Решение по дело №2359/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260053
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20204430102359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр.Плевен, 18.01.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                       

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 25.11.2019 година, в състав:

                                                  

                                                         

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

          при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2359 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното :          

                     

         

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***, с управител ***, чрез юрк. М.К., съдебен адрес:***, тел. ***, ***, факс: *** против И.Н.Н., с адрес: ***, п.к. 5800, в която се твърди следното : предявява се иск  на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР. във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, като се твърди следното : на 09.06.2015г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ и И.Н.Н. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия текст, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „***“ на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената страница „***“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „***“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

                    В заявката си И.Н.Н. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 09.07.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната чрез *** на - 09.06.2015г. Към датата на падежа - 09.07.2015г. ответника е следвало да плати сума в размер BGN 200,00 (двеста лева) - представляваща главница по договора за кредит.

                    С настъпване на падежа по договора - 09.07.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 (а) от Общите условия, от 10.07.2015г., „***“ ЕООД (***) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,03% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „***“ изпращат напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договора за кредит се таксуват по Тарифата на Кредитора, не се олихвяват и се добавят към Общата дължима сума за Кредитополучателя.

                   На 01.02.2018г. „***“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № ***, в общ размер 492,64, от които: главница – 200,00лв. 262,64  - наказателна лихва и BGN 30,00 (тридесет лева) - такси за събиране.

                    С настоящата искова молба цесионерът претендира единствено главницата в размер 200,00 лева.

                    Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която се е върнало с отметка „Непотърсен“. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал. 4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

                  Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което  да осъди ответника  да заплати на ищеца следните суми: 200,00лв. - главница Договор за кредит № ***, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

                   При условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, се предявява  иск за сумата в размер 200,00лв., с твърдения, че ответникът е получил без правно основание.        Претендира се и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

                  Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00лв.

                  В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

        В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява. С постъпила допълнителна писмена молба е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

         В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.

        Съдът, след като взе предвид представените доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира исковете за изцяло основателени и доказани и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение. Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника, получил лично препис от исковата молба и приложенията.

        Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.

          Искът се явяв основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

          С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски : 50лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв. – с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведеното само едно о.с.з.

          Воден от горното, съдът

                                                

                                                              Р    Е    Ш    И    :

 

          ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД И.Н.Н., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***, с управител ***, пълномощник юрк. М.К., съдебен адрес:***, сумата 200лв. – главница Договор за кредит №***, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на искова молба в съда – 15.06.2020год. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Н.Н., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***, с управител ***, пълномощник юрк. М.К., съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер 50лв. – държавна такса и 100лв.-възнаграждение за един юрисконсулт.

           Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.

           Решението да се връчи на страните.

 

                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: