматични
увреждания на корема, изразяващи се в кръвонасядане в дясна хълбочна област,
порезна рана, охлузвания и кръвонасядане на седалищната област, дълбоко
кръвонасядане на седалищната област, драскотина на пениса, тъмна, течна кръв, с
изразен венозен застой във вътрешните органи и големите кръвоносни съдове;
травматични
увреждания по горните и долните крайници - охлузване на дясна раменна става,
кръвонасядане и охлузвания на дясна лакътна става, кръвонасядания и охлузвания
на дясна предмишница, драскотини и охлузвания на лява мишница;
кръвонасядане
обхващащо лява мишница, лакътна става и предмишница, охлузване на лява лакътна
става, охлузвания на лява предмишница, охлузване на 4-ти пръст на лявата ръка,
дълбоки кръвонасядания на двете лакътни стави, дълбоко кръвонасядане на задната
повърхност на дясна мишница, охлузвания на дясно бедро, охлузвания,
кръвонасядане и драскотини на дясната коленна става;
драскотини,
кръвонасядане, охлузвания и порезна рана на дясна подбедрица; охлузвания,
кръвонасядане на дясна глезенна става;
охлузвания,
кръвонасядания, драскотини и порезна рана на дясно ходило, множество охлузвания
и драскотини по долната повърхност на дясното ходило, охлузване на ляво бедро,
драскотини и кръвонасядане на лява коленна става, охлузвания на лява
подбедрица, порезна рана на ляво ходило, кръвонасядане на лява глезенна става,
драскотини по лявото ходило, драскотини по долната повърхност на лявото ходило;
болестни изменения на
някои вътрешни органи, изразяващи се в генерализирана атеросклероза,
хипертрофия на миокарда, обикновена киста на десен бъбрек, хроничен
пиелонефрит.
Експертизата
посочила, че описаните разкъсно-контузии рани в областта на главата,
охлузванията по главата, тялото и крайниците, кръвонасяданията по тялото и
крайниците, дълбоките кръвонасядания в областта на лакътните стави, дясната
мишница, седалището, гърба и на 7-мо ребро в дясно са причинени от действието
на твърди, тъпи предмети. Линейните охлузвания/драскотини/ и порезните рани са
причинени от действието на предмет/и с остър връх или режещ ръб.
Причината за смъртта
на К. Х., според вещите лица била механична асфиксия от притискане на шията, за
което сочили общоасфиктичните белези на настъпилата смърт - цианоза на лицето,
точковидни кръвоизливи под плеврите на белите дробове и точковидни кръвоизливи
под епикарда на сърцето, оток на мозъка и белите дробове, тъмна, течна кръв с
изразен венозен застой във вътрешните органи и големите кръвоносни съдове,
както и наличните счупвания на двете рогчета на щитовидния хрущял с
кръвонасядане на тъканите в местата на счупванията.
Видно от
съдебномедицинската експертиза на живо лице № 50/2019 г., изготвена от вещото
лице К. Х., след преглед на В.Х. е установено дълбоко охлузване и кръвонасядане
по десния горен крайник и дълбоко охлузване по дясно ходило.
Описаните увреждания
експертизата посочила, че са причинени по механизъм на удар с или върху твърд тъп
предмет и неговото тангенциално действие и са причинили на подсъдимата болка и
страдание без разстройство на здравето.
От комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на вещите лица А.А. и Д.К. /л.75 т.2 ДП/, подс. В.Х.,
според която тя не страда от психично заболяване, не се води на психиатричен
учет в ЦПЗ гр.П. и не е ползвала психиатрична и психологична помощ до момента
на инкриминираното деяние. Към момента на извършване на деянието Х., според
експертизата, е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си. След извършване на деянието била със запазена психична
годност разбира свойството и значението на извършеното. Психическото състояние
на подсъдимата и позволява да възприема фактите, които имат значение за делото,
да дава достоверни обяснения за тях.
В хода на досъдебното производство са назначени и съдебно –медицински експертизи на иззетите при огледите на местопроизшествие веществени доказателства, както и ДНК експертиза на следи от кръв и химическа експертиза за съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия.
От съдебно-медицинската експертиза №703/2019
г., изготвена от вещото лице Д. Д. /л.54 т.2 ДП/, се установява, че кръвната група по еритроцитната система АВО на
течната кръв от В.Х. е А/в/, а кръвната
група на пострадалия К.Х.по същата система е В/а/.
Според съдебно-медицинската експертиза
№140/2019 г. /л.25 т.2 ДП/, изготвена от вещото лице Д. Д., по иззети при
огледа от 15.01.2019 г. веществени доказателства има човешка кръв.
Това са следи иззети от помещението, в
което е осъществено деянието: следа, иззета под душа в банята /№4 от протокол
за оглед/, от вътрешната стена на банята /№5/, от пластмасово столче в банята
/№6/, следа иззета под прага в помещението с пералня /№7/, всички до тук от
кръвна група В, каквато е кръвната група на пострадалия.
Същата кръвта група като тази на
пострадалия са и следите от кръв, открити по зелена блуза с дълъг ръкав и
качулка, иззета на 14.01.2019 г. при оглед на МП /№2 от протокола/, черен
памучен панталон и черни чорапи, от същия оглед, и десет броя марлени тампони с
червенокафяво зацапване от иззети при оглед на 16.01.2019 г. /ВД №8 от
протокола за оглед/ като проби от места с червени петна и зацапвания открити от
в банята където е открит и трупа на пострадалия.
От изложеното е видно, че следи от кръв,
съответстващи на кръвна група А, който е подсъдимата не са открити на
местопроизшествието. Всички следи от кръв там са били от кръвна група В.
Следи от кръвна група А са установени по
№18 от експертизата - бял чаршаф, ВД№ 8 от оглед 15.01.2019 г, иззет от легло в
къщата открит в сгънато положение, №25 от експертизата- одеяло светло тъмно
розово от оглед ВД №7 от протокола за оглед от 16.01.2019 г., открито в спалня
в къщата, №28 от експертизата - черни гумени ботуши с връзки, ВД №6 от оглед от
16.01.2019 г. иззети от външно санитарно помещение където се намира бойлер
снимка 33 от фотоалбума към същия оглед. Тези веществени доказателства нямат
значение към фактическата обстановка по делото, тъй като няма обстоятелства,
които да ги свързват с него.
Изготвената по делото ДНК експертиза
/л.60 т.2 ДП/ не установява, по нокътните изрезки и поднокътно съдържимо, иззети
от подсъдимата на 05.02.2019г при СМЕ №226/2019 г. /л.44 т.2 ДП/ да има следи
от кръв. Изготвената ДНК експертиза
установява, че кръвта открита по нокътните изрезки и поднокътното съдържимо на К.
Х., иззети на 29.01.2019 г. при СМЕ №175/2019 г. /л.48 т.2 ДП/ е на
пострадалия.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е била назначена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза /л.93 НОХД/.
Видно от заключението на вещите лица С.С.,
М.Б. и С.Я.всички травматични увреждания по пострадалия са били причинени за
кратък период от време, за което се съди по тяхната групираност. Това според
експертите, както и сравнително ограничената по пространство сцена на
местопроизшествието сочи за почти еднакво взаиморазположение на пострадалия и
подсъдимата. Уврежданията имат характеристики на прижизнени, с давност сходна с
времето на причиняването им.
Вещите лица изразяват становище, че е възможно
от научна гледна точка те да са причинени в последователността, в която
съобщава подсъдимата, като последното от травматичните увреждания е душенето в
областта на шията с ръце, довело до смъртта на пострадалия.
Според тях уврежданията по тялото на Х.
са причинени по време на динамичен процес, при който той неколкократно е
променял положението на тялото си, но със сигурност се отличават три положения-
в изправено, когато е получил нараняванията по ходилата си, на колене, когато е
получил нараняванията по подбедриците и коленете и по гръб, когато е получил
уврежданията по гръдния кош, корема и седалището.
Травматичните увреждания по тялото на
пострадалия са с повърхностен характер и сами по себе си не биха могли да
повлияят значимо на физическите му сили и способности. Излялата се по пода
кръв, макар и незначителна по количество за здравословното състояние на К.Х.е
направила пода хлъзгав, което е била и предпоставка за загуба на равновесие и
падане.
Вещите лица считат, че е имало момент
при борбата между В.Х. и К. Х., когато е
настъпило внезапно, бързо отпадане на възможностите за защита и борба от страна
на пострадалия. Това е позволило последващото душене, без белези от защита по
тялото на подсъдимата. Активният до този момент Х. е изпаднал в омаломощено
състояние, бил е повален по гръб и удушен с ръце.
Тъй като в областта на главата му е
установена разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на окосмената част,
се прави извод за удар, довел до краткотрайно количествено разстройство на
съзнанието му. В този момент той и бил с нарушена координация, объркан или в
безсъзнание за кратък период.
В разясненията си пред съда експертите
изрично са заявили, че травмата в главата на пострадалия е основната причина за
изпадането му в описаното състояние. Това е рязка промяна в състоянието му,
което е дало възможност да се реализират действията на подсъдимата по
притискане на шията на пострадалия, от които настъпва смъртта му още в нейно
присъствие.
