№ 947
гр. Варна, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20253110201614 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н.
М. П., против заповед за задържане на лице рег. № 365зз210/17.04.2025г.
издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от Х. И. Х. - Полицай в сектор
Общинска полиция при ОД МВР –Варна. В жалбата се излага, че заповедта е
издадена при съществени процесуални нарушения, поради което се моли да
бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от
сл.защитник, осигурен по негово искане – адв.К.Д. от АК Варна, поддържа
жалбата и моли за отмяната и, поради нейната несъразмерност,
незаконосъобразност и необоснованост.
Ответната страна не се явява лично, представялва се от ю.к.Г., надлежно
упълномощен и приет от съда, който оспорва жалбата и по същество иска
потвърждаване на атакувания административен акт, като правилен и
законосъобразен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна
проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна: С
процесната Заповед за задържане на лице рег. №365зз-210/ 17.04.2025г.
издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от Х. И. Х. - Полицай в сектор
Общинска полиция при ОД МВР – Варна се нарежда задържането на лицето
Н. М. П. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на І РУ ОД
МВР-Варна, издадена в 15 и 30ч. на 17.04.2025г. На задържания са разяснени
правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, същият е подписал и
декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 ЗМВР. Установява се от
събраните по делото доказателства, че на 17.04.2025г. жалбоподателя бил
задържан на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. Предвид това обстоятелство
жалбоподателя бил отведен и задържан в І РУ ОД МВР-Варна.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна
всрока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му
компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приложена ежедневна
ведомост за 17.04.2025г.,за разстановка на силите и средствата за изпълнение
на ППД от Началник Общинска полиция при ОД МВР – Варна, видно от която
Х.Х. е бил включен под №10 в същата, за времето от 08.00часа до 20.00часа.
Заповедта съдържа и предвидените задължителни реквизити: името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за
задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, дата и час на
задържането. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на
основание чл. 72, ал. 1, т.2 от ЗМВР. В закона е предоставена възможност на
полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност,
при наличието на законовите предпоставки за това. Процесната заповед е
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за неизпълнение на
полицейско предупреждение и създаване пречки на полицейски орган да
изпълни задължение по служба във вр. чл.64 ал.1 от ЗМВР. Действително,
описанието на фактическото основание е доста лаконично, но от
съпътстващата преписка – докладна записка от М.К., Разпореждане от Х.Х.,
Доклад от Х.Х. относно употреба на физическа сила и помощни средства се
установяват релевантните за случая обстоятелства. Основно право и
2
задължение на органите в структурата на Общинска полиция при ОД МВР
Варна е извършване на действия за опазване на обществения ред и контрол по
спазването НОР на Общински съвет на Община Варна, има правата и
задълженията по чл. 64 ЗМВР и чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР изисква да са
налице данни, че лицето е извършило нарушение, а не да му е повдигнато
обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно
производство. За да кореспондира правното с фактическото основание за
издаване на заповедта не е необходимо лицето към този момент да е било
привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено
нарушение, каквито данни са събрани от полицейските органи при
задържането на лицето. Въпросите дали конкретно лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда н а чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, не са задължителни, като задържането се
извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В
случая от приобщените по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че са били налице данни за провеждане на протестни действия от
страна на жалбоподателя пред сградата на Окръжен съд Варна. Видно от
събраните гласни доказателства в конкретния случай жалбоподателя е говорил
по мегафон, за което не е имал издадено разрешение. Служителите на
Общинска полиция при ОД МВР Варна преценили, че с действията си П.
нарушава обществения ред, като силно е скандирал своите искания по
мегафон и е нарушавал спокойствието на гражданите и нормите определени в
Раздел пети чл.12 ал.1 от НОР – Варна. П. е бил предупреден, че ще му бъде
съставен АУАН, което го изнервило и същия се държал на моменти агресивно,
заявил, че ще продължи да протестира използвайки мегафон и свирка и няма
да промени начина си на протестиране, което довело до използването на
помощни средства – белезници и отвеждането и задържането му в Първо РУ
Варна. Там била съставена и процесната Заповед за задържане на П. за срок до
24 часа с начало 15.30часа.
Жалбоподателят прави възражения и излага твърдения, че към дата
17.04.2025г. бил имал разрешение от Община Варна да извършва протестни
действия пред Окръжен съд Варна, за което разрешение уведомил
3
служителите Общинска полиция, като им показал това разрешение. След
внимателно запознаване с приложените по делото доказателства съдът намира
следното - Община гр. Варна е издала разрешение на Н.П. да провежда
протестни действия пред Окръжен съд гр.Варна в период от време, в който се
включва 17.04.2025г. От Докладната записка на М.К. се установява, че след
като се е запознал с разрешението за протестни действия на П. е установил, че
му е било забранено да използва озвучителна техника при протеста.
Съдът намира, че в конкретния случай достатъчно ясно е установено, че
Н.П. е отказал да изпълни разпореждане на органите на полицията за
преустановяване на нарушение на обществения ред, чрез вдигане на шум с
използването на мегафон и предвид собстевното му повведение се е стигнало
до използването на физическа сила и използването на технически средства за
задържането и отвеждането му в поделение на най-близкото РУ на МВР – в
случая Първо РУ при ОД МВР Варна. Тези данни според съда са напълно
достатъчни, за да се направи предположение, че жалбоподателят има
съпричастност към описаното в процесната заповед. Както бе изложено по-
горе, нормата на чл. 72, ал. 1, т.2 от ЗМВР изисква да са налице данни, че
лицето е извършило нарушение или престъпление.
Въз основа на изложеното съдът обуславя крайния си извод, че
задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено в закона
основание. Съществувала е необходимост от задържането на жалбоподателя в
името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата от
значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на
страните или на техни представители, сведения, писмени доказателства и
веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда
на АПК или специални закони (аргумент от чл. 39, ал. 2 от АПК). При горния
анализ се налага извод за доказан фактически състав по чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР. Заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. М. П., против заповед за задържане на лице рег.
№ 365зз-210/17.04.2025г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от Х. И. Х. -
Полицай в сектор Общинска полиция при ОД МВР – Варна
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от днес. ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5