№ 1305
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав П. Радев
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото адв. В. Г., против Решение №260288
от 27.04.2022г., постановено по гр.д. №19569/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, Х гр.с., поправено с Решение №260407 от 12.07.2022г., в частта му, с
която е бил отхвърлен предявения от дружеството против К. М. Н., ЕГН
**********, иск за признаване за установено, че дължи сумите от 154,65 лв.-
цена на далекосъобщителни услуги по договор от 25.10.2012г. за периода от
18.10.2017г. до 17.03.2018г. и 108,67 лв.- начислена неустойка за прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги от 25.10.2012г. В жалбата са изложени
доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната
му в обжалваната му част и уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна- К.
М. Н., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. Г. М..
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
1
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи
за недопустимост на решението. Действително в диспозитива на първоначалното
решение съдът е отхвърлил иск за сумата от 263,32 лв., представляващи цена на
далекосъобщителни услуги по договор от 25.10.2012г., което не съответства на
искането, с което е бил сезиран, както и на мотивите на решението. Посоченото
съставлява очевидна фактическа грешка, която е била отстранена от съда по реда
на чл.247 от ГПК. Ето защо към настоящия момент обжалваното решение не страда
от посочените във въззивната жалба пороци, водещи до недопустимостта му.
Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 и чл.92, ал.1
от ЗЗД, предявен от „Йеттел България“ ЕАД против К. М. Н. за установяване на
дължимост на вземания за главница и неустойка по договора за
далекосъобщителни услуги от 25.10.2012г., за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От фактическа страна от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 25.10.2012г., между „Космо България мобайл” ЕАД с ново
наименование „Йеттел България“ ЕАД, и ответника К. М. Н. е бил сключен
договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца за мобилен номер ***, с който е
било уговорено заплащане на месечен абонамент от 9,90 лв. На 21.08.2014г. е
било подписано допълнително споразумение към договора, с който действието му е
било продължено до 26.10.2015г., а на 29.12.2014г. е било подписано ново
допълнително споразумение, с което е било уговорено заплащане на месечен
абонамент от 13,99 лв. и действието на договора е продължено до 29.12.2016г.
Със следващо допълнително споразумение от 22.10.2016г. месечният абонамент е
бил променен на 15,99 лв., а срокът на ползване на услугите е продължен до
22.10.2018г.
Ищецът претендира установяване на вземане срещу ответника за неплатени
услуги по договора за периода от 18.10.2017г. до 17.03.2018г. в общ размер от
154,65 лв., както и на вземане за неустойка за предсрочното му прекратяване в
размер на 108,67 лв. По делото са представени от ищцовата страна общо пет
фактури, в които са отразени така претендирани задължения по договора. Видно
от тях, те се отнасят за предоставени услуги за два мобилни номера- *** и ***,
2
както и за вноски за лизинг за периодите 18.10.2017г.-17.11.2017г., 18.11.2017г.-
17.12.2017г. и 18.12.2017г.-17.01.2018г. Задълженията по всяка от фактурите за
процесния мобилен номер *** са в размер на месечната абонамента такса- 13,32
лв. без ДДС или 15,99 лв. с ДДС. Предвид горното предявеният установителен
иск за неплатени услуги по договора от 25.10.2012г. следва да се уважи за
сумата от общо 47,97 лв., представляващи три неплатени месечни абонаментни
такси за посочените по- горе периоди. В останалата му част- за разликата до
154,65 лв. исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли. Видно от
фактурите, същата се отнася до задължения за мобилен номер ***, който не е
предмет на процесния договор от 25.10.2012г. и допълнителните споразумения
към него. За посочения номер е бил сключен отделен договор за мобилни услуги
от 26.06.2017г., като вземания по него не са били претендирани в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Неоснователна е претенцията за установяване на дължимост на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 108,67 лв. Действително по
последното допълнително споразумение се съдържа клауза, че в случай на
прекратяването му преди изтичане на срока иму по вина или искане на
потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на
уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Съгласно
формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.
№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.
№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи
служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на
клаузата от договора, в която същата е била уговорена. Според настоящия състав
на съда посочената договорна клауза е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство
за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да
претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси, без да предоставя
насрещната услуга за тях. Налице е обоснована вероятност посочената клауза да
е и неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, тъй
като предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три
стандартни месечни абонамента е необосновано висока, доколкото не е съобразена
с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не
следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти,
тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени
услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат
предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен
договор с друг абонат. При получаването на неустойката би се заобиколила и
3
нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да
изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без
операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата. Ето защо исковата
претенция за неустойка поради предсрочното прекратяване на договора следва да се
отхвърли.
По така изложените съображения в частта му, с която е бил отхвърлен
искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 47,97 лв.- неплатени услуги по договора за периода от 18.10.2017г. до
17.01.2018г. обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови уважаване на посочената претенция. В останалата му обжалвана част, с
която са отхвърлени исковете за разликата над 47,97 лв. до пълния предявен
размер от 154,65 лв. – цена на предоставени услуги и за сумата от 108,67 лв.-
неустойка обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
дружеството- жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство разноски,
съразмерно на уважената част от претенциите. Общият размер на направените от
ищцовата страна разноски за заповедното и първоинстанционното производство
възлизат на 960 лв. съгласно представения пред първата инстанция списък, от
които съразмерно на уважената част от претенциите следва да се присъдят
416,01 лв. С обжалваното решение са били присъдени такива в размер на 178,25
лв., поради което следва да се присъдят още 237,76 лв., като в частта му, с която
е било отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски за заповедното
производство обжалваното решение следва да бъде отменено. По въззивното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв.,
за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и за възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 300 лв. или общо разноски в размер на 555
лв., като от посочената сума съобразно обжалваемия интерес по делото и уважената
част от претенциите следва да му се присъдят 101,10 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260288 от 27.04.2022г., постановено по гр.д.
№19569/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., поправено с Решение
№260407 от 12.07.2022г., в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против К. М. Н., ЕГН **********, иск
за признаване за установено, че дължи сумата от 47,97 лв.- цена на мобилни
услуги по договор от 25.10.2012г. за периода от 18.10.2017г. до 17.01.2018г., както
4
и в частта му, с която е било отхвърлено искането на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, за присъждане на разноски за заповедното производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че К. М. Н.,
ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
47,97 лв.- цена на мобилни услуги по договор от 25.10.2012г. за периода от
18.10.2017г. до 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 04.07.2019г. до окончателното й
погасяване, за която сума по ч.гр.д.№11167/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, е била издадена Заповед №6196 от 08.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260288 от 27.04.2022г., постановено по гр.д.
№19569/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., поправено с Решение
№260407 от 12.07.2022г., в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против К. М. Н., ЕГН **********, иск
за признаване за установено, че дължи разликата над 47,97 лв. до 154,65 лв.-
цена на далекосъобщителни услуги по договор от 25.10.2012г. за периода от
18.10.2017г. до 17.03.2018г. и 108,67 лв.- начислена неустойка за прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги от 25.10.2012г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.07.2019г. до
окончателното й погасяване, за които суми по ч.гр.д.№11167/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, е била издадена Заповед №6196 от 08.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от още 237,76 лв.- разноски за заповедното и
първоинстанционното производство, както и сумата от 101,10 лв.- разноски за
въззивното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Г. М.- особен представител на ответника К. М.
Н., ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 300 лв. след представяне на доказателства за
внасянето на сумата по сметка на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6