РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500423 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение от 9.06.21 г. по гр.д. №566/20 г.. по описа на
ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН
********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно
основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на 689 кв.м. от ПИ/овощна градина/ с
идентификатор 15165.154.25 по ККР на с.Гложене, Лов.област с площ 4534 кв.м., трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина, при
съседи:имоти с идентификатори 15165.152.117, 15165.152.115, 15165.154.47, 15165.154.43.,
15165.154.34, отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН
********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно
основание чл.109а 8 от ЗС, отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявения от М.
Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С.
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв. обезщетение, както
и по 70 лв. месечно от датата на подаване на исковата молба в съда до предаване на
владението и е осъден М. Ц. Ц. с горните данни да заплати на М. Н. Л. сумата 1600 лв,
представляващи сторени разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№261132/30.06.21 г. от М. Ц. Ц. с ЕГН: *******,
1
с Т., ул. „********* чрез адв. С. Р. Л. от ЛАК, срещу решение № 260042/09.06.1021 г. по
гр.д. № 66/2020г. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост и моли да бъде отменено, като постанови решение, с което да уважи
депозираните от него искове изцяло, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Твърди, че първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че е
основателно направеното от ответницата възражение за придобивна давност на имотите и
приел, че ответницата е присъединила владението на праводателите си към своето владение
относно посочената в заключението на вещото лице площ. заета между оградата и имотната
граница по КККР на с. Гложене от 680 кв.м, които били владени от ответницата повече от 10
години. Сочи, че съдът е уважил направеното възражение за придобивна давност на
основание чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗС и е отхвърлил исковете му, като този извод на
Т.ския районен съд намира за неправилен и необоснован. Твърди, че с Решение №
ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ - гр. Т., което е посочено в нотариален акт на наследниците на
Л.М.Н. и с което се легитимира като собственик ответницата, е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот № 7 овощна
градина от 4.534 дка, пета категория в местността „Топлище". имот № 154025 и имотът е
индивидуализиран, като са посочени неговата площ, граници и номер по картата на
землището. Сочи, че същият имот е индивидуализиран и в нотариален акт № 113, том 1, peг
№ 636/29.03.2017г. като „неурегулиран поземлен имот /овощна градина/ с площ от 4,534 дка
в местността „Топлище", съставляващ имот № 1542025, с който ответницата е придобила
собствеността му на основание покупко-продажба и този имот е посочен и в издадената от
СГКК скица, приложена в кориците на делото.Твърди, че е налице валидно сключен договор
за покупко-продажба, въз основа на който ответницата е придобила правото на собственост
върху описания имот, тъй като праводателите й са били собственици на основание
реституция върху продавания имот и като такива те са се легитимирали именно с Решение
№ ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ -Т., което е произвело конститутивния си ефект и дотук
изводите ни съвпадат с тези на първоинстанционния съд.
Сочи, че оттук насетне следва само едно - че праводателите на ответницата са
могли да се разпореждат единствено с правото на собственост, което притежават и това
тяхно право е в обема и пределите, изцяло съответстващи на представения от ответницата
нотариален акт от 2017г. съгласно заснетите граници на имота по приложената скица,
съответстващи на заснемането в КККР на с. Гложене, община Т.. Сочи, че тези граници са
отразени с черни линии от вещото лице инж. К., видно от приложената към делото
комбинирана скица към заключението по гр.д. № 566/2020г. на РС-Т.. Твърди, че по делото е
доказвано с гласни доказателства, че в имотите на Ц. е изградена ограда от праводателите на
ответницата и това изграждане само по себе си не сочи на намерение за своене на частите от
имота, които са включени в границите на оградената част. Считат, че това е така, защото с
Решение № № ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ - Т. на праводателите на ответницата е
възстановена правото на собственост върху поземлен имот № 154025. съответстващ на
поземлен имот с идентификатор 15165.154.25 по КККР на с. Гложене, като той е
2
възстановен в границите по черните линии съгласно комбинираната скица към
заключението на инж. К.. Изтъква, че от този момент е настъпил конститутивният ефект на
решението на ОСЗ за реституция на имота. Сочи, че реституираните собственици -
праводатели на ответницата не са обжалвали решението по отношение на границите на
възстановения имот и след нанасяне на имота в КККР на с. Гложене и одобряването на
картата също не е обжалвана картата по отношение на заснетия имот с цел отразяване на
различни от границите, установени с одобрената КК на селото, като впоследствие, не е
внасян проект за изменение на кадастрална карта и регистри поради непълноти и грешки
или поради допусната явна фактическа грешка. Ето защо счита, че намерение за своене не е
демонстрирано по отношение на него от страна както на ответницата, така и на нейните
праводатели и частите от имота може да са били предмет на държане, но не и на владение.
Изтъква, че между праводателя на ищеца -М.К.М. и праводателите на ответницата - Н.М.,
Д.Н. и Л.Н. - не е съществувал спор за собствеността и за границите на имотите и ето защо,
счита, че до 2017г. - когато ответницата е придобила правото на собственост върху имота -
нейните праводатели не са упражнявали владение, а държане върху спорните части от имота
на ищеца. Твърди, че ответницата е придобила собствеността върху поземлен имот №
168036 и имот № 154025 на 29.03.2017г. и дори да е упражнявала владение върху частите от
имота на ищеца, заключени от оградата, то това владение датира най-рано от тази дата
насетне и до завеждане на делото на 20.09.2020г. са изтекли три години и 6 месеца, които не
са достатъчни за заявената от ответницата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, която е
десетгодишна. Според него няма присъединяване на владение от праводателите на
ответницата, тъй като те не са имали анимус за своене и такъв те не са изразили нито пред
нотариус, нито по съдебен ред, нито срещу праводателите на ищеца. Сочи, че те са
притежавали документ за собственост в стари /възстановими/ реални граници съгласно
черните линии по комбинираната скица към заключението на инж. К. и тези граници те не
оспорвали - нито чрез оспорване на издаденото Решение на ОСЗ - Т., нито чрез оспорване на
скицата, издадена въз основа на КВС на с. Гложене към това решение, представляваща
неразделна част от него, нито чрез оспорване на одобрената кадастрална карта на с.
Гложене, където имотът е нанесен съответно на границите му по КВС, нито е внасян проект
за изменение на КККР по отношение на имота и за пръв път се заявява анимус за своене на
частите от двата имота с депозирането на отговора на исковата молба по гр.д. № 566/2020г.
на Районен съд — Т..
Твърди, че невярно се сочи в пледоарията на защитата на ответника, че
придобивната давност започнала да тече спрямо нея в края на 90-те години, защото
праводателите на ответницата не са заявили никакво намерение за своене спрямо
праводателите на ищеца, а са счели себе си за собственици по реституция въз основа на
издаденото в тяхна ползва конститутивно решение на ОСЗ – Т., като в този вид, граници,
площ и обем те са и прехвърлили на ответницата правото си на собственост с нотариален
акт № 113, том I, per. № 636, дело №78/2017г.
Ето защо, счита, че е неприложима в настоящия случай нормата на чл. 82 от ЗС,
3
тъй като праводателите на ответницата не са упражнявали владение, а държане върху
спорните части от имота. Твърди, че по отношение на засадените дървета от приетите по
делото съдебно-техническа е съдебно-агрономическа експертиза се установява, че старите
дървета са посадени в имота на ответницата, като съдът не посочва нито един мотив защо
счита, че е упражнявано владение от ответницата, още по-малко от нейните доверители и в
тази част решението е изцяло безмотивно. Твърди, че съдът само прави извод, че
ответницата владее спорната част от имотите повече от 10 години, без да посочва на кои
доказателства основава този свой извод, кой е периодът от 10 години - откога
датира.Твърди, че е доказано по делото, че границите на възстановения имот не съвпадат с
установената на място ограда и по никакъв начин не се установява и как праводателите са
демонстрирали владение. Изтъква, че показателно е, че оградата не е изградена от лицата, на
които е възстановено правото на собственост съгласно Решение № ГЖ 175 от 30.04.1999г.
на ОСЗ - Т., а от Л.М. и няма данни за демонстриране намерение за своене от праводателите
на ответницата Н.М., Д.Н. и Л.Н. след възстановяване правото на собственост върху
придобития от нея впоследствие имот.
Сочи, че при неоснователност на направеното възражение за изтекла придобивна
давност в ползва на ответницата и основателност на главния предявен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, основателни са и предявените акцесорни искове по чл. 109а от ЗС и
по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване на доверителя ми от ползване на част от имота
му.
На основание гореизложеното моли съда да отмени обжалваното
първоинстанпионно Решение № 260042/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 566/2020г. по
описа на Районен съд - Т., като постанови друго решение, с което да уважи изцяло
предявените от него искове, както и да му присъди сторените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М. ЗЛ., САК, със служебен
адрес: гр. С., ул. "Граф Игнатиев" № 6, тел. ********** -процесуален представител на
въззиваемата М.Л., с който оспорва подадената жалба и счита същата за неправилна и
необоснована, а решението правилно и законосъобразно.
Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да й
присъди направените по делото разноски. Излага, че е неправилен релевираният от
процесуалния представител на въззивника довод, че щом възстановителното решение на ПК
не е обжалвано своевременно, от някоя от страните в реституционното производство, то
това решение е санирало бездействието на ищеца - въззивник и неговите праводатели.
Тврди, че действието на възстановителното решение на ПК няма вещно
транслантивен ефект, а конститутивен /както междувпрочем се сочи и в самата въззивна
жалба/ и това означава, че възстановителното решение не е прозвело търсения от ищеца
ефект – а именно да придобие земята в реални граници съгласно документите, които
представя, като за да се достигне до този ефект, законът е предвидил въвеждането във
владение с протокол.
4
Сочи, че тя е направила възражение за придобивна давност, което е прието за
съвместно разглеждане в производството, владее процесните имоти от датата па покупката -
20.03.2017 г, като от тази дата, а и преди това - повече от 80 години, имотите са именно в
тези граници. Сочи, че ищецът е закупил своя имот във вида, в който е към настоящия
момент и границите на тези имоти не са променяни много години, като на 30.04.1999 г. ОСЗ
гр. Т. е възстановила на бащата й имотите в стари реални граници и това е видно от
описаните на гърба на нотариалния акт за собственост на ответницата, представен от ищеца.
Твърди, че присъединяване на придобивна давност е налице и е безспорно
доказана от тримата свидетели, които последователно и безпротиворечиво поддържали, че
първоначално имотите са били владени от дядото на ответница, впоследствие от баща й, а
отпреди няколко години лично от нея.
Твърди, че повече от 80 години ответницата и праводателите й са владели
имотите и са полагали грижи за тях, облагородявали са ги, садили са овощни дървета,
осъществявали са непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имотите и то има
за последица придобИ.е на правото на собственост, тъй като намерението на владелците за
своене на имотите е било манифестирано по отношение на собственика, а след продажбата -
по отношение на неговия приобретател. Сочи, че засаждането на овощни дървета по
границите на имотите, ограждането на имотите, плащането на данъци и такси за тях,
благоустрояването им и ползването им в продължение на повече от 20 години, са явни
действия, които обективират намерението на владелеца да държи имота като свой и са от
естество да стигнат до знанието на ищеца, респ. неговият праводател.
Изтъква, че дърветата, за които ищецът споменава в исковата си молба
действително съществуват по границата на имотите, но това не е от преди година или две, а
от повече от 80 години, като лично дядото на ответницата ги е засаждал и тези твърдения
били доказани с показанията на трима свидетели, които установили при условията на пълно
и главно доказване, че тя и нейните праводатели са обгрижвали процесните имоти, те са
оградени и границите на тези имоти над осемдесет години не са променяни /това помни
свидетелят М., който е на 94 години, а останалите двама свидетели заявила, че откакто се
помнят границите на имотите са във вида, в който са към момента т.е. повече от 40 години/.
Цитира решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г., ВКС, 2-ро гр.
Отделение по отношение на въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца.
Сочи, че за ответницата са в сила и двете презумпции на закона - по чл. 69 ЗС -
"Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. " и по чл. 83 ЗС "Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. "
Твърди, че в хипотезата на завладяване на чужд имот, практиката не изисква
уведомяването на собственика за намерението за своене на имота (владението на вещта като
своя да е противопоставено на собственика), а единствено владението да отговаря на
5
описаните характеристики - Определение № 246 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 3132/2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
Сочи, че следващото оплакване, релевирано във въззивната жалба е, че тя не е
отблъсквала владението на ищеца и неговия праводател и този елемент като част от
фактическия състав на института придобивна давност не е и нужен в случая. Твърди, че това
е така, тъй като тя и нейните праводатели от една страна не са съсобственици с ищеца и
неговите праводатели от друга. Твърди, че практиката на ВКС по този въпрос е еднозначна и
не се нуждае от тълкуване. Отблъскване на владението е необходимо единствено и само
между съсобственици/сънаследници. Изтъква, че по делото липсват твърдения и
доказателства за съсобственост между страните и това впрочем е и причина в настоящия
случай да не се отделя внимание на държането като способ и задължителен елемент за
придобИ.е по давност.
Смята за невярно и следващото оплакване във въззивната жалба /ако изобщо
може да бъде извлечено такова/, което касае липсата на доказателства касателно доказване
придобИ.ата давност от страна на Л., баща й и дядо й, тъй като придобИ.ата давност е
доказана дори и с признанието, неправно в самата жалба - че дърветата, за които има
претенции ищеца и за които твърди, че са в имота му, са засадени именно от дядото на
ответницата.
Изтъква, че придобивната давност не е прекъсвана, като владението е
осъществявано несъмнено, явно и несмущавано, като тя и нейните праводатели са били със
съзнанието, че именно те са собственици на процесните имоти именно при тези граници,
които ищецът едва на този етап оспорва.
Сочи, че буди недоумение факта, че ищецът едва през 2020 г. предявява
претенции за имотните граници, при все това, че ги е закупил още през 2017 г. и очевидно
площта, заявена в акта за собственост и скицата е била проверена от него.
Смята, че твърденията ни за придобИ.е на имота по давност се подкрепят както
от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, които не са
оспорени от ищеца, така и от изслушаните по делото свидетели.
Твърди, че факта, че ответницата и нейните праводатели владеят и своят имотите
със съзнанието, че са собственици на имотите именно при границите при които се намират
тези имоти повече от 80 години се доказва и с обстоятелството, че само те са полагали грижи
за имотите - косели са тревата, садили са овощни дървета, поддържали са имотите,
варосвали са дърветата и т.н.
Твърди, че свидетелите знаят имотите като собствени на дядото на М.,
впоследствие собствени на баща й а понастоящем нейна собственост и са наясно, че
имотите са били оградени още от дядото на М. – Л., като цитира техните показания. Твърди,
че е налице предаване на владението от предишния собственик/владелец - т. нр.
Квазиправодаване и то не е формален акт - може да стане с конклудентни действия, или да
се изрази словесно. Сочи, че когато владението е установено по този начин, или чрез
6
предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.
69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване
и това обстоятелство не е било оспорено от ищцовата страна, но същевременно било
успешно доказано от ответника.
Въз основа на гореизложеното моли съда да остави в сила Решение №
260042/09.06.2021 г. постановено по гр. д. № 566/2020 г., PC - гр. Т., както и да присъди
разноските, направени от нея пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивника се явява лично и с адв.Л., като поддържа
въззивната жалба и исковата претенция за обезщетение до размер на сумата 65,80 лв.
Представя списък на разноските и претендира заплащането им, като в указания от съда срок
представя и подробна писмен защита, в която застъпва становище, че искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде отменено атакуваното съдебно решение по
исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Въззивникът също поддържа
въззивната жалба, като изказва становище, че искът му е основателен и доказан и следва да
бъде уважен съобразно доказателствата по делото.
Въззиваемата страна се явява лично и с адв.З., като поддържа отговора на
въззивната жалба и застъпват становището, че решението на ТРС е правилно и следва да
бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноските по делото, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника. В указания от съда срок
представя писмена защита в подкрепа на твърденията си за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция и правиност на атакуваното решение.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№566/20 г. на РС-Т.,
заключението на вещо лице инж.К., и становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство и с оглед изразеното становище в
молба с вх.№3884/11.10.21 г. относно иска с правно основание чл.109а от ЗС, настоящата
инстанция приема, че атакуваното решение досежно отхвърляне кто неоснователен и
недоказан на иска на М. Ц. Ц. против М. Н. Л. с правно основание чл.109а от ЗС следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено поради недопустимостта на този
иск. В останалата част производството по делото е допустимо-въззивната жалба е подадена е
в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение в останалата част на първоинстанционото съдебно решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
Установява се от приложения на стр.18 от делото нот.акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №120 т.втори рег.№1465 д.28/17 г., че М.К.М. подава на М. Ц. Ц.,
7
находящи се в землището на с.Гложене общ.Т. обл.Ловеч неурегулиран поземлен
имот/овощна градина/ с площ от 2,714 кв.м. пета категория, находящ се в м.“Станковец-
Топилище“ и съставляващ имот №152115 по картата на землището при граници и съседи по
скица:имоти 0154025, 152117, 152055 154032 и неурегулиран поземлен имот/овощна
градина/ с площ от 5 130 кв.м. пета категория, находящ се в м.“Топилище“ и съставляващ
имот №154032 по картата на землището при граници и съседи по скица:имти №167501-
полски път, №155001 №154027, 152055 152115,154025, 154043,154041 образуван от имоти
0154028 и 154030 общо за сумата 1800 лв, която сума продавачът е получил изцяло
предварително от купувача. Със същия нот.акт М.К.М. и съпругата му В.Д.М. продават на
М. Ц. Ц. придобитите по време на граждания брак в режим на СИО постройки, а
именно:еднетажна жил.сграда, заснета под №01 със застрона площ 67 кв.м. намиращи се в
собствения на първия продавач неурегулиран поземлен имот/овощна градина/ с площ от
5 130 кв.м. пета категория находящ се в м.“Топилище“ и съставляващ имот №154032 по
картата на землището при граници и съседи по скица:имти №167501-полски път, №155001
№154027, 152055 152115,154025, 154043,154041 образуван от имоти 0154028 и 154030 за
сумата 2 200 лв.
Представен по делото е нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №113
т.първи рег.№636 д.№78 от 2017 г, съгласно който на 29.03.2017 г. Н.М.Л., Д.П.Н. и Л.П.Н.
продават на М. Н. Л. наследствените си от Л.М.Н. /Л.М.Н./ б.ж. на с.Гложене, недвижими
имоти, находящи се в землището на с.Гложена общ.Т. обл.Ловеч, а именно:неурегулиран
поземлен имот /ливада/ с площ от 2,377 дка шест акатегория, находящ се в м.Гладчина-
Топилище и съставляващ имот №168036 по картата на землището при граници и съседи по
скица №168031,168030, 168040, 168501, 167501, 168035, 168034 и неурегулиран поземлен
имот/овощна градина/ с площ от 4 534 дка пета категория, находящ се в м.“Топилище“ и
съставляващ имот №154025 по картата на землището при граници и съседи по скица7 имоти
№№ 152115,154034, 154043, 154032 общо за сумата 850 лв., която сума продавачите са
получили предварително от купувача. Към документите, послужили за издаване на процесня
нот-.акт прродавачите са представили решение №ГЖ175/30.04.1999 г. на ОСЗ-Т. за
въстановяване на правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, измежду които в т.7 е посочен имот овощна градина от
4,534 дка пета категория м.“Топилище“ имот №154025 по КВС и като съседи ма процесни
имот са посочени №154025 овощна градина на М.К.М., №152115 овощна градина на н-ци на
Т.Х.П., №154034 овощна градина на Т.Х.П., №154043 овона градина на н-ци на Л.М.Н. и
№154032 овощна градина на М.К.М..
За правилно решаване на спора са допуснати до разпит свидетели. От показанията на
свидетелите И. М., В.К. и В.М. се установява, че гореописаният имот, собственост
понастоящем на М.Л. е бил на нейния дядо Л., а след това на баща й, който починал и сега
на М.. Всички свидетели заявяват, че дядото е посадил овощни дървета, гледал е седем-осем
овце, като процесният имот е бил заграден със стари колове, желязни, ръждясали-бетонни и
не е местена оградата. Най-възрастният свидетел И. М. заявява, че процесните имоти не са
8
внасяни в ТКЗС и са ползвани от собствениците си. Свидетелят В.К., който живее на
съпружески начала с ответницата и съдът следва да цени неговите показания в съответствие
с разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост дори твърди, че тази
ограда е направена от съседа-чичо М., праводател на ищеца, тъй като овцете на дядо Л.
прескачали в имота му.
Назначени от РС-Т. са две експертизи за правилно решаване на спора. От
заключението на съдебно-агрономическата експертиза, изготвена компетентно от вещо лице
М.Й. съдът установява, че в процесният имот има стари и млади ябълки, като старите са
седем на брой и са на възраст над 40 години, а младите са 2 на брой и са на възраст около 15
години. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че физически тези дървета се намират в
имота на ответницата.
От заключението на вещо лице инж.К., което също се възприема от съда като
компетентно изготвено съдът установява, че процесните имоти-на ищеца и ответницата
представляват земеделски земи и не попадат в регулацията на с.Гложене. Констатирано е от
вещото лице, че построената на място ограда в имотите на ищеца не съответства на
имотната граница между имотите на ищеца и на ответницата, съобразно кадастралната карта
на с.Гложене, като площта, заета между оградата и имотната граница по КККР на с.Гложене
е общо 689 км.м., от които в имот 15165.152.115 площта е 469 кв.м., а в имот 15165.154.47
площта е 220 кв.м. Изготвена е и комбинирна скица на имотите, където е нанесена и
процесната ограда. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че дърветата са посадени в
една права линия, която почти съвпада с имотната граница между имот 154.125 и 152.115, но
в южната част на тази граница между двата имота разликата между оградата и имотната
граница е по-малка и дърветата попадат в имота на ответницата, а в северната част
разстоянието е по-голямо и там някои от дърветата попадат в имота на ищеца. Вещото лице
е категорично в заключението си, че двата имота са земеделска земя и са извън регулация. В
своето заключение пред настоящата инстанция инж.К. определя оценка за размера на
обезщетението съобразно пазарната цена по отношение на претендираните части от
процесните имоти за периода от 5.07.2017 г. до края на 2021 г. на 65,80 лв.
От представният отговор в писмо на Община-Т. изх.№960/1//25.03.21 г. съдът
установява, че ПИ с идентификатор 15165.152.115 съгласно ККР се намира в
м.Станковец.Топилище и местността попада извън границите на урбанизираната територия
на с.Гложене, обл.Ловеч.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и с втори
иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, които са конкретизирани пред въззивната инстанция с
молба с вх.№3884/11.10.2021 г. от М. Ц. Ц. чрез пълномощник адв.Л., с която в изпълнение
на указанията на съда уточнява петитума на исковата си молба, както следва:да се признае
за установено спрямо ответницата М. Н. Л., че ищеца е собственик на следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор 15165.152.115 по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч,
одобрени със заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ м.
9
„Станковец-Топилище“ с площ 2714 кв.м. трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина, кат.трета и ПИ с идентификатор
15165.154.47, по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със заповед №РД 18-
1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ с.Гложене, м.“Топилище“ с площ
4129 кв.м. трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-
овощна градина, кат.пета ведно с построените в него сгради, както и да бъде осъдена
ответницата да му предаде владението върху част с площ от 469 кв.м. от ПИ с
идентификатор 15165.152.115 по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със
заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ м. „Станковец-
Топилище“ с площ 2714 кв.м. трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-овощна градина, кат.трета, която част се намира в източната част на ПИ
между оградата и имотната граница по ККР на с.Гложене, заключена между червената и
черната линии и защрихована в сиво съгласно комбинирана скица към заключение на СТЕ
по гр.д.№566/20 г. по описа на РС-Т. и част с площ от 220 кв.м. от ПИ с идентификатор
15165.154.47, по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със заповед №РД 18-
1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ с.Гложене, м.“Топилище“ с площ
4129 кв.м. трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-
овощна градина, кат.пета, която част се намира в западната част на ПИ между оградата и
имотната граница по ККР на с.Гложене, заключена между червената и черната линии и
щрихована в сива съгласно комбинирана скица към заключение на СТЕ гр.д.№566/20 г. по
описа на РС-Т. и да бъде осъдена ответницата да му заплати обезщетение за лишаване от
ползване на част с площ от 469 кв.м. от ПИ с идентификатор 15165.152.115 по КККР на
с.Гложене, както и на част с площ от 200 кв.м.от ПИ с идентификатор 15165.154.47
съгласно комбинираната скица към заключение на СТЕ по гр.д.№566/20 г. на РС-Т. за
периода от 5.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 3000 лв., както
и по 70 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до предаване на
владението върху частите от описаните имоти. В съдебно заседание въззивникът чрез
неговия пълномощник заявяват, че претенцията по втория иск касае сумата 65,80 лв.
За да бъде уважен този иск, следва ищецът посредством пълно и главно доказване да
установи, че е собственик на процесните имоти, че ответницата ги владее и то без правно
основание. Ответницата от своя страна прави в отговора на исковата молба възражение, че
тези части от имотите, предмет на спора са нейна собственост, която е придобита чрез
давностно владение, което тя присъединява към владениeто на нейните праводатели-Н.М.Л.,
Д.П.Н. и Л.П.Н..
Настоящата инстанция счита, че възражението за изтекла придобивна давност в полза
на ответницата е основателно. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че спорните имоти са неурегулирани поземлени имоти,
находящи се извън урбанизираната територия на с.Гложене, обл.Ловеч. Съгласно
разпоредбата на §5 т.6 от ДР на ЗУТ „територия на населеното място“ е селищна територия,
обхваната от границите му/строителните му граници/ определени с устройствен план, без да
10
се включва землището, а съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗАТУ на Р.България
територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Тъй
като се касае за зем.имоти, по отношение на които е възстановена собствеността по реда на
ЗСПЗЗ, то съгласно константната практика на ВКС, изтеклата преди влизане в сила на
решението за въстановяване на собствеността не се зачита, тъй като тя се прекъсва с влизане
в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. В казуса собствеността е възстановена на
база влязло в сила решение на ПК от дата 30.04.1999 г, следователно след тази дата следва
да се изследва дали е изтекла 10 годишната придобивна давност на основание чл.69 от ЗС по
отношение на праводателите на ответницата. Безспорно от свидетелските показания, които
съдът намира за непротиворечиви и достоверни, още повече , че се подкрепят и от
останалите по делото доказателства, се установява, че праводателите на ответницата са
владяли спокойно и без да бъдат препятствани, процесните реални части от недвижимия
имот, по отношение на който ищецът претендира собственост. На място има изградена стара
ограда, за да не навлизат селскостопанските животни на дядото на ответницата в имота на
ищеца. Засадени са овощни дървета, които са на повече от 10 години /съответно 40 и 15
годишни/ от праводателя на ответницата. Този факт-засаждането на дърветата не се оспорва
от ищеца, като дори той в съдебно заседание признва, че е предлагал на ответницата да
постигнат съдебна спогодба, като се запазят тези дървета. До закупуване на имотите с
нот.акт №120/5.07.2017 г. от страна на ищеца не са съществували спорове за границите
между съседните имоти/на ищеца и ответницата/. Установява се, че те възникват една
година след това, и то по повод трасиране на имота. Дотогава ответницата, а преди нея
нейните праводатели са владели имота непрекъснато и необезспокоявано от възстановяване
на собствеността им /решение на ПК от 30.04.1999 г. до 2018 г., когато ищецът признава, че
са е започнали споровете помежду им. Следователно от 30.04.1999 г. до 30.04.2008 г. е
изтекла 10 годишната придобивна давност по отношение на процесните части от имотите в
полза на М.Л., а тя е прекъсната едва с предявяване на настоящия иск с правно основание
чл.108 от ЗС. Категорична е практиката на ВКС, отразена в решение №126/12.10.2017 г. по
гр.д.№5257/16 г., че може да се придобие по давност реална част от неурегулиран поземлен
имот, находящ се извън границите на населеното място. Такъв е и настоящият казус, а
именно спорните реални части са от имоти, находящи се извън регулация, следователно те
могат да се придобиват по давност.
Действително и съобразно заключението на вещото лице построената ограда в
имотите на ищеца не съответства на имотната граница между неговите имоти и имота на
ответницата съобразно кадастралната карта на с.Гложене, но нанасянето на имотите в
кадастъра в определени граници има декларативно, а не очуждително действие, като
споровете за това се решават по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР, какъвто не е настоящият.
Ищецът не се позовава на грешка в кадастъра, а на завладяване на имота от страна на
ответницата без основание, чрез построяване на ограда в неговия имот и засаждане на
дървета. Следва да се отбележи, че при наличие на материализирана граница и по
отношение на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в стари реални граници,
несъответствието в площта на имотите по кадастралната карта, с тези по документите за
11
собственост се отстранява по друг ред.
По отношение на възражението на въззивника, че имотът на ответницата е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници и тя го е придобила в същите размери
и граници с нот.акт за собственост, поради което е недопустимо да се позовава на друго
придобивно основание, настоящата инстанция с оглед събраните по делото доказателства
установява, че този имот не е внасян в ТКЗС, а е ползван от праводателя на ответницата,
като той е пасъл овце, садил е овощни дървета и най-същественото- построена е ограда
между двата имота, която съществува и понастfящем- стара, ръждясала и с бетонни колове.
Следователно е допустимо, да се придобие по давностно владение тази част от съседния
имот, която се владее от праводателите на ответницата, а впоследствие и от нея до
предявяване на настоящия иск повече от 10 години, оградена е, засадена е и не е имало
противопоставяне от страна на праводателите на ищеца. Не се установява да е имало само
ползване на тези реални части, тъй като те са оградени с трайна ограда, видима на място и
по този начин е манифестирано своенето им.
В този смисъл предявеният от М. Ц. Ц. иск да се признае за установено спрямо
ответницата М. Н. Л., че ищеца е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с
идентификатор 15165.152.115 по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със
заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ м. „Станковец-
Топилище“ с площ 2714 кв.м. трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-овощна градина, кат.трета и ПИ с идентификатор 15165.154.47, по КККР
на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г. на
Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ с.Гложене, м.“Топилище“ с площ 4129 кв.м. трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина,
кат.пета ведно с построените в него сгради, както и да бъде осъдена ответницата да му
предаде владението върху част с площ от 469 кв.м. от ПИ с идентификатор 15165.152.115
по КККР на с.Гложене, общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г.
на Изп.директор на АГКК, адрес на ПИ м. „Станковец-Топилище“ с площ 2714 кв.м. трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина,
кат.трета, която част се намира в източната част на ПИ между оградата и имотната граница
по ККР на с.Гложене, заключена между червената и черната линии и защрихована в сиво
съгласно комбинирана скица към заключение на СТЕ по гр.д.№566/20 г. по описа на РС-Т. и
част с площ от 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 15165.154.47, по КККР на с.Гложене,
общ.Т., обл.Ловеч, одобрени със заповед №РД 18-1787/30.10.2018 г. на Изп.директор на
АГКК, адрес на ПИ с.Гложене, м.“Топилище“ с площ 4129 кв.м. трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина, кат.пета, която част се
намира в западната част на ПИ между оградата и имотната граница по ККР на с.Гложене,
заключена между червената и черната линии и щрихована в сива съгласно комбинирана
скица към заключение на СТЕ гр.д.№566/20 г. по описа на РС-Т. с правлно основание чл.108
от ЗС се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При положение, че е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС, то следва да
12
бъде отхвърлен и иска с правно основане чл.59 от ЗЗД бъде осъдена М.Л. да заплати на М.Ц.
обезщетение за лишаване от ползване на част с площ от 469 кв.м. от ПИ с идентификатор
15165.152.115 по КККР на с.Гложене, както и на част с площ от 200 кв.м.от ПИ с
идентификатор 15165.154.47 съгласно комбинираната скица към заключение на СТЕ по
гр.д.№566/20 г. на РС-Т. за периода от 5.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в размер на сумата 65,80 лв.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваният съдебен акт
решение от 9.06.2021 г. постановено по гр.д.№566/20 г. по описа на ТРС следва да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от М.
Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С.
иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на 689 кв.м. от ПИ/овощна градина/ с
идентификатор 15165.154.25 по ККР на с.Гложене, Лов.област с площ 4534 кв.м., трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина, при
съседи:имоти с идентификатори 15165.152.117, 15165.152.115, 15165.154.47, 15165.154.43.,
15165.154.34 и е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН
********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65,80, а в останалата част над сумата
65,80 лв. до сумата 3000 лв. обезщетение, както и по 70 лв. месечно от датата на подаване на
исковата молба в съда до предаване на владението и по отношение на предявения иск с
правно основание чл.109а от ЗС поради оттегляне на иска решението на РС-Т. следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът следва да заплати
на въззиваемата 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение от 9.06.2021 г. постановено по гр.д.№566/20 г.
на РС-Т. в частта, досежно отхвърляне като неоснователен и недоказан на иска на М. Ц. Ц.
против М. Н. Л. с правно основание чл.109а от ЗС и в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка
област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД над
сумата 65,80 лв до сумата 3000 лв. обезщетение, както и по 70 лв. месечно от датата на
подаване на исковата молба в съда до предаване на владението и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части поради оттегляне на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение от 9.06.2021 г. постановено
по гр.д.№566/20 г. на РС-Т. в останалата част.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. ****** да заплати на М. Н. Л. ЕГН
********** от гр.С., у***** постоянен адрес гр***** ап.21 1300 лв. разноски по делото.
13
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14