О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 1773 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.2 и чл.577 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД- ***- чрез юриск. А. В.частна жалба срещу Определение
№ 1352/ 4.12.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което
е отказано вписването по молба вх.№ 81614/ 4.12.2018 г. на дружеството-
жалбоподател, подадена от юриск. Я. Д.. С
доводи, че са спазени формалните изисквания на ЗЗД и ПВп
за вписване на приложения от молителя договор за цесия, че приложението към
него представлява неразделна част от договора и че не следва подписите на
страните по него да бъдат заверявани като самостоятелен акт, жалбоподателят
моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното
производство /жалбоподателят е поискал вписване на договор за цесия/ и
доколкото е депозирана в рамките на законоустановения
срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по
чл.577, ал.1 ГПК, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление вх.рег.№ 81614/ 4.12.2018 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД- ***- чрез юриск. Я. Г.е сезирало съдията по вписванията
с искане да бъде отбелязан договор за цесия към вписана договорна ипотека, обезпечаваща
прехвърленото вземане, учредена в полза на цедента „Уникредит Булбанк“ АД. Към заявлението са приложени бланкетен Договор за цесия от 15.10.2018 г., Приложение № 154
към него- относно вземане към „Е.И.“ ЕООД /длъжник/ и П.Д.С./съдлъжник/, документ в табличен вид, в който в четири
хоризонтални позиции са посочени задължения на „Е.И.“ ЕООД /длъжник/ по договор
за банков кредит, и квитанция за внесена държавна такса /л.63 от делото/.
С обжалваното определение № 1352 от 4.12.2018 г., съобщено на молителя на 18.01.2019
г., съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба /заявление/
вх.№ 81614/ 4.12.2018 г. н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с която е поискано вписването на Договор
за цесия от 15.10.2018 г., сключен между „Уникредит
Булбанк“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с Приложение № 154 към него, на
основание чл.17 ПВп. Отказът е обоснован с
мотиви, че: представеният от заявителя договор за цесия от 15.10.2018 г., с
нотариално удостоверяване на подписите на представляващите посочените две
дружества, няма необходимото за исканото вписване съдържание, предвидено в
чл.17, ал.2 ПВп вр. чл.171 ЗЗД; в текста на договора не е посочено вземането към кои длъжници
се прехвърля, неговият размер /не е посочена сума/, не се сочат данни за обезпеченията, които обезпечават прехвърленото вземане, и
данни на лицата- ипотекарни длъжници;
представените приложения в табличен вид, приложени към бланкетен
договор за цесия, са подписани от страните по договора, но не се установява
надлежно удостоверяване на подписите им; не е извършено нотариално
удостоверяване на подписите върху приложенията към договора за цесия,
представени като отделни актове- съобразно изискванията на чл.20 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за
водене на служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Така постановеният от съдията по вписванията отказ, по преценка на Софийски
градски съд, е правилен, което обосновава извод за оставяне жалбата на
заявителя без уважение като неоснователна.
Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е
оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на
други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове
относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид
нотариално удостоверяване- съгласно чл.569, т.5 ГПК, според който нотариални са
производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното
заличаване в случаите, предвидени в закон.
Съгласно чл.17, ал.1 от Правилника
за вписванията, подлежат на вписване актовете по чл.171 ЗЗД, вкл. прехвърлянето на вземане /чл.99 ЗЗД/, обезпечено с ипотека /б.“а“/,
като съгласно чл.17, ал.2 ПВп молбата за вписване
трябва да съдържа данните за молителя, посочени в чл.6, ал.1 б."а",
основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и тома и
страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или
молбата за учредяване на законната ипотека, върху която ще се прави вписването.
В образуваното по молба по чл.17 ПВп /както и по
чл.18 и чл.19 ПВп/ охранително производство съдията
по вписванията извършва проверка на редовността на молбата- за необходимото й
съдържание и за документите, които следва да бъдат представени с нея, както и
дали актът подлежи на вписване и дали са изпълнени изискванията за неговите
форма и съдържание. Законодателят не е предвидил правомощия на съдията по
вписванията да проверява материално- правните предпоставки на акта, чието
вписване се иска, като те се проверяват само в изрично предвидени случаи /в
този смисъл ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/
2012 г. на ВКС- ОСГТК/.
В настоящия случай съгласно чл.17, ал.1, б.“а“ ПВп
вр. чл.171 ЗЗД представеният с молба вх.№ 81614/ 4.12.2018 г. от „А.з.с.н.в.“ ЕАД Договор
за цесия от 15.10.2018 г., сключен между „А.з.с.н.в.“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, е акт, подлежащ на вписване в
книгата на договорните ипотеки, водена от Служба по вписвания- гр. София.
Видно от представеното по делото платежно нареждане /л.63 от делото/, такса
за производството по вписване е заплатена от заявителя.
В представения от заявителя Договор за цесия от 15.10.2018 г. /в заверено
копие/- с нотариална заверка на подписите, извършена на 15.10.2018 г. от
нотариус Св. Клинкова- с рег.№ 526 на НК и район на
действие- СРС, липсва каквато и да било индивидуализация на вземането
/вземанията/- предмет на извършената в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД цесия. В т.3
от договора е предвидено, че общата стойност на вземанията, които се прехвърлят
с договора спрямо всеки отделен длъжник и неговите солидарни длъжници към относимата дата и
към 30.09.2018 г., са посочени в приложенията, които са неразделна част от договора.
Такова приложение- под № 154 /л.41 от делото/, е представено с договора за
цесия, но то също не съдържа индивидуализация на вземането /вземанията/-
предмет на извършената от „Уникредит Булбанк“ АД
цесия, посочени са в него само имената на длъжниците „Е.И.“
ЕООД и П.Д.С./солидарен длъжник/, като липсва нотариална заверка на положените
върху него подписи. В приложения към заявлението документ в табличен вид /л.43
от делото/ в четири хоризонтални позиции са посочени задължения на „Е.И.“ ЕООД
/длъжник/ по договор за банков кредит, без да се сочи наименование на
кредитора, като в отделни документи са описани недвижими имоти- очевидно обект
на ипотечно право на банката- кредитор, които самостоятелни документи също нямат
нотариална заверка на положените върху тях подписи.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилника за вписванията предвижда вписване
само на актове в съответната форма- нотариална или писмена с нотариална заверка
на подписите. В случая това императивно изискване на правилника по отношение
представените от заявителя Приложение № 154 към договора за цесия и документ в
табличен вид, който единствено съдържа индивидуализация на цедираните
вземания, както и данни за конкретни имоти с вписани ипотеки, не е спазено, поради
което и правилно вписване на тези актове не е извършено, тъй като липсва една
от основните положителни предпоставки за това. Липсва основание за приемането
на извод, че всички приложения към сключения на 15.10.2018 г. бланкетен договор за цесия, представени в Служба по
вписванията с молба на жалбоподателя вх.№ 81614/ 4.12.2018 г., представляват
единен документ, отговарящ на изискванията за нотариално удостоверяване по
чл.20, ал.1 от Наредба № 32/ 29.01. 1997 г. за водене на служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, отразен хронологично в общия регистър на
нотариалната кантора по реда на чл.7, ал.1, т.4 от цитираната наредба.
При тези съображения обжалваният отказ на съдията по вписванията при Служба
по вписванията- София, е законосъобразен, а подадената срещу него частна жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Поради изложеното Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 9017/ 23.01.2019 г. /на СГС/, подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД- *** /ЕИК **********/
срещу Определение № 1352 от 4.12.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с
което е отказано вписване по молба /заявление/ вх.№ 81614/ 4.12.2018 г. /по
описа на Служба по вписванията- гр. София/ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД- ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на
чл.280, ал.1 ГПК с частна касационна жалба в 1- седмичен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.