О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260827
гр. Пловдив,
31.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, IХ
граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
Като разгледа докладваното от съдия Калпачка в.гр.д. № 867/ 2021г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 267, ал.1 във връзка
с чл. 262 ГПК.
Делото е образувано по изпратени въззивна жалба вх.№ 287756/ 14.12.2020 г. на Е.Р.Б., чрез
законен представител Е.Г.Х., чрез адв. Б. – П., и въззивна
жалба вх.№ 289394/ 23.12.2020 г. на Р.Е.Б., чрез адв. Т., против Решение по
гр.д.№ 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив, IV бр.състав.
Въззивният съд констатира,
че по първоинстанционното дело е била постъпила молба
по чл. 248 ал. 1 от ГПК от страна на ответника по първоначалния иск и ищец по
насрещния иск Р.Е.Б., чрез пълномощник адв. Н.Т., по която е получен и писмен
отговор от насрещната страна Е.Р.Б., чрез законен представител Е.Г.Х., чрез
пълномощник адв. Б. - П., но по която молба не е налице произнасяне от първоинстанционния съд с надлежен съдебен акт – определение
за разноските по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 267, ал.1 от ГПК съдът
извършва проверка на постъпилата въззивна жалба при
прилагане на чл. 262 ГПК относно допустимостта, включително редовността на
жалбата, във връзка с изискванията но чл. 260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. В
случая се констатира нередовност на въззивата жалба
на Р.Е.Б., чрез адв. Т., по смисъла на чл. 261, т. 4 от ГПК, доколкото по делото
не е налице доказателство за заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд
Пловдив, въпреки, че е посочено като приложение към жалбата. В случая такава
такса се дължи и тя е в размер на 158,40 лева, съгласно чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно обжалваемия интерес. По отношение на този жалбоподател не е
приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, от която се ползват само
лицата, които имат право на издръжка, за предявените от тях искови претенции, а
не лицата, които дължат такава. Тълкуване на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в друг смисъл би било в разрез с целите и смисъла на закона да се осигури
защита на нуждаещите се от издръжка, респективно необосновано ще се създадат облекчения
на задължени за осигуряване на издръжка лица. Поради това и не е извършено
надлежно администриране на жалбата от Районен съд Пловдив, при изпращането и на
Пловдивски окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл. 267,
ал.1 във връзка с чл. 262, ал.1 ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д.№ 867/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на
Районен съд Пловдив за изпълнение на указанията на въззивния
съд относно произнасяне по молба с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, както
и за администриране на постъпилата въззивна жалба
вх.№ 289394/ 23.12.2020 г. на Р.Е.Б., чрез адв. Т., за даване на указания за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.