Решение по дело №608/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 29
Дата: 31 януари 2025 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20244000500608
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500608 по описа за 2024 година
С Решение № 428/21.10.2024 г. по гр. д. № 554/2024 г. Русенският окръжен съд
отхвърлил предявения от Д. Х. Г. от гр. Елена против Окръжен съд – Велико Търново
иск за присъждане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №
626/2022 г. по описа на ВТОС в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата Д. Х. Г. чрез
пълномощника й К. Г. Т.. Счита решението за невалидно и неправилно поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
и до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Ответникът Окръжен съд – Велико Търново оспорва жалбата и я счита за
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания акт.
Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново - прокурор Р. И.,
заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита решението за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
1
Ищцата Д. Х. Г. е предявил против Окръжен съд – Велико Търново осъдителен
иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 33 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нарушаване на правото й
на разглеждане и решаване на гр. д. № 626/2023 г. по описа на ВТОС в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 5355/04.09.2023 г. по гр. д. №
574/2023 г. по описа на РС – Бяла, ищцата твърди, че е предявил пред ВТОС иск
против Прокуратурата на република България с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, по
който е било образувано гр. д. № 626/2023 г. Твърди прекомерна продължителност на
делото, поради неизпълнение на императивните разпоредби за връчване на книжа –
чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 52, ал. 2 от ГПК. Ако съдът беше изпълнил
задълженията си, не би се стигнало до многократно оставяне на исковата молба и на
други молби и жалби без движение с указания за внасяне на ДТ за възпроизвеждане на
същите на хартиен носител за връчване на насрещната страна. Твърди, че в резултат на
неразумната продължителност на делото търпи душевни болки и страдания.
Претендира заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В писмения си отговор ответникът Окръжен съд – Велико Търново чрез
Административния ръководител - Председател на ВТОС Т. Д. е оспорил изцяло иска
като неоснователен и недоказан.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 22.08.2022 г. ищцата Д. Х. Г. е депозирала в Окръжен съд - Велико Търново
искова молба, с която е предявила иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България, по която искова молба в същия ден е
образувано гр. д. № 626/2022 г. и е определен докладчик.
С Разпореждане от 05.09.2022 г. съдът е оставил исковата молба без движение на
осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК и чл. 2а от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК и е указал на ищеца да внесе допълнително 1.50 лв. ДТ, дължима до общия
размер от 10 лв. и да представи по делото вносната бележка.
Ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба на 07.09.2022 г. и с
разпореждане от същия ден съдът е разпоредил размяна на книжата на осн. чл. 131 от
ГПК.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на Прокуратурата на
Република България на 19.09.2022 г. На 14.10.2022 г. (в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК)
е подаден отговор на исковата молба.
С Определение от 14.10.2022 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание
за 04.11.2022 г. В проведеното на същата дата заседание съдебното дирене е
2
приключено и е даден ход на устните състезания. На 15.11.2022 г. е постановено
Решение № 449/15.11.2022 г., с което предявеният от ищцата иск е уважен частично.
На 16.11.2022 г. пълномощникът на ищцата адв. К. Т. е направил искане за отвод
на докладчика по делото на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, което е оставено от съда без
уважение с Разпореждане от 16.11.2022 г.
На 21.11.2022 г. пълномощникът на ищцата е направил искане по чл. 248 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските, което е оставено от съда без
уважение с Определение от 14.12.2022 г.
Въззивна жалба против решението в неговата отхвърлителна част е била
подадена от ищцата на 28.11.2022 г. С разпореждане от 29.11.2022 г. съдът е оставил
жалбата без движение и указал на жалбоподателката да внесе такса по чл. 102з от ГПК
за възпроизвеждане на подадените по електронен път документи. Нередовностите на
исковата молба са отстранени и с разпореждане от 01.12.2022 г. съдът е разпоредил
размяна на жалбата с насрещната страна. Препис от жалбата е връчен на
Прокуратурата на Република България на 07.12.2022 г. и след изтичане на срока за
отговор – на 18.01.2023 г. делото е изпратено на въззивната инстанция.
Решението № 449/15.11.2022 г. на ВТОС по гр. д. № 626/2022 г. е потвърдено с
Решение № 56/05.04.2023 г. на ВТАС по в. гр. д. № 27/2023 г., последното недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 1503/28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2867/2023 г.
Като свидетели по делото са разпитани Й. Р. И. и Х. Й. П. – познати на ищцата
Д. Г. и на сина й К. Т.. Знаят, че Д. има имот в с. Константин, до гр. Елена. Много пъти
й разбивали къщата, имало кражби и набези. Знаят, че имала съдебни спорове, че
делата се проточили, че тя се притеснявала.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно, съответно – неоснователни са доводите на
жалбоподателя за неговата нищожност. Решението е постановено от надлежен състав
съгласно чл. 20, пр. първо от ГПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
писмена форма и е подписано. То е напълно ясно и разбираемо, като изложените от
съдебния състав мотиви са подробни и изчерпателни. С оглед на това, волеизявлението
на съда е надлежно, съответно – постановеният съдебен акт е валиден.
Решението е допустимо и правилно.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е
достигнал и първостепенният съд.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред
3
него производство. То е било висящо пред Окръжен съд – Велико Търново за времето
от 22.08.2022 г. до 15.11.2022 г. – за период от около 4 месеца, в който е приключило с
постановяване на съдебен акт. Както при администриране на исковата молба, така и по
всяко от едно от отделните искания на ищцата и нейния пълномощник, съдът се е
произнасял своевременно, включително и в същия ден. С оглед на това, не е налице
никаква забава в действията на съда, още по-малко – неразумен срок, в който делото е
разгледано.
Напълно неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на
обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 22 от ГПК за отвод на
съдията, който го е постановил. Жалбоподателят-ищец не твърди да са налице някое от
основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, нито да съществуват конкретни
обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав (чл.
22, ал. 1 т. 6 от ГПК). Обстоятелството – служебно известно и на настоящия въззивен
състав, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района
на Апелативен съд – Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Русе, не
представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд.
Противното би означавало всяка от страните по делата, чрез предявяване на искови
производства срещу компетентните съдилища, да може да предизвиква отводи на
съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е. в отклонение от
общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права.
Обстоятелството, че връчването на книжата по делото на ответната страна –
Прокуратурата на Република България не е извършено по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК,
приложим съгласно чл. 52, ал. 2 от ГПК, също не обуславя извод за допусната забава
при разглеждане на делото. Видно от делото, връчването на съобщенията и книжата на
ответника е извършвано своевременно, непосредствено сред разпорежданията на съда
и в кратки срокове, съответно – не е довело до по-голяма продължителност на
производството. Възпроизвеждането на електронните изявления на хартиен носител и
изпълнението на задължението на страната да заплаща такса съгласно чл. 102з, ал. 3 от
ГПК, са обстоятелства, неотносими към продължителността на делото. Отделно от
това, разпорежданията на съда за оставяне на молбите на ищцата без движение до
внасяне на таксата по чл. 102з, ал. 3 от ГПК, са своевременно и без никаква забава
постановени
С оглед на всичко изложено, предявеният от ищцата иск с правно основание чл.
2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 33 000 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и
решаване на гр. д. № 626/2023 г. по описа на ВТОС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията, се явява неоснователен и недоказан, и като такъв правилно и бил
отхвърлен от първостепенния съд, съответно – обжалваното решение следва да бъде
4
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428/21.10.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д.
№ 554/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5