Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6417 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Ищецът Б.А.М. твърди,
че 15.03.2014 г. пострадал при ПТП, като пътник в л.а. „Пежо“, модел „607“, с
френски регистрационен номер СХ *****, управляван от Д.Х.Т.в с. Р., обл. Велико
Търново. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата и поради скорост на
управление, съобразена с пътните условия изгубил контрол над управляваното от
него МПС напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво вляво.
Противоправното поведение на Д. Т. и вината за настъпване на инцидента били
установени с одобрено от съда споразумение.
Вследствие
настъпилото ПТП Б.М. получил закрито счупване на артикуларния израстък на долна
челюст дясно с дислокация. Претърпял оперативна интервенция – под местна
анестезия се извършила фиксация със стандартни шини. Травмата довела до
затруднения в дъвченето и говора, загуба на тегло, потиснатост, проблеми със
съня и притеснения в общуването, поради поставените шини, които носил в
продължение на месец. Търпените болки и страдания ищецът оценява на 37 200
лева.
Управляваният от Д.
Т. автомобил имал сключена валидна застраховка при чуждестранен застраховател, с
представител за уреждане на претенции в Република България. На отправената до
ЗАД „А.-Б.“ АД претенция ищецът не получил отговор, поради което на 13.11.2015
г. сезирал С. „Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението за търпените от пострадалия болки С.то
определило на сумата от 11 200 лева, което било в нисък размер и не
съответствало на изискването за справедливост. Ищецът счита, че му се дължат
още 26 000 лева, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане. Претендира и заплащане на компенсаторна лихва върху
сумата от 11 200 лева за периода от датата на увреждането - 15.03.2014 г.
до датата на заплащането й - 25.04.2016 г.
Ответникът НББАЗ оспорва
иска, като счита, че изплатената от него сума от 11 200 лева напълно
овъзмездява получените от ищеца болки и страдания. Възразява за наличие на
съпричиняване на вредите от страна на М., който пътувал без поставен обезопасителен
колан и се съгласил да пътува в МПС, управлявано от алкохолно повлиян водач.
Оспорва и претенцията за лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните в производството, че за лек автомобил с френска регистрация
„Пежо“, модел „607“ с рег. № ******HS е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
чуждестранния застраховател. За настъпилите на територията на чуждата държава,
в случая – РБ, вреди отговорност носи НББАЗ, поради наличие на сертификат
зелена карта.
Отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана при наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че по НОХД № 2014/2014 г. по описа на РС –
гр. Велико Търново съдът е одобрил споразумение, с което Д.Х.Т.се е признал за
виновен в това, че на 15.03.2014 г. в с. Р., при управление на МПС нарушил
правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Д.Н.Х.средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник и средна телесна повреда на Б.А.М., изразяваща се в счупване на
челюст, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, б. „а“, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Д.Х.Т.е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, б. „а“, пр. 1,
алт. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него
вреди на Б.М. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст,
включително вината на водача на увреждащото МПС.
Няма спор между
страните относно наличието на валидна застраховка при чуждестранния
застраховател относно гражданската отговорност на чуждестранния водач, предвид
извършеното на 25.04.2016 г. плащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 11 200 лева от НББАЗ на ищеца, по подадена от него молба вх. №
2-6216 от 13.11.2015 г.
Спорните по делото
въпроси са свързани с размер на обезщетението за неимуществени вреди, наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и момента, от който
се дължи мораторна лихва.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза Б.М. е пострадал
при ПТП на 15.03.2014 г. и като пътник в управляван от Д. Т. лек автомобил е
получил счупване на артикулиращия израстък на дясната половина на долна челюст
с разместване на фрагментите. Приложено е било оперативно лечение с местна
анестезия за интермаксиларна фиксация на двете челюсти с телове или шини за
срок от 30 дни. През първите 20 дни търпените от М. болки били с по-висок
интензитет. Затруднения в дъвченето и говоренето пострадалият изпитвал около 40
дни. При липса на усложнения възстановителният процес продължавал около 3-4
месеца.
Свидетелят Д.Д.
разказва, че знае за претърпяното от Б. произшествие. Поради счупването на
челюстта Б. носил шини в продължение на два месеца. Затрудненията в дъвченето
направили невъзможен приема на твърди храни. Не можел да упражнява труд, не
излизал навън и страдал от понижено самочувствие. Два месеца след катастрофата
постепенно се завърнал към предишния си начин на живот. Свидетелят не съобщава
за трайни последици за здравето на ищеца, включително наличие на видими белези
от нараняването.
Всички тези
обстоятелства налагат изводът, че Б.М. е получил една средна телесна повреда,
която му е причинила двумесечно затруднение в дъвченето и говоренето. След този
период пострадалият се е върнал към обичайния си начин на живот, продължил е да
полага труд и не търпи негативни последици с траен характер за здравословното
му състояние. Претенцията за неимуществени вреди е основателна до размера на
сумата от 16 000 лева. При определяне на конкретния размер на
обезщетението съдът съобрази младата възраст на пострадалия (19 г), естеството
на увреждането и краткотрайния период на пълно възстановяване.
