№ 25564
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110106124 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено на основание чл. 410 ГПК.
На заявителя е указано, че с оглед постъпило в срок възражение от длъжника следва
в едномесечен срок да предяви иск по общия ред за установяване на вземането по заповедта
за изпълнение на парично задължение, като довнесе и следващата се държавна такса по
сметка на СРС. Заявителят не е представил доказателства за това, че указанията на съда са
изпълнени и заповедта за изпълнение е обезсилена.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на
делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на
заявителя да защити претендираното като безспорно вземане е несъмнено израз на
неоснователно ангажиране на насрещна страна в заповедно производство и поражда
отговорност за разноски на основание, аналогично с посоченото в чл. 78, ал.4 ГПК
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
длъжникът е направили разноски във връзка с организиране на защитата си срещу
издадената срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК. Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се
претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като от страна на
заявителя е направено възражение за прекомерност.
Относно възражението на заявителяу за прекомерност на претендирания от молителя
разход, съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане и произнасяне по
описаното възражение, доколкото най-ранния процесуален момент, в който може да се
направи това възражение, е този на изтичане на срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК,
в който срок е направеното и описаното възражение. Относно основателността на това
възражение, съдът намира следното:
В случая защитата на длъжника се е изразила в подаването на възражение по чл. 414
1
от ГГГК. За такова възражение е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец, като във възражението е реливирано и възражение за
погасителна давност, направени са и оспорвания на релевираните от заявителя твърдения.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, се приема, че "
член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
Решението на СЕС, се приема, че "Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. От изложеното е видно,
че за определяне минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата са
релевантни фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на
услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да понесе разноските на
заявителя, направени за защита по делото (разумност и обоснованост на разноските. В
случая с оглед обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител
на длъжника, фактическата и правна сложност на спора, съдът намира че 1разноските следва
да се определят в размер на 50 лв., поради което прекратителното определение следва да се
измени и допълни в тази му част. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Определението от 16.05.2024г., в частта за разноските,
като неговата диспозитивна част след израза "ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение,
издадена по делото и ПРЕКРАТЯВА производството по делото" СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА С. В.
АД, ЕИК ..., да заплати на адв., разноски за адвокат в размер на 50лв..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2