О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
гр. Габрово, 24.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 230 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1285 от 20.08.2019
г., подадена от „*“ ЕООД, със седалище гр. Севлиево, ЕИК:*, против „Решение по
жалба срещу Ревизионен акт №* от 25.07.2019 г. на Борис Маринов Николов –
Директор Дирекция „ОДОП“ НАП – Велико Търново“.
Ревизията е
повторна, свързана с Решение № * от 25.09.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП
В. Търново, с което е отменен РА от 5.07.2018 г. в обжалваната му част по ЗДДС
за посочени данъчни периоди, като преписката е върната за възлагане на нова
ревизия за определянето на съответните задължения. За резултатите от повторната
ревизия е съставен РД от 21.03.2019 г., съставляващ част от процесния РА от
05.2019 г. Възражения против съставения РД не са подавани. С процесния РА за
данъчен период месец септември, 2016 г., на дружеството са определени
допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 84 492.39 лв. главница и 21 946.31
лв. лихви. Срещу тази част на РА данъчнозадълженият субект е подал жалба до
директор Дирекция ОДОП. Така определените допълнителни задължения са резултат от извършена от органите по
приходите корекция на приспаднат данъчен кредит от „*“ ЕООД, като е приложена
разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с осчетоводено от дружеството
бракуване на стоки – гориво на стойност 422 461.97 лв. В хода на ревизията са
представени четири протокола от 2016 г. за източено от друго дружество – „*“
ЕООД /с което жалбоподателят има сключен договор за поддръжка на резервоари за
горива, събиране, транспорт и депониране на опасни отпадъци и в което, в тази
връзка, е извършена насрещна проверка/, негодно дизелово гориво от цистерни и други
складове на жалбоподателя.
През процесния
период, ревизираното дружество е осчетоводило брак на стоки /така посоченото
дизелово гориво/, като е изписано такова от 142 596 кг, приравнени на 165 537.
26 л, на стойност 422 461.97 лв. при 2,55 лв. единична цена за литър. Във
връзка с така осчетоводения брак дружеството не е извършило корекция на ползван
данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Отпадъчните продукти
са предадени на „*“ ЕООД. Липсват документално посочени причини за бракуването
на това гориво, основанията за този брак. Не е налице приет от дружеството
стандарт с посочени в него допустими
норми за бракуване и фири, съобразени с естеството на конкретния продукт и
нормативните изисквания, отрасловите характеристики и други обективни критерии.
По тази причина приходните органи са стигнали до извода, че следва да се
извърши корекция на ползвания данъчен кредит от жалбоподателя за закупеното
дизелово гориво. Според чл. 80, ал. 2 от ЗДДС ограниченията за извършване на
корекция на приспаднат ДК при липса и брак на стоки са предвидени в случаите на
технологичен брак в допустимите норми, или когато са причинени от непреодолима
сила, или когато произтичат от промяна на физико-химичните свойства в нормални
размери. Наличието на бракуване на горивото е налице, но не е доказано, че е
налице основание за това.
Посочената в РА
стойност на начисления РА от 84 492.39 лв. е изчислена върху данъчна основа на
стоката в размер на 422 461.97 лв., представляваща горепосоченото като вид и
количество дизелово гориво, фигуриращо в изготвена от жалбоподателя таблица за
предадените през 2016 г. нефтени отпадъци към протокола за брак от 30.09.2016
г. Стоково-материалните запаси са отписани по средно претеглена цена, което не
дава възможност за индивидуализиране на бракуваните стоки и да се установи с
кой първичен счетоводен документ са доставени те.