Налице са предпоставките
на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.), поради което обезщетението следва да
се заплати от ответника НББАЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го, в случая
- НББАЗ.
В срока за отговор
на исковата молба НББАЗ е релевирал възражения за съпричиняване – пътуване в
МПС без поставен обезопасителен колан и съгласие за превоз от водач, за който
пострадалият е знаел, че е употребил алкохол.
Основателността на
първото от възраженията съдът намира за безспорно доказана. Според заключението
на комплексната съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, ако ищецът е
бил с поставен предпазен колан, той не би получил травма в областта на долна
челюст, поради ефективността на колана при челен удар, какъвто е бил механизмът
на процесното ПТП. Д. Т. е управлявал автомобила със скорост 72.63 км/ч, което
предполага ефективност на предпазния колан, доколкото функционирането му е
пълноценно при скорост на управление на автомобила при 70-80 км/ч.
Непоставенянето на предпазен колан от Б.М. е причина за единствената получена от
него травма – счупване в областта на долната челюст. Приносът на ищеца за
настъпилото увреждане съдът определя на 30%.
Доказано е и второто възражение на ответника – за
съгласие на ищеца да бъде превозван от алкохолно повлиян водач. По делото се
събраха многобройни доказателства за това, че Б.М. е употребявал алкохол заедно
с водача Д. Т. непосредствено преди последният да предприеме управление на л.а.
„Пежо“, модел „607“.Съгласно дадените в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д.
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС задължителни указания и като взе предвид данните по
делото, съдът намира, че Б.М. е проявил рисково поведение, като е приел да
пътува в МПС с водач, употребил алкохол. Това негово поведение е проява на
съзнателен и свободно формиран избор. Налице е безспорно знание у М. за факта,
че Д. Т. е употребил алкохол непосредствено преди управлението на лекия
автомобил. От показанията на св. Р.Р., проведен на 10.11.2017 г. се установява,
че е била част от компанията на Д. и Б., като всички са консумирали алкохол.
Показания за консумиран от Д. алкохол, което действие Б. лично е възприел, се
съдържат и в показанията на ищеца при разпита му по ЧНД № 595/2014 г. по описа
на РС – гр. Велико Търново – „Д. и той пи, но си поръча отделно уиски“. Признанието,
че е знаел за употреба на алкохол от водача на л.а. „Пежо“, модел „607“ се
ползва с материална доказателствена сила срещу ищеца. М. сам се е поставил в
опасната ситуация да се вози в МПС, управлявано от водач, който е употребил
алкохол. Той е поел предвидим и реално очакван риск и неоправдано е игнорирал
факта, че Т. управлява МПС в пияно състояние. Това негово поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие.
Като отчете обстоятелствата, при които се е случил
инцидента, както и приносът на Б.М. за настъпване на вредоносния резултат от
процесното ПТП, изразяващ се в рисково поведение по избор да пътува в МПС,
управлявано от водач, употребил алкохол, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът
определя съпричиняване в размер на 40%.
При намаляване на определеното от съда обезщетение в
размер на 16 000 лева с общо 70% съпричиняване на резултата от ПТП от
страна на ищеца се установява, че ответникът дължи да заплати на М. сумата от
11 200 лева. Този именно размер на обезщетението е заплатен на ищеца на
25.04.2016 г. – обстоятелство, което не се оспорва от страните в настоящото
производство. За предявения размер от 26 000 лева искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно лихвата
върху главницата, съдът съобрази дадените задължителни указания в решение №
163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, І т.о. Ищецът е заявил
претенцията си пред ответника на 13.11.2015 г., поради което и на основание чл.
271, ал. 5 от КЗ (отм.), ответникът е в забава от 14.02.2016 г. Мораторни лихви
върху сумата от 11 200 лева следва да се присъдят от 14.02.2016г. до
25.04.2016 г. Определени с помощта на лихвен калкулатор, мораторната лихва
възлиза на сумата от 224.45 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца е оказана
безплатна правна помощ, като основателността на иска за мораторни лихви
обосновава дължимо на адв. Ч. възнаграждение в размер на 44.56 лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на претендирания от ответника размер на
адвокатското възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съгласно чл. 2,
ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението
възлиза на сумата от 2 050.42 лева и следователно заплатеният в полза на
адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и с-ци“ хонорар от 1 920 лева не е
прекомерен. На НББАЗ се дължат разноски в размер на 2 301.67 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС 50 лева
държавна такса. Разноски за депозити за експертизи не се дължат поради
неоснователност на иска за обезщетение на неимуществени вреди, във връзка с
които е допуснато изслушването им.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.А.М., ЕГН ********** срещу С. Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК********иск с
правно основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата
от 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП на 15.03.2014 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 271, ал. 5 от КЗ (отм.), С. Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „********да заплати на Б.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 224.45 лева мораторни лихви върху главницата от
11 200 лева за периода 14.02.2016 г. до 25.04.2016 г., като отхвърля иска
за заплащане на лихвите за периода 15.03.2014 г. – 13.02.2016 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „********да заплати по сметка на СГС сумата от 50
лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., С. Н.Б.НА Б.А.З.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „********да
заплати на адв. С.С. Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 44.56 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на С. Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „********сумата от 2 301.67 лева
разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: