№ 8596
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20241100901656 по описа за 2024 година
С определение № 10623/11.03.2024г по гр.д. № 11474/22 по описа на СРС, 63-ти
състав след обединяване на производствата по гр.д. № 5861/2023 г. по описа на СРС, 76-ти
състав и по гр.д. № 66121/2023 г. по описа на СРС, 60-ти състав, делото е изпратено по
подсъдност на СГС, за което е образувано т.д. № 4656/2024г по описа на СГС, то, 7-ми
състав.
С исковата молба „С.С. – София“ АД, с ЕИК: ******* твърди, че с Решение №517221
от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 10795/ 2017 г. на СРС, 48 състав и Решение от 25.08.2020 г. по
гр.д.№ 8514/ 2019 г. на СГС, ГО, II- В въззивен състав, спрямо „П. Юг“ ЕАД /ЕИК *******/
е установено, че е собственик на непреместваем обект, представляващ МАГАЗИН с площ от
32 кв.м, разположен върху терен № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“),
попадащ в поземлен имот с идентификатор 68134.207.5 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.„Дебър“,
целия с площ от 3829,00 кв.м. Въпреки това в периода 06.03.2017 г. до 01.09.2020 г. плаща
без основание на „П. ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: ******* за ползването на магазина сумата от
82 610,88 лева, от която частично с трите производства претендира връщане на по 15 890,00
лева за периодите 06.03.2017г-06.12.2017г; 01.02.2018г - 01.11.2018г и 03.12.2018 г –
04.09.2019г или общо 47670,00 лева.
С отговора ответникът оспорва допустимостта на исковете като твърди, че с влязло в
сила решение № 348/18.01.2024г. постановено по въззивно гр.д. № 2314/2022 на СГС, IV - Е
състав, исковете на „С.С. - София“ АД за друга част от същото вземане са отхвърлени като
неоснователни. Отхвърлянето на частичния иск съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС формира СПН за неоснователност
и на непредявената част от исковете, поради което производството по настоящото дело
счита, че следва да се прекрати.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
1
От исковите молби се установява, че „С.С. – София“ АД, с ЕИК: ******* твърди, че с
Решение №517221 от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 10795/ 2017 г. на СРС, 48 състав и Решение от
25.08.2020 г. по гр.д.№ 8514/ 2019 г. на СГС, ГО, II- В въззивен състав, спрямо „П. Юг“ ЕАД
/ЕИК *******/ е установено, че е собственик на непреместваем обект, представляващ
МАГАЗИН с площ от 32 кв.м, разположен върху терен № Т- 24 (съгласно схемата на пазар
„Красно село“), попадащ в поземлен имот с идентификатор 68134.207.5 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, район
„Красно село“, ул.„Дебър“, целия с площ от 3829,00 кв.м. Въпреки това в периода 06.03.2017
г. до 01.09.2020 г. плаща без основание на „П. ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: ******* за ползването на
магазина сумата от 82 610,88 лева, от която частично с трите производства претендира
връщане на по 15 890,00 лева за периодите 06.03.2017г-06.12.2017г; 01.02.2018г -
01.11.2018г и 03.12.2018 г – 04.09.2019г или общо 47670,00 лева
С влязло в сила решение № 348/18.01.2024г. постановено по въззивно гр.д. №
2314/2022 на СГС, IV - Е състав, са отхвърлени като неоснователни частичните искове на
„С.С. - София“ АД срещу „П. Юг“ ЕАД, ЕИК *******, с правно основание чл.55, ал.1, изр.1
ЗЗД за връщане на сумата 16 890 лв., част от общо вземане в размер на сумата 113 165.08 лв.,
като платена без основание през периода 1.11.2015 г.- 30.09.2020 г за ползването на
непреместваем обект, представляващ МАГАЗИН с площ от 32 кв.м, разположен върху терен
№ Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“), попадащ в поземлен имот с
идентификатор 68134.207.5 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.„Дебър“, целия с площ от 3829,00 кв.м.
Следователно с влязло в сила решение между страните е отречено съществуването на
друга част от същото вземане, което е предмет и на исковете по т.д. № 1656/2024г на СГС,
ТО, 7-ми състав. Отхвърления частичен иск, формира СПН относно цялото спорно право,
защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем според твърденията на ищеца /така т.2 ТР№3/2016 на ОСГТК на ВКС/. След като
съществуването на правото предмет на настоящото производство е отречено с влязло в сила
решение, исковете са недопустими съгласно чл.299 ГПК и исковата молба следва да се върне
на основание ч. 130 ГПК.
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника съгласно чл. 78, ал. 4
ГПК, изразяващи се в платеното за защитата му по делото адвокатско възнаграждение в
размер на 4300,00 лева. Платеният депозит от 300,00 лева подлежи на възстановяването му
от съда, тъй като не е изготвено заключение по допусната ССЕ и не следва да се присъжда
като разноска в тежест на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „С.С. - София“ АД и
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1656/2024г. на СГС, ТО, 7 с-в.
ОСЪЖДА „С.С. - София“ АД, ЕИК******* да заплати на „П. Юг“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 4300,0 лева – разноски за
производството.
Разпореждането може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3