Р Е Ш Е
Н И Е
№ 760
10.06.2022 г., гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 608 по описа за 2022 г. на
Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).
Образувано е по
жалба на В.Р.Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.Е.И. -
САК, със съдебен адрес:***, комплекс „Пентагон“, секция „Д“, ет. 3, офис № 45
срещу Решение изх. № 1012-02-149#1 от 25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ -
Б., с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-3176#1 от 12.11.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Б., с което на основание
чл. 68, ал.1-3 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
В.Р.Р.. В жалбата е заявено твърдение, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна
практика на Върховния административен съд. Твърди се, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган, издал Решението е приел, че времето
на отбиване на наборна военна служба от В. Р.
Р.
за периода от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г., не следва да се зачете като
действителен осигурителен стаж. В тази
връзка, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958
г. (отм., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г.) и §
9, ал.1 от ПЗР на КСО, като цитира и съдебна практика на Върховния
административен съд. Претендира за отмяна на оспорения акт и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя депозира по
делото становище, с което моли да се отмени оспореното решение по подробно
изложените в жалбата доводи. Към становището се прилага договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските, видно от който същите са в размер
на 500 лева заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът - Директор на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Б., изпраща
цялата преписка по издаване на оспорения административен акт, постъпила по
делото с писмо вх. № 3553/13.04.2022 г. В съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт, изразява становище, че решението на директора на ТП на
НОИ - Б. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Сочи, че за да се признае един период за действителен осигурителен
стаж, лицето следва да има реално упражнявана трудова дейност по всички
предвидени правоотношения в параграф 1, ал.1, т.12 на Допълнителните разпоредби
на КСО, а в случая е безспорно, че лицата, които са били на наборна военна
служба, не са упражнявали трудова дейност по трудово и служебно правоотношение
или друго правоотношение, по което да са били задължително осигурени за
инвалидност, общо заболяване, старост и смърт. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, тъй като счита, че делото не представлява фактическа и
правна сложност и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от административната
преписка се установява, че с адресирано до Директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Б. заявление с вх. № 2113-02-3176 от 26.10.2021 г. В.Р.Р. е предявил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л. 23/. Към заявлението приложил и съответните документи.
След извършени служебни справки и изчисления с Разпореждане № 2113-02-3176#1 от
12.11.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – гр. Б. е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.16/. Според пенсионния орган В.Р.Р. към датата на депозиране на заявлението е с навършени 67
години 10 месеца и 22 дни и има осигурителен стаж от първа категория - 00м.00д.,
от втора - 13г.11м.26д. и от трета - 02г.02м.07д.,
който превърнат само към трета категория е в размер на 19г.08м.02д. Въпреки тези констатации,
длъжностното лице е приело, че на Р. „не
се следва пенсия" за осигурителен стаж и възраст: по чл. 68, ал.1-2 от КСО, тъй като не отговаря
на условието за наличие на 39 години осигурителен стаж; по чл. 68, ал.1-2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал.2 от КСО, тъй като лицето има повече от 5 години недостигащ
осигурителен стаж за който могат да се внесат осигурителни вноски; по чл. 68,
ал.3 от КСО, поради неизпълнено условие за наличие на 15 години действителен
осигурителен стаж. Посочено е, че Р.
има придобит осигурителен стаж – 14 години 00 месеца и 14 дни.
Предвид
горното, на
основание чл. 68, ал.1-3 от КСО, с цитираното по-горе Разпореждане №
2113-02-3176#1 от 12.11.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ –
гр. Б. е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Срещу това разпореждане В.Р.Р. подал жалба, адресирана до ръководителя на ТП на НОИ - Б. (л.12). С Решението
си от 25.03.2022 год. (л.8-10) оспореното Разпореждане, съдържащо отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е оставено в сила. В Решението
е посочено, че към
датата на заявлението - 26.10.2021 год., жалбоподателят е на възраст 67 години
10 месеца и 22 дни, като от представените доказателства относно
продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж и данните в
регистъра на осигурените лица, е видно, че на Р. са зачетени 13 години 11
месеца и 26 дни от втора категория и 02 години 02 месеца и 07 дни от трета
категория. На основание чл.104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към
трета категория е 19 години 08 месеца и 02 дни. От общия зачетен стаж (втора
категория без превръщане по реда на чл. 104 от КСО и осигурителният стаж от
трета категория), действителният осигурителен стаж е 14 години 00 месеца и 14
дни. В Решението изрично е посочено, че осигурителният стаж, който не се счита
за действителен е 02 години 01 месец и 19 дни - военна служба, отслужена през
периода от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г., като са цитирани правни норми и е мотивиран извод, че
военната служба не е нито трудово, нито служебно правоотношение, предвид което
не се зачита за действителен осигурителен стаж.
Решението е получено от жалбоподателя, чрез упълномощения от него адвокат
на 29.03.2022 год.
Недоволен от така постановеното Решение
и от отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
жалбоподателят, действащ чрез своя адвокат - пълномощник подава жалба вх. №
1012-02-181/06.04.2022 год. пред настоящата инстанция, чрез административния
орган, с изложените в нея доводи и твърдения за незаконосъобразност на
административния акт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, съдържа необходимите
форма и реквизити, подадена е в 14-дневния срок по чл.118
от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Актовете на органите на НОИ - Разпореждане № 2113-02-3176#1 от
12.11.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – гр. Б. и потвърдилото го Решение изх. № 1012-02-149#1 от 25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Б. са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното
осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически
основания.
Не се
установява при издаването им да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като такива не се твърдят и в
депозираната пред съда жалба.
Актовете на органите на НОИ обаче, са
постановени в противоречие на материалния закон - КСО и подзаконови актове,
имащо пряко отношение към правилното определяне на действителния осигурителен
стаж на заявителя - Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Като такива подлежат на отмяна.
С разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО
законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия и за
получаване на лична пенсия за ОСВ, като според текста на тази норма, изм. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен
стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва:.
1. до
31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3
месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до
31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст.
В алинея три на същата норма срещаме и
правилото за пенсиониране за лицата, нямащи такова право по алинея 1 и алинея 2
на чл.68 КСО, а именно: „В случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.”
Между страните няма спор по фактите, че
общият осигурителен стаж на В.Р.Р. превърнат само към трета категория е в размер на 19 години 08 месеца и 02 дни и лицето има навършени 67 години 10 месеца и 22 дни към датата на подаване на заявлението.
Спорен е единствено въпросът какъв е
размера на действителния осигурителен стаж на Р. и защо пенсионният орган е приел, че
той е 14г.00м.14 дни.
В Разпореждането не е посочен периода
на наборната военна служба, който не е зачетен, но видно от приложените по
делото документи – Опис на осигурителния стаж /л.21/, както и видно от мотивите
на Решението, Р. е отслужил
редовна (наборна) военна служба през периода от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г., което се
приравнява на осигурителен стаж с продължителност от 2 години 01 месец и 18
дни. В същия опис е посочено, че действителният осигурителен стаж е 14г. 14 дни и действителният осигурителен стаж, превърнат към трета
категория е 19 год. 03 м.28 дни.
Периодът на наборна военна служба е бил
включен към общия осигурителен стаж, но не и към действителния стаж.
Настоящият съдебен състав счита, че
пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ - Б. са направили
незаконосъобразен извод и тълкуване на волята на законодателя относно начина на
определяне на размера на действителния осигурителен стаж /при незачитането на
стажа на Р. от положената военна служба за
действителен такъв /.
Съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
„Действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.“
От друга страна, в разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично е
посочено, че „Времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.”
Спорният трудов стаж е бил положен при действието на Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно чл. 81 от цитирания правилник,
за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство.
Несъмнено положеният от Р. трудов стаж
от III-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който
той е работил без трудово правоотношение, като това не прави този трудов стаж
недействителен.
Трудовият стаж, положен в изпълнение на
задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен
стаж по смисъла на чл.68, ал.3 КСО във вр. с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
В разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО е
посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ - за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С цитираните
норми законодателят е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж
при пенсиониране срокът на наборната военна служба. Аргумент за това е и
препращането именно към действащото законодателство, относимо към срока на
наборната военна служба. С отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна
Република България (действал към датата на отбиване на военната служба на
лицето), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. до
24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години). Следователно
пенсионните органи следва да зачетат на Р. поне размер от 2 години на наборната
военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при
пенсиониране.
В този смисъл е константата
практика на ВАС и постановените в идентични казуси решения като напр. Решение № 12301 от 01.12.2021 г. по адм. дело № 8191/2021 г.; Решение № 14805 от 01.12.2020 г. по адм. дело № 6666/2020 г.; Решение № 12404 от
07.10.2020 г. по адм. дело № 6255/2020 г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. по
адм. дело № 2021/2019 г.; Решение № 15587 от 13.12.2018 г. по адм. дело №
13944/2017 г., Решение № 2553 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г.;
Решение № 9097 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 890/2020 г.; Решение № 12110 от
30.09.2020 г. по адм. дело № 11381/2019 г.; Решение № 12553 от 19.10.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 8645/2016 г., VI о., докладчик съдията М. М.; Решение
№ 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., VI о., докладчик
съдията Л. Г.; Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г., VI о.,
докладчик председателят Н. М.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о.; Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о.,
докладчик председателят М. П.; Решение № 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о.,
докладчик председателят Н. М. и др.
Като не са съобразили всичко изложено по-горе, и след като с решението си
директорът на ТП на НОИ - Б. е потвърдил разпореждането на ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - Б., с което е отказано на заявителя отпускането на лична
пенсия за ОСВ, администрацията на ТП на НОИ Б. е подходила неправилно и
незаконосъобразно. Тези актове са постановени в нарушение на приложимия
материален закон - чл.68, ал.3 от КСО и чл.81 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.).
След признаването за действителен осигурителен стаж
на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г., действителният осигурителният
стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че
същият е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения, оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката,
на основание чл.173, ал.2 от АПК, да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски. Такива, предвид своевременно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и ниската фактическа
и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в
размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение изх. № 1012-02-149#1 от
25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Б. и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-02-3176#1 от 12.11.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Р.Р., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***
и
ИЗПРАЩА по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне
в законоустановения срок съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Б. да заплати на В.Р.Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** направените по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: