Решение по дело №2062/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 189                                                04.06.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд Търговище                                                                            единадесети състав

На двадесет и осми май                                                          две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2062 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл.  79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.1 от ЗЗД, при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-„Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София.

          Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изп. директор А.А., действащ чрез юрисконсулт К.а Г.а,  твърди в исковата си молба, че ответницата Ю.Г.Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, е потребител на топлинна енергия(ТЕ) за битови нужди, която ищецът доставял в собствения й имот, находящ се в ************************** с аб.№ 37972, по силата на публично известни Общи условия, като ответницата не заплатила начислените суми за доставена в имота ТЕ в размер общо на 394,40лв. в периода от 01.05.2015г.-30.06.2016г., за която сума претендира законната лихва от 04.09.2019г. и мораторна лихва в размер на 14.04лв. за периода от 14.09.2015г. до 25.04.2018г., както и сумата от 46,39лв. такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г.-30.04.2017г., за която също претендира законната лихва от 04.09.2019г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 9,85лв. за периода от 30.05.2015г. до 25.04.2018г.; претендират се разноски.Излага, че доколкото ответницата има качеството на потребител на ТЕ, като собственик на отопляемия имот, същата е страна по договор за продажба на топлоенергия при общи условия по арг. от чл. 150,ал.1 от ЗЕ, като съгл. чл. 33 от ОУ-2/03.02.2014г. е била задължена да заплаща доставената за месеца ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася сметката, а именно-с изтичането на тридесет дни от края на месеца, за който се отнася доставката. Посочва, че сградата-етажна собственост, в която притежава имот ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисиз” ЕООД гр.София, като съгл. чл. 155,ал.1,т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за имота са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния сезон топлинният счетоводител е издавал изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с изискването по чл. 71 от Наредба за топлоснабдяването № 2/2004г. и Наредба за топлоснабдяването № 16-334/2007г. Сочи също, че съгл. чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., клиентите дължат суми за разпределението на ТЕ към топлопреносното предприятие, което извършва тази услуга е възмездна, а съгл. чл. 36,ал.1 от ОУ, потребителите заплащат цената на услугата на „Топлофикация София” ЕАД.С оглед на изложеното, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове против ответницата, претендира разноски.В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява.Постъпили са писмени становища за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, иска се уважаване на исковете изцяло, въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

            В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.С.И.-ТАК, исковете се оспорват като неоснователни, по довод от изтекла погасителна давност на осн. чл. 111,б.”в” от ЗЗД; иска се отхвърляне на претенциите изцяло, претендират се разноски.В съдебно заседание адв.Иилев-ТАК поддържа правопогасяващото си възражение и пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.

            В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, писмен отговор от третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София, конституиран с определение № 161/17.01.2020г., постановено по делото, не е постъпил.В съдебно заседание третото лице не изпраща представител.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

          От приложените копия на нотариални актове се установява, че с НА № 161,т.ХХV, дело № 4002/1985г. по описа на нотариус при СРС ответницата Ю.Г.Н. е придобила в съсобственост със своята майка Я.И.М. право на собственост върху процесния имот, находящ се в **************************, като с НА № 166,т.LVI, дело № 11128/1993г. по описа на нотариус при СРС, по силата на дарствен акт, ответницата е придобила собствеността и върху ид.ч. на своята майка, легитимиращо я като индивидуален собственик на целия имот през процесния период.

          От Протокол на ОС на етажните собственици от 10.08.2002г. в процесната сграда и приложението към него се установява, че същите са взели решение да се сключи договор за топлинно счетоводство с „Техем Сървисиз”  ЕООД и монтиране на индивидуални електронни разпределители , като от Договор от 09.09.2002г., сключен между третото лице-помагач и ЕС на сградата, в която се намира процесния имот се установява, че страните са договорили за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, като топлинният счетоводител следва да отчита уредите за дялово разпределение съобр. реално постъпилото количество ТЕ, като изготвя обща и индивидуални изравнителни сметки. От Договор рег.№ У-144/29.07.2015г., сключен между ищеца и третото лице-помагач се установява, че ищецът-като възложител и третото лице-помагач, като изпълнител, са договорили извършването на услугата дялово разпределение на ТЕ между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на изискванията на ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-024/10.08.2007г., като абонатите са описани в Приложение № 1 към договора, което приложение не е представено по делото и е неустановено обстоятелството дали посоченият топлинен счетоводител е изпълнителят, извършвал дяловото разпределение на процесния имот.По делото са представени и съобщение към фактура № **********/31.07.2015г. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за сумата от 995,28лв. за доставена ТЕ и подгряване на вода; съобщение към фактура № **********/31.07.2016г. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за сумата от 290,05лв. за доставена ТЕ и подгряване на вода и съобщение към фактура № **********/31.07.2017г. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за сумата от 487,14лв. за доставена ТЕ и подгряване на вода.Представена е и справка за дялово разпределение за периода м.05.2015г.-м.09.2017г., но в същата не е отразен нито издателят, нито имотът, респ. абонатът, за който се отнася. С оглед уваженото доказателствено искане на ищеца, третото лице-помагач е представило по делото две индивидуални справки за отопление и топла вода, от които е видно, че за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за обекта е налице сума за получаване в размер на 349,73лв., а за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. е налице сума за плащане в размер на 148,64лв., като никъде в посочените справки не е отразена сума за услугата дялово разпределение, такава липсва и в съобщенията към фактурите, посочени по-горе.Посочените съобщения към фактури, справка за дялово разпределение и индивидуални справки за отопление съдът възприема като неподписани частни документи, установяващи изгодни за ищеца факти, поради което приема, че съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото следва да бъде преценявана от лица със специални знания (каквито съдът не притежава), а именно- от вещите лица при изготвяне на назначените по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическа експертизи.Независимо от обстоятелството, че съдът е уважил и доказателствените искания на ищеца за назначаване на такива експертизи, доколкото в хода на производството ищецът не е внесъл определения депозит за вещи лица, не е поддържал тези си искания в писмените молби, депозирани след получаване на определението на съда по чл. 140 от ГПК и не е поискал и продължаване на срока за внасяне на депозитите, с протоколно определение от 28.05.2020г., постановено по делото, съдът е отменил определението по чл. 140 от ГПК в частта, в която е допуснал назначаването на посочените експертизи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на дължими суми за доставена топлоенергия и за обезщетение за забава върху него, както и за заплащане на такса за услуга дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея. Ответната страна не е оспорила, че е собственик на посочеиня топлоснабден имот, при което следва да се приеме, че същата има качеството на потребител на топлинна енергия.С оглед въведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111,б.”в” от ЗЗД, погасяваща самото право на искова защита, съдът приема следното: Съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията за топлинна енергия са за периодично плащане и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок - чл. 111, б. "в" ЗЗД. Според чл. 114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед приетото по-горе за приложимост спрямо ответника на Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД -чл. 33 от ОУ-2/03.02.2014г., ответницата  е била задължена да заплаща доставената за месеца ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася сметката, а именно-с изтичането на тридесет дни от края на месеца, за който се отнася доставката. При това положение, задълженията за доставена ТЕ в размер общо на 394,40лв. в периода от 01.05.2015г.-30.06.2016г., са били изискуеми, считано от 31.07.2016г. за последния фактуриран период, като исковата молба е депозирана в СРС на 04.09.2019г., при което всички задължения за главница, изискуеми преди 04.09.2016г. се обхващат от погасителната давност, респ. искът се явява неоснователен поради погасяване на правото да бъде предявен пред съда, което обуславя неговото отхвърляне без да се разглежда спора по същество, на осн. чл.  79, ал.1 вр. чл. 111,б.”в” от ЗЗД. Изложеното в пълна степен важи и относно възражението за погасителна давност относно вземанията за обезщетение за забава (мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД) в размер на 14.04лв. за периода от 14.09.2015г. до 25.04.2018г.Като акцесорно,  задължението по чл. 86 ЗЗД , на основание чл. 119 ЗЗД се погасява поради погасяване на главното вземане за главница в размер на 394,40лв., макар давността за него да не е изтекла, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска по чл. 86,ал.1 от ЗЗД,  без разглеждането му по същество.Относно претенцията за заплащане на такса за услугата дялово разпределение в размер на 46,39лв. за периода от 01.05.2015г.-30.04.2017г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 9,85лв. за периода от 30.05.2015г. до 25.04.2018г., съдът приема следното: След измененията на ЗЕ/обн.ДВ бр.74/2006г./ дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на енергетиката, според чл. 139 ал.2 и чл.139а от ЗЕ – т.нар „топлинен счетоводител“. Съгласно чл. 61 от Наредба№16-334/08.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр.34/2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3 т.4 от ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.Съгл. разясненията, дадени в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, Вземанията на топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите по тези договори са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.Изложеното обуславя извода, че и таксата за услугата дялово разпределение и претендираното обезщетение за забава върху същата представляват периодични акцесорни задължения за плащане по договора при общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди и по см. на чл. 111,б.”в” от ЗЗД, които на осн. чл. 119 ЗЗД се погасяват поради погасяване на главното вземане за главница, макар давността за него да не е изтекла, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска за заплащане на такса за услугата дялово разпределение в размер на 46,39лв. за периода от 01.05.2015г.-30.04.2017г. и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 9,85лв. за периода от 30.05.2015г. до 25.04.2018г., без разглеждането им по същество.

Само за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че дори претенциите да не бяха погасени по давност, същите биха били недоказани по основание и  по размер, доколкото представените писмени доказателства по делото, както се посочи по-горе - съобщения към фактури, справка за дялово разпределение и индивидуални справки за отопление, съдът възприема като неподписани частни документи и с оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверяват изгодни за издателите им факти и не се ползват с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена сила относно авторството и от чието съдържание съдът не е обвързан. Доколкото по делото ищецът не е изпълнил задължението си за внасяне на депозит за вещи лица, то не са изготвени и заключения по назначените по делото  експертизи, при което посочените писмени доказателства  не могат да служат за доказване на фактите, че носител на задължението за заплащането цената на описаните в тях количества топлинна енергия е ответникът в процеса. И още - по делото не са ангажирани доказателства, за това, че исковата сума претендирана за процесния период съответства на реално потребената топлинна енергия в имота на ответницата, както и относно припадащия се на същата дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена(вкл. и относно стойността на услугата дялово разпределение), както и дали при определянето им са спазени изискванията на чл. 139  и сл. от ЗЕ, с оглед твърдението, че са определени като дължим при условията на дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите и въз основа на реален отчет. Отделно от това, по делото липсват и доказателства имотът на ответника да е сред тези, включени в приложение № 1 към договора между ищеца и третото лице-помагач.

            С оглед на изложените доводи, съдът приема, че предявеният главен иск за сумата от общо 394,40лв., претендирани за доставена ТЕ в периода от 01.05.2015г.-30.06.2016г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до изплащане на задължението,  и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 14.04лв. за периода от 14.09.2015г. до 25.04.2018г., както и иск за сумата от 46,39лв. услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г.-30.04.2017г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 9,85лв. за периода от 30.05.2015г. до 25.04.2018г., следва да се отхвърлят, като погасени по давност, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.  79, ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 111,б.“в“ и чл. 119 от ЗЗД.

         По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът има право на разноски в размер на 300лв. платено адвокатско възнаграждение, като в тази връзка, съдът следва да се произнесе по възражението на ищеца за прекомерност на същото по чл. 78,ал.5 от ГПК. Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г.(в прил. ред. 2019г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с материален интерес до 1000лв., минималното адв. възнаграждение е в размер на 300лв., при което платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, обуславящо оставяне на възражението без уважение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, а в полза на ответника следва да се присъдят посочените разноски в размер на 300лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.

          Доколкото решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца, то на осн. чл. 223, ал.1 ГПК, решението има установително действие в отношенията между „Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София и ответника Ю.Г.Н. с ЕГН ********** ***, а на осн. чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително за „Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София в отношенията му с "Топлофикация София“ЕАД гр. София.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, № 23Б, представлявано от изп. директор А.А., действащ чрез юрисконсулт К.а Г.а,  против Ю.Г.Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за следните суми: сумата от общо 394,40лв., претендирани за доставена ТЕ в имот на ответницата, находящ се в **************************, аб.№ 37972,   в периода от 01.05.2015г.-30.06.2016г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до изплащане на задължението,  и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 14.04лв. за периода от 14.09.2015г. до 25.04.2018г., както и иск за сумата от 46,39лв. за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г.-30.04.2017г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 9,85лв. за периода от 30.05.2015г. до 25.04.2018г., като погасени по давност, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.  79, ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 111,б.“в“ и чл. 119 от ЗЗД.

           ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, № 23Б, представлявано от изп. директор ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, № 23Б, представлявано от изп. директор А.А., да заплати на Ю.Г.Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, разноските по делото в размер на 300лв. платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, като

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

          РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между „Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София и ответника Ю.Г.Н. с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 223, ал.1 ГПК, а установеното в мотивите на решението е задължително за „Техем Сървисис“ ЕАД ,ЕИК ********* гр.София в отношенията му с "Топлофикация София“ЕАД гр. София, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                                                                                      Съдия: