Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр.
Хасково, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети ноември,
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 945 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Р. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №50/19.07.2021г., постановено по АНД
№521/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 894 от 27.12.2020г. на директора на ОДМВР – Хасково, с което на
касационния жалбоподател, за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 Закона за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В хода на
административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални
нарушения. Неправилно било прието от съда, че предоставеният на П.П. екземпляр
от акта за установяване на административно нарушение бил четлив и ясен. Налице
било точно обратното и именно поради това било налице ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. В АУАН ръкописни думи били изписани върху други,
печатни думи, като освен това в акта били налице и редица противоречия. На
следващо място, в жалбата се излагат доводи за съставяне на АУАН без същият да е
подписан от поне един свидетел. Друг порок на административнонаказателната
процедура бил разминаването в съдържанието на АУАН и НП по отношение точното място
на извършване на нарушението, което в случая имало отношение към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на П.. Конкретно, в АУАН не било
посочено, че лицето се намирало в магазин без предпазна маска, а в НП било
описано, че е било в магазин. Разминавания били налице и отношение на други
обстоятелства от фактическата обстановка по случая. На последно място се
твърди, че наказателното постановление било издадено преди изтичане на срока за
подаване на възражение срещу АУАН. Последният бил съставен на 23.12.2020г., а
НП издадено на 27.12.2020г.
По изложените съображения се претендира
отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него НП, както и
присъждане на съдебни разноски, сторени пред районния съд и настоящата
инстанция.
Ответникът, ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград,
не се представлява, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решението предмет на проверка в настоящото
производство Районен съд - Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление № 894 от 27.12.2020г., издадено от директора на ОДМВР – Хасково, с
което на касационния жалбоподател, за извършено нарушение на чл.209а, ал.1
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на изискуемата от закона форма, като били
издадени и при спазване на процесуалните правила. Същите съдържали предвидените
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и били издадени от компетентни органи. Спазени
били и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Съдът не
приел да е допуснато съществено процесуално нарушение с издаване на НП преди
изтичане на 3-дневния срок за възражение срещу АУАН, тъй като въпреки това жалбоподателят
се бил възползвал от правото си да обжалва издаденото НП. Установил, че е
налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна
и законовата разпоредба, която била нарушена. Описаното в АУАН и НП нарушение
било правилно правно квалифицирано. Същото било и доказано, налице бил
обективният и субективният елемент от състава на му. Съдът не установил наличие
на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Изложил и мотиви за правилно определен размер на наказанието.
Касационната инстанция счита проверяваното
решение за неправилно.
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, освен
възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В случая АУАН №894,
бл.№619977, въз основа на който е издадено потвърденото от РС НП, е бил
съставен на 23.12.2020г. По силата на цитираната правна норма срокът за
подаване на възражения срещу акта следва да е изтекъл на 26.12.2020г. – събота,
празничен ден – Рождество христово. Сред изброените в разпоредбата на чл.154,
ал.1 празнични дни е и Рождество Христово – 25 и 26 декември. Според чл.154,
ал.2 от КТ, когато официалните празници по ал.1, с изключение на Великденските
празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни
след тях са неприсъствени. По правилата за броене на сроковете по чл.183, ал.4
от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Следователно, ясно е, че
27.12.2020г. е бил неделя, който е неприсъствен ден. Предвид цитираната
законова регламентация, неприсъствен в случая се явява и 28.12.2020г. Поради
това срокът за подаване на възражения срещу АУАН следва да се счита за изтекъл
на 29.12.2020г. – първият присъствен ден след последния празничен 26.12.2020г.
Предвид горното настоящата инстанция приема,
че тридневният срок от съставянето на акта до издаването на НП не е бил спазен,
тъй като наказателното постановление е било издадено на 27.12.2020г. - в срока
за подаване на възражения. Това от своя страна е нарушило правото на защита на
наказаното лице, което не е могло да направи възражения, каквато възможност
административнонаказващият орган е длъжен да му осигури с оглед реализиране в пълнота
на законово признатото му право. Изключение от правилото на чл.44, ал.1 от ЗАНН
законодателят е предвидил единствено с разпоредбата на чл.44, ал.4 - в случай,
че нарушителят няма постоянен адрес, като и в този случай трябва да се даде
възможност за обяснения и възражения направени от лицето, вкл. и писмени,
каквато хипотеза не е налице в случая. Неспазването на коментирания срок
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт.
Наведените в касационната жалба други доводи
за отмяна на атакуваното съдебно решение настоящият касационен състав намира за
неоснователни. Част от тях са били релевирани и пред районния съд, който
обстойно ги е обсъдил в акта си, поради което не е необходимо преповтарянето
им. Следва само да се добави, че твърденията в насока бездействие – непоставена
защитна маска за лице от касатора, установено извън посочения в АУАН и НП
търговски обект, а оттам и другото твърдение за липса на реализиран състав на
административно нарушение, не се доказват от материалите по делото,
следователно са неоснователни.
Като е потвърдил наказателното постановление,
Районен съд - Свиленград неправилно е приложил процесуалния закон и е
постановил валидно и допустимо, но несъответстващо на закона решение, поради
което същото следва да бъде отменено.
По изложените съображения, следва да се
отмени и потвърденото от районния съд Наказателно постановление № 894 от
27.12.2020г., издадено от директора на ОДМВР – Хасково.
Предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, основателно се явява
искането на касатора за присъждане на всички, сторени от него деловодни
разноски – пред РС – Свиленград и АдмС – Хасково, Същите възлизат общо на 600
лева - по 300 лева заплатено възнаграждение за адвокат за всяка от съдебните
инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№50/19.07.2021г., постановено по АНД №521/2021г. по описа на Районен съд -
Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 894 от
27.12.2020г. на директора на ОДМВР – Хасково, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 894 от 27.12.2020г. на директора на ОДМВР – Хасково, с което на
П.Р. ***, за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 Закона за здравето, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на П.Р. ***, ЕГН **********,***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ
размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.