Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 27.03.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-д
въззивен състав, в публично заседание, проведено на първи
март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧЕХЛАРОВ
МЛ. СЪДИЯ ВИКТОРИЯ МИНГОВА
при
секретар Илияна Коцева и при участието на прокурор Тони П., като разгледа
докладвано от съдия Чехларов адм. д. № 673 по описа за 2000 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 45 ЗАП (отм.) вр. чл. 193 ГПК (
отм.).
Образувано
е по молба на С.А.Х., ЕГН **********, с която се иска допълване на
постановеното по настоящето дело решение № 260001 от 31.03.2022 г.
Молителката
излага, че е конституирана като страна по делото като наследник, наред с
останалите наследници на починалия И.В.К., ЕГН ********** и е участвала в
производството, но при постановяване на съдебното решение съдът е пропуснал да
се произнесе по претенцията за отмяна на мълчаливия отказ на областния
управител и правото на обезщетение и по отношение на нея. Предвид изложеното
намира, че е налице основание да се постанови допълнително съдебно решение като
се съобрази наличието на завещание в нейна полза.
В законоустановения срок жалбоподателите
И.Г. и М.Б. оспорват молбата като неоснователна. Излагат, че молителката не е
конституирана като страна по делото, предвид което не е налице пропуск на съда
да се произнесе с решението по отношение на нея. Сочат, че узнават за
твърдяното от нея завещание едва от молбата по чл. 193 ГПК (отм.). В тази
оспорват и самото завещание като твърдят, че то не е написано и подписано от
сочения за негов автор И.В.К..
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите,
наведени от страните, намира подадената
молба за допълване на съдебното решение, постановено по настоящето дело, за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
От материалите
по делото е видно, че същото се е развило по реда на чл. 6, ал. 6 от Закона за
обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по жалба
на А.Ф.М. с ЕГН, С.Ф.М. с ЕГН **********,
М.Н.М.-П. с ЕГН **********, Е.А.П.-П. с ЕГН **********
и С.А.М. с ЕГН **********, Е.А.П. с ЕГН **********, А.А.М.-Д.
с ЕГН *********** и И.В.К. с ЕГН **********. Жалбата е срещу твърдян мълчалив
отказ на областния управител на област София по преписка № РД
97-00-4915/12.11.1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ за недвижими имоти - етаж
първи от недвижим имот с дворно място.
В хода на
производството с определение от 28.06.2019 г. Софийският градски съд е
конституирал като страни Й.Н.М. с ЕГН **********, Р.Н.Х. с ЕГН **********, М.Н.П.
с ЕГН **********, И.Ц.Г. с ЕГН ********** и М.Ц.Б. с ЕГН ********** на мястото
на починалия жалбоподател И.В.К.; М.К.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН **********
на мястото на починалия жалбоподател А.Ф.М.; и К.П.Х. с ЕГН **********, А.Е.П.
с ЕГН ********** и В.Е.П. с ЕГН ********** на мястото на починалите жалбоподатели
Е.А.П., А.А.Д. и С.А.М..
Сред
доказателствата по делото е приложено саморъчно завещание, изготвено от И.В.К.,
с което той завещава цялото си движими и недвижимо имущество на Надя Н. Живкова
и С.А.Х.- П..
С решение №
260001 от 31.03.2022 г. съдът отменил е мълчаливия отказ на областния управител
по административната преписка № РД 97-00-4915/12. 11. 1998 г. по отношение на Й.Н.М.
с ЕГН **********, Р.Н.Х. с ЕГН **********, М.Н.П. с ЕГН **********, И.Ц.Г. с
ЕГН ********** и М.Ц.Б. с ЕГН **********, конституирани на мястото на починалия
жалбоподател И.В.К.; М.К.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН **********,
конституирани на мястото на починалия жалбоподател А.Ф.М.; С.Ф.М. с ЕГН **********,***; М.Н.М.-П. с ЕГН **********,***
(в лично качество) като е постановил да
се уважи искането им като наследници на С. Н.М. и А. Н.М. за обезщетяване
с жилищни компенсаторни записи за следните недвижими имоти: 1/2 идеална част от
недвижим имот, находящ се в град София, ул. ******, квартал
391, парцел XV по плана от 1930 г., представляващ пет стаен апартамент с площ
190 кв. метра, и 1/6 идеална част от съответното дворно място с площ 663 кв.
метра, от които застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188 кв. метра.
Решението е обжалвано от страна на Областния управител пред Върховен
административен съд, който го е потвърдил
с влязло в сила решение № 1071 от 31.01.2023 г., постановено по адм. дело № 6619/2022 г.
Съобразно чл. 193 ГПК(отм.) страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото й искане. Посоченото правило визира пропуск на съда да
формира и мотиви, и диспозитив по част от предявените
пред него искания.
В настоящия случай,
от
доказателствата по делото е видно, че молителката е представила завещание в
нейна полза, съставено от жалбоподателя И.В.К., но същото не е взето предвид от
съда при конституирането на страните в производството, както и при
постановяване на съдебното решение, т.е. молителката
не е изобщо конституирана като страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ГПК, при смърт
на ищеца съдът служебно взема необходимите мерки за конституирането
на неговите процесуални правоприемници, като съгласно трайно
установената съдебна практика той следва
служебно да издири наследниците му по закон,
но не и наследниците
му по завещание.
Това е така, защото, за разлика
от наследяването по закон, единствено
от волята на самото лице,
в полза на което е направено общо (универсално) завещателно разпореждане, зависи дали и кога
то реално ще се ползва
от него и ще се позове
на завещанието, включително като го представи пред
съда и се легитимира с това като процесуален правоприемник на починалия ищец по чл. 227 от
ГПК. Правоприемството настъпва по силата на закона
и правоприемникът става страна по делото
от момента на загубата на
процесуалната правоспособност
на своя праводател
независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие
в процеса, поради което и има право
да поддържа висящността му чрез подаване на
жалба. В случай, че решението е влязло в сила, каквата е настоящата хипотеза, той
може да иска отмяната
му по реда
на извънредното производство, поради невъзможност за участие в
процеса. (така и решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС). Предвид изложеното търсеният от
молителката резултат, а именно тя бъде взета предвид от съда като наследник на И.К.
вместо установените наследници по закон на основание съществуващо в нейна полза
универсално завещание, не може да бъде постигнат по реда на чл. 193 ГПК (отм.),
тъй като това изисква да се измени вече формирания правен извод на съда за това
кои са наследниците, които имат право на обезщетение за отчуждения имот, а не
да се добави към вече формираната воля произнасяне и по пропуснати претенции.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ идентични молби с вх. № 281351/14.04.2022 г., с вх.
№ 266497/22.02.2023 г., с вх. № 265222/29.02.2024 г. и с вх. №
288818/25.10.2023 г. по описа на СГС, подадени от С.А.Х., ЕГН **********, с които се иска
допълване на решение № 260001 от 31.03.2022 г. постановено по адм. д. № 673/2000 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване по реда и
протестиране пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването
на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.