ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на 31 август през 2020 година
в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 593 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на § 2 от ДР
на ДОПК вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №2550 от 27.07.2020
г. по описа на АС-Русе, подадена от “Дунарит” АД, със седалище: гр.Русе
/жалбоподател по делото/, чрез пълномощника - адв. Ю.З., с която е поискано изменение
на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като на ответника
бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение вместо от 24 658,63 лв., такива в размер на
13 164,06 лева.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП, не взема становище по молбата.
От фактическа страна се установява
следното:
С постановеното Решение №11 от 29.06.2020 по адм.д. №593/2018 г. по
описа на АС-Русе съдът, по жалба на
„Дунарит“ АД, ЕИК: *********, със седалище:гр. Русе, представлявано от
изпълнителния директор П.В.П., частично е отменил оспорения от
дружеството Ревизионен акт № Р-29002917003789-091-001 от 06.07.2018 г. на
органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ - София,
в потвърдената му част с Решение № 1576/15.10.2018 г. на директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, а в
останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна.
С решението съдът се е произнесъл и
по претендираните от двете страни разноски. Осъдил е НАП-София да заплати на
„Дунарит“ АД, ЕИК: *********, със седалище:гр. Русе, сумата - 1 361, 80
лв. – разноски по делото, а „Дунарит“АД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Русе
е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София
сумата - 24 658,63 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
При гореустановените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно в данъчния процес
на основание параграф 2 от ДР на ДОПК - в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Искането на “Дунарит” АД за изменение
на съдебното решение по делото в частта му за разноските, е подадено в срока за
обжалване на решението, тъй като съобщението за постановения съдебен акт е връчено
на страната на 14.07.2020 г. /разписка на л.452 от делото/, а искането е
депозирано на 27.07.2020 г. т.е. в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване
на решението. Искането е допустимо за разглеждане.
По съществото си то е неоснователно.
В мотивите постановеното по делото
съдебно решение съдът е развил съображения за дължимост на разноски на ответната
по делото страна на основание чл.161, ал.1, изр.2 и изр.3 от ДОПК. Съдът е
приел, че възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи при
съобразяване на материалния интерес, в хипотезата на чл.8 вр. чл.7, ал.2, т.6
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като е приложил нормата в редакцията й на ДВ, бр. 45/2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., т.е. в действащата
редакция на Наредбата към датата на приключване на производството – 02.06.2020
г. и постановяване на съдебното решение – 29.06.2020 г. Минималният размер за
юрисконсултското възнаграждение е 25 962,72 лв., а пропорционално на
отхвърлената част от жалбата, възлизаща на 1 370 779,94 лв., следващото се
възнаграждение за юрисконсулт е 24 658,63 лв. В този размер са присъдените
в полза на ответната страна разноски за юрисконсулт.
Жалбоподателят
“Дунарит” АД счита за неправилно
определено възнаграждението за юрисконсулта. Според него, за определяне на
размера е приложима редакцията на Наредба №1/09.07.2004 г., действала към периода на образуване на съдебното производство - 2018
г. и сключване на договора за правна защита и съдействие от оспорващата страна
и заплащането му на 12.11.2018 г., т.е. на Наредбата в редакцията й преди постановяване на Решение
№5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по адм.д. №14384/2019 г., 5-членен състав, обн.
ДВ, бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Според жалбоподателя, при
съобразяване на нормата на чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г. /в
редакцията й преди постановяване на цитираното решение на ВАС/, при административни дела с материален интерес от
1 000 000 до 10 000 000 лв. възнаграждението е 12 530 лв. плюс 0,3 % за
горницата над 1 000 000 лв., а на база на това - за конкретния случай,
пропорционално на отхвърлената част от жалбата, дължимото от дружеството-жалбоподател
възнаграждение за юрисконсулт на ответника е 13 164,06 лв., в който размер
следва да бъде присъдено. В този смисъл страната претендира изменение на
постановеното от съда решение в частта му за разноските.
Съдът не споделя доводите на молителя
/жалбоподател по делото/.
Намира, че при определяне размера на
следващото се на ответника
възнаграждение за юрисконсулт, е приложима разпоредбата от Наредба №1/2004
г., в действащата редакция към приключване на делото и постановяване на
съдебния акт, а не на тази към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие от страна на жалбоподателя за неговото процесуално
представителство, респ. периода на образуване на делото пред съда. В случая, в
хода на делото е настъпила промяна в
нормативната уредба, с влизането в сила на която е установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение и именно новият размер следва да бъде
съобразен при произнасяне по искането на ответника за разноски за юрисконсулт.
Съдът е приложил разпоредба от Наредба № 1/2004 г.
в ред. ДВ, бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г. т.е. съобразно изменението,
тъй като се касае за материално-правна норма, която е действащо право и намира
приложение занапред. Тя е относимата за случая, съобразно датата на съдебните
прения и приключване на делото в първата инстанция – 02.06.2020 г. и датата на
постановяване на решението – 29.06.2020 г., а не нормативната уредба, действала
към момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение и то от
насрещната в производството страна - жалбоподателя, респ. образуване на
съдебното производство.
Не може да бъде споделена тезата на
молителя, че при този подход се нарушава равенството на страните в
производството. Договорът за правна защита и съдействие се сключва по
свободната воля на страните по него, включително автономно се договаря и
възнаграждението на адвоката. Наредба № 1/2004 г. разписва минималните
възнаграждения според вида на делото и/или материалния интерес, но не
ограничава свободата на договаряне до този размер. В този смисъл за жалбоподателя,
респ. за неговия адвокат, при сключване на договора за правна защита и
съдействие не е съществувало ограничение договореният размер на
възнаграждението да съответства на минималния такъв по Наредба №1/2004 г. в
действалата тогава редакция. Освен това, не е имало никаква пречка да се предоговори
и заплати хонорар до приключване на делото в първата инстанция при съобразяване
на промяната в нормативната уредба по
отношение адвокатските възнаграждения в резултат на постановеното Решение №5419/08.05.2020
г. на ВАС по адм.д. №14384/2019 г., 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 45/2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.
Според чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка
инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат. Определянето му става от съда, като то не е обвързано с
размера на договореното и заплатено възнаграждение от насрещната по спора
страна, а с минималното възнаграждение за един адвокат съгласно ЗАдв. и Наредба
№1/2004 г. По аргумент от чл.81 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съгласно който текст,
с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне по разноските, съдът намира, че това е релевантният момент за
преценка на дължимостта и размера на разноските за страната, представлявана от
юрисконсулт в съдебното производство, както е процедирано в случая, а не предходен
момент, определен от действията на насрещната по делото страна по организиране
на нейната процесуална защита в производството.
Липсва основание за изменение на съдебния
акт в частта му за разноските, поради което искането на жалбоподателя за това е
неоснователно.
Водим от изложеното и на основание
чл. 248 от ГПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по молба вх. №2550 от 27.07.2020 г. по
описа на АС-Русе, подадена от “Дунарит” АД, със седалище :гр.Русе,
представлявано от пълномощника - адв. Ю.З., за изменение на решението,
постановеното по адм. д. № 593/2018 г.
на АС-Русе, в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: