Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 08.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми септември, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1640 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ” ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Георги Сашев Георгиев против Д.И.Д., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 7043.37 лв.
Ищецът излага в исковата молба, че в изпълнение на Разпореждане на ЛРС по ч.гр.д.№ 755/2019 г. предявява настоящия установителен иск относно вземането си срещу длъжника Д.Д.. Твърди, че на 15.01.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, като кредитор от една страна, и Д.И.Д., като длъжник от друга, при следните параметри: сума за изплащане на заема - 3000лв, срок на заема – 48 месеца, Размер на месечната вноска по кредита – 252.01 лв., дата на погасяване на вноската- 10-то число от месеца, Годишен процент на разходите/ГПР/ - 157.76%, годишен лихвен процент – 98,52% , лихвен процент на ден – 0,27% . Твърди се, че договорът е подписан при Общи условия, неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като е превел на 15.01.2014 г. парична сума в общ размер на 3 000 лв. по посочената от влъжника банкова сметка, ***.01.2014 г. От своя страна ответникът поел задължение да погаси кредита на 48 равни месечни вноски, всяка по 252.01лв., с падежна дата – всяко 10-то число на месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от оговора.
Наведени са твърдения, че крайният
срок за погасяване на кредита е изтекъл на 10.02.2018 г., като с изтичането му
е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Посочва
се, че длъжникът е изпълнил частично поетите договорни задължения и е направил
17 пълни погасителни вноски. Към настоящия момент размерът на погасеното от ответницатазадължение по Договора за
кредит е в общ размер на 5 103.04 лв. Твърди се, че с плащанията длъжникът
е погасил част от номинала по Договора в размер на 5 053.11 лв, както и
лихви за забава в размер на 49.93 лв, начислени на основание чл.12.1 от ОУ.
Ищецът заявява, че в настоящото производство се отказвада търси претендираната сподаденото заявление неустойка в размер на 276.13 лв., поради липса на материален интерес, като претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане навземането. Твърди, че към днешна дата ответницата дължи сумата от 7 043.37 лв, представляваща неизплатено задължение по процесния Договор за потребителски кредит.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД срещу длъжника Д.И.Д., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 55005750355 в общ размер на 7 043.37 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендирани са и направените деловодни разноски по настоящото производство.
В едномесечния срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата Д.Д., чрез своя пълномощник - адв. В.У. е подала писмен отговор, в който е изразила становището си по допустимостта и основателността на заявената искова претенция и е направили доказателствени искания. Намира исковата молба за допустима, но оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като развива подробни съображения. Едновременно с отговора, на основание чл.211 от ГПК ответницата е предявила насрещен иск против ищеца по първоначалния иск „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД.
Заявени са насрещни претенции, както следва: по чл.26, ал.1, предл.3, с цена – 3000 лв. и по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с цена – 2103.04 лв.
В петитума на насрещната искова молба е изведено следното искане:
1.На основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **********/15.01.2014 г. с „Профи кредит България“ЕАД;
2.На основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът да осъди „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на насрещната ищца сумата от 2103.04 лв, недължимо платени без основание по Договор за потребителски кредит № **********/15.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск, до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са и и направените съдебни и деловодни разноски.
С Определение № 231 от 27.02.2020 г. съдът е допуснал, на основание чл.211 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещния иск, предявен от Д.И.Д., чрез адв. В.У. против „Профи кредит България“ЕООД и е постановил на основание чл.131 от ГПК на насрещния ответник да се изпрати препис от исковата молба заедно с приложенията.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на насрещния иск е депозиран писмен отговор от „Профи кредит България“ЕООД, чрез пълномощника юрк. Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева. По основателността на иска е застъпено становище, че предявените с насрещния иск претенции са изцяло неоснователни и недоказани, като са изложени подробни съображения.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща
процесуален представител. В
депозирана писмена молба, чрез пълномощника си застъпва становище за основателност на предявения иск. Счита, че иска е
доказан както по основание, така
и по размер, и моли да бъде уважен. Изложени са доводи за неоснователност на предявените насрещни искове за прогласяване нищожността на
договора поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и за връщане на сумата в размер на
2 103.04 лв. На основание
чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ответницата Д.И.Д. не взема
лично участие в процеса. Представлява
се от адв. У., който моли
да се отхвърли изцяло първоначалния иск по изложените в отговора съображения. Моли да бъде съобразена съдебната практика, която изрично задължава съда служебно да следи за неравноправни клаузи в
договора. Моли да бъдат
уважени предявените насрещни искове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 755/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49, бл. 53Е, вх. “В”, е издадена Заповед № 424 от 16.04.2019 г., с която е разпоредено длъжникът Д.И.Д., с пост. адрес: *** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”България”№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева – управители, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина И. Илиева, сумата от 7319,50 лв/ седем хиляди триста и деветнадесет лева и 50ст/, включваща: главница в размер на 7043,37 лв./ седем хиляди и четиридесет и три лева и 37ст/ и неустойка в размер на 276,13 лв./ двеста седемдесет и шест лева и 13ст/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 146.39 лв /сто четиридесет и шест лева и 39ст/ - внесена държавна такса и 50.00лв /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 2544 от 16.07.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 25.07.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото е
установено, че на 14.01.2014 г.,
между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и ответницата Д.И.Д.,
като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за
потребителски кредит №**********, при
следните параметри: сума на кредита: 3000 лева;
срок на кредита: 48 месеца; размер на вноската по кредита: 252.01 лева; годишен
процент на разходите /ГПР/ - 157.76%; годишен лихвен процент: 98,52%; лихвен
процент на ден:0,27%и дата на погасяване-10 ден от месеца.
Приложени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и Общи условия на „Профи Кредит България“
ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които
ответникът се е запознал и ги приема /декларирано от него с приложена
декларация/.
По делото са
ангажирани доказателства, че ищецът е предоставил сумата по кредита, като с
преводно нареждане от 15.01.2014 г. с банкова референция 27ОРМWP*********
e превел сумата от 3000 лв.по сметка на ответницата Д.Д., разкрита в „Алфа Банк“ –
клон България.
От приложеното
извлечение по сметка към процесния договор за кредит №********** се установява, че ответникът е платил в пълен
размер двадесет вноски по кредита, както и още една сума от 12.91 лева, с дата
на последно плащане 26.10.2015 г., или общо извършените плащания са в размер на
5103.04 лева, като остатъчното му задължение по договора за кредит е в размер
на 7043.37– предмет на настоящия иск.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Профи Кредит България“ЕООД съществува вземане срещу ответницата Д.И.Д. в претендирания общ размер от 7 043.37 лв. - предмет на заповед № 424 от 16.04.2019 г, издадена по ч.гр.д.№755 /2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че между ищеца „Профи Кредит България”ЕООД, като Кредитор, и ответницата Д.Д., като Кредитополучател, е възникнала облигационна обвързаност по Договор за потребителски кредит №********** от 15.01.2014г. Не е спорно, че ищецът е изпълнил поетото с договора задължение, като е предоставил на ответницата паричен заем в одобрения размер от 3000 лв., като съгласно договора, за ответницата е възникнало задължение да го върне чрез заплащане на 48 месечни вноски. Страните не спорят, че до настоящия момент ответницата е заплатила по договора сума в общ размер на 5 103.04 лв, като от страна на ищеца се претендира непогасен остатък в размер на 7 043.37 лв.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./ и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е служебно да следи за неравноправни клаузи и да извърши проверка дали договорът не противоречи на добрите нрави и не нарушава императивните разпоредби на закона. В случая съдът дължи такава преценка и с оглед изрично въведеното от ответната страна възражение в тази насока, включително и чрез предявяване на насрещен иск с твърдения за нищожност на договора.
