№ 498
гр. Велико Търново, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103424 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Ц. Н. против Община
Велико Търново, с която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е
собственик поземлен имот с идентификатор 36837.85.1 по КККР на гр. К.,
находящ се в местност „Г.“, с площ от 1 072 кв.м.
Ищцата твърди, че като наследник на *** е собственик на поземлен имот
с идентификатор 36837.85.1 по КККР на гр. К., находящ се в местност „Г.“, с
площ от 1 072 кв.м. Заявява, че приживе наследодателите й са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност 4/7 ид. ч. от дворно място от
около 2 500 кв.м., незастроено, представляващо парцел V-107 в квартал IV по
регулационния план на гр. К., като след закупуването на имота са построили в
югоизточната му част двуетажна жилищна сграда, с пристроен към нея гараж
и две селскостопански сгради. Сочи, че след построяването на сградите
наследодателите й не са се снабдили с нотариален акт за същите, но
последните са отразени на новия регулационен план на гр. К. от 1982 г.
Твърди, че съгласно този план регулационната граница на гр. К. преминава
през част от парцела, въпреки че не е налице разделяне на имота на отделни
поземлени имоти. Заявява, че след смъртта на наследодателите й е
предприела действия да се снабди с документ за собственост имота,
включително за съществуващите в същия сгради, но с изненада установила,
1
че част от дворното място не е включено в пределите на поземления имот.
Сочи, че след справка в АГКК е установила, че поземлен имот с
идентификатор 36837.85.1 се води общинска частна собственост, който имот
обаче е част от целия парцел, нейна собственост.
Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и
изрично признава същия. Сочи, че съгласно одобрения през 1967 г.
кадастрален и регулационен план на гр. К. част от посочения парцел V-107 от
кв. IV се е трансформирал в ПИ № 92 от кв. I, за който е отреден УПИ Х-92
по сега действащия план, попадащ в урбанизираната територия на града, а
други две части от парцела, поради преминаване на селищната граница през
него, се приобщават към земеделска територия и остават извън
регулационните граници на населеното място, което обстоятелство
предпоставя по-късно включването им като два отделни имота в КВС на гр.
К.. Заявява, че в последната процесният имот е вписан под № 085001 и със
Заповед № РД 14-152/23.12.2008г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” е предоставен на Община Велико Търново на основание чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че за имота нито е съставян акт за общинска
собственост, нито по отношение на него са извършвани действия по
управление и/или разпореждане, а единствено е предоставен на Община
Велико Търново с Протоколно решение № 10/19.12.2008 г. на комисията по
чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска
и също счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение по
чл. 237 ГПК.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание
на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като
съображенията за това са следните:
2
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК,
тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда
да мотивира решението си по същество.
По разноските:
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски, но от
изложеното в исковата молба и от представените доказателства не се
установява с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на
делото, като същият изрично е признал предявения иск.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Велико -
Търново, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета инж. Даниел
Димитров Панов, че Ц. Ц. Н., ЕГН ********** е собственик поземлен имот с
идентификатор 36837.85.1 по КККР на гр. К., находящ се в местност „Г.“, с
площ от 1 072 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска
земя, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер 085001.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3