Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна, ................2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, Трети тричленен състав, в
публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Веселка Крумова, с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, изслуша
докладваното от съдията Ганчева, кас.адм.нак.дело № 16 по
описа за 2022 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Стройпроект-Инвест”ЕООД с ЕИК *****, представлявано от Ц.
А. А. – управител, чрез адв. Н.С., срещу решение № 910 от 19.11.2021г.
на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 20213110203359/2021 г., ХХІІІ състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление №589134-F616235/23.07.2021 г. на Директор на
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – Варна, с което на дружеството на основание чл.
180, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 978.03 лв.
Със същото решение са присъдени разноски в полза на ТД на НАП-Варна в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В
касационната жалба решението на ВРС се атакува като необосновано, незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че в
наказателното постановление, неправилно е посочена дата на извършване на
нарушението – датата на съставяне на АУАН, а не датата на данъчното събитие
съгласно ЗДДС. В този смисъл излага съображения, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на
наказателното постановление. Посочва, че са налице предпоставки за определяне
на нарушението като маловажно. В заключение се иска от касационната инстанция
да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС ведно с наказателното
постановление.
Ответникът по касация – ТД на НАП – Варна, чрез старши
юрисконсулт Румяна Георгиева, в депозирани писмени бележки оспорва касационната
жалба като неоснователна. Сочи, че дружеството не е изпълнило задължението си
по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 7, чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3
от ЗДДС. Твърди се, че дружеството като задължено по ЗДДС лице не е изпълнило
задължението си за осъществена от него облагаема доставка свързана с НА
№194/27.09.2019 г. и във вр. с чл. 130, ал. 2 от ЗДДС да издаде последващ се
данъчен документ и да начисли следващ се ДДС за нея. Споделят се мотивите на
въззивния съд, че дружеството не е опровергало констатациите в наказателното
постановление, както и че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа,
че не са налице предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да остави в сила оспореното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на касатора.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен
съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод
постъпила жалба от „Стройпроект-Инвест” ЕООД с
ЕИК *****, представлявано от Ц. А. А., срещу Наказателно постановление №589134-F616235/23.07.2021 г. на Директор Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП-Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.86,
ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.25, ал.7, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, чл.130, ал.3 от ЗДДС,
на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 978.03 лв. Административнонаказателната отговорност на „Стройпроект-Инвест” ЕООД
е ангажирана за това, че при издаване на Ревизионен доклад №Р-03000320006816-092-001/29.04.2021
г. е установено, че дружеството не е начислило ДДС в размер на 1 978.03
лв. до 14.10.2019 г. Съгласно Нотариален акт №194, том ІІ от 27.09.2019 г.,
Виолета Костова и Григор Григоров прехвърлят на своя съсобственик „Стройпроект-Инвест”
ЕООД, 150 кв.м. идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ****.
Прехвърлянето на идеалните части е срещу задължението дружеството със свои
средства и труд да построи в описания имот жилищна сграда, както и да я снабди
с Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Органът по приходите е
приел, че е налице бартерна сделка по смисъла на чл.130 от ЗДДС. На датата на
получаване на част от недвижимия имот, ревизираното дружество получава авансово
плащане и следва да издаде фактура за полученото авансово плащане, като начисли
дължимият ДДС. При завършване на строителството и издаване на акт 16,
дружеството следва да определи себестойността на направените разходи по
строителството и при наличие на разминаване със стойността на издадената
фактура за авансово плащане, следва да издаде окончателна фактура, в която да
приспадне издадената фактура за авансовото плащане или да издаде кредитно
известие, в случай, че направените разходи за строителството са по-малки от
сумата, посочена във фактурата за авансово плащане.
При постановяване на въззивното решение съдът е приел,
че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34
от ЗАНН, и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано
точно и ясно от фактическа страна в акта и в постановлението, описани са
обстоятелствата, при които е извършено, както и констатациите на проверяващите,
посочени са доказателства, които го подкрепят. Въззивният съд, след съпоставка
на нормативната уредба и като е съобразил обективните характеристики на
описаната в нотариалния акт сделка, е направил извод, че е налице бартерна
сделка и данъчната оценка на получените от дружеството идеални части е
доставката с по-ранна дата. Във връзка с възражение на жалбоподателя,
въззивният съд е приел, че е налице прехвърляне на идеални части, а не на право
на строеж, поради което за дружеството е възникнало задължение по смисъла на
чл.86, ал.1 от ЗДДС да издаде данъчен документ, в който да посочи данъка в
отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за
данъчния период м.09.2019 г. и да посочи данъчния документ в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. Направил е извод, че правилно
административно наказващият орган е приел, че нарушението осъществява състава
на чл.180, ал.1 от ЗДДС. Обсъдил е размера и на наложената санкция. Мотивиран
така, ВРС постановил решение, с което потвърдил Наказателно постановление №589134-F616235/23.07.2021 г., издадено от Директор
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Варна.
Решението е правилно.
При постановяване на решението районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по
чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Районният съд
не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в
частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна, които изцяло кореспондират със събраните
по делото доказателства, а така също и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението
на правилата установени в чл. 180 от ЗДДС с оглед
конкретиката на установените по делото данни. Правилно Районен съд Варна е
възприел, че е осъществен състав на нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 7, чл. 130, ал. 3 от ЗДДС.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, защото „не е изпълнил задълженията си” по реда на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. В случая от събраните по делото доказателства безспорно е
установено извършено от касатора нарушение. В производството пред
административния орган, както и пред съда, от страна на дружеството не са
представени доказателства, които да опровергаят констатациите в наказателното
постановление, поради което възражението в касационната жалба е неоснователно.
Неоснователно се твърди, че административнонаказващият
орган в наказателното постановление неправилно е определил за датата на
извършеното нарушение, като е посочил датата на съставянето на АУАН, а не датата на данъчното
събитие. В наказателното постановление не е посочено, че нарушението е
извършено на датата на съставяне на АУАН. Ясно е отразено, че нарушението е
извършено в гр.Варна на 15.10.2019 г. В
оспореното решение са изложени подробни мотиви относно датата на извършване на
нарушението, които се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователно е възражението за определяне на
нарушението като маловажно. Маловажен
случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с
оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед други
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая от
доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на
административно нарушение по нищо не се отличава от всички останали случаи на
подобни нарушения.
Настоящият състав
намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в
касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му.
При така изложените съображения обжалваното решение
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния
представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на
разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на ответника се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата
инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 910/19.11.2021 г., постановено по НАХД
№ 20213110203359/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Стройпроект-Инвест” ЕООД, ЕИК *****, да
заплати на ТД на НАП – Варна, сума в размер на 80 лева, представляваща юрк.
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: