№ 1728
гр. **** , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502100 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. ****, чрез гл.
юрисконсулт к. и., срещу Решение № 1348/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16338/2019
г. по описа на ВРС, XLIX състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата от
1514,00 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева), представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищцата с коефицент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
11.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищцата следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители на МВР. Допълнително
излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане
1
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Й. Д. Д. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата Й. Д. Д., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес:
гр. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР за заплащане на сумата от 1514 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 233 часа за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищцата е полагала труд на
длъжност командир на поделение в ГКПП Пристанище **** към ГПУ - ****, към РДГП
„Гранична полиция“ – Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител. За периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г. същата е работила на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време и е положила нощен труд от 1632 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, води
до извънреден труд от 233 часа, за които следва да й бъде заплатено възнаграждение в
размер на 1514 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт к. и. , е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищцата е държавен служител
по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че същата е изпълнявала
служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. Оспорва предявения иск, като твърди, че отработените от
ищцата часове извънреден и нощен труд са й заплатени. Счита, че в отношенията между
страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа.
Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на НСОРЗ. В условията
на евентуалност, сочи, че искът следва да бъде отхвърлен частично за периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищцата Й. Д. Д. е полагала труд като командир на поделение в ГКПП Пристанище **** към
ГПУ - ****, към РДГП „Гранична полиция“ – Бургас, която е на структурно подчинение на
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, както и че
2
същата е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Видно от предоставените от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, графици за
дежурствата при ГКПП – ****, пристанище, и протоколи за отчитането на работното време
от 22.00 ч. до 6.00 ч., за процесния период ищцата е положила нощен труд, както следва: от
1 до 30 септември 2016 г. – 40 часа, от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 128 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 112 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 160 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 128 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 136 часа; от 1 януари
до 31 март 2018 г. – 120 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168 часа; от 1 юли до 30
септември 2018 г. – 112 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 128 часа; от 1 януари
до 31 март 2019 г. – 112часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 160 часа; от 1 юли до 30
септември 2019 г. – 120 часа.
От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.09.2016
г. до 30.09.2019 г. Й. Д. Д. е положила общо 1624 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1647,92 лева за
разликата от 232,23 часа преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищцата е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, поради
което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт
е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищцата е полагала труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ на 12-часови смени съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
3
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият
смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от
26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл.
9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР се изчерпва с нормите на чл. 187,
ал.1 и ал. 3, и чл. 179 от ЗМВР, както и с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила по
съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по
отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
4
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на
работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а
единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията
по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото
право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищцата нощен труд
следва да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищцата за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.
е положила 1624 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен такъв, генерират разлика от общо 232,23 часа труд над
нормативно определените. Дължимото възнаграждение за последните, съобразно
заключението на вещото лице, възлиза общо на 1647,92 лева.
Предявеният иск, като основателен, следва да се уважи в пълен размер, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на сумата от 300.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1348 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16338 по
описа за 2019 г. на Районен съд – ****, XLIX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Главна дирекция „Гранична полиция“ -
МВР, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6