О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.02.2020 год. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен
граждански състав
На 10 февруари 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.ч.гр.д. № 100
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е по чл.274 и сл. вр. чл.402, ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от Н.Н.В. ЕГН **********,
действаща лично и чрез своята майка А.В.Р. и от К.Б.Р., чрез адв.М.Х. - ЯАК,
със съдебен адрес:*** против Определение №2874/16.12.2019 г. по гр.д.№1271/2016
г. на ЯРС, с което е оставена без уважение, като неоснователна, молбата им по
чл.402 от ГПК за отмяна на допуснатото по делото с Определение №1125/01.06.2016
г., обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху
апартамент №**, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
87374.554.238.1.13, със застроена площ от 94,36 кв.м., заедно с 29.15/445 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 87374.554.238 и 5.69 % ид.ч.от общите части на сграда с
идентификатор 87374.554.238.1, склад №9 /в подпокривно пространство/ със ЗП от
15,31 кв.м. и прилежащите му 0,92% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж и апартамент №9, представляващ обект с
идентификатор 87374.554.238.1.9 със застроена площ от 94,36 кв.м., заедно с
29.15/445 ид.ч. от ПИ 87374.554.238, в който е изградена сградата с
идентификатор 87374.554.238.1,5.69% ид.ч. от общите части на сградата, склад
№10 /в подпокривно пространство/ със ЗП от 7,75 кв.м. и прилежащите му 0,47%
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, както и
чрез налагане на запор на вземането на Н.Н.В., произтичащо от публичната продан
по изп.д.№466/2014 г. на ЧСИ И. Х..
В жалбата са заявени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Жалбоподателите сочат за неправилни и необосновани
изводите на ЯРС, че към молбата им липсват доказателства сумите да са изплатени
на ищците по делото. Сочат, че производството по
гр.д.№1271/2016 г. по описа на ЯРС е приключило с влязло в сила решение. Допуснатото
по делото обезпечение на иска било общо за сумата от 45000 лева. Поради
обстоятелството, че ищците отказали доброволно да им бъдат заплатени дължимите
главници и лихви съгласно съдебното решение, ответниците отправили до тях, чрез
Нотариус П.К.,
нотариална покана с рег.№5373, том 1, акт №162/21.10.2019 г., надлежно връчена
на ищците, като сумата от 52 035,92 лв. - дължими главници и лихви била внесена
по специална банкова сметка *** К.. С нотариалната покана ищците били поканени
да се явят в нотариалната кантора на Нотариус П.К. и да си получат доброволно дължимите им се суми.
Поради изложеното, молят да се приеме, че вече не съществува причината, поради
която е допуснато обезпечение, поради изплащане изцяло на дължимите главници и
лихви или - да се приеме че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК. В предвид на изложените съображения се иска отмяна
на атакуваното определение, като неправилно и съответно - отмяна на допуснатото
по делото обезпечение. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
Въззиваемите страни
не са се възползвали от правото на отговор по частната жалба и не са изразили
становище по нея.
След преценка на оплакванията по
частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е с правно
основание чл.402, ал.2, предл.2 от ГПК, подадена е в предвидения в закона срок,
поради което е допустима, а преценена по същество е неоснователна по следните
съображения:
С молба от 04.11.2019
г. настоящите жалбоподатели са поискали да бъде отменено обезпечението,
допуснато с определение от 01.06.2016 г., постановено по гр.д.№1271/2016 г. по
описа на ЯРС, поради отпадане на причината, поради която е допуснато
обезпечението или поради наличието на условията
на чл.398, ал.2 от ГПК. С атакуваното в настоящото производство
определение ЯРС е оставил без уважение описаната молба, приемайки, че по делото
няма данни вземането по иска, за чието обезпечаване е допусната възбрана на
имот и запор на вземане на Н.В., да е удовлетворено, т.е. да е отпаднала
причината за налагане на обезпечителните мерки - изходът от делото е в полза на
ищците и същите следва да реализират правата си по решението, следователно
обезпечителната нужда не е отпаднала. За такова без правно значение решаващия
съд приел обстоятелството, че ответниците са внесли сумата 52 035,92 лв. в полза на ищците по
банкова сметка ***, т.к. липсвали доказателства сумите да се изплатени на
ищците по делото, поради което и не е изпълнена целта на обезпечението да
удовлетвори ищците от имущество на ответниците при уважаване на претенцията им.
Атакуваното
определение е правилно.
За да бъде отменено
допуснатото обезпечение на бъдещ иск или иск по висящо съдебно производство,
следва да се установи, че е възникнала една от двете алтернативно уредени в
правната норма на чл.402, ал.2 ГПК
материалноправни предпоставки: 1) да е отпаднала причината (основанието),
поради която е било допуснато обезпечението или 2) ответникът да е заменил
допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно
чл.180 и чл.181 ЗЗД по реда на чл.398, ал.2 ГПК.
В настоящия казус се поддържа от
частните жалбоподатели, че е налице първата от визираните хипотези, като
развитите доводи в подкрепа на това твърдение не се споделят от решаващият
състав. Това е така, защото последващото отпадане на причината за допускане на
обезпечението, като основание за неговата отмяна от постановилия го съд, е
обусловена от развитието на главното производство, с което обезпечителното
такова е функционално свързано. Такива са случаите на отхвърляне на обезпечения
иск с влязло в сила съдебно решение или на прекратяване на производството по
него, независимо дали основанието за десезиране на съда преклудира правото на
повторното му предявяване или е съвместимо с него, вкл. случаите, в които е
налице удовлетворяване на обезпеченото вземане, било то принудително или
доброволно.
Според решаващият състав в случая
не е налице нито една от посочените предпоставки. Преценката на съда за отпадане нуждата от
допуснатото обезпечение на предявения иск и вдигането на наложените
обезпечителни мерки не се изчерпва само със съобразяване изхода от спора, а
също с наличието или не на реално съществуваща възможност да бъде затруднено
осъществяването на правата на молителя/ищец по влязлото в сила, постановено в
негова полза осъдително решение.
В случая производството
по гр.д.№1271/2016 г. по описа на ЯРС, иска по което е бил обезпечен, е
приключило с влязло в сила осъдително решение. Правилен е и се споделя от
въззивния съд извода на ЯРС, че по делото няма никакви данни
вземането по иска, за чието обезпечаване е допусната възбрана на имот и запор
на вземане на Н.В., да е удовлетворено, т.е. да е отпаднала причината за
налагане на обезпечителните мерки, поради което и не е налице първата от двете
алтернативно уредени в правната норма на чл.402,
ал.2 ГПК материалноправни предпоставки.
Не е налице и втората предпоставка
- ответникът да е заменил допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или
ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД по реда на чл.398, ал.2 ГПК. За такава не би могло да се
приеме обстоятелството, че ответниците са внесли сумата 52 035,92 лв. в полза на ищците по
банкова сметка ***. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗННД нотариусът е лице, на което
държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.
Безспорно, съхраняването и предаването на парични суми, не представлява
нотариално действие по смисъла на чл.569 ГПК. Възможността за внасяне на суми
по специална банкова сметка ***.25а от ЗННД е приложима единствено в хипотезите
на извършване на актове, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти. При изложеното не би могло да се
приеме, че внасянето на сума по особена сметка на нотариус се приравнява на
учредяването на залог в пари съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, още повече че в
цитираните норми е предвидено учредяването на залога да става пред съд чрез
влагане на сумата в банка.
Дори и да бъде
възприета най-благоприятната за частните жалбоподатели хипотеза (макар и както
вече се каза обективно такава да не е налице), а именно, че внесената пред
нотариус сума представлява учредяване на залог в пари, то вложената сума не е
достатъчна за покриване на задължението им, тъй като само главниците и лихвите
са в размер по-голям от 52 035,92 лв., а по влезлите в сила съдебни решения те са
осъдени да заплатят и разноски в не-малък размер.
При всичко изложено
до тук частната жалба се прецени за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение – да бъде потвърдено. При този
изход на делото въззиваемите имат право на разноски за настоящото производство,
но въззивния съд не присъжда такива, поради липса на надлежно искане за
присъждане и на доказателства за сторени разноски.
Водим от горното, Ямболският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2874/16.12.2019 г., постановено по гр.д.№1271/2016
г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.