Определение по дело №623/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 22.11.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 623 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 415, ал. 5 във вр. с чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „Й. – 91 - Тотка Петрова – П.Й.“, с ЕИК: *********, депозирана чрез процесуалния им представител адв. Л.Т. ***, против Определение № 530/27.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 620 по описа за 2019 г. на Районен съд – Троян. Счита, че така постановеният акт е незаконосъобразен, тъй като не са били налице основанията за прекратяване на производството – в едномесечния срок е депозирал искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с която е образувано гр. д. № 698 по описа на Районен съд – Троян. 

В законоустановения срок е постъпил отговор „Лого-08“ ООД, с ЕИК: *********, депозиран от адв. Г. Христов от АК-София. Излага подробни мотиви за неоснователността на жалбата и моли обжалваният съдебен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок - определението е получено от заявителя на 01.10.2019 г., а жалбата е подадена на 07.10.2019 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 и производството е прекратено (чл. 415, ал. 5 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 620/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят ЕТ „Й. – 91 - Тотка Петрова – П.Й.“ е претендирал от „Лого-08“ ООД сума в размер на 2637,77 лв., представляваща неизпълнени парични задължения за консумирана енергия и вода за месец април и месец май 2019 г., както и за наем на терен В и терен А7 за месец май и месец юни 2019 г. по ф-ра № ********** от 03.06.2019 г. и по ф-ра № ********** от 06.06.2019 г.

На 15.07.2019 г. Районен съд – Троян е издал Заповед за изпълнение № 271 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като същата е връчена на длъжника на 16.07.2019 г.

На 19.07.2019 г. „Лого-08“ ООД е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

С Разпореждане № 1094 от 24.07.2019 г. Районен съд – Троян указал на заявителя, че с оглед подаденото възражение може да предяви иск относно вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на съобщението. В съдебния акт съдът изрично упоменал, че при непредставяне на доказателство за предявения иск в срок издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена и производството по делото прекратено.

На 25.07.2019 г. горепосоченото разпореждане било връчено на заявителя.

С Определение № 503 от 27.09.2019 г. Районен съд – Троян обезсилил заповедта за изпълнение и прекратил производството, тъй като ЕТ „Й. – 91 - Тотка Петрова – П.Й.“ не е изпълнил дадените му с разпореждането указания, а именно да представи доказателство, от което да се установи, че в едномесечен срок от получаване на съобщението е предявил иск за установяване съществуване на оспорените с възражението вземания.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с ал. 4 от ГПК е предвидено, че при подадено възражение съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да даде на заявителя указания за възможността му в едномесечен срок от уведомяването му да предяви иск за установяване на оспореното му вземане. Видно от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК изпълнението на посоченото се констатира от заповедния съд при надлежно представено доказателство от заявителя. В тази насока следва да се посочи, че използваната от законодателя лексикална форма „представя“ не поставя съмнение при тълкуването ѝ, доколкото предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на исковата молба, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е предявен. Уведомяването може да се осъществи както изрично с молба, придружена с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията по заповедното и исковото производство, не представляване изпълнение на задължението по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В тази насока е и константната практика на ВКС - Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. на IV г.о. на ВКС и Определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д. № 736 на I т.о. на ВКС. В процесния случай районният съд е дал ясни указания съобразно чл. 415 от ГПК, както и относно последиците от евентуалното им неизпълнение, като заявителят е бил надлежно уведомен за това на 25.07.2019 г. Въпреки това жалбоподателят не е представил доказателство, от което да се установи, че до изтичането на едномесечния срок е изпълнил дадените му указания.

С оглед на изложеното правилно Районен съд – Троян е приел, че са налице всички факти, предвидени в чл. 415, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ГПК, а именно – подадено възражение в срок по чл. 414 от ГПК, изпратени и получени от заявителя указания от заповедния съд за възможността му да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението и липса на надлежно уведомяване на заповедния съд чрез представяне на доказателство, че указанията са били изпълнени в срок. При осъществяването на този фактически състав заповедният съд е задължен да приложи предвидените от законодателя последици, а именно да обезсили заповедта и да прекрати производството.

Неоснователно е съждението на жалбоподателя, че изпълнението на дадените му с разпореждането указания е изводимо от факта, че е налице образувано гр. д. № 698 по описа на Районен съд – Троян с предмет предявен иск по чл. 422 от ГПК. Както се посочи и по-горе, доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока са в тежест единствено на заявителя. Не е налице задължение както за заповедния съд, така и за съда, разглеждащ исковото производство, служебно да извършват проверка в деловодството дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събират данни за датата на депозирането ѝ /Определение № 105 от 25.01.2011 г. по ч.т.д. № 858/2010 г. на II т.о. на ВКС/. Последното е изводимо и от факта, че законодателят е предвидил негативни последици само за молителя при неизпълнение на дадените му указания в срок, но не и за другите участници в заповедното производство.

С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция приема, че жалбата се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 503 от 27.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 620 по описа за 2019 г. на Районен съд – Троян.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                        

                                                                                                                           2…………………………..