Р Е Ш Е Н И Е №
22
Гр. Сливен, 06.03.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в
публичното заседание на дванадесет и четвърти февруари……………..
през две хиляди и двадесета година
Председател:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Ивайла Куманова……………….…………и с участието на
прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова…………….т.дело
№ 98 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Крис Транс”
ООД твърди в исковата си молба, че има
вземане срещу ответниците Д.Г.А. и П.Й.В.,
което произтича от следното:
С договор за цесия от
04.01.2019 г. „Крис Трейд
Твърди, че „Крис Трейд
Твърди, че всички договори за цесия са
надлежно съобщени на длъжника. Твърди, че вземанията са прехвърлени заедно с
всички привилегии, обезпечения и дължимите лихви върху тях в това число изтеклите лихви върху лихвоносните
вземания към момента на подписване на настоящия договор за продажба на вземане.
Твърди, че към
договора за банков кредит са сключени редица анекси, с които крайният срок за
издължаване по договора за кредит бил определен
на 30.10.2016 г. Тъй като
задължението не е било погасено на
падежа, то е изискуемо.
Твърди, че двамата ответници са бивши съдружници в дружеството „Силвър стар” ЕООД /в несъстоятелност/ и са се задължили
солидарно, наред с дружеството, по договора за кредит описан по-горе.
Моли съда да постанови решение, с което осъди двамата ответници солидарно да му
заплатят сумата в размер 27 000 лв.
представляваща част от цялото задължение
от 105 326.85 лв., ведно със
законната лихва, от предявяването на иска до окончателното му заплащане.
С последваща
молба е увеличил размера на претенцията на
30 000лв., като част само от главница в размер на 46 977.56 евро
от общо вземане по договора за кредит от 105 326.85 лв. Претендира
разноски.
Ответниците са
депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявените срещу
тях искове, като твърдят, че не дължат
исковата сума, тъй като нямат качеството на солидарни длъжници по
първоначалния договор за кредит, а имат качеството на поръчители, поради което
и на основание чл. 147 ал. 1 изр. 1 от
ЗЗД вземането по отношение на тях е
погасено, тъй като не е потърсено от тях в течение на 6 месеца. Излагат подробни съображения относно твърдението си, че нямат качеството
на солидарни длъжници, а на поръчители.
Правят възражение за
погасяване на предявената претенция по давност.
Депозирани са
допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които страните доразвиват
съображенията си.
В с.з., ищецът, чрез
процесуални си представител поддържа исковете така, както са предявени.
Претендира разноски по представен списък.
Ответниците,
редовно призовани не изпращат представител в открито с.з.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
07.12.2011г. в град Нова Загора е сключен договор за банков кредит – овъдрафт № 11 между „Уникредит Булбанк“ АД и „Силвър Стар“ ООД и Д.Г.А. и П.Й.В.,
последните двама в качеството им на солидарни длъжници. По силата на този
договор „Уникредит Булбанк“ АД предоставил на „Силвър
Стар“ ООД сумата до 45 000лв. с краен срок на погасяване 25.11.2012г.
Размерът на дължимата договорна лихва е към датата на сключване на договора
12%, а по принцип се опредяла като сбор от базов лихвен процент (БЛП) и
надбавка от 10,058 пункта. В договора е записано, че солидарните длъжници Д.Г.А. и П.Й.В. се задължават
при същите условия, при които отговаря кредитополучателя и дължат връщане на
кредита солидарно.
На 25.10.2012г. е подписан анекс №
1 към договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11, с който страните са увеличила размер на кредита до 95 000лв. и
крайния срок до 25.10.2013г.
На 02.10.2013г. е подписан анекс №
2 към договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11, с който страните са определили нов краен срок за погасяване на кредита –
01.10.2014г.
На 29.09.2014г. е подписан анекс №
3 към договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11, с който страните са определили нов краен срок за погасяване на кредита –
01.11.2014г.
На 31.10.2014г. е подписан анекс №
4 към договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11, с който страните са определили нов краен срок за погасяване на кредита –
30.10.2015г. Променен е и лихвения процент.
На 30.10.2015г. е подписан анекс №
5 към договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11, с който страните са определили нов краен срок за погасяване на кредита –
29.10.2016г. Променен е и лихвения процент.
Всички
анекси са подписани от ответниците, като съдлъжници.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.К., към
06.11.2017г. неиздължента част от главницата по договора
за кредит е била в размер на 91 880лв., неиздължента
лихва – 14 564,71лв. и друго разходи в размер на 243,85лв.
На
06.11.2017г. е сключен договор за цесия между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
по силата на който е прехвърлено вземането срещу длъжницете
„Силвър Стар“ ООД – в несъстоятелност и Д.Г.А. и П.Й.В. по няколко договора за кредит, между
които и договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11/07.12.2011г. в размер на главница – 46 978,28 изчислена в евро,
3 669,95 изчислени в евро лихви и 75,08 изчислени в евро разходи.
С
договор за цесия от 13.12.2018г. цедента „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е прехвърлил на цесионера
„Крис трейд 2000“ ЕООД вземането срещу „Силвър Стар“
ООД – в несъстоятелност и Д.Г.А. и П.Й.В., като
солидарни длъжници по договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11/07.12.2011г. в общ размер от 105 326,85лв. , включващо главница,
лихви и разноски. Вземането е прехвърлено с всички обезпечения. Договорът за
цесия е съобщен поотделно на всеки от солидарните длъжници чрез изпращане на
уведомления по телепоща на 09.01.2011г. на адресите
на физическите лица и на синдика на „Силвър Стар“ ООД
– в несъстоятелност. Уведомяването е направено от „Крис трейд 2000“ ЕООД по
изричното упълномощаван от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
На
04.01.2019г. „Крис трейд 2000“ ЕООД е цедирало на
ищеца „Крис транс“ ООД с договор за цесия от същата дата, частично вземане в
размер на 27 000лв. от общото вземане в размер на 105 326,85лв.,
произтичащо първоначално от договор за банков кредит – овъдрафт
№ 11/07.12.2011г.
С
договор за цесия от 21.01.2019г. са цедирани на „Крис
транс“ ООД още 3 000лв., част от същото вземане.
Цедентът е упълномощил цесионера
„Крис транс“ ООД да съобщи цесията на длъжника и той е изпратил уведомления до
известните адреси на длъжниците и на синдика на „Силвър
Стар“ ООД – в несъстоятелност.
Длъжниците Д.Г.А. и П.Й.В. до момента не
са заплатили задължението, описано по-горе.
Длъжникът „Силвър Стар“ ООД – в несъстоятелност е обявен в
несъстоятелност с Решение № 131/20.04.2016г. по т.д.№ 349/15 по описа на СтОС и вземането по договор № 11/07.12.2011г. в размер –
главница – 91 880,12лв., лихви – 6 917лв. и 225,84лв.е предявено от
„Уникредит Булбанк“ АД на 03.04.2017г. и включено в списъка на приетите
вземания обявен в ТР на 07.06.2017г. , като до момента не е удовлетворена никаква
част от него. Последното обстоятелство се установява от служебна справка по
партидата на дружеството в ТР.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени
доказателства, неоспорени от страните и въз основа на заключението на вещото
лице, което кредитира изцяло.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Претенцията
е предявена частично за сумата 30 000лв. и е доказана до този размер.
Първоначално
задължението на „Силвър Стар“ ООД и Д.Г.А. и П.Й.В. е възникнало по силата на договор за
кредит. Ответниците в настоящото производство са солидарни длъжници, наред с
дружеството и са се задължили при същите условия, като главния длъжник за
цялото задължение при солидарна отговорност с него.
Неоснователно е възражението в
писмения отговор на ответниците, че те нямат качеството на солидарни длъжници,
а на поръчители. Изводът за това обстоятелство следва да се направи при
тълкуване на договора за кредит по чл. 20 от ЗЗД.
По принцип разсъжденията на
ответниците относно разликите между фигурите на солидарния длъжник, встъпването
в дълг и поръчителя са верни. Вярно е и изложеното, че при договорите следва да се търси
действителното качество на солидарния длъжник, независимо от формулировката в
договора. Практическите критерии за
разграничаването между трите коментирани правни фигури са: първият критерий е
дали солидарността е възникнала от уговорки, инкорпорирани в общ договор - при
положителен отговор може да се касае до всяка от трите правни фигури, а при
отрицателен отговор може да се касае само до две от тях /поръчителство или
встъпване в дълг/; вторият критерий е каква е каузата на волеизявлението за
обвързване на съответния солидарен длъжник - ако тя съвпада с каузата на главна
страна по договора за общия дълг е налице солидарно съдлъжничество,
а ако целта е да се отговаря за дълга
без да се става страна по основния договор е налице или встъпване в дълг или
поръчителство и допълнителен критерий за разграничаване на поръчителството от
встъпването в дълг е дали волята е била за задължаване за чужд дълг или като за
свой - в първия случай е налице поръчителство, а във втория - встъпване в дълг.
В конкретния случай е налице един
първоначален общ документ, от който възникват задълженията на страните.
При уговаряне отговорността на
ответниците е цитирана разпоредбата на чл. 304 от ТЗ във вр. чл. 101 от ЗЗД –
лицата, които при сключване на сделката поемат общо задължение се смятат за
солидарни длъжници (чл. 304 от ТЗ) и трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят солидарно към кредитора като солидарни
длъжници (чл. 101 от ЗЗД).
Вярно е изложеното от ответниците,
че уговорката между страните е сумите, които са отпуснати като кредит да
постъпят по сметката на длъжника „Силвър
Стар“ ООД . Въпреки това, обаче ответниците са поели задължението, наред с него
да върнат кредита – чл. 12.5 от Договора – кредитополучателят и ответниците
(наречени трети лица в преамбюла на договора) дават съгласие за директно
събиране на задължението от техните сметки в банката, без да е посочен ред, в
който да се търси задължението – първо от дружеството, а после от длъжниците –
физически лица. В този смисъл липсва поръчителство при което тъй като същото
има само гаранционно-обезпчителна функция се търси
първо изпълнение от длъжника и едва при липса на изпълнение от негова страна се
ангажира и отговорността на поръчителите.
От
тълкуването на договора следва да се направи извод, че ответниците са встъпили
в дълга на „Силвър Стар“ ООД още с подписването на
договор за кредит и отговарят като съдлъжници и са се
задължили солидарно за чужд дълг.
Тъй като
ответниците нямат качеството на поръчители не могат да се позоват на
разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД.
Дори да
се приеме, че ответниците имат качеството на поръчители, разпоредбата на чл.
147 ал.1 от ЗЗД е неприложима, тъй като задължението за връщане на сумата е
възникнало за „Силвър Стар“ ООД на падежа –
29.10.2016г., а вземането е предявено в производството по несъстоятелност за
същия длъжник на 03.04.2017г. т.е. в шестмесечния срок. В конкретния случай
предявяването на иск срещу длъжника е било недопустимо при открито производство
по несъстоятелност и предявяването на вземането по установения ред има ролята
на съдебно предявяване на това вземане.
Неоснователно
е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
задължение. Срокът на първоначалния договор за кредите бил една година, но с 5
броя анекси срокът за изпълнението на задължението за връщане на сумата е
удължаван, като последния уговорен падеж е бил на 29.10.2016г. Вземането се
погасява с общата петгодишна давност и за него тя следва да изтече на
29.10.2021г., а искът е предявен преди това – на 03.05.2019г. за сумата
27 000лв. и на 11.06.2019г. за сумата 3 000лв.
За
осъждането на ответниците е ирелевантно обстоятелството,
че вземането е предявено в производството по несъстоятелност на длъжника „Силвър Стар“ ООД – в несъстоятелност, тъй като в това
производство липсва плащане. Кредиторът може да поиска изпълнение от всеки от
солидарните длъжници.
Събраха
се доказателства, че сумата общо 30 000лв. от цялото задължение по което
последен кредитор е бил „Крис трейд 2000“ ЕООД е цедирано
на „Крис транс“ ООД. До този размер следва да бъде уважен предявения иск. Не
следва да се посочва, че сумата 30 000лв. е част от цяло задължение от
105 326,85лв., тъй като „Крис транс“ ООД не е кредитор за цялото
задължение, а само за сумата 30 000лв., която му е цедирана
т.е. той има вземане към двамата ответници само в размер на 30 000лв.
Договорите
за цесия са надлежно съобщени на ответниците на адресите им и съответно с
предявяване на иска.
Вземането
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава, считано от
03.05.2019г. за сумата 27 000лв. и от 11.06.2019г. за сумата от
3 000лв.
При този
изход на производството на ищеца са дължат направените разноски в пълен размер
– 3 350лв.
На
ответната страна не са дължат разноски.
Ръководен
от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Г.А.
ЕГН ********** *** и П.Й.В. ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване ****,
чрез адв. Е.В. да
заплатят солидарно на „КРИС ТРАНС“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление ****, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.М.,
по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, сумата 30 000лв.(тридесет хиляди лева.),
представляваща неизпълнено задължение придобито с договор за цесия от 04.01.2019г. и по договор
за цесия от 21.01.2019г. на задължение по договор за банков кредит №
11/07.12.2011г. с „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва за забава,
считано от 03.05.2019г. за сумата 27 000лв. и от 11.06.2019г. за сумата от
3 000лв. до окончателното им изплащане, както и сумата 3 350лв.
разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: