№ 20606
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110134939 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, обективно съединен с иск с
правно основание чл.412 КЗ, по образувано гр.д.№ 36837/2025г., присъединено към
настоящото производство.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка "автокаско" за л.а. Тойота с рег.№ ***, заплатил в полза на
застрахованото при него лице сумата от 1731,41 лв обезщетение за имуществени вреди – в
полза на сервиза, извършил ремонт, от ПТП, настъпило на 3.8.2022г., по вина на водач на
т.а. Ивеко с рег.№ *** застрахован по гражданска отговорност при ответника, който
потеглил от паркирано състоЯ.е с отворени задни врати и ударил и причинил щети на
паркирания л.а. Тойота. Твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна покана, за
заплащане на сумата 1746,41 лева – платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни
разходи, но плащане не последвало. Предявява се осъдителен иск за сумата 1746,41 лева
главница, както е бил предявен отделен иск за обезщетение за забава, съединен за
разглеждане с настоящото дело с определение от 10.7.2025г., за сумата 560,37 лева за период
12.9.2022г. до 13.6.2025г. .
Ответникът ЗК Лев Инс АД , в срока за отговор , сочи, че недоказана е вината на
застрахования при него водач, като твърди, че от представените документи от ищеца и
снимковия материал, вината е на водача на л.а. Тойота. Твърди се, че той е оставил отворена
врата на л.а. Тойота, като не се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците
движението, като е нарушил разпоредбата на чл.95,ал.1 ЗДвП., което се потвърждава и от
1
самите вреди и обстоятелството, че водачът сам се е посочил за виновен в протокола.
Оспорва се размера на претенцията, като несъобразен с Наредба № 24/2006г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка автокаско за л.а. Тойота към датата на ПТП,
гражданска отговорност за т.а. Ивеко, безспорно е плащането, от страна на ищеца, на сумата
от 1731,41 лева от страна на ищеца, в полза на сервиза, извършил ремонт на л.а. Тойта,, че
въз основа покана, получена при ответника , на 12.9.2022г. било отказано плащане на
обезщетение, както и че аритметично, обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху сумата 1746,41 лева възлиза на 560,37 лева.
Страните спорят за механизма на ПТП, което е било основанието за извънсъдебния
отказ, от страна на ответното дружество, да заплати вземането. По делото, ищецът –
застраховател по имуществена застраховка за л.а. Тойота, е представил по делото двустранен
протокол за ПТП с положени подписи на двамата водачи. В протокола не е вписано
изявление, че един от тях е виновен за ПТП, вписано е изявление на водача на л.а Тойота, че
не той е виновен за ПТП.
Пред СРС като свидетели са разпитани двамата водачи. Водачът на т.а. Ивеко –
свидетелят П. П., сочи на съда, че бил паркирал с него на рампата, задните врати на т.а. са
били отворени, но закопчани. Свидетелят сочи, че потеглил напред, чул трясък и установил,
че е”закачил” другото МПС. Водачът му бил вътре, на седалката на шофьора, опитал да
отвори своята врата, но не се получило и излязъл пред другата предна врата. Нямало щети
по т.а., а на другия увредена била вратата. На въпроса дали е видял другото МПС преди да
паркира, свидетелят П. сочи, че не си спомня, но може би го е нямало.
Свидетелят В., водач на л.а Тойота, сочи, че паркирал до товарния автомобил,
отворил вратата, като т.а. потеглил назад и ударил лява предна врата на л.а. Тойота.
Свидетелят сочи, че автомобилите, паркирани пред рампата, били паркирани успоредно,
2
като л.а. Тойота и т.а Ивеко са били спрели в различни посоки. Вратата на л.а. Тойота се
„обърнала”.
Изслушвайки свидетелите, вещото лице Й., изготвил неоспорената от страните и
приета от СРС САТЕ, сочи на съда, че допълва същото въз основа на показанията, като сочи
на съда, че скицата, изрисувана от него следва да се чете, относно посоката на МПС – за да
се случи ПТП, за да може т.а Ивеко да тръгне в обратна посока, двете ППС следва да са
разположени едно срещу друго, не в една и съща посока. В този смисъл, скицата следва да
се чете, че т.а. Ивеко следва да е обърнат в обратна посока, като т.а. Ивеко следва да е
потеглил назад, ако е в посока, обратна на разположението на л.а. Тойота. Според
изложеното от вещото лице, единственият вариант за ремонт на вратата е подмяната й, като
към момента на потеглянето на т.а. Ивеко, вратата на л.а. Тойота е била отворена. Ударът не
е с голяма кинетична енергия, но поради разликата в масата на двете ППС, заради
застопорената врата на т.а. Ивеко, се е получило сгъването на вратата на л.а. Тойота в
нейната рамка. Отворената врата със сигурност е видима, защото се отваря на около 50 см.,
като видима е и отворената врата на т.а. Ивеко.
СРС намира, че водачът на т.а. Ивеко, паркирано на рампата с отворени и
застопорени задни врати, е виновен за ПТП с паркирания л.а. Тойота. Според изложеното от
вещото лице, водачът на т.а. Ивеко е можел да възприеме отворената врата на л.а. Тойота,
като преди потеглянето не се е уверил, че с потеглянето няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. Съдът не споделя доводите на ответника, че
недоказано е кое е станало първо - дали първо водачът на т.а. Ивеко е потеглил назад, или
водачът на л.а. Тойота е отворил предната врата. Ако логически се проследи изложеното от
свидетелите – свидетелят П. сочи, че не помни дали л.а. Тойота е била паркирана към
момента, в който той паркирал т.а., а водачът на л.а. Тойота, свидетелят В. сочи, че е
възприел преди паркирането си т.а. Ивеко. Свидетелят П. сочи, че е потеглил напред, а
свидетелят В. – че товарният автомобил е потеглил назад. Последното се потвърждава от
вещото лице, дало механизма на съда, и отговаря на изрисуваната в протокола скица. Ето
защо, налага се извод, предвид по - подробните и логични, потвърдени със специалните
знания на вещото лице, показания на свидетеля В., че изложеното от него е достоверно, а
показанията на свидетеля П. са усложливо непълни. От техническа гледна точка, ако т.а.
Ивеко беше потеглил напред, а не назад, ПТП нямаше да се случи. Ето защо, съдът
кредитира изложеното от свидетеля В., че към момента на ПТП л.а. Тойота е била
паркирана, той е отворил вратата на шофьора, след което т.а. Ивеко е потеглил на заден ход
и задната му врата е натиснала предна врата на л.а. Тойота. В този смисъл, доказа се, че
водачът на т.а. Ивеко е нарушил разпоредбата на чл.40 ЗДвП, като не се е уверил преди
потеглянето на заден ход, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че свидетелят В. е нарушил
разпоредбата на чл.95 ЗДвП, доколкото недоказано по делото е че към момента на
потеглянето от страна на т.а. Ивеко, вратата на л.а. Тойота е била затворена. Не са изложени
такива факти в показанията на свидетеля П., ето защо, съдът не може да направи такъв
3
извод само от казаното от свидетеля В., че не помни кое е било първо – той да отвори
вратата или другият водач да потегли, което, съобразено заедно с изложеното преди това, че
той е отворил вратата, а другият водач е потеглил, следва да се цени и с оглед дистанцията
на времето и бързата хронология на събитията. Ето защо, виновен за ПТП е само
застрахованият при ответника водач, не е налице съпричиняване на вредите или ПТП от
страна на водача на л.а. Тойота и искът е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Видно от заключението на САТЕ, платеното обезщетение от ищеца 1731,41 лева
възлиза на стойност, по – ниска от средната пазарна цена на ремонта – 1740,95 лева, поради
което и платената сума по е възстановителната стойност. Неоснователно е възражението за
прекомерност на сумата .
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер, ведно с
начислените обичайни ликвидационни разходи, съгласно изложеното в заключението на
САТЕ.
На основание чл.412 КЗ, ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от изтичане на 30- дневен срок от поканата, респективно – датата на
изричния отказ, както е в настоящия случай, поради което и за период 12.9.2022г. до
предявяване на иска, по който е образувано гр.д.№ 36837/2025г., присъединено към
настоящото производство – 20.6.2025г., обезщетението за забава възлиза на сумата от 560,37
лева.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: сумата от 120 лева за държавна такса,
сумата 300 лева депозит за САТЕ, сумата 200 лева депозит за свидетел, както и сумата
636,73 лева адвокатско възнаграждение, заедно с ДДС.
Неоснователно е евентуалното възражение, направено от ответника в отговора на
исковата молба, за прекомерност на възнаграждението , в случай, че същото надвишава
минималното по Наредба, доколкото, съгласно разпоредбата на § 2а НМРАВ, минималният
размер на възнаграждението се определя без ДДС, и същото възлиза на сумата от 530,13
лева, без ДДС, или 636,16 лева с ДДС съгласно чл.7,ал.2,т.2 НВАР .
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ЗАД
Алианц България АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
4
улица Сребърна 16 сумата от 1746,41 лева,от които 1731,41 лева регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за л.а.
Тойота с рег. № *** за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 3.8.2022г. в град Бургас в
складова база „Пиргоспрод“ АД, по вина на водач на т.а. Ивеко с рег. №*** застрахован по
гражданска отговорност при ответника и сумата 15 лева ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва от 13.6.2025г. до плащането, 560,37 лева - обезщетение за забава върху
главницата за период 12.9.2022г. до 20.6.2025г.- и сторените разноски от 1256,73 лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG34BUIN95611010002018..
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5