Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..11.2019г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 850 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул."Московска" №19 срещу О.Т.И., ЕГН **********, с адрес:
***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК
във вр. чл.430 от ТЗ за установяване вземанията
на ищеца "Банка ДСК" ЕАД от ответника в качеството му на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2017г.,
съгласно издадената по ч.гр.д.№ 17140/2018г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение, а
именно: главница в
размер на 29080,44 лева, договорна
(възнаградителна) в размер на 1678,45 лева за периода от 05.12.2017г. до
06.08.2018г., обезщетение за забава в размер на 184,20 лв. лихвена надбавка за
забава за периода от 13.12.2017г. до
06.08.2018г., 120 лв. такса изискуемост, в размер на 1 201,82 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.08.2018г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за кредит от 15.06.2017г.,
„Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на О.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като
кредитополучател, кредит за текущо
потребление в размер на 30 000 лева с краен срок за погасяване
120 месеца от датата на усвояване. Дължимите
вноски били погасявани до м.11.2017г., след което не са постъпвали по кредита
никакви суми, поради което кредиторът упражнил правото си да обяви предсрочна
изискуемост с уведомление до длъжника, отправено с нот. покана и получено на
20.07.2018г.
Вследствие
неплащане на задължението „Банка
ДСК“ ЕАД е депозирала в
Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката
суми по главница, лихви и такси. С оглед осъщественото връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да
предяви установителен иск. С изложеното ищецът обосновава правния си интересв
законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си срещу длъжника О.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
С
допълнителната искова молба се оспорват наведените в отговора възражения, както
и направените доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът О.Т.И. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове, като твърди, че ответникът не е имал непогасено задължение към
20.07.2018г., липса на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост
на вземанията по процесния договор за кредит, както и липса на редовно
уведомяване на длъжника поради незаконосъобразно осъществяване на процедурата
по чл.47 от ГПК. Оспорва се автентичността на Договор за кредит от
15.06.2017г., на констативен протокол от 13.07.2018г., протокол за извършени
действия при връчване на книжа от служител на кантората на ЧСИ, уведомления от
11.04.2018г. Оспорват се също верността на вписванията в извлеченията от
счетоводните книги, както и редовността на счетоводството.
С подадения
допълнителен отговор ответникът поддържа релевираните в отговора възражения,
като уточнява, че оспорва автентичността на договора за кредит, като твърди, че
не е подписан от О.И., оспорва автентичността констативен протокол от 13.07.2018г., като твърди, че не
е подписан от ЧСИ Хр.Г от пом.съд изпълнител, оспорва протокол за извършени
действия при връчване на книжа от служител на кантората на ЧСИ и приложените
разписки, като твърди, че не са подписани от сочения служител на ЧСИ, като
същевременно оспорва да са извършени реално описаните действия, както и
верността на направените констатации.
Съдът, като прецени по реда на чл.12
от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№17140/2018г. на ВРС се установява, че същото е
образувано по подадено от "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, уп. "Московска" №19 заявление срещу О.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: главница в размер на 29080,44
лева по Договор за кредит от 15.06.2017г.,
договорна (възнаградителна) в размер на 1678,45 лева за периода от 05.12.2017г.
до 06.08.2018г., обезщетение за забава в размер на 184,20 лв. лихвена надбавка
за забава за периода от 13.12.2017г.
до 06.08.2018г., 120 лв. такса изискуемост, в размер на 1 201,82 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.08.2018г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.
Поканата
за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е връчена на длъжника по
издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си.
От приетия като доказателство по
делото договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2017г. се установява,
че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя
О.Т.И. ползването на кредит в
размер на 30 000 евро. Договорени са
условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на
погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. В т.19.1 от общите условия е предвидено право на
кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в определени, изрично
изброени случаи, като правото се упражнява с отправяне на покана за плащане на
непогасените суми в срок от 2 седмици. Към договора са приложени общи условия,
погасителен план и договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
Приета е като доказателство по делото
покана – уведомление до О.Т.И. за обявяване задълженията на адресата по
договора за банков кредит за предсрочно изискуем, както и констативен протокол
от 13.07.2018г. за удостоверяване на връчването им от ЧСИ Х.Г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
При така установените факти и
обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е
длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се
намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях
договор за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално
уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че
страните са обвързани по силата на валидно
сключен договор за банков кредит от 15.06.2017г.
Въз основа на представените писмени
доказателства, чието оспорване по реда на чл.193 от ГПК е оттеглено от ищеца, и
при липсата на възражения за нищожност на договора или отделни негови клаузи, следва
да се приеме за установено наличието и действителността на сключения договор,
както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде
сумата по кредита на кредитополучателя, което се установява и от заключението
на вещото лице. От представения писмен договор от 15.06.2017г. и приложимите
към него Общи условия се установява размера на договорения кредит, срокът за
издължаването му, предвидения лихвен процент на осн. чл.7 от договора,
дължимостта на лихва за забава съгласно чл.18 от ОУ и предвидените предпоставки
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и дължимите такси
съобразно приложението за такси по кредити за текущо потребление, в т.5 от
което се предвижда дължимостта на разходи при изискуем кредит в размер на 120
лв..
Спорен между страните е въпросът дали
е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно
постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката - кредитор може да иска
издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да
предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.
От заключението на вещото лице се
установява, че последното текущо плащане е извършено на 06.11.2017г. в размер
на 926 лв., от които 353,61 лв. е отнесена по процесния кредит, след което няма
последващи погашения, тоест от следващата падежна дата кредитът не е обслужван
редовно. До датата на отправяне на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост не са постъпили суми за погасяване на следващите падежирали месечни
вноски, тоест е изпълнена предвидената в чл.19.1 от договора предпоставка за
налице неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Установява се също, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК на 07.08.2018г., банката - кредитор е обявила на длъжниците предсрочната
изискуемост чрез отправяне на покани - уведомления, връчени на длъжниците надлежно,
в потвърждение на което са представени писмени доказателства – констативен
протокол от 13.07.2018г., съставен от ЧСИ Х.Г., протокол за извършени действия
при връчване на книжа от служител на кантората на ЧСИ, уведомления от
02.05.2018г. Видно от представените от ЧСИ документи, чието оспорване по реда
на чл.193 от ГПК е оттеглено от ищеца, са извършени посещения на 01.04.2018г. и
10.04.2018г. на постоянния и настоящ адрес на длъжника, при което същият не е
открит, след което на 02.05.2018г. са залепени уведомления на входните врати и
на двата адреса, както и са пуснати в пощенските кутии. Видно от протокола е
извършена проверка за настоящия работодател на длъжника, след което е посетен
адреса на дружеството и не е открит офис и служители. Видно от представените от
ЧСИ документи са осъществени всички предвидени в чл.47 от ГПК действия, вкл. и опит
за връчване по месторабота на длъжника, поради което връчването следва да се
приеме за редовно извършено.
В настоящия случай не са ангажирани
твърдения, както и доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно
от кредитора, поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за
неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита, дължима
поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като възражение от ответника.
В тази връзка съдът намира, че е
установено настъпването на предсрочна изискуемост на сумите, дължими от
ответниците по сключения между тях договор за кредит, по който кредиторът е
изправна страна, с което предявените искове са доказани по основание. По размер
претенциите са установяват от заключението на вещото лице, предвид и липсата на
конкретни възражения от ответниците по претендираните суми. Видно от заключението на вещото лице, извършило
приспадане на погасените суми по кредита, дължимата главница възлиза на 29080,44
лв. При определяне дължимия размер на договорна /възнаградителна/ лихва следва
да се съобрази, че възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, и
тя е дължима за периода на ползването им. В случаите на отнемане преимуществото
на срока, напр. при обявена предсрочна
изискуемост, възниква задължение за заплащане на лихви със санкционен характер,
но възнаградителна лихва след този момент не се дължи. Задължението за
възнаградителна лихва е ограничено до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника, посочена в извлечението от счетоводни книги и следваща
момента на обявяване, в случая 20.07.2018г. Съобразно заключението на вещото
лице възнаградителната лихва за периода от 05.12.2017г. до 20.07.2018г. е в
размер 1506,99 лв. Лихвената надбавка за забава вещото лице е установило в
размер на 184,20 лв. за периода от 13.12.2017г.
до 06.08.2018г. /датата на подаване на заявление/ Размерът на такса изискуемост
е установен в заключението на вещото лице – 120 лв.
С оглед на изложеното предявените
установителни искове относно главница, лихвена надбавка за забава и такса
изискуемост се явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери
изцяло, като претенцията за възнаградителна лихва следва да се уважи в размер
1506,99 лв. за периода от 05.12.2017г. до 20.07.2018г. и да се отхвърли до
претендирания размер 1689,45 лв. за периода от 05.12.2017г. до 06.08.2018г. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде
уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и въз основа
на направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 1497
лв. разноски по делото, включващи съответната на уважената част от предявените
искове част от заплатена по исковото производство държавна такса, депозит за
вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно отправеното с исковата
молба искане и приложени по делото платежни нареждания. Съгласно т.12 от ТР
№4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение
и разноските в заповедното производство в размер от 667,53 лева.
От страна на проц.представител на ответника е отправено искане с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗА, което не следва да бъде уважено поради липсата на
представен по делото договор за правна защита. При непредставяне на
доказателства относно предпоставките по чл.38 от ЗАдв. и липсата на договор, от
който биха могли да се установяват тези обстоятелства чрез инкорпорирано в него
изявление на упълномощителя, не може да се направи преценка за основателност на
искането.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, уп. "Московска" №19, че ответникът О.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК" ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17140/2018г. по описа на ВPC:
главница в размер на 29080,44 лв. по
договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2017г., договорна (възнаградителна) лихва в размер на
1506,99 лв. за периода от
05.12.2017г. до 20.07.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер
1689,45 лв. за периода от 05.12.2017г. до 06.08.2018г., лихвена надбавка за
забава в размер на 184,20 лв. за
периода от 13.12.2017г. до 06.08.2018г.,
такса изискуемост в размер 120 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
й изплащане, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 сумата 1497 лв. разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата 667,53 лева разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.