Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051
29.03.2023 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7309 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на Д.Д.А. (баща) срещу Г.П.А., М.Д.А. и З.Д.А.,
наследници на неговия син със същите имена- Д.Д.А. (син), с която са предявени
установителни искове за собственост на 7 имота. В исковата молба ищецът се
позовава на решение на ПК, като обоснова недействителност на извършена от
негово име сделка. Освен тези обстоятелства въвежда и допълнително основание, а
именно давностно владение. Последното е записано в самия край на исковата
молба, като по отношение на него не са дадени указания за конкретизация.
С определение от
27.07.2017г. ищецът е освободен от внасянето на държавна такса за
производството.
ИМ и приложенията са
връчени на Г. и М. А., като от първата е постъпил отговор на 19.09.2017г., чрез
***Д.В..
С определение от
02.02.2018г. ищецът е освободен от внасянето на разноски по делото, на З.А. е
назначен особен представител и същият е подал отговор на исковата молба.
С молба от 17.04.2018г. е
поискано конституирането на нов ответник- И.А.В. по отношение на 5 от имотите.
В първото о.с.з.
представителят на ищеца иска конституирането на И.В. като „солидарен“ ответник,
заедно с първоначалните, като с определение се конституира същия и се
прекратява производството спрямо първоначалните ответници. Представена е нова
искова молба по отношение на 5 от имотите, която впоследствие е уточнена, като
е добавен 6-и имот.
От този момент
производството продължава единствено срещу И.В., като му е връчена ИМ. Отговор
не е постъпил.
На ****г. е починал
ищецът по делото и с определение от о.с.з., като ищци са конституирани част от
наследниците му- М. Й. и В.З.- дъщери.
Останалите наследници- децата на починалия му син: Г., З. и М. А., по отношение
на които производството е било прекратено в предходно о.с.з., не са
конституирани.
На 31.10.2018г. е
проведено първо съдебно заседание с участието на единствения ответник И.В.. На
второто о.с.з. е даден ход на устните състезания и на 02.02.2019г. е
постановено решение, с което е установено, че двете дъщери на починалия ищец
притежават правото на собственост върху целите имоти.
На 26.02.2019г. е
постъпила въззивна жалба срещу решението от ответника И.В.. Преди нейното
разглеждане постъпват частни жалби от М.А. и Г.А. срещу определението, с което
е конституиран нов ответник и е прекратено производството спрямо
първоначалните.
С определение от
20.09.2019г. ПОС отменя определението, както в частта за конституирането, така
и в частта за прекратяването по отношение на трите първоначални
ответници.
След това по въззивната
жалба на И.В., както и въззивна жалба на М.А. и Г.А., ПОС с решение от
28.02.2020г. обезсилва изцяло решението на ПРС и връща делото за разглеждане от
друг състав, като производството започне от първото о.с.з. по отношение на
първоначалните ответници и бъдат конституирани наследниците на Д. А. (баща).
Предвид горното като ищци
по делото бяха конституирани неговите дъщери- М.Й. и В.З.. Останалите
наследници не бяха конституирани, защото участват по делото като
ответници по предявения иск, предвид отмяната на прекратяването.
Поради констатирани
нередовноски на исковата молба по отношение на въведеното основание за
придобиване на право на собственост бяха дадени указания за конкретизация на
обстоятелствата. След няколко уточняващи молби се конкретизира, че ищците се
позовават на възстановяването на собствеността с решение на ПК-К.в полза на
наследниците на Д. А.-дядо (починал **** г.) и на давностно владение на Д. А.-баща
продължило до предявяването на исковете, със знанието и съгласието на
останалите наследници на Д. А.-дядо. Заявяват, че извършената делба и дарение
на имотите са недействителни поради липса на представителна власт.
Заявяват, че поддържат
претенциите си срещу всички ответници, вкл. срещу И.В. и искат конституирането
на неговата съпруга Г.В. с молба от 11.09.2020г.
Впоследствие са
изпълнение останалите дадени от съда указания, като се конкретизира, че
претенцията им се отнася за общо 2/3 ид.ч. от имотите, предвид наследяването
настъпило в хода на процеса. По отношение на останалата 1/3 ид.ч. е настъпило
сливане на качествата, защото наследници на първоначалния ищец- Д. А. (баща) се
явяват част от ответниците по делото.