Вещите лица са посочили, че защитни
наранявания по подсъдимата, причинени точно в този момент няма. Травматичните
увреждания, установени по дясната й ръка може да се счетат за защитни предвид
местоположението им, предполагащо вдигане на ръката пред лицето на подсъдимата,
така както посочва и подсъдимата. Те обаче са причинени в момент по-ранен от
преминаване на тялото на пострадалия по гръб, още в началото на конфликта
помежду им, когато и двамата са били в изправен стоеж.
Правилно заключенията на вещите лица са
възприети с доверие. Те са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите
познания и опит в съответните области. Освен това кореспондират и с останалите
доказателства, събрани по делото.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд законосъобразно е преценил, че
подс. В.Х. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението, визирано в чл. 115 НК, понеже на 13. 01. 2019 г. в село Т., обл. П., е умъртвила умишлено
другиго – К.А.Х..
От субективна страна престъплението е извършено
с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване.
Не може да се приеме за основателен
доводът на защитата, който се поддържа във въззивната жалба, че в случая е
налице противоправно нападение от страна на пострадалия.
Според предлаганата версия във фаталния
ден, 13.01.2019 г., между подсъдимата и пострадалия още сутринта възникнал спор
за връзка ключове от жилището. След като гостите си тръгнали, а К.Х.отивал да се къпе, спорът продължил. Той
бил алкохолно повлиян, предвид установените 2.64 промила алкохол в кръвта му. В
началото заплашил подсъдимата с думите „Ще те убия! Ще те ликвидирам! Ще те
убия!“ и пристъпил към действия, когато двамата били един срещу друг изправени.
Ударил няколко пъти подсъдимата с налъм
по главата в окосмената й част и дясната ръка. В тази насока се прави
възражение, според което пострадалият започнал нападание, подсъдимата е била в
правото си да се защити, респ. противоправното нападение не е било прекратено,
а е продължило. Според защитата пострадалият започнал да души подсъдимата и тя
някак си успяла да го отблъсне и при бутането той си ударил главата в плочките
в банята. Тогава подсъдимата силно уплашена и смутена от нападението на съпруга
си, осъзнала, че става въпрос за „кой кого“. Възползвайки се от зашеметяването му
и алкохолното му опиване, се озовала върху него и го притиснала с ръце за
шията.
Пловдивският апелативен съд внимателно
обсъди тези възражения и счита, че те не могат да бъдат споделени.
В мотивите към атакуваната присъда са
обсъдени показанията на св. Е.М./л.35 т.3 ДП/ и св. М.М./л.36 т.3 ДП/, въз
основа на които е направен извод за проявявано насилие от страна на пострадалия
спрямо подс. В.Х.. Показанията на двамата свидетели кореспондират и с думите на
св. А.П. /л. 72 НОХД/, а така също и със заключението на комплексната
съдебно-психиатрична експертиза, според която конретният повод за извършване на
деянието е посочен като ситуативен, а мотивът за него е дългогодишно
генерираният негативизъм и напрежение между съпрузите. Всичко това съотвества и
на обясненията на подсъдимата в тази им част. Досежно тези обстоятелства спор
между страните няма, а и първостепенният съд ги е анализирал подробно и е
изложил убедителни съображения в тази насока, които настоящата инстанция
споделя.
Обсъждайки
защитната теза на подсъдимата следва да бъдат анализирани обясненията, които тя
е депозирала както в хода на досъдебното, така и по време на съдебното следствие.
Пред първоинстанционния съд
подс. В.Х. заявила, че пострадалият заключвал къщата, когато се събирал с
приятели, за да не може подсъдимата да излезе и да ги безпокои. Според думите й
накрая входът останал с едни ключове. Пред съда тя е обяснила, че на 13. 01.
2019 г. в късния следобед К.Х.заключил къщата отвън и тя не е успяла да влезе.
Помолила го да й ги даде няколко пъти, но не се получила тогава го видяла да
влиза към банята и го сподирила с цел да ги потърси. Твърдението й е било
свързано с обстоятелството, че тогава била нападната, ударена с един налъм през
лицето и за да се защити го стиснала и
бутнала огледалото. Описала е, че е започнала разправия, при която имало борба,
в която доминирал пострадалият. След това се е опитала да убеди съда, че не
помни какво се е случило, видяла, че ключовете са били на прозореца в банята от
вътрешната страна. Взела ги и си отключила. Сутринта отишла на работа, без да
разбере какво се е случило.
Малко по-нататък в своите
обяснения, подсъдимата споделила пред съда, че когато разбрала, че е заключена
– потърсила ключовете си долу в лятната кухня и веднага след това лансирала
тезата, че всъщност била в лятната кухня и прибирайки се, видяла, че къщата е
заключена. След това заявила, че
пострадалият всъщност заключил къщата в късния следобед, а тя преди това си
била на етажа.
По-нататък в обясненията си
подсъдимата /л. 96 НОХД/ отново се опитвала да убеди съда в своята версия, а
именно, че взела ябълки от мазето, като преди това минала през лятната кухня.
Тогава видяла, че е заключена, опитала се да влезе и запитала пострадалия къде
са ключовете, получила отказ от негова страна да й ги даде и така започнал
конфликтът.
Пловдивският апелативен съд
счита, че напълно обосновано в мотивите към атакуваната присъда тези твърдения
на подс. Х. не са били кредитирани. Думите й са изключително противоречиви,
нелогични, а освен това не кореспондират и с останалите доказателства, събрани
по делото.
Първоначално в своите
обяснения пред съда подс. В.Х. заявила, че пострадалият заключвал къщата, за да
не може тя да излезе, когато се събирал с приятели, а веднага след това променя
тези свои твърдения, заявявайки всъщност, че била отвън и не е могла да влезе
вече в заключения си дом.
И настоящата инстанция
счита за категорично дискредитирани думите й, че конфликтът по повод ключовете
е възникнал след тръгването на компанията в следобедните часове. Това се
опровергава от показанията на св. Г. К. /л. 19 т. 3 ДП/. Пред органите на
досъдебното производство тази свидетелка е доверила, че на 13. 01. 2019 г.
около 10:30 – 11:00 ч. сутринта отишли със съпруга си К., за да се видят с
пострадалия. Паркирали автомобила пред къщата и тя влязла първа в двора.
Заварила пострадалия да прави нещо с дистанционно. Той изрично подчертал, че го
изкарал от кофата за поклук пред къщата, за да провери дали жена му не си е
хвърлил с други неща ключовете там. Нещо повече, св. Г. К. е доверила, че
по-рано същата сутрин жена му го обвинила, че й бил взел ключовете, а той
заявил, че не е сторил това и именно поради тази причина той ги е търсил.
Свидетелката потвърдила, че са си тръгнали от дома на пострадалия няколко часа
по-късно – около 16:30 – 17:00 часа. В идентична насока са и показанията на св.
Д.К. /л. 13 абз. 1 т. 3 ДП/, която също е узнала от св. Г. К., че са ходили с
баща й на 13. 01. 2019 г. при К.Х.в дома му в с. Т., за да го видят. И пред нея
св. Г. К. заявила, че сутринта на въпросната дата пострадалият се карал със
съпругата си по повод някакви ключове.
Показанията на посочените
свидетелки съответстват и на споделеното от св. Й.Б. /л. 34 гърба, абз. 2 т. 3
ДП/. Тя заявила пред органите на досъдебното производство, че в неделя – 13.
01. 2019 г., около 10 часа чула караница от дома на Х.И. Конфликтът се
разигравал вътре в салона на къщата, защото чула да се затваря прозореца.
Показателни са думите, които тя е възприела, изречени от пострадалия, а именно
„остави ме на мира“. Караницата продължила около 2-3 мин., след което всичко
утихнало. Тази свидетелка също потвърдила времето на пристигане и отпътуване на
компанията, която дошла на гости на пострадалия.
Следователно, напълно
правилно първостепенният съд не е кредитирал обясненията на подс. В.Х. в тази
им част.
И настоящата инстанция
счита, че показанията на св. Г. К. и св. Д.К. следва да бъдат кредитирани и не могат
да се приемат твърденията на подсъдимата, както относно заключването й от
страна на пострадалия, така и досежно наличието само на един комплект ключове.
Въз основа на анализараните
по-горе доказателства и въззивната инстанция счита, че конфликтът не е
възникнал след отпътуването на компанията и поводът за него не е свързан с поведението
на пострадалия, в каквато насока твърди подсъдимата, а именно, че е била
заключена в жилището си.
Също във връзка с предлаганата защитна
теза, която се поддържа и в жалбата пред настоящата инстанция, Пловдивският
апелативен съд обсъди и твърденията й досежно броя и местоположението на
нанесените удари от страна на К. Х..
По време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд подсъдимата първоначално /л. 74 НОХД/ е заявила, че след
като влезнала след пострадалия в банята, той я нападнал и ударил с един налъм
през лицето и тя, за да се защити, го бутнала към огледалото. Малко след това
/л. 75 абз. 1 НОХД/ заявила, че влезнала след пострадалия в банята и в този
момент той я ударил с налъм по главата. Дори посочила, че първият удар е
попаднал в дясната горна част на главата. След това е получила удари с ръка в
лицето и друг удар в ръката.
Тъй като са събрани противоречия в
депозираните пред Пловдивския окръжен съд обяснения и тези, дадени по време на
дознанието, първоинстанционният съд е приобщил обясненията й предвид
констатираните противоречия. В тях подсъдимата е заявила, че след като
забелязала, че приятелите са си тръгнали, слезнала на двора и видяла К.Х.да
отива към външната баня, завит в хавлия. Отново го попитала къде са ключовете и
тогава той грабнал нещо твърдо и понечил да я удари. Тя вдигнала ръка да се
предпази и получила силен удар по ръката. След това последвали още силни удари
по ръката. Именно от тези удари тя паднала на земята, тогава пострадалият я
ударил със същия предмет по десния крак и продължил по посока на външната баня.
По-нататък подсъдимата доверила, че станала и тръгнала след пострадалия, за да
провери дали ключовете не са именно в тази баня, до която тя нямала достъп.
Именно в тези обяснения уточнява две
важни обстоятелства: първото е, че още сутринта на същия ден са имали
спречкване със съпруга си относно местонахождението на въпросната връзка с
ключове и причината тя да ги търси е, че не може да заключи входната врата на
къщата вечерта, а също така и нейната си стая; второто е, че тя влезла след
съпруга си в банята и забелязала, че връзката й с ключове се намира на
прозореца от вътрешната страна на помещението. Тогава се подхлъзнала на
плочките и паднала. В един момент К. се озовал върху нея и започнали да се
борят. Успяла да го избута вдясно от себе си, когато пък той си ударил главата
в плочките и паднал на земята.
С основание в тази част обясненията на подсъдимата,
дадени по време на досъдебното производство в протокола й за разпит от 16. 01.
2019 г. /л. 17 т. 1 ДП/ са били възприети. С оглед правните изводи и доводът на
защитата, обясненията в тази част, в която са кредитирани, следва да се
съпоставят внимателно и с назначената по време на съдебното следствие
допълнителна тройна съдебно - медицинска експертиза /л. 93 НОХД/.
Вещите лица обстойно са анализирали
установените като обективни находки увреждания по тялото на пострадалия и на
подсъдимата и изключително прецизно са посочили какъв е механизмът на
причиняване на уврежданията спрямо подсъдимата и пострадалия.
Според становището им е възможно
травматичните увреждания по тялото на К.Х.да са получени по начина, по който
съобщава подсъдимата. Те са приели, че най-вероятно първо са получени
уврежданията от пръснатите по пода счупени стъкла по долните крайници на
пострадалия предвид линейните охлузвания те приемат за достоверно твърдението,
че в момента на получаването им той е бил изправено положение и е стъпвал върху
парчетата от счупено стъкло.
Разпределението на линейните охлузвания
по долните крайници, основно по предните повърхности на двете подбедрици и
коленните стави, според вещите лица сочат, че при получаването им Х. е бил на
колене върху счупените фрагменти от стъкло на земята, т. е. съответства същият
да е бил над подсъдимата в момент на сборичкване на пода.
В следващия момент пострадалият ударил
главата си в твърд тъп предмет /стена, пода, или друг предмет в банята/ в
лявата слепоочна област, получавайки разкъсно-контузна рана в същата област. Това,
според експертите, съответства на обясненията на подсъдимата, че е успяла да го
избута вдясно, когато К.Х.си ударил главата в плочките.
По-нататък в своето заключения вещите
лица са подчертали, че е последвало притискане в областта на гръдния кош и
корема върху пода, при което са получени травматичните увреждания – охлузвания
на гърба, кръвонасядания на мускулите на гърба от пристикане върху пода,
дълбоко кръвонасядане в областта на седмо дясно ребро, кръвонасядане в дясната
хълбочна област, порезна рана, охлузване
и кръвонасядане на седалищната област, дълбоко кръвонасядане на седалищната
област от притискане върху пода и фрагментните стъкла, драскотина на пениса.
Експертите са посочили, че притискането
на гръдния кош и по корема е извършено най-вероятно от тялото на В.Х. докато К.Х.е
бил по гръб на пода, което съответства на думите на подсъдимата, че е имало и
такъв момент, в който тя да била над пострадалия. Последвало притискане на
шията с ръце, от което са получени кръвонасяданията по меките тъкани на шията,
счупване на рогчетата на шитовидния хрущял, разкъсно – контузна рана по десния
ръб на долната челюст с последващо настъпване на смъртта.
Вещите лица са подчертали, че е имало
момент в развитието на инцидента при борбата между двамата, в който е настъпило
внезапно или бързо отпадане на възможнистите за защита и борба от страна на Х.,
което е позволило последващото душене, без белези от защитата по тялото на
подсъдимата. Активният до този момент Х. изпаднал в омаломощено състояние, бил
е повален по гръб и удушен с ръце.
В заключението е прието, че установените
травматични увреждания са с повърхностен характер и сами по себе си не биха
могли да повлияят значимо върху физическите му възможнистти и способности.
Нараняванията по долните му крайници са източник на кървене. Излялата се, макар
и незначително за здравословното състояние на пострадалия, кръв е направила
пода хлъзгав и е била предпоставка за загуба на равновесие и падане.
В същото време обаче, експертите са установили
наличието на травма в областта на главата с разкъсно – контузна рана в лявата
слепоочна област на окосмената част на главата. Именно тя е довела до
краткотрайно количествено разстройство на съзнанието, което е оставило К.Х.в
нарушена координация, объркан или в безсъзнание за кратък период от време.
Съчетана с тежката степен на алкохолно опиване тази травма дава на експертите и
приемливо обяснения за крайния етап от развитието на инцидента.
В своето заключение вещите лица приемат,
че в съдебно – медицинската експертиза на живо лице, досежно травматичните
увреждания на подс. В.Х., единствено кръвонасядането и дълбокото охлузване на
горния десен крайник отговарят по характеристика да са получени в момента на
възникналия на 13. 01. 2019 г. инцидент. В тази насока експертите са отразили,
че установеното при прегледа кръвонасядане обхваща голяма площ, долна трета на
мишницата до долна трета на предмишницата, и не би могла да се получи от един
единствен удар. Вероятно се касае за повече от един удар в горния десен
крайник.
Ударите по тялото на подсъдимата са
нанесени с твърд, тъп предмет така, както е прието в съдебно – медицинската
експертиза на живо лице. По отношение на посоченото и в обвинителния акт, и в
мотивите на Окръжния съд, че те са нанесени с дървен налъм, следва да се
отбележи, че видно от протокола за оглед на веществени доказателства и
фотоалбума /л. 147 и сл. т. 1 ДП/ е установено, че казанът е пълен с боклуци
почти по пълния капацитет на обема си, но сред отпадъците не се наблюдават
дрехи, обувки или други части от облекло включително и вещи, за които
подсъдимата е заявила в своите обяснения, че след инцидента ги е изхвърлила
там.
С оглед на това не може да се приеме
тезата за наличието на превишаване пределите на неизбежната отбрана, понеже
липсва основният елемент, свързан с наличието на непосредствено нападение
спрямо подсъдимата. При сборичкването в санитарното помещение, следва да са
подчертае, че подсъдимата сама е сподирила вътре К. Х.. Въпреки, че е имало
момент, в който той се е намирал над нея, след видимото отпадане и изпадане на
пострадалия в омаломощено състояние, той е повален по граб и удушен с ръце.
Следователно в момента, в който
пострадалият е станал дезориентиран и умаломощен е нямал физическа възможност
да продължи участието си в конфликта нападението вече е било прекратено.
Нападението е прекратено, когато е
отблъснато от нападнатия. Кратковременното прекъсване на нападението обаче не
значи прекратяване на нападението. След като нападението е прекратено, деянията
на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно
раздразнение, а не като извършени при неизбежна отбрана /ППВС №12/1973 г. т.5/.
В кокретния случай след като е
последвала пострадалия в тясното помещение на банята, между него и подсъдимата
е възникнал отново конфликт, прерастнал в сборичкване. В един момент К.Х.се е
намирал върху подс. В.Х.. След полученото нараняване в слепоочната област обаче
той е бил дезоирентиран и отпаднал. Именно тогава тя е успяла да се озове над
него и да започне да го притска в областта на шията с ръце. Следователно
напълно правилно, след като е приел началото на конфликта за нападение,
първостепенният съд е преценил, че тое безвъзрватно прекратено в този момент.
Очевидно не може да се приеме, че е налице неговото краткотрайно прекъсване.
Убийството не е извършено при неизбежна
отбрана или превишаване на нейните предели, когато противоправното нападение от
страна на пострадалия е отблъснато и прекратено и последният няма възможност
веднага да го възобнови /Р-632-87 ІІ н.о./.
За да се изключи наличието на неизбежна
отбрана или превишаване на нейните предели, съдът трябва да направи категорична
констатация, че нападението е окончателно прекратено поради отказ от страна на
нападеля или поради отблъскването му от нападнатия /Р 294-81-І н.о./.
Прекратяване на на нападението,
предприето от пострадалия, е налице когато той по собствени подбуди или
обективна невъзможност да го продължи, е дал външен израз на отказ от
по-нататъшни действия, застрашаващи живота и здравето на нападнатия /Р-20-90-ІІ
н.о./.
Неоснователен е доводът на защитата,
според който е необходимо да се приеме, че действията на подсъдимата сее дължат
на уплаха или смущение. Както беше посочено по-горе, в конкретния случай не
може да се приеме тезата за превишаване пределите на неизбежна отбрана, но с
оглед процесуална коректност въззивната инстанция внимателно обсъди и това
възражение, тъй като същото е свързано и с искането за преквалификация на
деянието по чл. 119 от НК, което след изслушване заключението на допълнителната
експертиза, назначена по време на въззивното съдебно следствие не се поддържа
от защитата.
Поведението на подсъдимата преди и по
време на инцидента изключтелно внимателно е било предмет предмет на обсъждане в
първоначалната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.
75, т. 2 ДП/. Вещите лица са посочили, че прави впечатление поведението на
подекспертната непосредствено преди самото деяние, предвид наличните данни за
физическо насилие към нея от страна на пострадалия. В експертизата е посочено,
че в деня на инкриминираното деяние двамата съпрузи имат обичайна по характер
комуникация /конфликт по повод ключовете/, която започва сутринта и се
възобновява следобеда. В тази насока като рисков е преценен актът, с който тя
предприема последването на съпруга си в малко тясно помещение, каквато е
банята, и в което той наистина би могъл да установи контрол над нея и да я
малтретира физически.
Отделно от това е посочено, че,
предприемайки това свое действие, подсъдимата е била напълно наясно, че К.Х.е
употребил алкохол, което, от своя страна, водело до повишаване на неговата
агресивност. Вещите лица са посочили, че предвид разликата във физическия
капацитет между двамата съпрузи, то е неарилистично да се допусне, че такива
увреждания, като количество и естество, биха могли да се нанесат от подсъдимата
в хода на схватката между нея и съпруга й. Ако е било така, дори и да се
пренебрегне физическото превъзходство на К. Х., по тялото на подсъдимата би
следвало да има съответстващи на подобна ожесточена схватка травматични
увреждания. Такива обаче не се констатират от съдебно-медицинската експретиза.
Въз основа на това и експертите са направили извод за проблематичната
достоверност и автентичността в споделеното от нея, че по време и след
извършване на деянието тя се е намирала в необичайно психическо състояние –
първоначално много уплашена, а впоследствие в емоционален шок, до степен той да
е предизвикал у нея последваща частична амнезия. В конкретната ситуация
инцидентът не се е отличавал по нищо от многобройни предишни ситуации на
конфликт, включително и с физическо стълкновение между съпрузите.
По отношение на емоционалния шок, за
който подсъдимата споделя, вещите лица са приели, че такова състояние не би
следвало да възникне заради обичаен конфликт със съпруга й, а по-скоро то би
било закономерна последица, ако тя е нанесла травматичните увреждания по тялото
на К. Х., най-вече е причинила смъртта му чрез механична асфикция.
Анализирайки емоционалното състояние на
подсъдимата, вещите лица са акцентирали и върху действията й непосредствено
след извършване на деянието. Подчертали са елементи на организираност, което
говори за рационални действия по посока опити за заличаване на следи от
извършеното – избърсване с кърпа на кръвта от пода на банята, изхвърляне на
кърпата, изпиране на дрехите и т.н.
С оглед обективното всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото и гарантиране правото на защита на
подсъдимата беше назначена и изслушана допълнителна комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по време на въззивното съдебно
следствие.
От заключението на вещите лица А.А. и Д.К. /л.60 ВНОХД/ се установява, че
емоциолнато състояние на подс. В.Х. към момента на ицидента на 13.01.2019 г. се
характеризира с повишена възбуда, вътрешно напрежение, раздразнителност, гняв и
емоционална нестабилност.
В случая не може да се обсъжда въпросът
за наличие на уплаха и смущение у подескпертната – независимо дали инцидентът е
започнал извън тясното помещение /предвид обясненията, дадени по време на
досъдебното производство/ или в банята /предвид последващите й твърдения,
приети и в обвинителния акт и в мотивите към атакуваната присъда.Това е така,
понеже отсъстват предпоставки за възникване на такива състояния – нито в
конкретната ситуация, нито в личността на подсъдимата.
Независимо, че при пострадалия е
установено средна степен на алкохолно опивана, няма данни за необчиайно
състояние при него. Това може да се обясни с толерантността му респ.
поносимостта му към приема на алкохол.
Не се установяват данни за наличие на
късосъединителна реакция у подс. В.Х.. Това е така, понеже липсват характеристиките
на такава късосъединителна реакция, а именно импулсивно действие с моментно
стеснено съзнание, отслабена връзка с реалността.
Досежно наличието на кракто време, в
което пострадалият е бил омаломощен, защитата твърди, че точно тогава
подсъдимата не имала възможност да прецени, че нападението вече е било
прекратено и тогава е извършила деянието, вещите лица изрично са анализирали
този въпрос. Изрично са подчертали, чее налице едно продължително
съприкосновение между двамата с множество действия, което изключва изискването
за реакция /моментно, кратко/. Освен това връзката с реалността на
подекспертната е през цялото време запазена и излизането й от банята е свързано
с удовлетворяване на желанието й - вземането на връзката с ключове.
С оглед на всичко изложено по-горе
Пловдивският апелативен съд счита, че, освен че не може да се приеме версията,
лансирана от защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана, то в
никакъв случай не може да се приеме, че това превишаване се дължи на уплаха или
смущение в хипотезата на чл. 12 ал. 4
НК.
Няма и основание да се преме и наличието
на афект у пострадалата, с оглед заключението на компетентните вещи лица, което
изцяло кореспондира с останалите гасни доказателства, събрани по делото респ.
не следва да преквалифицира деянието и по смисъла на 118 НК. По този начин беше
изпълнено изискването в цитираното от т.5 на ППВС №12/1973 г. за обсъждане дали
деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение.
При посочената правна квалификация
въззивният съд счита, че доводът за намаляване размера на наложеното наказание,
поддържан като алтернативна позиция пред настоящата инстанция е ОСНОВАТЕЛЕН.
Първоинстанционният съд много внимателно
и задълбочено е анализирал всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
С основане, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, са преценени чистото съдебно минало на
подсъдимата, Т.овата й ангажираност, възрастта й – 67-години към момента на
извършване на деянието. И настоящата инстанция счита, че не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Законосъобразно е прието наличието на
изключително смекчаващо вината обстоятелство, при което и най-лекото предвидено
от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и санкцията следва да бъде
определена в хипотезата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.
Безпспорно по делото е установено - и от
показанията на свидетели, и от заключенията на комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза и допълнителна такава, че отношенията между съпрузите
от дълги години са били влошени. Установено е и наличието на физическа агресия
от пострадалия спрямо подсъдимата и то за дълъг период от време.
Очевидно е, че поведението на
пострадалия спрямо подсъдимата е дало отражение и за действията й по време на
инцидента, който, макар и започнал като нещо обичайно и ежедневно между тях, е
ескалирал и е довел до фаталния за пострадалия изход. Наред с това е необходимо
да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и фактът, че след
започналото сборичкване пъвоначално пострадалият е взел надмощие и се е намирал
над подс. В.Х., макар след това да е прекратил нападението.
По делото в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел личната лекарка на
подсъдимата. От показанията на св. В.С./л.71 НОХД/ се установява, че подсъдимата
действително е имала влошено здравословно състояние, предвидп и извършваните
прегледи в тази насока. Много скоро след опативната интервенция тя започнала
работа, споделяйки на свидетелката, че има много задължения и трябва да работи.
Досежно здравословното състояние на подсъдимата е споделил в своя разпит и св. В.Г./л.28
т.3 ДП/. Установен по делото факт е и обстоятелството, че отношенията между нея
и пострадалия са се влошили особено след смъртта на сина им през 2014 г. /л.62
т.3 ДП/. Освен това ведно от приложената по делото характеристична справка
/л.44 т.1 ДП/ подсъдимата е пенсионер и освен чистото съдебно минало, тя няма
криминалистични прояви до този момент. Пред първоинстанционният съд подсъдимата е изразила и искреното си
съжаление за случая.
Поради това и Пловдивският апелативен
съд счита, че наложеното наказание в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
е напълно справедливо следва да бъда намалено на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. В този размер действително в максимална степен ще се изпълнят целите
както на генералната,така и на специалната превенция, визирани в нормата на чл.
36 НК.
В този смисъл ще следва да се измени и
първоинстанционната присъда.
Законосъобразно, на основание чл. 57 ал.
1 т. 2 б. А ЗИНЗС, е определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наказанието.
Правилно на основание чл. 59 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 1 НК е приспаднато и времето, през което подсъдимата е била задържана
под стража, считано от 15.01.2019 г. до врлизане на присъдата в сила, който
срок следва да й бъде зачетен като изтърпяване на част от наказанието лишаване
от свобода.
Законосъобразно е процедирано с
приложените по делото веществени доказателства.
Правилно на основание чл. 189 ал.3 НПК съдът е
възложил на подсъдимия разноските по делото, които са коректно изчислени. Пред
настоящата инстанция са направени разноски в размер на 601 лв.и 20 ст. за
експертизи, които също следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.
Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т1 НПК Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 13/13.02.2020 г., постановена по НОХД № 1753/2019
г. по описа на Пловивския окръжен съд, както следва:
-
НАМАЛЯВА размера
на на наложеното на пос. В.Ц.Х., със снета по делото самоличност, от ДЕВЕТ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното престъпление по
чл. 115 НК, за което е приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. В.Ц.Х., със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивския апелативен съд на 601 лв.и 20
ст. лева разноски за водене на
делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.