Решение по адм. дело №405/2025 на Административен съд - Търговище

 

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от ЗАвПр.

Образувано е по жалба на В. Х. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Търговище, [улица], ...., против Заповед за прилагане на ПАМ № РД- 14-3831 /24.07.2025 г. издадена от инж. М. Б. Х. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, оправомощен от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата съгласно Заповед № РД-01 -68/29.02.2024г. и по реда на чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози съгласно Заповед № РД-01 -67/29.02.2024г., с която на осн.чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“ във връзка е чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози временно е отнето за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 1028358, издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Търговище на дата 02.10.2023 г. въз основа на Протокол № 28/02.12.1999 г. за община Търговище. В жалбата са изложени доводи, че в процесната ЗПАМ не са посочени част от задължителните реквизити по ЗАНН обуславящи законосъобразността на самата заповед. Не е посочен номер на ЗПАМ, под който номер тя е регистрирана в деловодството и регистрите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с който номер ЗПАМ да бъде идентифицирана и приобщена към конкретно административно производство На следващо място лицето съставило акта за установяване на твърдяното административното нарушение не става ясно дали е компетентно да съставя подобен акт. Актът, въз основа на който е издадена обжалваната заповед е съставен при присъствието на свидетел, който е колега на актосъставителя, а именно служител на ОО“ АА“- Търговище, което също представлява закононарушение. Законодателят, в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т. 7 ЗАНН борави с термина „свидетели”. Употребата на множествено число, не остава съмнение, че разпоредбите на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът е съставен в присъствието на най- малко двама свидетели, от които поне един следва да е абсолютно независим спрямо актосъставителя. Това е съществено процесуално нарушение, което опорочава съставения акт. В конкретния случай от контролните органи се твърди, че е извършва превоз на пътник, който към момента на съставянето на АУАН е бил в автомобила, в АУАН е описано, че са взети сведения от пътника, но той не фигурира, като свидетел в АУАН, като лице, което може да даде обстойни и обективни сведения относно фактическата обстановка в дадената ситуация. Отделно от това в заповедта се налага санкция по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“, която гласи, че „временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници, без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза“, в ситуацията в която се съставя АУАН на база, който се издава процесната ЗПАМ, не е регистриран превоз. Счита, че наложеното наказание, изразяващо се в посочената принудителна административна мярка е тежко, имайки предвид, че това се явява основната трудовата ми дейност. Именно поради тази причина, оправомощеният орган (ако действително е разполагал с подобни пълномощния) е следвало да направи задълбочена, всестранна и пълна проверка преди да наложи най-тежката принудителна административна мярка. Подобна проверка не е извършена, като поради тази причина и обжалваната заповед се явява абсолютно необоснована. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ счита жалбата за неоснователна. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024г. ИД на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ са делегирани права по чл. 106 и чл. 106а от ЗАП на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище.

По силата на Заповед № РА-01-68/29.02.2024 г. на изп. директор на ИА „АА“ е оправомощил длъжностни лица да прилагат с мотивирани заповеди принудителните адмнпистративни мерки по чл. 171. т. 1, буква „г“ т. 2. букви ,“а" и „д", т.6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата.

Приет като доказателство по делото е Акт за установяване на административно нарушение № 00620 от 23.07.2025г., съставен за това, че на 23.07.2025г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, И. С. И. - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Търговище е установил, че В. Х. Д. с [ЕГН], живущ в гр. Търговище, [улица], вх.А, ет.З, ап.7, извършва таксиметров превоз на един пътник по маршрут гр.Търговище, [улица] до гр.Търговище кръгово кръстовище на ул. Васил Левски по сведение от пътника Г. С. Г. с дата на раждане: [дата]., с лек автомобил Опел Астра от категория M1 с per. № [рег. номер], обозначен и оборудван като лек таксиметров автомобил съгласно Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС.

Автомобила е включен към списък на „ЕВРОГРУП 2007-3 “ ЕООД, [ЕИК], като при проверката е установено, че по време на извършване на таксиметровия превоз на пътник в гр. Търговище, ул. Христо Ботев пред социален патронаж /бившо МВР/, водачът не е включил в режим на регистриране на превоза, монтирания в таксиметровия автомобил електронен таксиметров апарат с № [рег. номер] с фискална памет № 46104865- видно от направен дневен отчет на водача с № 0489/23.07.2025г., апарата е включен в момента на спиране, има отчетени престой -3 минути, поради което е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 7, буква „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози.

Видо от снетите обяснения на лицето ползвало услугата се твърди, че е повикано такси по телефон и същият се е качил в него като клиент.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В производство е представена заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в пет точки длъжностни лица, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози, т. е. с тази заповед са делегирани нормативно установени правомощия на конкретно изброени органи в структурата на ИА"АА".

Делегирането на компетентност по своята същност представлява упражняване на чужда компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИА"АА" да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП е първично придобита по силата на нормативен акт, с който е посочен кръгът от материални въпроси, по които е компетентен органът. Нормативно е предвидена възможност тази своя компетентност изпълнителният директор на ИА"АА" да прехвърли на упълномощени от него лица. Т. е. още със законовата норма пряко е регламентирана възможността за делегиране на тези правомощия. Конкретната ПАМ е включена вид принудителна административна мярка наред с останалите, съдържащи се в чл. 106а ЗАвП. В заповедта за упълномощаване изпълнителният директор на ИА"АА" е посочил мерките по чл. 106а ЗАвП, т. е. всички предвидени в тази разпоредба ПАМ. Обемът на делегираните правомощия включва всички принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП. Материалноправният кръг въпроси, които са прехвърлени на изброените в заповедта за упълномощаване органи, включват всички ПАМ, предвидени в чл. 106а ЗАвП в пълния им обем.

Както се приема и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г., ОС на ВАС, в случаите, когато законът употребява думите "упълномощени" или "упълномощава", всъщност се има предвид "оправомощава" или "делегира", доколкото упълномощаването е частноправен институт, който не съществува в административното право. Следователно обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, при предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия и в рамките на така делегираната му компетентност подписан с валиден към датата на издаването квалифициран електронен подпис.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Заповедта препраща към други документи, което е напълно допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

Съдът не констатира в производството по неговото издаване да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗАвтП изисква от фактическа страна водач на лек таксиметров автомобил да извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" и ал.2, т.6 от ЗАвтП, съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се осъществява чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил (чл. 106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтП). От тази нормативна регламентация следва извод, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен таксиметров превоз на пътници и 2. превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

По дефиницията на чл. 2 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на законова делегация по чл. 12"а", ал. 5 от ЗАвтП, "Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут". В тежест на административният орган по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на таксиметровата превозна услуга.

Съдът приема, че в случая този релевантен факт е установен и доказан с надлежно събрани доказателства в хода на административното производство. Така дадените сведения безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи /Решение по административно дело № 1907/2022 г на ВАС/. В обясненията се сочи, че таксиметровия автомобил е извикан по телефона от лице в качеството му на клиент. Това обстоятелство се установява и от съставения АУАН, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства. Актът е редовно съставен, отговаря на всички изисквания по чл. 42, т. 5 от ЗАНН и препраща към дадените от пътника писмени сведения. В него е удостоверена и липсата на включен таксиметров апарат при извършване на превоза.

Ето защо съдът приема за фактически верен и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП за прилагане на оспорената мярка. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗАвтП или нормативните актове по прилагането му, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция, поради което заповедта за налагане на мярката не е обвързана с издаването на НП, въпреки че двете властнически волеизявления се базират на АУАН. За налагане на ПАМ законът изисква самото нарушение /неизпълнение на нормативно предвидените задължения на водач на таксиметров автомобил при извършване на таксиметров превоз/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Срокът на мярката от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на нейния размер. Причината за невключването на апарата е ирелевантна за законосъобразността на мярката (такава не се и сочи). Не се установява и изключението регламентирано в чл. 43, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съгласно която при повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата. В настоящото производство съдът не кредитира доводите в жалбата, доколкото то не се развива по реда на ЗАНН

Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ е валиден, материално законосъобразен административен акт, съответстващ на целта на закона по преустановяване на административните нарушения при превоза на пътници. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Х. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Търговище, [улица], ...., против Заповед за прилагане на ПАМ № РД- 14-3831 /24.07.2025 г. издадена от инж. М. Б. Х. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на осн.чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“ във връзка е чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози временно е отнето за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 1028358 на В. Х. Д. с [ЕГН], издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Търговище на дата 02.10.2023 г. въз основа на Протокол № 28/02.12.1999 г. за община Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.