Определение по дело №372/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  358/28.10.2019г.  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

сложи за разглеждане докладваното от съдията Точева ВЧНД № 372 по описа за 2019 година и при произнасянето си взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243 ал.6 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокатите Йорданов и Иванов – процесуални представители на пострадалите Г.С. и Б.С. (наследници на починалия Димитър Георгиев Д.)  срещу определение № 820/07.10.2019 година по ЧНД №1012/2019 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№50/2017 година по описа на ОСлО при ОП-Варна.

В жалбата са развити съображения за неправилност на атакуваното определение, произтичаща от липса на мотиви и необоснованост. Заявен е интерес от отмяна на съдебния акт и постановлението на прокурора с извод за наличие на достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер, изискващ възстановяване на досъдебната фаза за ангажиране на наказателна отговорност на виновното лице.

За преценка основателността на съображенията настоящият въззивен състав много подробно проучи материалите по досъдебното производство, доводите на първоинстанционните прокуратура  и съд в аспекта на чл.243 ал.1 и ал.5 от НПК, достигайки до следните заключения от фактическа и правна страна:

Образуваното сл.д. №50/2017 година по описа на ОСлО при ОП-Варна е водено срещу виновното лице за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, тъй като на 10.04.2017 година в гр.Варна, в складово помещение на „Скайл-Х“ЕООД, причинило смъртта на Димитър Георгиев Д. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товаро-разтоварна работа и подреждане на палети с канцеларски материали с товарна количка „Янтра“ (т.1, л.4).

В хода на разследването доказателствената маса е попълнена с гласни доказателства, писмени и веществени доказателствени средства, писмени доказателства и експертизи. Всички те  очертават фактическите положения, приети за установени от първоинстанционните съд и прокуратура.

Като счита, че не е необходимо да преповтаря изцяло отразените в актовете обстоятелства, настоящият състав се спира на следните ключови моменти със съществено значение за проверка основателността на въззивната жалба:

1.Трудовото правоотношение между пострадалия Д. и „Скайл-Х“ЕООД се очертава чрез гласни и писмени доказателства. То е възникнало по силата на трудов договор №27/06.07.206 година (т.1, л.75), допълван със споразумения между страните. Съобразно условията, пострадалият изпълнявал длъжност „продавач-консултант“, свързана с организиране на продажбите на канцеларски материали и консумативи, като част от задълженията му по длъжностна характеристика (т.1, л.76) била доставката на стоки на клиенти и управление на служебни автомобили. В кореспонденция с посочените писмени доказателства са показанията на свидетелите Карагьозян (т.1, л.60), Кръстев (т.1, л.110), Димитрова (т.2, л.1), Кьосева (т.2, л.14), Русев (т.2, л.30), Маринов (т.2, л.36), Георгиев (т.2, л.41).

2.На 01.01.2017 година (договор за наем в т.1, л.126, показания на св.св.Карагьозян и Кръстев) „Скайл-Х“ ЕООД наело складово помещение в гр.Варна, местност „Траката“, ул.“Втора“ №2. Представа за организацията на вътрешното пространство се добива от протокол за оглед на местопроизшествие (т.1, л.23), фотоалбум (т.1, л.27), показания на св.св.Кръстев и Карагьозян. Доказателствените източници са еднопосочни относно начина на съхранение на стоката – разопакована или в палети, поставени на стелажи или на земята. Всеки палет, според показанията на св.Карагьозян, съдържал различен брой пакети с хартия – 40,  48 или 60 пакета.

За качването и свалянето на палетите се използвала вертикална подемна количка „Янтра“, с която работили само св.св.Карагьозян и Кръстев (показания в т.1, л.60, л.110; т.2 л.30, л.36). Пострадалият не е имал длъжностна обязаност да манипулира с подемната количка (т.1, л.76).

3.На 10.04 2017 година до обяд Димитър Д. изпълнявал обичайните си трудови задължения по разнос на канцеларски материали (показания на св.Димитрова в т.2, л.1). След това се завърнал в офис на ул.“Братя Миладинови“ №148, където узнал за поръчка, направена от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за 10 кашона хартия.

Според показанията на св.Карагьозян (т.1, л.64, шести абзац) в 13.00 часа между него и Д. се провел разговор във връзка със задължението на последния да отиде до печатница в района на Затвора- Варна.

Малко по-късно в 13.30 часа св.Кръстев говорил по телефона с пострадалия, като му казал да остане в офиса (т.1, л.113 и т.3, л.7).

4.Посочените два фактически момента (за разговори в 13.00 часа и 13.30 часа) са доказателствено конфликтни и това е съвсем разбираемо с оглед последвалото поведение на Д.. Това поведение е недвусмислено доказано чрез протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и заключение на СТЕ в релевантната част (т.5, л.97-л.98), като накратко се представя по следния начин:

На 10.04.2017 година след 13.30 часа пострадалият пристигнал сам в складовото помещение в местност „Траката“, отключил с ключ, намиращ се в служебния автомобил, взел вертикалната подемна количка и отишъл в дъното на склада. Решил да свали горен палет с тегло 750кг, който повдигнал с помощта на вилицата на количката. После издърпал количката с палета назад без да съобрази наличния трегер по цялата дължина на тавана. При опит за завъртане на количката, палетът опрял в трегера, усукали се всички елементи по вертикалата, което нарушило центъра на тежестта. Д. преминал пред палета и се опитал с гръб да го подпре в долната част. Тогава дебалансираната количка се преобърнала и палетът паднал върху гърба на Д., притискайки го към стената зад него.

Експертизата обсъжда и втори механизъм на злополуката, предизвикан от счупен капак на сифона на земята от колелото на количката, като и при това положение би се достигнало до наклон на товара. В този случай пострадалият би трябвало да премине вдясно от товара с намерение да го укрепи физически, след което да се развие същия процес по падане и притискане.

И в двата варианта, според заключението на СМЕ, причината за смъртта на Димитър Д. е една – механична асфикция в резултата на притискане на снагата със значителна сила в посока отдясно наляво.

5.Като се връща към ключовия за наказателното производство   период между 13.00 часа и 13.30 часа на инкриминираната дата, въззивният състав внимателно провери достоверността на показанията на св.св.Карагьозян и Кръстев относно съдържанието на разговорите им с пострадалия чрез следните доказателствени източници:

-показания на св.Илина Димитрова – „…След като се върнах аз останах в офиса. Него ден като се върнахме имаше още една заявка с една подготвена фактура. Тя беше подготвена от Милена или Стела. Поръчката беше за няколко кашона с хартия, но не знам колко. В случая не е доставена на следващия ден, защото някой път нямаме много работа и може да се занесе същия ден или клиента да я поиска…“ (т.2, л.5);

-показания на св.Милена Кьосева – „…Върнаха се на обяд към 01.00-1.30 часа. След това Илина започна да работи в офиса, Митко също беше там. Видях, че излезе, но къде отиде не мога да кажа…“ (т.2, л.19);

„…Сега нямам спомен да съм виждала Хачо в обекта ни на ул.“Бр.Миладинови“ 148 от сутринта до 17 и нещо както казах. За Юли Кръстев мога да кажа, че също сме се видели сутринта около 09.15 часа, когато той идва. След това той си пое ангажиментите. След това видях Юли да се връща в офиса след като Илина и Митко се върнаха следобед и Митко беше излязъл. Тогава дойде Юли и те не се засякоха в офиса с Митко…“  (т.5, л.23 гръб);

-показания на св.Стела Панева – „…Не помня в колко часа се прибраха те след това. Помня, че те бяха в един момент вътре и се бяха върнали. Всеки си работеше. Помня също, че Митко в един момент вече го нямаше в офиса и беше излязъл. Според мен може би е излязъл да носи на клиент стока….Не помня Хачо да е бил в офиса него ден. Нямам спомен и за Юли…“ (т.5, л.27).  

Фактическото съдържание на цитираните гласни ДС не опровергава проверяваните доказателствени източници относно три факта:

-св.Карагьозян не се е срещал в офиса с пострадалия. Не са установени очевидци на този контакт, които да потвърдят или опровергаят показанията на лицето: „…Аз го видях около 13.00 часа и му казах, че има и такава задача…“ (т.1, л.64). Провеждането на допълнителен разпит на св.Карагьозян относно въпросната среща е безпредметно с оглед правото по чл.121 от НПК;

-св.Кръстев не се е срещал лично с пострадалия Д.. Няма очевидци на техния разговор 13.00 часа на 10.04.2017 година;

-разпитаните три свидетелки са били в офиса на фирмата на ул.“Братя Миладинови“ в интересуващия ни часови диапазон, имат преки наблюдения от поведението на пострадалия. И трите служителки не са възприели нареждане от някой измежду св.св.Карагьозян и Кръстев към Д. да отиде в склада, където с подемната количка да свали хартия за доставка до „Веолия Енерджи Варна“ЕАД.

Показанията на останалите свидетели по делото изясняват организацията на работа в „Скайл-Х“ ЕООД, като не проявяват фактически принос към причината, поради която Димитър Д. е взел решение да отиде в склада на фирмата в местност „Траката“.

Доколкото тази причина е съществена за изхода на наказателното производство – сам ли е взел решение да извърши товаро-разтоварни работи или е получил възлагане на работата, аналитичното внимание следва да се отправи към възможностите за косвено доказване посредством трафични данни. В досъдебното разследване е направен опит за подобна доказателствена активност(т.5, л.66), като са търсени факти за входящи, изходящи обаждания и СМС-и от и към №**********, както и информация за подробни разпечатки за служебните телефони на „Скайл-Х“ЕООД за периода м.март - м.април 2017 година. Поради изтичане на 6-месечния срок за съхранение на данните в първата част информацията е останала недостъпна, а по втората част на искането операторът е съобщил, че на дружеството не са били издавани подробни  разпечатки (т.5, л.67).

Очевидци или записи от камери на близки обекти не са били издирени своевременно[1]. Иначе казано доказателствениа процес по делото е изчерпан, като правоприлагането следва да се извърши на наличната фактическа база. Нейните предели с отношение към чл.102 т.1 от НПК налагат еднозначен извод, че на инкриминираната дата пострадалият сам е взел решение да отиде до склада на „Скайл – Х“ ЕООД и да извърши товаро-разтоварни работи с вертикалната количка „Янтра“. Съобразно длъжностната характеристика, както и според гласните доказателства (виж т.2 от настоящето определение) Димитър Д. не е имал трудово задължение да извършва подобна дейност, съответно не е бил инструктиран за безопасна работа с подемната количка „Янтра“. Предприетите от него технически неправилни действия (заключение на СТЕ, протокол за оглед и фотоалбум) са единствената причина за вертикалното усукване на машината заедно с товара, като наклоняването на цялата конструкция и последвалият опит от страна на пострадалия да я укрепи с физическата си сила, са отключили увреждащ причинен процес, завършил с летален изход от механична асфикция вследствие на притискане на снагата.

Констатираната чрез заключение на СГЕ подправка на подписа на Д. в книгата за инструктаж  за времето на инцидента (т.3, л.14) е без значение за изхода на настоящето производство, т.к касае пряко заеманата от него длъжност като продавач-консултант и няма никаква връзка с невъзложените му, но предприети товаро-разтоварни работи на 10.04.2017 година, причинили нелепо смъртта на този млад човек.

Събитието от 10.04.2017 година покрива критериите за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, която от гледна точка на наказателното право се явява несъставомерно произшествие. Сторените аналогични изводи в проверяваните определение на Варненски окръжен съд (ЧНД №1012/19 година л.22) и постановление на Варненска окръжна прокуратура (ЧНД №1012, л.9) не са произволни, почиват на обективна оценка на доказателствената съвкупност, съпроводени са с използване на логически правилни взаимовръзки между доказателствените групи, основават се на формалната логика, на закона и задължителната съдебна практика по приложението му в ППлВС 2-1979.

Проверяваните актове са мотивирани - чрез ясни и проследими съображения се отразява механизмът на формиране на фактическата страна на вътрешното убеждение на първоинстанционните съд и прокуратура, спазени са основните принципи за оценка на доказателствата, правилно е приложен закона.

По въззивната жалба:

Въззивните съображения в жалбата са изградени на принципа на общото недоволство от резултата на проверяваните постановление и определение, като изобилстват с формални фрази на съпротива срещу доказателствената и юридическа логика на атакуваните актове, без обаче авторите да представят собствен прочит на релевантните обстоятелства по чл.102 т.1 от НПК, чрез които да аргументират заявения правен дисонанс. За илюстрация, жалбоподателите се оплакват от нежеланието на Варненски окръжен съд да се съгласи с представените съображения в жалбата по чл.243 ал.4 от НПК, каквито изцяло липсват, но пък за сметка на това в нея са употребени недопустими квалификации за мотивите на атакувания акт на Варненска окръжна прокуратура от рода на „…неадекватни… и натрапчиво едностранни…“ (ЧНД, л.5).

За необективност при решаване на делото в досъдебната фаза изобщо не може да се мисли, напротив първоинстанционният прокурор е взел отношение по всички въпроси със значение за изхода на наказателното производство, като изключително прецизно се е позовал на доказателствата и източниците им за очертаване на инкриминираното събитие, и на базата на безпротиворечивата доказателствена основа е извършил правоприлагането. Първоинстанционният съд на свой ред е проучил внимателно делото, като е развил съображенията си подробно и аргументационно точно.

Опитът да се дискредитира правилността на актовете чрез внушения за повърхностен подход е лишен от фактическа основа. Липсата на конкретни оплаквания в жалбата до настоящата инстанция на адвокатите Иванов и Йорданов не позволява по-нататъшно разгръщане на въззивната проверка извън горните граници.

С оглед изложеното, въззивният състав прие обжалваното определение за обосновано и законосъобразно, поради което

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №820/07.10.2019 година по ЧНД №1012/2019 година по описа на Варненски окръжен съд .

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                        2.