С жалбата до АСГ
дружеството е поискано отмяна на наложените по отношение на дружеството
обезпечителни мерки, което особено искане се поддържа и в допълнително
подадената молба – уточнение от 10.09.2019 г. По този повод и след получаване
на препис от депозираната жалба, с писмо от 18.09.2019 г. на директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново се сочи, че част от наложените обезпечителни мерки
са вече отменени, като са представени и доказателства за това – Постановление
за отмяна на наложени обезпечителни мерки на публичен изпълнител № * от
10.09.2019 г., които факти са реализирани след подаването на жалбата,
респективно на особеното искане. В него жалбоподателят моли за отмяна на всички
наложени обезпечителни мерки, както и на замяната им със запор върху налична
сума по негова банкова сметка, ***, за което представя банково удостоверение,
но същото е актуално към 20.08.2019 г. – преди отстраняване на нередовностите
по самата жалба. Освен това банковата сметка, отразена в него, е на друг правен
субект – физическо лице, а не на дружеството. Посочено е и че се иска спиране
на изпълнението на процесния РА. За да се произнесе съдът към момента и след
така развилите се в последствие събития по този въпрос, от жалбоподателя е
поискано да актуализира и конкретизира искането си, като посочи дали оспорва
към момента конкретно наложени му обезпечителни мерки и ако ги оспорва, то
които са тези мерки, налични към момента, с какъв акт са му наложени, както и
кога този акт е получен от него. Съгласно чл. 157 от ДОПК обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението
може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като към него се
прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. С оглед отмяната на наложени обезпечителни мерки с
Постановлението от 10.09.2019 г. на публичен изпълнител и останалата като
наложена само възбрана на недвижим имот с балансова стойност 130 539.02 лв. при
актуален размер на задължението от 107 498.81 лв. към същата дата, на жалбоподателя
е указано да заяви, дали поддържа искането си за спиране изпълнението на РА,
направено преди отстраняване на нередовностите по жалбата му против този РА, за
отмяна на наложени обезпечения, като конкретизира мерките, които желае да бъдат
отменени и замяната им със запор върху посочена от него банкова сметка, ***чност
по същата, като представи и нови актуални доказателства за наличие на
достатъчно средства на предлаганото от него обезпечение. До направата на тези
уточнения, особеното искане следва да се остави без движение.
В резултат с
Молба-уточнение по жалбата от 2.10.2019 г. жалбоподателят потвърждава, че с ПОМ № * от 27.12.2018 г. на
ПИ при ТД на НАП Велико Търново са наложени възбрани върху недвижими имоти –
земя и сгради. С ПОМ от 22.06.2018 г. е наложена възбрана върху апартамент № 8,
находящ се на четвърти етаж в гр. София, жк Студентски град, пл. № *, парцел *,
стара имотна партида № *. С Определение № * от 19.04.2019 г. на АСГ по ч.адм.д.
№ 88 от 2019 г. е продължен срокът на ПОМ и в последствие са били налице още
няколко такива продължавания на същите мерки. Жалбоподателят намира, че
наложеното му обезпечение се явява прекомерно с оглед размера на публичното му
задължение по процесния РА, т. к. балансовата стойност на този апартамент се
равнява на 130 539.02 лв., а задължението /главница и лихви/ - на 106 438.70
лв. В тази връзка той представя Банково Удостоверение № * от 1.10.2019 г. на
Уникредит Булбанк АД, клон Севлиево, от което било видно, че към 1.10.2019 г.
по банковата сметка на „*“ ЕООД, Севлиево има наличност от 71 519.51 щатски
долара, равняващи се на 128 305 лв. по фиксинга на БНБ, които са достатъчни за
удовлетворяване на цялото задължение. По тази причина жалбоподателят моли да
бъде заменена наложената с ПОМ № * от 22.06.2018 г. на ПИ възбрана върху така
посочения апартамент и същата да бъде заменена със запор върху така посочената
в Удостоверението банкова сметка, ***ето на процесния РА.
Съдът е връчил
молбата на ответната страна, която на 15.10.2019 г. депозира отговор по делото,
с който моли искането на жалбоподателя да се остави без уважение като
неоснователно. В тази връзка конкретните възражения на ответника са, че към
момента тази възбрана е единствената останала ПОМ за бъдещото изпълнение на РА.
По този въпрос жалбоподателят не спори и в делото са налице доказателства.
