Определение по дело №1600/2017 на Районен съд - Севлиево

П Р О Т О К О Л

 

гр. Севлиево, 29.03.2018 година

 

Севлиевският районен съд в открито съдебно заседание

на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА

 

При участието на секретар ИВЕЛИНА ЦОНЕВА

и прокурор …………… сложи за разглеждане

Гр. д. № 1600 по описа за 2017 година,  

докладвано от районен съдия АВРАМОВА

 

На именното повикване в 10.35 часа се явиха:

Ищците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Ответникът В.Б.Б., редовно призован, се явява лично.

Съдът ДОКЛАДВА, че от процесуалният представител на ищците е постъпила молба, в която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и излага становище по същество.

Съдът връчва препис от молбата на ответника.  

Отв. В.Б.: Както реши съда.

Съдът счита, че са налице изискванията за даване ход на делото, тъй като ищците са редовно призовани и не са поискали отлагане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на делото на осн. чл. 142 ал. 1 изр. 2 ГПК, в отсъствие на ищците.

На осн. чл. 143 ал. 1 ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора.

Отв. Б.: Поддържам писмения отговор, който съм подал. Вижте какво, смятам, че ако съм бил запознат, че има отказ от наследство, нямаше да давам пари. Това са пари дадени, според мен, на вятъра, дали ще ги върне е божа работа. Второто нещо – как да го приема – на втория ден след погребението на баща си да го накарат да се подпише на отказ на наследство? На 24-ти почива, той ми е племенник, на брат ми син - Н. Д. Б., на 26-ти го погребахме в Русе и на 28-ми са го накарали да се подпише на отказ от наследство.

По този Нотариален акт от 2015 г., който е приложен по делото сме съсобственици всички на друг имот, намиращ се в с. К. и включително бащата на В. – Н. е съсобственик.

След като изслуша становището на явилата се страна и въз основа на представените доказателства, съдът счита следното:

Предявен е положителен установителен иск, с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че всяка от тях е съсобственик/сънаследник освен на своята 1/8 ид. ч. от конкретно посочен имот – широколистна гора, бивша собственост на общия им наследодател Б. К. Б. и на още по 1/8 ид. ч. от имота, след извършен отказ от наследство на наследника В. Н. Д. от наследството на своя баща Н. Д. Б..

Като ответник по делото ищците са посочили В.Б.Б. – син на общия им наследодател, който според тях е сънаследник на ½ ид. ч. от процесния имот.

От обстоятелствената част на исковата молба, а и от представения от ответника писмен отговор в законния месечен срок, е безспорно, че предмет на иска е установяване на наследствени права и размера на наследствените квоти.

Съдебната практика приема категорично, че такъв вид иск е допустим, след като между страните е налице спор дали всички или само част от страните са получили по наследство имуществото на общия наследодател. Именно в това се изразява правният интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо кой притежава наследствените права. Спорът между страните е породен от извършен отказ от наследство на един от законните наследници на общия наследодател – В. Н. Д. и разпределение на неговите части от наследството.

В исковата молба обаче ищците претендират установяване на наследствени права и размер на квотите си само по отношение на един конкретен недвижим имот, което съдът счита за недопустимо. Отказът от наследство не може да бъде направен за част от наследството под страх от недействителност – чл. 54, ал. 1 от ЗН. Точно затова и когато един от наследниците е извършил отказ от наследство, при спор за квотите, не следва да се описват наследствените имоти и още по-малко да се определят квоти за един конкретен имот. Без значение е обстоятелството, ако наследодателят е притежавал само този имот, описан от ищците. В случая обаче, чрез приложения нотариален акт № 126/2015 г. на нотариус Найда Тодорова дори е видно, че Н. Д. Б. е бил съсобственик по давностно владение и наследство и на друг недвижим имот. Иначе казано, недопустимо е съдът да определи наследствените квоти по отношение на един имот и по-късно да се породи спор за друг имот, тъй като наследствените права отново ще зависят от отказа от наследство.

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяване на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус за ищците не съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита досежно конкретен недвижим имот, част от наследство. Гражданският спор следва да бъде разрешен по отношение на цялото наследство, а исковата молба не съдържа такъв петитум.

Освен липсата на правен интерес, съдът констатира и друго обстоятелство, което е от значение за спора. Искът за установяване на наследствени права и размера на наследствените квоти следва да бъде разгледан при участието на всички наследници, вкл. и наследникът, който се е отказал от наследството. Отказът може да е извършен след като наследството е било прието мълчаливо, което го прави недействителен, но това може да бъде установено при участие на всички наследници.

Мотивиран от горното съдът счита предявеният иск за недопустим, което е основание за прекратяване на производството.

В случая не се касае за нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК, тъй като исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, но е налице липса на правен интерес от установяване на посоченото в петитума обстоятелство.

Съдът ще отбележи също, че не прекрати производството още при предявяване на исковата молба, на осн. чл. 130 ГПК, тъй като при установителните искове е от значение становището на ответника и от отговора е видно, че се касае за граждански спор и той счита иска за неоснователен.

С писмения отговор ответникът е направил искане да бъде привлечен като трето лице-помагач, на осн.чл. 219, ал. 1 ГПК, В. Н.в Д., извършил отказ от наследството на баща си Н. Д. Б.. Едновременно с това ответникът е предявил обратен иск срещу В. Н.в Б., на осн. чл. 219, ал. 3 ГПК.

Съдът счита, че с оглед становището за недопустимост на предявения първоначален иск, не следва да обсъжда искането за привличане на трето лице-помагач. Няма правно основание и за приемане на предявения обратен иск. Приемането му е допустимо само ако е привлечено трето лице-помагач, а в случая няма такова привличане. Съдът ще отбележи, че неприемането на обратния иск за разглеждане не подлежи на съдебен контрол, тъй като не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на искове по чл. 219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен съдебен ред, тъй като се касае за регресно притезание. Обратните искове са евентуални и решението по тях е в зависимост от уважаването на първоначалния иск. Освен това разпоредбата на чл. 220, изр.2 ГПК касае само привличане на трето лице-помагач, а не и обратните искове срещу него. За ответника, предявил обратен иск, който не е приет за разглеждане, съществува възможността да предяви правата си срещу физическото лице /трето лице-помагач/ в отделен процес. Освен това съдът не е длъжен да отдели предявения обратен иск в отделно производство, тъй като такава възможност е предвидена само за насрещния иск – чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Поради изложеното обратният иск следва да бъде върнат на ответника.

Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И: № 355

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. д. № 1600/17 г. по описа на РС – Севлиево, поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – липса на правен интерес.

След влизане в сила на определението да се върне на ответника В.Б.Б. предявеният обратен иск срещу В. Н.в Д., който не е привлечен като трето лице-помагач, поради прекратяване на производството по първоначалния иск.

Разноските на ищците остават в тяхна тежест.

Определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищците, а за ответника – от днес.

На страните да се връчи и препис-извлечение от протокола, ведно със съобщението.

На осн. чл. 150 ал. 2 ГПК съдът УВЕДОМЯВА страните, че протоколът от съдебното заседание им се предоставя на разположение на 29.03.2018 г. в 11.10 ч.

Протоколът се изготви в с.з., което завърши в 10.50 часа.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        СЕКРЕТАР: