РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110100471 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „* ЕООД против П. Б.
*, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено дължимостта на следните суми:
сумата от 493,90 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 04.08.2020 г., сключен между длъжника и „* ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 69,43лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 01.01.2022 г. до 03.10.2022 г., сумата от
41,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2022 г. до
19.10.2022 г., които вземания са прехвърлени от „*” ЕАД, в качеството му на
цедент, на заявителя – цесионер, с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.07.2022 г., за който длъжникът е уведомен, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №6762/24.10.2022 г.
по ч.гр.д. №13923/2022 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 18.07.2022 г. „*” ЕАД е цедирала вземанията си към ответника на „*”
ЕООД. Ищецът се позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за
извършената цесия с исковата молба, като бъде връчено уведомлението за
това заедно с преписа от същата. Тъй като ответникът е преустановил
1
плащанията си по кредита, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410
ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу
ответника, връчена лично на длъжника и своевременно оспорена от него с
възражение. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на
договор за потребителски кредит от 04.08.2020 г., сключен между ответника и
„*” ЕАД, последният е предоставил на ответника кредит в размер на 913,43
лева за покриване на потребителски нужди. Страните се уговорили
ответникът да върне заетата сума в срок до 01.02.2023 г. Поддържа, че
ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя
за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва,
чийто годишен процент възлизал на 24%. Сочи се, че годишният процент на
разходите по кредита е 26,81%. Сочи, че ответникът не е погасил
задълженията си по договора, поради което дължи и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба исковете се поддържат и се моли за постановяване на решение при
признание на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който се признава иска. Не се оспорват изложените
фактически твърдения и изразява готовност за сключване на спогодба.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
условие на евентуалност.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която се моли разноските да бъдат възложени
в тежест на ищеца.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание
искане за постановяване на решение при признание на иска, намира
следното:
В съдебно заседание и с отговора на исковата молба ответникът е
направил признание на иска.
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба и поддържано в съдебно
заседание.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде
постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не
са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, ответникът е
признал право, което не противоречи на закона и добрите нрави, и с което
страната може да се разпорежда, то се налага изводът, че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на
иска.
2
Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, на основание чл. 237,
ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата основателност не следва да бъдат
излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковата претенция.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в заповедното дело разноски в общ размер от 205лв., от
които 25лв. заплатена държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение,
както и 75 лв. в исковото производство.
Не са налице кумулативно предвидените предпоставки съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Ответникът е дал повод за завеждане на делото,
доколкото дългът не е изплатен преди предявяване на иска. Същият е имал
възможност да заплати дълга си в признатия размер преди предявяване на
иска, което не е сторено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че П. Б. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *, дължи на *, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. *6, следните суми: сумата от 493,90 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит от 04.08.2020 г.,
сключен между длъжника и „*” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2022
г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 69,43лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.01.2022
г. до 03.10.2022 г., сумата от 41,74 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.01.2022 г. до 19.10.2022 г., които вземания са прехвърлени от
„*” ЕАД, в качеството му на цедент, на заявителя – цесионер, с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.07.2022 г., за който длъжникът е
уведомен, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение №6762/24.10.2022 г. по ч.гр.д. №13923/2022 г. по описа на ВРС,
50 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД
ОСЪЖДА П. Б. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * да заплати
на *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от 205 лева
(двеста и пет лева), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото
производство пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4