Липсват доказателства за актуалната стойност на актива към датата на подаване
искането за спиране на ревизионното производство и замяна на наложената вече
обезпечителна мярка. Видно от съдържанието на ревизионната преписка,
дружеството начислява годишни амортизации на ДМА – недвижими имоти, 4%. Към
настоящия момент балансовата стойност на този актив следва да е по-ниска от
горепосочената, определена към момента на налагане на мярката. Това прави превишението на балансовата
стойност на актива минимално към момента. Не е налице прекомерност на мярката,
т.к. наложеното обезпечение не е с над 30% по-голямо от размера на установеното
публично задължение. Най-същественото възражение обаче е това, че посочената от
жалбоподателя банкова сметка, ***, който да замени възбраната, наложена върху
имота, не е на дружеството – жалбоподател, а на трето лице, което прави
невъзможна подобна замяна, т. к. запор върху тази сметка за чужди задължения не
може да бъде наложен, тъй като липсват нормативни основания за това. Освен това
ответникът счита, че отмяната и замяната на обезпечителни мерки е от
компетентността на публичният изпълнител, който следва да прецени дали и какви
действия в тази насока следва да бъдат извършени. Няма направено искане пред
публичен изпълнител за отмяна или замяна на наложените ПОМ, нито за предложено
от дружеството надлежно обезпечение в пари, неотменима или безусловна банкова
гаранция или държавни ценни книжа.
От
гореизложеното и материалите по делото АСГ намира, че е установено по безспорен
начин, че към момента публичното задължение, установено с процесния РА, е
обезпечено единствено с наложена възбрана върху жилищен недвижим имот, посочен
по-горе. Данъчнозадълженият субект не е обжалвал така наложената му с ПНПОМ № *
от 27.12.2018 г. и № * от 20.05.2019 г. мярка. С Постановление за отмяна № *от
10.09.2019 г. са отменени част от наложените мерки Към 16.10.2019 г.
задълженията по процесния РА са в размер на 108 323.76 лв. и същите са
обезпечени с горепосочената възбрана на имот с балансова стойност към момента
на налагането на мярката 130 539.02 лв., като обезпечението съставлява 120% от
стойността на задължението или обезпечението надхвърля с 20% стойността на
задължението. В случая съдът намира, че е налице прекомерност на мярката.
От приложеното
към допълнително подадената от жалбоподателя Молба-уточнение Банково
удостоверение № * от 1.10.2019 г., издадено от Уникредит Булбанк, е видно, че
посочената в него банкова валутна сметка е на името на друг субект – К.К.К..
Независимо дали това лице има отношения с дружеството и какви са тези
отношения, то същото е самостоятелен правен субект, различен от юридическото
лице „*“ ЕООД, Севлиево и имуществата им са различни. Недопустимо е налагане на
запор върху банкова сметка ***.
Според чл. 157,
ал. 1 и 2 от АПК обжалването на
ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението
може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане
за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт,
която е обжалвана пред съда.
Съгласно ал. 3 към искането се
прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. В случая тези обстоятелства са налице – искане за
спиране изпълнението на РА, направено до административен съд, относно
обжалваемата пред същия съд негова част, а към него са приложени доказателства
за обезпечаване на задължението. Съгласно Становище на публичен изпълнител № *
от 16.10.2019 г. изпълнението на РА следва да бъде спряно. В писменото
становище на ответната страна от 15.10.2019 г. също е посочено, че при
наличието на влязло в сила ПНПОМ, удостоверяващо възбрана на недвижим имот на
жалбоподателя изпълнението на РА следва да бъде спряно. С оглед така изложеното
и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК съдът следва да постанови спиране
изпълнението на процесния РА.
По отношение на
второто искане на жалбоподателя за замяна на наложена ПОМ съдът намира същото
за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение, т.к.