След уточненията от 01.03.2021г.
и 30.03.2021г. се конкретизира предметът на делото, като претенцииите се
поддържат единствено за имоти с идентификатори .3, .6, .162, .34, .1 и .14. По
отношение на имот *** с идентификатор **** се прави отказ от иска.
С определение от 29.04.2021
г. производството е прекратено по отношение на имот с идентификатор ****, а И.В.
и Г.В. са конституирани като ответници.
Постъпил
е отговор от ответниците, с който се оспорват претенциите. Твърдят, че
извършените сделки са действителни и чрез тях наследодателят Д. А. (син) е
придобил валидно правото на собственост. Твърдят, че сделките са извършени чрез
едно и също пълномощно предоставено от починалия в хода на процеса ищец- Д. А.
(баща). За извършването на делбата били заведени и други пълномощни на
останалите наследници по регистъра на кметство с. К.. От извършването на
дарението Д. А. (син) владял имотите като ги обработвал лично или ги отдавал
под наем на трети лица. Поради това правят възражение за изтекла придобивна
давност, като комбинират неговото владение, владението на наследниците му и на
техните правоприемници. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждането на
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение от 06.02.1995 г. на ПК К. е възстановено правото на собственост
върху 7 недвижими имота на наследниците на Д. Д.А.. От събраните по делото
доказателства се установява съвпадение на трите имена на лицата от три различни
поколения. Поради това за индивидуализацията им бяха използвани качествата-
дядо, баща и син, в зависимост от възрастта им. Земята е възстановена на
наследниците на Д. А.-дядо, доколкото първоначалният ищец Д. А.-баща е бил жив
към дата на издаването на административния акт.
Д. А.- дядо е починал на ****г.,
като е представено удостоверение за наследниците ми на лист 152 от делото.
С договор за доброволна делба от
12.12.1997 г. наследниците на Д. А.-дядо са разпределили помежду си
възстановените имоти, като процесните са били поставени в дял на Д. А.-баща.
Няма спор между страните, че в доброволната делба са участвали всички лица,
които са се легитимирали като наследници наследодателя- Д. А.-дядо. В договора
е посочено, че Д. А.-баща е бил представляван при сключването му от К.Б. с
пълномощно изходящ № 1142 от 03.12.1997 г. на кметство Д.П..
От нотариален акт **** г. се
установява, че Д. А.-баща чрез пълномощника си К.Б. дарява на Д. А.- син
процесните недвижими имоти. При сключването на сделката е удостоверено, че К.Б.
се е легитимирала със същото пълномощно с изходящ № **** г. на кметство Д.П..
Съгласно постъпилото от Община К. удостоверение
Д. А.- син е заем длъжност кмет на кметство Д.П. за периода 1995 г.-1999 г.
Представен е и нотариален акт от
1999 г. за дарение в полза на Д. А.-син, включително от неговия баща, като
дарителите са били представлявани от пълномощник с пълномощно № **** г.
кметство Д.П..
Д. А.-син е починал на **** г. и е
оставил за свои наследници ответниците Г.А., З.А. и М.А..
Д. А.-баща е починал в хода на
процеса на **** г. и е оставил за свои наследници ищците М.Й. и В. З., както и
наследници на починалия преди това негов син. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН
низходящите на наследодателя починали преди него се заместват от своите
низходящи. Поради това като наследници на Д. А.-баща се легитимират децата на Д.
А. син- З.А. и М.А..
С нотариален акт от **** г.
наследниците на Д. А.-син прехвърлят недвижими имоти на ответника И.В..
От писмо от 20.11.2018 г. и от
27.04.2022 г. на кметство Д.П., се установява, че пълномощно с посочения в
нотариалния акт номер не фигурира в книгата. Представена е извадка от нея, от
която е видно, че номерацията за 1997 г. приключва на номер **** г.
От писмо от 23.03.2022 г. на Община К.се
установява, че копие на пълномощно и на регистъра не може да бъдат предоставени
поради изтекъл срок за съхранение.
Съгласно чл. 37 ЗЗД, в редакция към
1997 г., когато са сключени договорите за делба и дарение, упълномощаването за
сключване на договор, за който законът изисква особена форма, трябва да бъде
дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална
форма, упълномощаването може да бъде направено писмено с нотариална заверка на
подпис.
В настоящия случай от представените
по делото договори за делба и дарение се установява, че същите за сключени чрез
пълномощници. Договорът да делба е подписан от К.Б. като пълномощник на Д. А.-баща
и от Д. А.-син като пълномощник на всички останали съделители. Удостоверено е
представянето на пълномощни за всички, като са описани с поредни номера от ***
до ***, всички от **** г., по регистъра на Д.П.. Пълномощното представено при
сключване на договора за делбата, с номер 1142, е използвано и при сключването
на договора за дарение. Ищците не оспорват самото съществуване на пълномощното
представено по сделките, а неговата истинност- уточнение от 11.09.2020 г., която
свързват с липса на съгласие от страна на упълномощителя.
От представеното писмо от
21.01.2022 г. на Агенция по вписванията се доказва, че нотариалното дело е било
унищожено. Унищожени са и регистрите на община К.за 1997 година. Съгласно
чл. 165, ал. 1 ГПК в случаите, в които законът изисква писмен документ,
свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен
или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не
знае в чие държане е, а унищожен, когато материалният му носител е разрушен или
материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се
представи документът не трябва да е настъпила поради умишлено действие на
страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради
небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със
свидетелски показания- да установи със свидетелски показания съдържанието на
документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния
документ включва и установяване на спорното волеизявление. В този смисъл Решение № 125 от
1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2013 г., III г. о.
С оглед унищожаването на документите
са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. Така свидетелката В.,
една от съделителките, установява, че след възстановяването на земите от
поземлената комисия, наследниците на Д. А.-дядо взели решение да извършват
делба на същите. Инициативата за това дошла от Д. А.-баща и Д. А.-син, които
разговаряли с останалите заинтересовани. На самия ден отишли в село Д.П., където
Д. А.-син им прочел договора и казал, че трябва да отидат в село К., за да се
подпишат пълномощните. Там били всички наследници, включително Д. А.-баща,
който също дошъл да се подпише при кмета на село К.. Той упълномощил една жена,
която работела в село Д.П. да го представлява. Свидетелката заявява, че той е
подписал пълномощното пред всички, всички го подписали в село К.. Разпитана е и
К.Б., която е записана като пълномощник на Д. А.-баща по двете сделки. Тя
заявява, че към онзи момент е събирала документи за делби и други сделки със
земеделски земи. Д. А.-син довел баща си и други наследници, които пред нея си
казали волята. Тогава я попитали дали би се съгласила да го представлява пред
нотариус за две сделки- доброволна делба, след което бащата да дари на сина си
получените от делбата земи. Не присъствала на самата заверка на пълномощното,
но си спомня, че било едно и за двете сделки и само от Д. А.-баща.
Показанията на свидетелите,
преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост,
следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни, последователни и
непротиворечиви, като не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства. В подкрепа на изложените обстоятелства са приложените по делото
договори за делба и дарение на имотите, в които нотариусът е описал
представянето на пълномощните. Несъответствие има единствено относно място на
заверката- „Д.П.“, но предвид унищожаването на нотариалното дело, унищожаването
на регистъра за пълномощните на село К.и събраните поради това гласни
доказателствени средства, следва да се приеме, че записването представлява
техническа грешка. Този извод косвено се подкрепя и от самия регистър на село Д.П.
от 1997 г., в който са вписани общо 639 номера. В същото време, всички вписани
в договора за доброволна делба и в нотариалния акт номера на пълномощни са с по
четири цифри и са последователни.
От представения нотариален акт от
1999 г. не може да се направи извод за недобросъвестно поведение на Д. А.-син.
В документа е описано пълномощно с номер **** г. кметство Д.П.. Съгласно
представеното по делото удостоверение от община К., Д. А.-син е бил кмет на
кметство село Д.П. до 1999 г. Поради това съдът намира, че не се удостоверява
той да е заемал тази позиция към дата на упълномощаването, а именно 10.09.1999
г.
Предвид описаните
доказателства, следва да се приеме, че е било извършено удостоверяване на
подписа на упълномощителя, като в това пълномощно е била изразена ясна воля на Д. А.-баща да овласти К.Б. да
извърши делба и дарение на процесните недвижими имоти. Както бе прието
в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5
от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, за валидността на упълномощаването е достатъчно в
пълномощното общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от името на представлявания. Не е необходимо в пълномощното за
разпореждане да са посочени вида на разпореждането, конкретен вид на сделките
или действията на разпореждане, нито техни елементи: определено имущество, с
което представителят може да се разпорежда, цената на разпореждането или
конкретно лице, в полза на което да се извърши това разпореждане.
Ето защо от посочените
по-горе доказателства се установява, че при сключването на сделките- доброволна
делба и дарение, Д. А.-баща е бил
представляван от пълномощник, притежаващ заверено пълномощно с изрично учредена
представителна власт за делба и дарение на имотите предмет на делото и който е
изразил от негово име съгласие за сключването на двете сделки. При така
установената заверка на подписа върху даденото от негово име пълномощно,
доказателствената тежест за опровергаването му е на оспорващия го Д. А.-баща, съответно на
неговите наследници. В този смисъл Решение № 293 от
27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2008 г., III г. о. Изложените възражения
за това, че е използван неистински документ и Д. А.-баща не изразявал съгласие,
не се установяват. Затова следва да се приеме, че договорите са сключени от Д. А.-баща, чрез
пълномощник, според удостовереното в договора за делба и нотариалния акт.
Действително, видно
от писмото от Агенция по вписванията, нотариалното дело е било унищожено, като
се представя единствено съхранявания нотариален акт. Съдържащото се в
нотариалния акт № 27 от 12.12.1997г., изявление на нотариуса, че е представено
пълномощно от Д. А.-баща в полза на К.Б. представлява
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила относно факта, че е било представено такова пълномощно. В този смисъл Решение № 28 от 15.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о. Тази доказателствена сила на
удостоверителното изявление на нотариуса по сделката не е оборена, като доказателства
са ангажирани само по отношение на мястото на заверката.
Предвид на
гореизложеното следва да се приеме, че Д. А.-баща се е разпоредил с процесните имоти и не се
легитимира като собственик на основание земеделска реституция в полза на
наследниците на Д. А.-дядо.
При тези изводи, по делото
се установява валидно прехвърляне на правото на собственост и следва да бъдат
разгледани въведените от ищците твърдения за придобиване на имотите на
основание давностно владение. Същото е въведено заедно с наследственото правоприемство,
с оглед твърденията за недействителност на договора за доброволна делба, но
представлява самостоятелно основание за придобиване на идеалните части на
останалите наследници на Д. А.-дядо, а след като се доказа, че имотите не са
били собственост Д. А.-баща, е възможно неговото осъществяване при доказване на
владение.
За доказване на
владението са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на четирима
свидетеля. Изложените от тях обстоятелства обаче не са достатъчно конкретни. Първият
свидетел на ищците говори за обработването на земя, без да се излагат някакви
факти за това за кой имот или имоти става въпрос и без да се посочват приблизителни
години. Най-общо се излагат факти за период от 1995 до 2013, 2014, 2015 г., без
да се сочи в какво точно се изразява фактическата власт на Д. А.-баща и какви
дейности е извършвал самият свидетел. В същото време се излагат факти за това,
че Д. А.-син също е участвал в обработването, но действията му се определят от
свидетеля като помощ за своя баща, въпреки че заявява, че именно последният е
закупил трактор с ремарке и комбайн, за тази дейност.
Липсва конкретика и в
изложените от втория свидетел обстоятелства. Той заявява най-общо обработване
на земите, без данни за възприети лично събития, свързани с ползването на
имотите, поради отсъствие от страната от 1999 г. до момента. Споменава само
едно събитие от 2015 г. за „лозята“, при което отново не дава показания за
конкретна дейност или имот.
От друга страна, от
показанията на свидетелите доведени от ответниците се доказва, че Д. А.-син е
участвал активно в обработването на земя и именно той е притежавал техника за
извършването на тази дейност. От представените документи се доказва
регистрацията му като земеделски стопанин от 2004 г. до 2016 г., когато е
починал, а процесните имоти (без ПИ с идентификатор ****) са били включени в анкетната
карта по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за 2011 г. След смъртта на Д. А.-син като
земеделски стопанин е регистрирана неговата съпруга- Г.А., която е включила в
анкетната карта всички имоти.
Придобивната давност
е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на
определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не
е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния
елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
При така събраните
доказателства, съдът намира, че не може да се направи категоричен и обоснован извод
за упражнявано от Д. А.- баща владение върху процесните имоти, защото не се
установява някаква конкретна продължителност на фактическа власт върху някой от
имотите. Поради това искът за придобиване на основание давностно владение на идеалните
части на останалите наследници на Д. А.-дядо е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ето защо
предявените искове за собственост са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за
разноски:
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника Г.А. и М. А.следва да бъде присъдена сумата от 205
лева разноски за въззивно обжалване на обезсиленото решение на ПРС и на
определението за частично прекратяване. Полза на Г.А. следва да бъде присъдена
и сумата от 400 лева разноски адв. възн. за въззивното обжалване.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника И.В. следва да бъде присъдена сумата от 190 лева
разноски за въззивно обжалване на обезсиленото решение на ПРС и сумата от 1000
лева разноски адв. възн. за въззивното обжалване.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ГПК в полза на ответника Г.А. следва да бъде присъдена сумата 500 лева
разноски адв. възн. за настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника И.В. следва да бъде присъдена сумата 500 лева разноски адв. възн. за
настоящото производство.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника Г.В. следва да бъде присъдена сумата 500 лева
разноски адв. възн. за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.Й., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.З., ЕГН **********, адрес: ***, като наследници на 2/3 от наследството на починалия
в хода на процеса Д.Д.А., ЕГН ********** срещу Г.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, З.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.В., ЕГН **********, адрес: ***
и Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Д.Й.
и В.Д.З. са собственици на основание наследство по закон и давностно владение
на починалия в хода на процеса Д.Д.А., ЕГН **********, на по 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 7805/12805 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****по КК и КР на
село Д.П., община К., одобрени със заповед № РД-18-729 от 15.10.2019 г.; адрес:
местност С.О., площ: 12805 кв.м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: оризище, номер по предходен план: ***,
при съседи: ****; поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на село Д.П., община К., одобрени със заповед
№ РД-18-729 от 15.10.2019 г. адрес: местност Г.П., площ: 1899 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план: ***, при съседи: ****; поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Д.П., община К.,
одобрени със заповед № РД-18-729 от 15.10.2019 г. адрес: местност Л., площ:
1841 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: овощна градина; номер по предходен план: ***, при съседи: ***; поземлен имот с идентификатор *** по КК
и КР на село Д.П., община К., одобрени със заповед № РД-18-729 от 15.10.2019 г.
адрес: местност Г.П., площ: 2300 кв.м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план: ***, при
съседи: ****; поземлен имот с
идентификатор **** о КК и КР на село Д.П., община К., одобрени със заповед
№ РД-18-729 от 15.10.2019 г.; адрес: местност Ш.К., площ: 9001 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план: ***, при съседи: **** и поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на село Д.П., община К., одобрени със заповед
№ РД-18-729 от 15.10.2019 г.; адрес: местност К., площ: 15995 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план: ***, при съседи: ****.
ОСЪЖДА М.Д.Й., ЕГН ********** и В.Д.З., ЕГН **********, да заплатят на Г.П.А., ЕГН ********** и М.Д.А.,
ЕГН **********, сумата от 205.00 лева- разноски
за д.т. за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА М.Д.Й., ЕГН ********** и В.Д.З., ЕГН **********, да заплатят на Г.П.А., ЕГН **********, сумата от 900.00 лева- разноски за
адв. възнаграждение за въззивното обжалване и в настоящото производство.
ОСЪЖДА М.Д.Й., ЕГН ********** и В.Д.З., ЕГН **********, да заплатят на И.А.В., ЕГН **********, сумата от 1690.00 лева- разноски за д.т.
и адв. възнаграждение за въззивното обжалване и за адв. възн. в настоящото
производство.
ОСЪЖДА М.Д.Й., ЕГН ********** и В.Д.З., ЕГН **********, да заплатят на Г.И.В., ЕГН **********, сумата от 500.00 лева- разноски за
адв. възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.