№ 11.07.2023 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Добрич, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от съдия Велчева адм. д. № 170/2023 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
от Д.В.И. ЕГН ********** *** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 23-0255-000020/21.02.2023 г., издадена от Началник РУ
към ОД на МВР Добрич, РУ 02 Добрич.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон.
Заявява се, че ключът
за МПС, лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ХХХХХХ, собственост на Д.В.И.
(удостоверено от справка от КАТ – л. 18 от делото) не е предаван на И.О.С.от с.
Поройно, област Силистра от самия жалбоподател. През декември 2022 г.,
автомобилът е предоставен от притежателя му на С.Г. – колега на брата на оспорващия,
с цел продажба на изплащане. До окончателен договор не се е стига поради
неплащане на пълния размер продажна цена. Обстоятелството, че автомобилът не е
предоставен от Д.В.И. на друг, освен на С.Г., обуславя според нея
неосъществяване на състава на релевираната норма на чл. 171, ал. 2а, б.“а“ от ЗДвП.
Прави се искане за
отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата –
Началникът на второ РУ при ОД на МВР-Добрич, намира жалбата за неоснователна, а
атакуваният акт за законосъобразен и правилен: издаден от компетентен орган,
при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила,
установената форма и целта на закона.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Атакуван е акт, с който
е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца, а именно за 185 дни.
Жалбата
е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчено съобщение на 01.03.2023 г. и подадена
жалба на 13.03.2023 г.
В жалбата и в съдебно заседание не
се оспорват доказателственорелевантните факти и обстоятелства. Автомобилът е
предоставен от жалбоподателя на С.Г. с цел сключване на бъдеща продажба, след
заплащане на продажната цена. Последният посещава с МПС познати в с. Свещарово.
Отсяда там и преспива. Единият от гостите, без да е правоспособен водач,
употребил алкохол, отива до съседното село за алкохол, използвайки паркирания
пред портата на дома процесен автомобил, ключовете на който са на таблото. В с.
Котленци, водачът е спрян от хора от населеното място, които уведомяват
полицията.
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение № 831002/19.02.2023 г. на Исмаил Огнянов Симеонов, за
това, че на 19.02.2023 г. в 21,07 ч. в с. Котленци, ул. „Първа“, посока гр.
Добрич управлява чуждо МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС,
с което нарушава чл. 150 от ЗДвП. Като веществени доказателства са иззети СРМПС
№ ********* и 2бр. регистрационни табели
с номер ХХХХХХ.
Въз основа на така изложените
релевантни факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт за налагане на принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца, а именно за 185 дни, е издаден от компетентен по материя и място орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
В този
смисъл е представената заповед № 357з-924-07.04.2022 г., където директорът на
ОД на МВР оправомощава началниците на РУ при ОД на МВР с правомощията да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 2а от ЗДвП на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Добрич.
Въведените доказателственорелевантни
факти се потвърждават от обясненията на страните, показанията на свидетелите В.В.И.–
брат на оспорващия и С.Х.Г., акт за установяване на административно нарушение №
831002/19.02.2023 г.
Обжалваната
заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
при правилно приложение на материалния закон.
Акт за установяване на административно наушение №
831002/19.02.2023 г., установява, че на посочените място и час, И.О.С.е извършил нарушение
на чл. 150 от ЗДвП като е управлявал чуждо МПС – лек автомобил Дачия Логан с
рег. №ХХХХХХ, собственост на Д.В.И., без
да притежава свидетелство за управление на МПС.
По делото не се събраха
доказателства относно обстоятелството, че Исмаил Симеонов е правоспособен
водач. Това и не се твърди от страните.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
По силата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, една от които е и тази по т. 2а, буква
"а" – „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспобен водач.
При
изпълнение на посочените в закона условия за налагане на принудителна административна мярка,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в
случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, което е неправоспособен
водач и няма издадено свидетелство за управление на МПС, правилно е прието, че са налице основания за налагане
на процесната принудителна административна мярка спрямо собственика на
автомобила. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с
установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са
обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на
собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за
това. Законът допуска засягане на правата ѝ с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП – опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения.(В този смисъл са: Решение на ВАС № 1235/30.01.2019 г. по адм. д. №
10192/2018 г.; Решение № 14573
от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.; Решение № 7441 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2017 г.,
VII о.; Решение № 15272 от 10.12.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 5758/2018 г., II о.)
С оглед изложените
мотиви, съдът намира атакуваният акт за издаден при спазване на предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон.
Срокът на мярката,
определен от административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена с материалния закон и с целта на същия. Спазен е и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид
развитите съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Ответникът
по жалбата претендира разноски, който му се дължат съобразно правната и
фактическа сложност на делото и нормата
на чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 100 лева.
На
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен
съд-Добрич, II
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И.
ЕГН ********** *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 23-0255-000020/21.02.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Добрич,
РУ 02 Добрич.
ОСЪЖДА Д.В.И. ЕГН **********
да заплати на Началник РУ към ОД на МВР Добрич, РУ 02 Добрич сумата в размер на
100 лева (сто), представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:…