предлаганото от дружеството обезпечение не може да замени сега наложената
обезпечителна мярка поради изложеното по-горе. Съгласно чл. 199, ал. 1 от АПК публичният изпълнител или
съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане
на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно
обезпечение. В случая АСГ е
оправомощен да разгледа такова искане. Според ал. 2 замяната може да стане и без съгласието на публичния взискател, като
длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и
безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се
прави по сметката на публичния изпълнител. Съгласно ал. 5 отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното
обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл.
195, ал. 5, подлежи на
обжалване по реда на чл.
197, но по настоящем
съдът не се намира в тази хипотеза, т.к. не е налице искане, отправено до този
орган, респективно негов отказ, който да се оспорва по съдебен ред. В случая обаче не се предлага друго „равностойно“ /по
смисъла на ал. 1/ обезпечение, т. к. върху банковата сметка на трето лице няма
основание да се налага запор за задължения на дружеството-жалбоподател и
длъжник по РА. Такава възможност е
предвидена в чл. 202, ал. 2 на ДОПК, но нейната хипотеза не е налице, тъй като
няма твърдение и доказателство за наличие на вземане на дружеството спрямо
физическото лице – титуляр на банковата сметка.
С оглед на така
изложеното и на посочените по-горе нормативни основания, Административен съд
Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Ревизионен акт № * от 7.05.2019 г., издаден от Велизар Георгиев
Попминков, главен инспектор по приходите, в обжалваната и потвърдена с Решение
№ * от 25.07.2019 г. на Б* М* Н* – директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП –
Велико Търново, в която за месец септември, 2016 г., на „*“ ЕООД, Севлиево,
ЕИК: *, са определени задължения по ЗДДС в размер на 84 492.39 лв. и лихви за
периода до съставянето на процесния РА в размер на 21 946.31 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за замяна на предварителна обезпечителна мярка, наложена с
ПНПОМ № * от 22.06.2018 г. на Ц* П*, ПИ при ТД на НАП Велико Търново –
апартамент № *, находящ не четвърти етаж, с площ от * кв. м, заедно с * кв. м
ид. Части от общите части на сградата, находяща се в гр. *, жк *, ет. *, ап. *
– самостоятелен обект в сграда пл. № *, парцел *, тип на имота – градски, стара
имотна партида № *, придобит с НА № *,
том *, рег. № *, дело № *, вписан в СВ София под № * от 13.12.2007 г., акт № *,
със запор върху банкова сметка ***: ***.
Препис от
определението да се връчи на страните в едно със съобщението.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за издаване
на настоящото определение с частна жалба, подадена чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 19.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от деветнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 230 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1285 от 20.08.2019
г., подадена от „Херос“ ЕООД, със седалище гр. Севлиево, ЕИК: *********, против
„Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 95 от 25.07.2019 г. на Борис Маринов
Николов – Директор Дирекция „ОДОП“ НАП – Велико Търново“.
Жалбата е
постъпила директно в Административен съд Габрово, без да е придружена от
оспорения административен акт и преписката по неговото издаване, без
доказателства за платена държавна такса по сметката на Административен съд
Габрово, без доказателства за спазване на срока за обжалване.
Освен това
подадена против „Решение по жалба срещу ревизионен акт“, тази жалба се явява и
недопустима, като подадена против акт, неподлежащ на съдебен контрол. Съгласно
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт и то само в частта, в която
не е отменен с решението по чл.
155 от кодекса, като
в този случай и в тази си част той може
да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на
решението. При така оформен
петитум на жалбата и при липса на преписка по делото съдът не може да установи
допустимост на жалбата. По тази причина и не може да се произнесе и по
особеното искане, съдържащо се в нея.
По така
изложените съображения с Разпореждане № 583 от 29.08.2019 г. Административен
съд Габрово е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя да
отстрани така посочените нередовности, като му е предоставил и срок за това. Съобщението,
с което на жалбоподателя е връчено то, е получено на 4.09.2019 г. На 10.09.2019
г. по делото е депозирана молба от дружеството, в която е посочено, че се
обжалва Ревизионен акт № Р-04000418005972-091-001 от 7.05.2019 г. на главен
инспектор по приходите, в обжалваната и потвърдена с Решение № 95 от 25.07.2019
г. на директор Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново, част. В същата за
месец септември, 2016 г., на дружеството – жалбоподател са определени
допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 84 492.39 лв. и лихви за периода в
размер на 21 946. 31 лв. Заплатена е и дължима ДТ, като е приложен и платежен
документ.
Със
Съпроводително писмо от 5.09.2019 г. по делото е постъпила преписката по
издаването на процесния Ревизионен акт.
Ревизията е
повторна, свързана с Решение № 186 от 25.09.2018 г. на Директора на Дирекция
ОДОП В. Търново, с което е отменен РА от 5.07.2018 г. в обжалваната му част по
ЗДДС за посочени данъчни периоди, като преписката е върната за възлагане на
нова ревизия за определянето на съответните задължения. За резултатите от
повторната ревизия е съставен РД от 21.03.2019 г., съставляващ част от
процесния РА от 05.2019 г. Възражения против съставения РД не са подавани. С
настоящия РА за данъчен период 09.2016 г. на дружеството са определени
допълнителни задължения по ЗДДС в горепосочения размер. Срещу тази част на РА
то е подало жалба до директор Дирекция ОДОП. В останалата част РА е влязъл в
сила. Така определените допълнителни задължения
са резултат от извършена от органите по приходите корекция на приспаднат
данъчен кредит от „Херос“ ЕООД, като ревизиращите органи на практика са
приложили разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с осчетоводено от
дружеството бракуване на стоки – гориво на стойност 422 461.97 лв. В хода на
ревизията са представени четири протокола от 2016 г. за източено от друго
дружество – „Ремси – Е“ ЕООД /с което жалбоподателят има сключен договор за
поддръжка на резервоари за горива, събиране, транспорт и депониране на опасни
отпадъци и в което, в тази връзка, е извършена насрещна проверка/, негодно
дизелово гориво от цистерни и обекти на жалбоподателя.
Безспорно е, че
през процесния период – 09.2016 г., ревизираното дружество е осчетоводило брак
на стоки /така посоченото дизелово гориво/, като е изписано такова от 142 596
кг, приравнени на 165 537. 26 л на стойност 422 461.97 лв. при 2,55 лв.
единична цена за литър. Във връзка с така осчетоводения брак дружеството не е
извършило корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 4
от ЗДДС. Отпадъчните продукти са предадени на „Ремси – Е“ ЕООД. Но липсват
документално посочени причини за бракуването на това гориво, основанията за
този брак. Не е налице и прием от дружеството стандарт с посочени в него допустими норми за
бракуване /фири/, съобразени с естеството на конкретния продукт и нормативните
изисквания, отрасловите характеристики и други обективни критерии. По тази
причина приходните органи са стигнали до извода, че следва да се извърши
корекция на ползвания данъчен кредит от жалбоподателя за закупеното дизелово
гориво. Според чл. 80, ал. 2 от ЗДДС ограниченията за извършване на корекция на
приспаднат ДК при липса и брак на стоки са предвидени в случаите на
технологичен брак в допустимите норми или когато са причинени от непреодолима
сила, или когато произтичат от промяна на физико-химичните свойства в нормални
размери. Наличието на бракуване на горивото е налице и това е безспорно, но не
е доказано, че е налице основание за това.
Посочената в РА
стойност на начисления РА от 84 492.39 лв. е изчислена върху данъчна основа на
стоките в размер на 422 461.97 лв., представляващи горепосоченото като вид и
количество дизелово гориво, фигуриращо в изготвена от жалбоподателя таблица за
предадените през 2016 г. нефтени отпадъци към протокола за брак от 30.09.2016
г. Стоково-материалните запаси са отписани по средно претеглена цена, което не
дава възможност за индивидуализиране на бракуваните стоки и да се установи с
кой първичен счетоводен документ са доставени те.
Също така е
посочено, че динамиката и интензитета на бракуване на дизеловото гориво от
обектите на жалбоподателя, опровергават твърдението му, че през месец
септември, 2016 г. той е бракувал горива, които бил придобил преди пет и повече
години.
В РД е отразено,
че дружеството води редовна счетоводна отчетност, съгласно приложимите
счетоводни стандарти и законодателството в областта. Счетоводните документи
имат доказателствена сила. В хода на ревизията, въпреки декларираното в обратен
смисъл, е установено, че е налице ползване на активи на дружеството за лични
нужди и съответно са коригирани дължимите корпоративен данък и ДДС.
От своя страна
жалбоподателят намира, че РА е съставен при липса на посочено нормативно
основание, като допълнителните задължения по ЗДДС не почиват на посочена
конкретна правна норма. Тезата му е, че по отношение на процесното бракуване се
прилага чл. 80 от ЗДДС, който не позволява извършването на корекции по чл. 79
от същия нормативен акт.
С жалбата е
поискано отмяна на наложените по отношение на дружеството обезпечителни мерки,
което особено искане се поддържа и в допълнително подадената молба – уточнение
от 10.09.2019 г. По този повод и след получаване на препис от депозираната
жалба, с писмо от 18.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново се
сочи, че част от наложените обезпечителни мерки са вече отменени, като са
представени и доказателства за това – Постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на публичен изпълнител № С190007-0033083 от 10.09.2019 г.,
които факти са реализирани след подаването на жалбата, респективно на особеното
искане. В него жалбоподателят моли за отмяна на всички наложени обезпечителни
мерки, както и на замяната им със запор върху налична сума по негова банкова
сметка, ***, за което представя банково удостоверение, но същото е актуално
към20.08.2019 г. – преди отстраняване на нередовностите по самата жалба.
Посочено е и че се иска спиране на изпълнението на процесния РА. За да се
произнесе съдът към момента и след така развилите се в последствие събития по
този въпрос, жалбоподателят следва да актуализира и конкретизира искането си,
като посочи дали оспорва към момента конкретно наложени му обезпечителни мерки
и ако ги оспорва, то които са тези мерки, налични към момента, с какъв акт са
му наложени, както и кога този акт е получен от него. Съгласно чл. 157 от ДОПК обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението
може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като към него се
прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. С оглед отмяната на наложени обезпечителни мерки с
Постановлението от 10.09.2019 г. на публичен изпълнител и останалата като
наложена само възбрана на недвижим имот с балансова стойност 130 539.02 лв. при
актуален размер на задължението от 107 498.81 лв. към същата дата,
жалбоподателят следва да заяви, дали поддържа искането си за спиране
изпълнението на РА, направено преди отстраняване на нередовностите по жалбата
му против този РА, за отмяна на наложени обезпечения, като конкретизира
мерките, които желае да бъдат отменени и замяната им със запор върху посочената
от него банкова сметка, ***личност по същата, като представи и нови актуални
доказателства за наличие на достатъчно средства на предлаганото от него
обезпечение. До направата на тези уточнения, особеното искане следва да се
остави без движение.
С оглед на така
изложеното Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
1.Жалбоподател: „Херос“
ЕООД, Севлиево с ЕИК: ********* и адрес за призоваване: гр. Севлиево, ул.
„Никола Петков“ № 32А с управител – К.К.К..
2.Ответник:
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ на НАП, гр.
Велико Търново, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, пл. „Център“ № 2.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.10.2019 г., от 11.00 часа, за
когато на страните да се изпратят призовки.
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕТО искането за спиране на изпълнението на процесния Ревизионен акт,
респективно искане за отмяна /замяна/ на наложени обезпечения и
УКАЗВА на
жалбоподателя в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да уточни в
писмен вид с документ, подаден в два еднообразни екземпляра, от които един за
ответната страна, оспорва ли към момента конкретно наложени му обезпечителни
мерки и ако ги оспорва, то които са тези мерки и с какъв акт са му наложени,
както и кога този акт е получен от него. Да посочи изрично, дали желае отмяна
на такива мерки или замяната им с друго, предложено от него обезпечение. В
случай че моли за спиране на изпълнението на процесния ревизионен акт и замяна
на наложени ПОМ, то да представи актуални доказателства за наличието на
достатъчно средства за обезпечаване на евентуалното задължение.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
СПОРНО: Наличието на основание за бракуване на процесното гориво през посочения
период, като в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на фактическия
състав по чл. 80 от ЗДДС, партида на бракуваното гориво, дата /период/ на
закупуване и доставка на същото
УКАЗВА на
жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже, основанието за бракуване на
процесното гориво, документалната обоснованост на операцията, вкл. и с
наличието на това основание, както и кога и с какви документи документи е било
закупено/доставено бракуваното гориво. В негова тежест е да докаже, че е
установил липса на гориво, като докаже кога е установена тази липса, на какво
количество и какви документи с достоверна дата са изготвени в тази връзка.
В случай, че
жалбоподателят оспорва документи от приложената по делото преписка, то да
посочи писмено и изчерпателно кои документи оспорва, дали оспорва тяхната
автентичност или обстоятелствата, които се удостоверяват с тях.
УКАЗВА на
ответната страна, че в случай, че оспорва определени документи от преписката,
следва да заяви писмено това, като изчерпателно посочи кои документи оспорва,
както и дали оспорва тяхната автентичност или обстоятелствата, които се
удостоверяват с тях.
Препис от
определението да се връчи на страните в едно с призовките.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………
гр. Габрово, 29.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и девети август, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 230 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1285 от 20.08.2019
г., подадена от „Херос“ ЕООД, със седалище гр. Севлиево, ЕИК: *********, против
„Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 95 от 25.07.2019 г. на Борис Маринов
Николов – Директор Дирекция „ОДОП“ НАП – Велико Търново“.
Жалбата е
постъпила директно в Административен съд Габрово, без да е придружена от
оспорения административен акт и преписката по неговото издаване, без
доказателства за платена държавна такса по сметката на Административен съд
Габрово, без доказателства за спазване на срока за обжалване.
Освен това
подадена против „Решение по жалба срещу ревизионен акт“, тази жалба се явява и
недопустима, като подадена против акт, неподлежащ на съдебен контрол. Съгласно
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт и то само в частта, в която
не е отменен с решението по чл.
155 от кодекса, като
в този случай и в тази си част той може
да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на
решението. При така оформен
петитум на жалбата и при липса на преписка по делото съдът не може да установи
допустимост на жалбата. По тази причина и не може да се произнесе и по
особеното искане, съдържащо се в нея.
По така
изложените съображения Административен съд Габрово следва да остави жалбата без
движение и да укаже на жалбоподателя да отстрани така посочените нередовности,
като му предостави и срок за това.
С оглед на така
изложеното и на основание чл. 158, ал. 1 от Административен съд Габрово
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ жалба с вх. № СДА-01-1285 от 20.08.2019 г., подадена от „Херос“ ЕООД,
със седалище гр. Севлиево, ЕИК: *********, против „Решение по жалба срещу
Ревизионен акт № 95 от 25.07.2019 г. на Борис Маринов Николов – Директор
Дирекция „ОДОП“ НАП – Велико Търново“.
УКАЗВА на
жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на съобщението за изготвяне на
настоящия съдебен акт да уточни кой административен акт оспорва, както и дали
го оспорва изцяло или в определени негови части.
В същия срок
страната следва да внесе по сметката на Административен съд Габрово дължима
държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лв. и да приложи оригинален
платежен документ по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА
СЛУЖЕБНО в цялост преписката по издадения Ревизионен акт против жалбоподателя с
№ 95 от 25.07.2019 г. от ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „ОДОП“.
Препис от Разпореждането
да се връчи на жалбоподателя и на Директор дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП –
Велико Търново.
На последния да
се връчи и препис от жалбата, в едно със съобщението за изготвянето на
настоящия съдебен акт.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/