Съдът счита, че предвид възникналата между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, който дефинира понятието „потребител”, а именно – всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 18 точки визираната правна норма урежда различни хипотези на неравноправие. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договори при общи условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Тези нормативни разрешение за застъпени и в практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и транспонирани в Закона за защита на потребителите.
В настоящия казус е безспорно установено, че договорът е сключен при общи условия, при предварително определени от кредитора – ищец клаузи, по отношение на които ответникът не е имал възможност да влияе. С оглед начина на попълване на проектодоговора и последващото одобрение и сключването на договора клиентът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на определената възнаградителната лихва и общите параметри на договора – ГЛП, ГПР и общо дължимата в края на периода сума за връщане.
Съгласно Раздел 3 – „Сключване и отпускане на кредит по ДПК“, от Общите условия към договора, Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента образец на ДПК, като кредитният експерт заедно с клиентът попълват и проверяват всички клаузи и данни. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише договора и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Въз основа на попълнен ДПК кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI на ДПК. Кредиторът подписва и подпечатва ДПК и изпраща на клиента екземпляр от подписания и от Кредитора договор. От доказателствата по делото се установява безспорно, че при кандидатстването за отпускане на кредита, ответникът, следвайки описаната в ОУ процедура, е попълнил с помощта на кредитен експерт предоставената му бланка на проектодоговора, като в същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя, вида на кредита и параметрите на искания кредит. Окончателните условия по кредита обаче, посочени в т.VІ от договора, са одобрени впоследствие от кредитора, като според ОУ договорът влиза в сила от момента на подписването му от кредитора. В хода на производството ответницата поддържа твърдения, че не разполага с екземпляр от Договора и не е запозната с окончателното съдържание на договора, което според нея е в отклонение с първоначално договорение срок на договора. По делото е приложена обратна разписка, от която е видно, че изпратената от ищеца пратка не е била доставена на адресата и е върната с отбелязване, че адресът е непълен.
Установява се, че в самата бланка част VІ „Параметри на договора за потребителски кредит” са включени лихвените проценти на ден и ГЛП, както и ГПР по договора, които съгласно чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК са задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит. В конкретния казус, размерът на отпуснатия кредит е 3000.00 лв., ГПР – 157.76% и ГЛП – 98,52% и дневен лихвен процент – 0,27%, като общо дължимата в края на периода сума е в размер на 12096.48 лв. Съдът намира, че при така посочените параметри на кредита в раздел VІ от Договора за потребителски кредит значително /около четири пъти/ се увеличава размера на поетото задължение за плащане, което води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явява несъвместимо с добрите нрави. Дейтвително, при преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключването на процесния договор. Към датата на сключване на процесния договоп обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорен ГПР и ГЛП е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, е съотнасянето на уговорената възнаградителна лихва към размера на законната лихва. Съгласно утвърдената съдебна практика, по отношение на договорите, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г., е възприето разбирането, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити. / в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г, II г.о./ В настоящия случай възприетото като допустимо съотношение не е налице, като договореният между страните Годишен лихвен процент в размер на 98,52% надвишава почти 10 пъти размера на законната лихва за периода. Поради изложеното съдът приема, че тази уговорка противоречи на добрите нрави, респ. се явява нищожна. Приложен и към уговорения ГПР от 157.76%, горният критерий обосновава нищожност на клаузата, с която по договора е определен посочения размер на ГПР. Според съда уговарянето на възнаграждение за отпускане на заема в размер три и повече пъти надвишаващо сумата на заема предпоставя нееквивалетност на престациите и следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. И доколкото несъмнено е във вреда на клиента/потребител тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В случая, дори и фактът, че ищецът е отпуснал необезпечен кредит и е поел риск от неизпълнение за срока на договора, не оправдава договарянето на ГЛП и ГПР в такива високи размери.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
клаузите на част VІ „Параметри на договора за потребителски кредит“ се явява
неравноправна по смисъла на ЗЗП, респ. нищожна, с оглед на което не пораждат права
и задължения за страните по договора. Съдът намира за неприложима в конкретния
случай нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и счита, че нищожността на посочената
по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е безспорно установен
фактът, че общият размер на извършените от ответницата плащания по процесния
договор за кредит възлизат на сумата от
5 103.04 лв. Констатира се, че в
случая изплатената от ответницата сума надвишава чистата стойност на кредита
със сумата от 2 103.04 лв. /
5103.04 – 3000 = 2 103.04/
С оглед нищожността на договора,
платените от ответницата на кредитора/ищец суми над чистата стойност на кредита
са получени при начална липса на основание. Следователно, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД ищецът дължи връщане на това, което ответницата е
престирала при липса на основание. В случая това на връщане подлежи посочената
по-горе сума от 2 103.03 лв, явяваща се разлика между общия размер на
плащанията по кредита и сумата от
3000.00лв, каквато ответницата дължи да
върне на ищеца като чиста стойност на кредита.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът намира, че предявеният от
ищеца „Профи кредит България“ установителен иск по чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 55005750355 в общ размер на 7 043.37
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, се явява неоснователен и недоказан, поради
което подлежи на отхвърляне.
Като основателни и доказани, следва да бъдат уважени предявените
обективно кумулативно съединени насрещни искове се явяват основателни и
доказани.
На основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД следва да се прогласи
нищожността процесния Договор за потребителски кредит № **********/15.01.2014
г., сключен между „Профи Кредит
България”ЕООД, като Кредитор, и Д.Д., като Кредитополучател.
По предявения насрещен иск с основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, насрещният ответник „Профи кредит България“ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на насрещния ищец Д.И.Д. сумата 2103.04 лв,
платени при начална липса на основание, по Договор за потребителски кредит №
**********/15.01.2014 г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
насрещния иск /27.02.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Направеното от насрещния ответник възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната сума 2103.04 лв. е въведено след
изтичане на едномесечния срок за отговор на насрещния иск, поради което се
явява преклудирано. Поради настъпилата преклузия, съдът не дължи произнасяне и
не следва да разглежда това възражение, което е инвокирано като писмено
допълнение към отговора на насрещния иск, входирано преди насроченото открито
съдебно заседание.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски по делото. По делото е представен списък по чл.80 от ГПК, в който са включени разноски в общ размер на 505.00 лв, от които: платена държавна такса – 205 лв. и адвокатско възнаграждение – 300.00 лв. По делото са ангажираните доказателства /вносна бележка с дата 27.02.2020 г. и Договор за правна защита и съдействиве от 28.01.2020 г./, от които се установява, че тези разноски са действително сторени. С оглед отхвърлянето на първоначалния иск и уважаването на насрещния иск горните разноски следва да се възложат в тежест на ищеца „Профи Кредит България“.
Предвид изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноските
в заповедното производство и настоящия исков процес следва да се отхвърли, като
неоснователно.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника
си Георги Сашев Георгиев против Д.И.Д.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. В.У./ иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК - с искане да се признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 55005750355 в общ размер на 7 043.37
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена на Заповед № 424
от 16.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 755/2019 г. по описа на Ловешки
РС.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, Договор за потребителски кредит № **********/15.01.2014 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В и Д.И.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49,
бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, със
съдебен адрес:*** /чрез адв. В.У./сумата
от 2103.04 лв / две хиляди сто и три лева и 04ст/ - платени при начална липса на основание, по Договор за потребителски
кредит № **********/15.01.2014 г, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск /27.02.2020 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:*** / чрез адв. В.У./сумата от 505.00 лв/ петстотин и пет лева/ - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В,
чрез пълномощника си Георги Сашев
Георгиев за присъждане на разноските
в заповедното производство и в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№755/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, V с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: