гр. Стара Загора, 19.04.2021 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 3053 по описа за 2020 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск
по чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът С.К.К.
твърди, че на 02.12.2016г. в гр. Стара Загора е сключил с ответника Г.В.И. договор
за паричен заем, по силата на който ищецът е предал в заем на ответника сумата
5460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, а последният се е задължил да
му я върне. Според уговорката между страните връщането на сумата е следвало да
стане в срок до 30.04.2017г. За получената сума ответникът е издал разписка,
като подписът му е нотариално заверен.
Въпреки
многократните искания от страна на доверителя за връщане на дадената в заем
сума, до момента ответникът не е върнал никаква част от нея. Посоченото
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Искането
е да се постанови решение, с което да се осъди Г.В.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на С.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 5460.00 /пет хиляди
четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща даден от ищеца на ответника
паричен заем, заедно със законната лихва за забава, считано от предявяване на
настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на
ответника.
Твърдението на ищеца, че между него
и ответника за сключен договор за заем не се доказвало от представените по
делото доказателства. Не можело да се приеме, че всяко плащане на суми от едно
лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях /така
Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на Върховен касационен
съд/. Освен като заем плащането можело да бъде също резултат на уреждане на
сметките, дарение, погасяване дълг и пр.
В настоящия случай представената
разписка би удостоверила единствено получаването на посочената в нея сума и то,
само ако била представена в оригинал по делото. Тя не доказвала договора, по
който е извършено плащането, тъй като не съдържала признания за обвързаност от
неговите съществени елементи. Договорът за заем бил реален, защото единият
елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент
- съгласието за връщане. Ако първият елемент липсвал, налице било обещание за
заем, а ако липсвал вторият, нямало договор и даденото било без основание.
Реалният елемент — получаването се удостоверявало от заемателя с поемането на
задължението „да върне”, а не „да даде” нещо. В конкретния случай, от
разписката не можело да се направи заключение, че ответникът Г.И. е поел
задължение да върне получената сума и то в срок до 30.04.2017 година, както
твърди ищецът.
Счита, че евентуалното
удостоверяване получаването на твърдяната сума не освобождавал ищеца от
задължението да установи, при условията на пълно и главно доказване, поетото
насрещно задължение от получателя за връщане на сумата, което не се презюмирало.
С използвания в разписката термин „кредит“ се обозначавали действия по
предоставяне на определен размер парични средства от страна на банка на нейни
клиенти при определени условия, за определен период и срещу определено
възнаграждение - лихви, такси и комисионни. Въпросният термин не намирал
приложение и не дефинирал отношения между физически лица, а още по-малко
доказвал сключен между страните договор за заем.
Дори и да се установи, че между
страните е налице договор за заем, то липсвали данни за срока, в който
ответникът е следвало да върне сумата. Съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, ако не
било уговорено друго, заемателят трябвало да върне заетите пари или вещи в
течение на един месец от поканата. Поканата, освен че поставяла начало на
забавата на длъжника-заемополучател, правела и изискуемо - след изтичането на
посочения в разпоредбата 1-месечен срок, вече възникналото при сключването на
реалния договор за заем задължение за връщане на заетите пари или заместими
вещи, за изпълнението на което страните не са уговорили срок. По делото не били
представени доказателства ответникът да е получил такава покана, следователно
същият не бил изпаднал в забава преди подаване на исковата молба, така както
ищецът твърдял.
Дори и да се приемело, че подадената
на 13.08.2020 година исковата молба имала характера на такава покана, то тя и
доказателствата към нея били връчени на назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхващала получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител можел да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - по
аргумент от чл.29, ал.5 във връзка с чл.34, ал.З от ГПК, защото не бил страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, нямало да произведе ефект. Предвид изложеното счита, че
ответникът не бил изпаднал в забава, тъй като същият не бил надлежно поканен да
върне предоставената му в заем сума. Следователно вземането не било станало
изискуемо и ищецът не можел да търси изпълнение по отношение на спорното право,
което водело и до неоснователност на предявената от него искова молба.
В обобщение намира, че не се
установявало ответникът да е получил от ищеца сума в посочения размер. Дори и
да се приемело, че процесната сума била получена от Г.В.И., то не било
установено основанието, на което същата му била предоставена. Следователно
липсвали основните елементи, характеризиращи договора за заем, а именно
реалното предаване на заетата сума, както и насрещно поетото от заемателя
задължение за нейното връщане. Липсвал и уговорен срок за връщане.
Моли да се отхвърлят предявените от С.К.К.
искове против Г.В.И., с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 5 460,00 лева, ведно със законната лихва за
забава върху нея от деня на подаване на молбата до окончателното й изплащане.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 240
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
сключен договор за заем (а именно, че посочената сума е предадена на ответника)
и дължимостта на претендираната сума -
настъпила изискуемост и размер. В тежест на ответника е да докаже плащане или
насрещните си възражения за недължимост.
По делото е представена в копие и
оригинал разписка, която носи подписа на ответника за получил и който подпис не
е оспорен по делото. В самата разписка с дата от 02.12.2016г. е записано, че на
тази дата ищецът е предоставил на ответника сумата от 5460 лева т.е.
документирано е реално предаване на процесната сума. Посочено е, че „кредитът“
е безлихвен до 30.04.2017г., като след тази дата се дължи лихва в размер на 10
% месечно. Разписката е с нотариална заверка на подписа от същата дата
02.12.2016г.
По делото беше разпитан един
свидетел на страната на ищеца – Банко Тодоров Аврамов, който твърди, че е
семеен приятел с ищеца. Не познава ответника, но твърди, че го е виждал един
път по повод заем, който ищецът дал на ответника. Присъствал на разговор, при
който било уговорено да се върне сумата към края на април 2017г. Ако не върне
парите тогава, имало уговорка да се плаща лихва в минимален размер.
Свидетелят беше допуснат не за
установяване съществуването на договор за заем, което би било недопустимо с
оглед разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, а за разясняване на отделни
уговорки по него.
В Решение № 283 от 01.11.2016г.
по гр.д. № 2117 описа за 2016 г. на 4то ГО на ВКС е допуснато касационно
обжалване по въпроса при наличие на писмен документ за предаване на сума,
надвишаваща 5000 лева, допустими ли са свидетелски показания за установяване на
останалите елементи от договора за заем предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Според даденото разрешение в
практиката на ВКС (решение от 17.10.2014г по гр.д.№2902/2014г.- ІІІ г.о. на ВКС
, решение от 23.01.2014г. по гр.д.№483/2012г., І т.о. ВКС и решение от
23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. ІV г.о. на ВКС) ограничението по чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на
стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието
на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща
воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен
договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са
изпълнявани задълженията по него след сключването му. Съгласно горецитираните
решения (така решение от 17.10.2014г по гр.д.№2902/2014г.- ІІІ г.о. на ВКС) при
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания като
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК , е неприложимо.
Тази съдебна практика е относима
в случая що се касае за установяване на предаването на парите именно като заем,
каквато е била действителната обща воля на страните, както и за уточняване на
падежа за връщане на сумата. В случая съдът кредитира тези показания, същите не
се оборват от никакви други доказателства по делото и съответстват на представената
по делото разписка. При тълкуване на договора, обективиран в процесната
разписка и на основание чл. 20 от ЗЗД съдът намира, че безспорно се касае за
договор за заем. В разписката е употребена думата кредит, която дума е синоним
обичайно използван житейски в практиката вместо заем. Освен това съдът намира,
че е ясно е посочена крайната дата за връщане на заема – до 30.04.2017г., като
след тази дата е определено, че длъжникът изпада в забава и дължи лихва за
забава в определен размер – 10 %. В този смисъл бяха и свидетелските показания,
които разясниха при какви обстоятелства е бил сключен договора за заем и че е
имало уговорка за връщане на заема. При съвкупната оценка на свидетелските
показания и представеното писмено доказателство съдът намира, че ищецът пълно и
главно доказа, че е налице договор за заем от сумата от 5460 лева и че сумата е
изискуема към датата на подаване на исковата молба в съда. Съгласно Решение №
160 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 5077/2017 г. ответникът носи
доказателствената тежест да установи възражението си за наличие на друго
основание, на което са дадени паричните средства, а такива доказателства по
делото не бяха представени.
В допълнение на решението и в
отговор на възражението на особения представител по делото съдът намира за
необходимо да изложи следните аргументи. Ако се приеме, че в разписката не е
уговорена крайна дата за плащане на заемната сума, то приложима е хипотезата на
чл. 240 ал. 4 от ЗЗД, а именно че изискуемостта настъпва от датата на поканата
за плащане. В съдебната практика константно се приема, че поканата може да бъде
и исковата молба, с която се иска плащане. В случая същата е изпратена на
посочения в Договора за заем адрес на ответника, който е и единствен известен
адрес и съществуващ в регистрите на населението. Потърсена е местоработата на
ответника. Приложено е правилото на чл. 47 ал. 6 от ЗЗД и е назначен особен
представител на ответника. В Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. 193/2018г.
на I - во ТО на ВКС е прието, че връчването на препис от
исковата молба на особен представител по осъдителен иск за плащане на
задължение, в която е обективирано изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост, води до уведомяване на длъжника-ответник. Освен това е прието, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Съдът намира също така, че в съдебната
практика последователно се приема – например в Решение № 148/02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. №
60208/2016г. на ВКС, II г.о. че банката като заемодател, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на изявление за предсрочна изискуемост
на длъжника вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат
за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство. Или съдебната
практика споделя становището, че ако длъжникът се укрива, не може да бъде
намерен въпреки всички разумни усилия за това или отказва да получи поканата за
плащане (която поставя началото на изискуемостта в случая на чл. 240 ал.4 от ЗЗД) респективно съобщението за настъпване на предсрочна изискуемост, то е
достатъчно да е достигнало съобщението до адреса на длъжника и да са спазени
определени процесуални правила, за да е настъпила изискуемостта. Подобно е и
разрешението в т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС,
където е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да
удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези
обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е
освободен от протест. Противното би означавало при сключен договор за заем за
потребление без определен краен срок за връщане на сумата в договора и при
невъзможност лично да се получи поканата за плащане (ако длъжникът се укрива
или отказва да стори това), това задължение никога да не може да бъде поискано
и събрано по принудителен ред поради липсата на възможност да настъпи падеж на
плащането.
По разноските.
Съдът намира, че следва да определи
възнаграждение на особения представител в размер на 500 лева, колкото е
внесения по делото депозит.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 1318, 40 лева в полза на ищеца, от
които 600 лева за адвокатски хонорар, 500 лева депозит за особен представител и
218, 40 лева за държавна такса, които следва да се заплатят от ответника.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.В.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.К.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 5460.00
/пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева,
представляваща даден от ищеца на ответника паричен заем от 02.12.2016г., заедно
със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба –
13.08.2020г. до окончателно плащане на задължението.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител на ответника - адв. М.С. в размер на
500 лева, платими от внесения по делото депозит.
ОСЪЖДА Г.В.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.К.К., ЕГН ********** *** разноски в размер
на 600 лева за адвокатски хонорар, 500 лева депозит за особен представител
и 218, 40 лева за държавна такса.
Сумата може да заплати доброволно чрез
пощенски запис на посочения в исковата молба адрес на С.К. ***.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: