МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 23 от 03.07.2018 г.
по НОХД № 589 по описа за 2016 г. на Окръжен
съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.А.А., с ЕГН ********** е в това, че на 07.08.2015 г. в гр. Чирпан, обл.
Стара Загора в съучастие с А. Д.Алиев *** и Д.Я.А. ***,
обл. Стара Загора, като съизвършител,
умишлено е умъртвил едно лице – М. *** и направил опит да умъртви друго лице Х.М.Г.
от гр. Чирпан, като макар и изпълнителното деяние да е довършено не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици – умъртвяването и деянието е извършено със средства опасни за живота
на мнозина и с особена жестокост – престъпление
по чл.116, ал.1, т.4, предл.3
и т.6, предл.1 и предл.3, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК
и в това, че в началото на 2015 г. в гр.
Раковски, обл. Пловдив е придобил и до 07.08.2015 г.
в гр. Чирпан, обл. Стара Загора държал:
- 1 бр.
огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“ калибър
9 мм /без фабричен номер/ и 6 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие – патрони
калибър 9х18 мм,
- 1 бр. огнестрелно
оръжие – пистолет неустановена марка и модел, калибър 9 мм. и 7 бр. боеприпаси
за огнестрелното оръжие – патрони калибър 9х18 мм, без да има за това надлежно
разрешение - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия А.ДИНКОВ А., с ЕГН ********** е в това, че на 07.08.2015 г. в гр. Чирпан,
обл. Стара Загора в съучастие с Д.А.А. *** и Д.Я.А. ***,
като съизвършител, умишлено е умъртвил М. *** –
деянието е извършено със средства опасни за живота на мнозина чрез огнестрелни
оръжия в градски условия и с особена жестокост - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.1
и 3, вр. чл.115, вр. с
чл.20, ал.2 от НК
и в това, че
през пролетта на 2015 г. в гр. Чирпан, обл.
Стара Загора е придобил и до 07.08.2015 г. държал в същия град 1 бр.
огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“ /със
заличени номера/, калибър 9 мм и 13 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие –
патрони калибър 9х18мм, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339,
ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия Д.Я.А., с ЕГН ********** е в това, че
на 07.08.2015
г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора в съучастие с А. ***
и Д.А.А. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора, като съизвършител, умишлено е умъртвил М. Калчев Илиев от гр.
Чирпан, като деянието е извършено с особена жестокост - престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, предл.3, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът конституира в
качеството на частни обвинители по делото А.М.И.,
К.М.И., Р. И.С., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетните деца А.М.И. и И.М.И., Ф.М.И. и З.М.И.,
последните две действащи със съгласието на своята майка и законен представител Р.И.С.
/като наследници
по закон на починалия М. Калчев И., а Р.И.С. – като негова съжителка/,
както и пострадалия Х.М.Г..
Съдът разгледа делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.1 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатите срещу тримата подсъдими
обвинения. В пледоарията си заявява, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка е изяснена всестранно и обвиненията са доказани. Предлага
на съда измежду трите наказания, предвидени в чл.116 от НК да наложи на
подсъдимия Д.А.А. наказание “Доживотен затвор” за извършеното убийство, поради липсата
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а за престъплението по чл.339, ал.1
от НК предлага наказание “Лишаване от свобода” в максималния предвиден от
закона размер. Пледира за приложението на разпоредбата на чл.23 от НК и за
определяне и налагане на подсъдимия Д.А. на едно общо най-тежко наказание
“Доживотен затвор”.
За
подсъдимия А.Динков А. пледира наказанието за двете престъпления да бъде
“Лишаване от свобода” в размер към средния предвиден в закона, като за
престъплението по чл.116 от НК се наложат 17 години и 6 месеца, а за
престъплението по чл.339 от НК - около 4 години, като се отчете като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство младата му възраст. Предлага да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и
да се наложи едно общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 17
години и 6 месеца.
Прокурорът
предлага наказание “Лишаване от свобода” в минималния размер от 15 години за
подсъдимия Д.Я.А., като се отчете младата му възраст и това, че неговото
участие в извършване на престъплението е най-малко.
Повереникът на частните обвинители А.М.И., К.М.И., Р.И.С.,
Ф.М.И. и З.М.И., адв. Г.Г. счита за доказано
авторството и начина на извършване на престъплението по чл.116, ал.1 от НК,
както и това, че пострадалия М. Калчев И. с нищо не е предизвикал подсъдимите.
Поддържа изцяло пледоарията на прокурора по отношение на наказанията, които
следва да се наложат на тримата подсъдими - “Доживотен затвор” за подсъдимия Д.А.А.;
“Лишаване от свобода” в размер около средния предвиден в закона за подсъдимия А.Д.А.;
“Лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер - 15 години, за
подсъдимия Д.Я.А..
Повереникът на частния обвинител Х.М.Г. адв. С.С. счита фактическата обстановка за изяснена и
обвинението срещу подсъдимия Д.А. за доказано. Поддържа становището на прокурора и
пледира за наказание “Доживотен затвор” за подсъдимия А., тъй като счита, че друго
по-леко наказание не би постигнало целите на генералната превенция.
Защитникът на подсъдимия Д.А.А. – адв. М.М. от АК - Видин, в хода на съдебните
прения не оспорва авторството на престъплението по чл.116 от НК, а правната
квалификация на деянието, като твърди, че е извършено от подзащитния
му в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия М. Калчев И.
и пледира за преквалификация на убийството по чл.118 от НК. За другия пострадал
Х.Г. твърди, че е жертва на случаен изстрел. В тази връзка предлага на съда,
като отчете добрите характеристични данни, пълните самопризнания, съдействие на
разследващите, тежкото психично състояние на подсъдимия, да наложи на
подсъдимия А. наказание “Лишаване от свобода” в размер малко над минималния,
предвиден в чл.118 от НК - над 3 години. По отношение престъплението по чл.339 от НК
заема становище, че е доказано, но предоставя на съда да индивидуализира
наказанието.
Адвокат И.М. - защитник на подсъдимия А. развива съображения за
недоказаност на обвинението срещу подзащитния му. Моли
съда да оправдае подсъдимия А. за престъплението по чл.116 от НК и го
преквалифицира по чл.118 от НК, като при определяне размера на наказанието “лишаване
от свобода” в
рамките на предвиденото за убийство, извършено в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия - от 3 до 10 години, да вземе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на неприключили
наказателни производства срещу него. Пледира за наказание “Лишаване от свобода”
за престъплението по чл.339 от НК в среден размер на предвиденото в закона. По
веществените доказателства заема становище, че малоценните вещи следва да бъдат
унищожени.
Подсъдимият Д.А.А. в личната си защита поддържа
пледоариите на своите защитници.
Защитникът на
подсъдимия А.Д.А. адв. Д.М. от АК - София пледира за
недоказаност на обвинението, че подзащитния му е взел
участие в убийството на пострадалия М. Калчев И.. Развива съображения за
недоказаност на факта, че А. е държал пистолета /Обект № 2/ и е произвел с него
изстрели по пострадалия И.. Подробно анализира събраните по делото
доказателства. Заема становище, че спрямо подсъдимия А.А. следва да бъде
постановена оправдателна присъда за престъплението по чл.116 от НК. По
отношение престъплението по чл.339 от НК счита, че няма никакви
доказателства, които да установяват факта на придобИ.е
на огнестрелното оръжие, поради което пледира за оправдаване и по това
обвинение или за налагане на наказание, което следва да бъде определено към
минимума. Взема становище и по веществените доказателства.
Подсъдимият А.Д.А. в личната си защита поддържа
пледоарията на защитника си. Заявява, че няма вина за това убийство и моли за
оправдателна присъда.
Адвокат Т.Р. от АК - София - защитник на
подсъдимия Д.Я.А. счита, че обвинението спрямо него не е доказано. Развива
съображения, че практически
подсъдимия А. не е участвал в изпълнителното деяние на убийството на
пострадалия М.И.. Заявява, че не оспорват, че Д.А. е носел нож и е нанесъл удари
по тялото на пострадалия И., като твърди, че те не са в причинно -следствена
връзка с настъпилата смърт, тъй като са нанесени в областта на прасеца, където
няма жизненоважни органи. В тази връзка пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.Я.А. поддържа пледоарията
на защитника си. Заявява, че няма вина
за убийството на М.И. и моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.А.А. е роден
на 08.03.1978 г. в гр. Чирпан, живее в гр. Чирпан, български гражданин от
ромски етнос, с начално образование, безработен, женен, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********.
Видно от справката му за
съдимост, подсъдимият А. е бил осъждан по НОХД № 226/2004 г. по описа на РС –
Чирпан с влязла в сила присъда от 18.10.2004 г. за престъпление по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години, който е изтекъл на
18.10.2007 г.
За това осъждане е
настъпила реабилитация по право по силата на чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият А.Д.А. е роден
на 31.12.1992 г. в гр. Чирпан, живее в гр. Чирпан, български гражданин от
ромски етнос, с основно образование, безработен, неженен, живущ на съпружески
начала, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. е осъждан
два пъти :
- с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 302/2012 г. на РС – Чирпан, влязло в сила
на 24.07.2012 г. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, на 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от 3 години и
- с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 82/2015 г. на РС – Димитровград, влязло в
сила на 05.03.2015 г. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 от НК на „пробация“, като са му наложени двете
задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца.
Подсъдимият Д.Я.А. е роден
на 15.08.1993 г. в гр. Стара Загора, живее в гр. Чирпан, български гражданин от
ромски етнос, с начално образование, безработен, неженен, живущ на съпружески начала, неосъждан, с ЕГН **********.
Видно от справката за
съдимост на подсъдимият А., осъждан е два
пъти, както следва:
- с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 302/2012 г. на РС – Чирпан, влязло в сила
на 24.07.2012 г., за престъпление по чл.339, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК на „пробация“, като са му
наложени двете задължителни пробационни мерки за срок
от 1 година и 2 месеца и
- с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 510/2013 г. на РС – Чирпан, влязло в сила
на 21.12.2013 г., за престъпление по чл.235, ал.6, вр.
ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено за
изпитателен срок от 3 години, който изтича на 21.12.2016 г.
Подсъдимите Д.А.А. и А.Д.А. са роднини по права линия – баща и син. Подсъдимият
Д.Я.А. е племенник на подсъдимия Д.А..
Роднините и семействата на пострадалия М. Калчев И. /известни
с псевдонима „Мантите“/ и на подсъдимия Д.А.А. /известни
с псевдонима „Гагарините“/ живеели в гр. Чирпан, в
съседство на улица „Кокиче“. Взаимоотношенията между двете фамилии били влошени
от години, като помежду им се стигало до конфликти, за които са сигнализирани
органите на реда.
На 07.08.2015 г. около 11,00 - 11,30 часа подсъдимите Д.А.А.
/баща на втория подсъдим/, А.Д.А. /син на първия подсъдим/, Д.Я.А. /племенник
на първия подсъдим/ и починалия А.А.Д. /баща на първия подсъдим и дядо на
втория и третия подсъдими/ се срещнали в гр. Чирпан, обл.
Стара Загора и отишли да пият кафе от вендинг автомат
за кафе и топли напитки, находящ се в западния край
на гр. Чирпан, южно от бул. „Г. Д.”. Кафе автоматът бил поставен в западната
част на търговския комплекс на братята Спасови, на самия тротоар. Комплекса се
състоял от няколко помещения - магазин за строителни материали, автомивка и
сервиз за ремонт на гуми. Магазинът за строителни материали бил собственост на
свидетеля С.И.С., а автомивката и сервиза за ремонт
на гуми - на свидетеля Н.И.С.. Три от помещенията били разположени с лице към
бул. „Г.Д.“, в последователност от изток на запад както следва: строителния
магазин, две клетки /източна и западна/, обслужващи автомивката с вход откъм
булеварда, без преграждение помежду им, само с колона
отпред и две помещения с вход от запад – северозападното, представляващо част
от автомивката и залепено за него от юг помещение, представляващо сервиз за
гуми. За западните помещения можело да се мине и през двете клетки с лице към
булеварда. Тримата подсъдими, заедно с А.Д. /обвиняем по ДП, починал на
12.12.2015 г., спрямо който е прекратено наказателното производство с
Постановление от 12.07.2016 г./, седнали на една от масите, поставени в близост
до вендинг – автомата. Подсъдимият Д.А. носил в себе
си два броя пистолети: 1 бр. пистолет, марка ”Макаров”,
калибър 9 мм, без фабричен номер, с 6 броя патрони калибър 9х18 мм /иззет при
претърсване и изземване на 07.08.2015 г. от имот в гр. Чирпан, на бул. „Г. Д.“
№ 2, материализирани в Протокол от 07.08.2015 г., приложен в т.1, л.3-4 от ДП/ и
1 брой огнестрелно оръжие - пистолет, с
неустановена марка и модел, калибър 9 мм /който не е бил открит в хода на
разследването/ със 7 броя патрони калибър 9х18 мм, без да има за това надлежно
разрешение. Подсъдимият А. носел в себе си и един брой нож тип кама, с
двустранно заточено острие с дължина 17 см, с черна дръжка, с обща дължина 28,5
см и надпис на латиница „SOG SPECIALTY KNIVES INO“ /иззет с посочения протокол,
описан и изследван от СМЕ на веществени доказателства – т.5, л.48-54 от ДП,
обект № 6/. Подсъдимият А.А. носил в себе си пистолет марка ”Макаров”, със заличени номера, калибър 9 мм, с 13 броя
патрони калибър 9х18 мм /иззети като веществени доказателства по делото с
Протоколи за оглед на местопроизшествие от 07.08.2015 г., приложени в т.1, л.3-4,
и т.1, л.5-6 от ДП/, а подсъдимият Д.А. имал в себе си нож с дължина на
острието 17 см и дължина на дръжката 10,5 см, или с обща дължина 27,5 см,
поставен в кожен калъф /предаден с Протокол за доброволно предаване от
07.08.2015 г., описан и изследван от СМЕ на веществени доказателства – т.5,
л.48-54 от ДП, обект № 3/.
По това време пострадалият М. Калчев И., по прякор
„Мантата“ решил да поправи гумата на скутера си /мотопед/. Обадил се на свидетеля
С.Д.С., който притежавал микробус, да откарат скутера до сервиза на свидетеля Н.С..
Свидетелят С. се съгласил. Пострадалият М.И. взел със себе си племенника си -
пострадалия Х.М.Г.. Пострадалите И. и Г. и свидетеля С. натоварили скутера в
микробуса и тръгнали към сервиза за гуми, като Х. се качил в товарния отсек на микробуса за да придържа скутера. Свидетелят С.
спрял микробуса пред автомивката на свидетеля С..
Подсъдимите Д.А., А.А. и Д.А. видели, че от микробуса
слязъл пострадалия М.И.. Пострадалият Х.Г. останал в товарния отсек на микробуса при отворена странична врата. Пострадалият
М.И. през първата - източната клетка, влязъл
във вътрешността на автомивката. Спрял се при свидетелите Д.Б. и Х.Г. – миячи в
автомивката, за да попита къде се намирал шефа им - свидетеля Н.С.. Те го
упътили, като му обяснили, че се намира в сервиза за гуми. Пострадалият И. обяснил
на свидетеля С., че е докарал скутера си и иска да му поправи гумата. Двамата
тръгнали към микробуса, минавайки през източната клетка на автомивката, като
първи вървял пострадалия, а 1-2 метра след него вървял и свидетеля Н.С..
Поради съществуващата между двата рода враждата, в
този момент подсъдимият Д.А.А. решил да си разчисти сметките с М.И., който
според думите му непрестанно тормозел неговия род. Взел решение да го убие, станал
от масата и тръгнал към автомивката, като едното от огнестрелните оръжия, които
носел, а именно това с неустановена марка и модел, калибър 9 мм /неустановен в
хода на разследването/ със 7 броя патрони калибър 9х18 мм в пълнителя, междувременно
докато се придвижвал по тротоара, подсъдимият А. заредил и го насочил към
източната клетка на автомивката, през която бил влязъл пострадалия И.. В момента
в който възприел, че през същата клетка навън излиза пострадалия И., следван от
свидетеля Н.С., подсъдимият А. започнал да стреля фронтално към горната част на
тялото на М.И.. В този момент пострадалият И. се опитал да се предпази, като
вдигнал ръце към главата си и побягнал, пресичайки булеварда, в посока североизток
и се отправил към сервиз за гуми на фирма „НСН” ЕООД, находящ
се на отсрещния тротоар. Подсъдимият А. продължил стрелбата по тялото на
пострадалия. Другите двама подсъдими А.Д.А. и Д.Я.А. като видели, че подсъдимия
Д.А. /съответно техен баща и чичо/ стреля по М. „Мантата“, също решили да се
включат в саморазправата с него, като тичешком ги настигнали. Подсъдимият А.А.
още на южния тротоар пред автомивката на С. извадил носения от него пистолет
марка „Макаров”, калибър 9 мм, със заличени номера и
започнал да стреля по пострадалия, който продължавал да бяга. Подсъдимите А. и А.
продължили стрелбата по пострадалия И., като общо са изстреляли 13 бр. патрона
/ подсъдимият А. – 7 бр., а подсъдимият А. – 6 бр./, като с част от изстрелите
му причинили огнестрелните наранявания, констатирани впоследствие от СМЕ на
труп. Подсъдимите били последвани и от А.А.Д., който не е взел участие в
извършваното спрямо пострадалия деяние /На съдът служебно е известно, че А.Д. е
убит на 12.12.2015 г., като за извършеното срещу него престъпление в Окръжен
съд – Стара Загора се води друго дело – НОХД № 609/2016 г. с подсъдим К.М.И. –
син на пострадалия М.И./.
Пострадалият И., достигайки отсрещния тротоар,
вследствие на причинените му огнестрелни наранявания от подсъдимите Д.А. и А.А.
/две пронизващи огнестрелни наранявания на гръдния кош с нараняване на двете
сърдечни предсърдия, едно сляпо огнестрелно
нараняване, непроникващо в гръдния кош и едно тангенциално огнестрелно
нараняване на гръдния кош вляво; две пронизващи огнестрелни наранявания на
корема; нараняване на белия дроб, диафрагмата, опорака
на червата и коремницата и едно тангенциално
огнестрелно нараняване на левия хълбок/ паднал по очи на тротоара до паркиран
пред отсрещния сервиз за гуми лек автомобил марка “Фолксваген Голф“ с рег. № РВ
9124 ВК с дясната ръка, захваната за джантата на предната му лява гума. Автомобила
бил паркиран по диагонал спрямо центъра за гуми, ориентиран с предната си част
в посока северозапад. Подсъдимите А., А. и А. се доближили до пострадалия. Подсъдимият
Д.А. застанал над пострадалия И., извадил носения от него нож, тип кама и му
нанесъл множество удари в областта на тила, главата, шията, лявото рамо и гръдния
кош. Подсъдимият Д.А. застанал зад подсъдимия А. и с ножа си също нанесъл
няколко удара в областта на десния крак на пострадалия И.. След тези удари
пострадалият И. останал на земята, по очи, безжизнен.
След първоначалните изстрели, възпроизведени от подсъдимия
Д.А. и впоследствие и от сина му подсъдимия А.А., на които станал очевидец свидетеля
Г. /показания от хода на съдебното следствие – Протокол от 28.02.2017 г. –
л.301-304 от делото/, той слязъл от микробуса, заобиколил го отпред и продължил
да наблюдава нападението. След нанасяне на прободните
наранявания с нож върху пострадалия И., А.А.Д. забелязал свидетеля Г. и насочил
вниманието на тримата подсъдими към последния с думите „Убивайте ги! Убивайте ги!“. Чувайки това свидетелят Г. се
уплашил за живота си и започнал да бяга, пресичайки улицата в посока север, към
намиращите се в близост до сервиза, в северозападна посока къщи. Докато бягал в
посока север - северозапад към къщите се обръщал с дясната си страна към „гумаджийницата“, където бил паднал вуйчо му, за да вижда
какво става. В този момент подсъдимият Д.А. отново с неустановения при
разследването пистолет произвел няколко изстрела към тялото на бягащия Г., като
един от изстреляните куршуми попаднал в тялото на свидетеля Г. и му причинил
следните травматични увреждания: огнестрелно нараняване на дясната мишница, с входно
и изходно отверстие, при което е нарушена целостта на дясната мишнична артерия и огнестрелно нараняване на гръдния кош в
дясно, при което е счупено осмо дясно ребро, нарушена е целостта на десния бял
дроб с последващо набиране на кръв и въздух в дясната гръдна кухина, и въздух в
подкожието на гръдния кош. Тези две наранявания са
причинени от един изстрел.
След като свидетелят Г. бил вече ранен, успял
да се придвижи до намиращия се на северния тротоар, в близост до гумаджийницата, свидетел Д.Д. /показания л.304 гръб от
делото/ и го помолил за помощ. Последният го придружил до сервиза на СБА
/описан като пункт за ГТП в протокола за оглед на местопроизшествие от 07.08.2015
г. – т.1, л.7-8 от ДП/, където работещите в него свидетели М.М. и Н.Н. /л.358 и
л.361 от делото/ се обадили на телефон 112, за да потърсят медицинска помощ. Пристигналият на място медицински екип оказал помощ
на свидетеля Г., като преди това е констатирал смъртта на пострадалия М.И..
След деянието подсъдимите Д.А.А., А.Д.А., Д.Я.А.,
заедно с А.А.Д. напуснали местопрестъплението, като по бул. „Г. Д.“ в посока
запад се отправили към новостроящата се къща на подсъдимия А.. Подсъдимият Д.А.
скрил огнестрелното оръжие, калибър 9 мм, с което стрелял по пострадалите И. и Г.,
което въпреки проведените в хода на ДП действия по разследването за
установяването му, не е открито. С това оръжие подсъдимият А. е изстрелял в
периметъра на местопрестъплението 7 броя боеприпаси - патрони
калибър 9х18 мм, части от които под формата на проектили
и гилзи са намерени, описани, фотографирани и иззети като веществени
доказателства при извършения оглед на местопроизшествието. Подсъдимият А.А. също скрил огнестрелното оръжие, с което е
стрелял по пострадалия И. и с което е изстрелял 6 броя патрони
калибър 9х18 мм, части от които - проектили и гилзи
са намерени, описани, фотографирани и иззети като веществени доказателства при
извършения оглед на местопроизшествието.
Подсъдимите А.А. и Д.А., както и А.Д. с автомобил напуснали
гр. Чирпан и отишли да се скрият в дома на свои роднини в с. Зетьово /видно от
показанията на свидетеля И.Д.А. от ДП – т.3, л.113 от ДП/, а подсъдимият Д.А.
останал в двора на новостроящата се къща на адрес гр. Чирпан, бул. „Г. Д.“ № 2,
където по разпореждане на свидетеля Г.И.Г. – Началник на РУ – Чирпан, бил установен
и задържан от служители на същото управление – свидетелите Н.Б., И.И., В.В. и С.Т.
/л.306 гръб до л.309 от делото/. От показанията на тези свидетели се установява,
че са заварили подсъдимия А. с пистолет и нож в ръцете. След разпореждания да
пусне оръжията на земята, подсъдимият А. хвърлил пистолета и ножа на земята,
след което му били поставени белезници. Пред полицейските служители подсъдимият
А. повтарял „Аз го убих, аз го убих“. По-късно, при извършени действия по
разследването претърсване и изземване, от този имот с протокол от 07.08.2015
г., са иззети: пистолет черен на цвят, без номера, намерен с пълнител с 5 бр.
патрони и 1 бр. патрон в цевта на пистолета, нож с дължина на острието 17 см, с
черна дръжка и 1 бр. пълнител без патрони в него, приобщени като веществени
доказателства по делото. От заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно-балистични експертизи се установява, че с този пистолет
подсъдимия Д.А. не е стрелял в деня на убийството. А по ножа е установено наличие на
човешка кръв, която съответства на кръвна група 0 /алфа, бета/, съвпадаща с
тази на пострадалия М.И..
Междувременно, Началника на РУ – Чирпан – свидетеля Г.Г.
/показания от хода на съдебното следствие – Протокол от 28.02.2017 г. - л.289
гръб до л.291 от делото/ се свързал по телефона с А.Д. и му казал, че вече се
знаело какво са извършили и да се прибират в гр. Чирпан без да създават
проблеми. След час, час и половина подсъдимите А. и А., заедно с А.Д. се завърнали в гр. Чирпан, където в
началото на града ги очаквал полицейски екип в състав свидетелите И.Т.К. и Н.Т.Д.
/т.2, л.507 и т.1, л.358 гръб и л.359 от делото/. Тримата били откарани в
сградата на РУ – Чирпан, където с тях, както и по-рано с подсъдимия Д.А., били
проведени оперативни беседи от свидетелите Г.Г., Р.К. и Ю.П., в хода на които всеки
от подсъдимите направил извън процесуално признание за извършеното /чиито
показания съдът не взе предвид при постановяване на осъдителната присъдата, тъй
като недопустимо заместват обяснения на подсъдимите/. Видно от съставения
протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.5-6 от ДП/ подсъдимият А.А.
посочил на разследващите органи мястото, където е скрил пистолета, с който е бил
в деня на убийството на М.И., което се намира от южната страна на оградата на
новостроящата се къща на баща му. От този протокол се установява, че като веществени
доказателства по делото са иззети: черна платнена чанта, пистолет със заличени
номера с пълнител със 7 бр. патрони. Подсъдимият Д.А. с протокол за доброволно
предаване от 07.08.2015 г. предал два ножа, единия с дължина на острието 21 см,
втория – с дължина на острието 17 см, с кожен калъф /кания/,
с който нанесъл ударите на пострадалия И.. Този нож с дължина на острието 17 см,
поставен в калъф, подсъдимият А. при предявяване на веществените доказателства
по делото категорично посочи като ножа, с който е бил в деня на убийството на М.
„Мантата“.
С протокол за доброволно
предаване от 07.08.2015г. /т.1, л.109 от ДП/ подсъдимият Д.А.А. е предал чифт
маратонки „Mat star“ № 46, кания на нож текстилна „черна на цвят“ 29,5 см, двулицев елек тъмно син и кремав на цвят с надпис „Blue line“, къс панталон със
странични джобове, светло сиви на цвят и трикотажна блуза с дълъг ръкав, с
които е бил обут и облечен по време на убийството.
В хода на досъдебното
производство са назначени Съдебномедицинска експертиза на труп № 193/2015 г.
/т.1, л.87-95 от ДП/, Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 406/2015
г. /т.2, л.88-90 от ДП/ и Съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства № 4/10.02.2016 г. /т.5, л.48-54 от ДП/, които съдът приема като
компетентно, добросъвестно изготвени и обосновани. Първите две съдът приобщи
чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр.
чл.283 от НПК, без да провежда разпит на вещите лица, с оглед на одобреното
съгласие по реда на чл.371, т.1 от НПК. Заключението на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства съдът приобщи чрез прочитането й на
основание чл.282, ал.1 от НПК.
Видно от заключението на
назначената в хода на ДП Съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства № 4 от 10.02.2016 г. /т.5, л.48-54 от ДП/, установено е наличие
на човешка кръв, която съответства на кръвна група 0 /алфа, бета/ по обект № 9
– чифт спортни обувки с надпис на латиница „Mat star“, само за дясната обувка, по обект № 6 – 1 бр. нож с
дължина на острието 17 см, обща дължина на ножа – 28,5 см и надпис на латиница
„SOG SPECIALTY KNIVES INO“, по обект № 8 – къси панталони със странични джобове
/светло сиви/ и обект № 10 – двулицев елек с надпис
от едната страна на латиница „Blue Line“, всички на подсъдимия Д.А., носени от него на
инкриминираната дата и предадени доброволно с горепосочения протокол, с изключение
на ножа, който е иззет при претърсването на имота му.
От заключението на СМЕ на
трупа на пострадалия М. Калчев И. се установява, че неговата кръвна група е 0
/алфа, бета/ и е идентична с тази открита по една от обувките, с които е бил
обут подсъдимият Д.А. и по дрехите, с които е бил облечен в деня на убийството
на И., както и по ножа, с който е нанесъл удари по тялото му.
Видно от заключението на Съдебномедицинската
експертиза на труп № 193/2015 г., при извършения оглед и аутопсия върху трупа
на М. Калчев И. са установени охлузвания по лицето, едно сляпо прободно-порезно нараняване в тилната област на главата със
засягане на шийната мускулатура; три прободно-порезни наранявания на шията със срязване на яремните вена и артерия вляво; две пронизващи огнестрелни
наранявания на гръдния кош с нараняване на двете сърдечни предсърдия,
кръвоизлив в околосърцевата торбичка и гръдния кош, с
навлизане на въздух в гръдния кош; дупчесто счупване на VI ребро и гръдната
кост; едно сляпо огнестрелно нараняване, непроникващо в гръдния кош; едно сляпо
прободно-порезно нараняване на гръдния кош; едно
тангенциално огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво; две пронизващи
огнестрелни наранявания на корема; нараняване на белия дроб, диафрагмата, опорака на червата и коремницата;
едно тангенциално огнестрелно нараняване на левия хълбок; обезкървяване на
трупа.
Смъртта е настъпила вследствие огнестрелните
наранявания на сърцето, което е причинило кръвоизлив в околосърцевата
торбичка и сърдечна тампонада.
Всички огнестрелни наранявания отговарят да са
причинени от проектили с калибър около 9 мм. Липсата
на изменения от допълнителните фактори на изстрела по кожата е признак, че
стрелбата е реализирана от дистанцията на далечен изстрел – над 2,5 пъти
дължината на цевта.
Прободно-порезните наранявания са причинени от действието на предмет с
остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.
Характеристиката на раните сочи, че острието на ножа е
с режещ ръб и много тесен гръб, с ширина на острието не повече от 45 мм на 5-7
см от върха. При изследването на трупа са установени прободно-порезни
рани с дължина 10 мм, които са повърхностни. Вещите лица са дали заключение, че
е възможно тези наранявания да са причинени или от върха на посоченото оръжие,
или от друг нож, чиято ширина на острието е не повече от 10 мм на 4 см от
върха.
Описаните охлузвания са причинени от тангенциално
действие на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и е възможно да са получени при
падане върху терена.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
При извършения външен оглед на трупа са констатирани и
следните две цепковидни рани: по предно вътрешната
повърхност на дясната подбедрица е намерена цепковидна рана /14/ с гладки ръбове, остри ъгли и размер
20 мм; по задната повърхност на дясната подбедрица е
намерена цепковидна рана /15/ с гладки ръбове, остри
ъгли и размер 40 мм.
Видно от заключението на Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 406/2015 г., пострадалият Х.М.Г. при инцидента на
07.08.2015 г. е получил следните травматични увреждания:
Огнестрелно нараняване на
дясната мишница, с входно и изходно отверстие, при което е нарушена целостта на
дясната мишнична артерия.
Огнестрелно нараняване на
гръдния кош в дясно, при което е счупено осмо дясно ребро, нарушена е целостта
на десния бял дроб с последващо набиране на кръв и въздух в дясната гръдна
кухина, и въздух в подкожието на гръдния кош.
И двете наранявания са от
един изстрел. Раневите канали са с посока от дясно
наляво, леко отпред назад и почти хоризонтално.
Извършени са висококвалифицирани
оперативни интервенции за спасяване на десния горен крайник и избягване на
опасността от смъртен изход.
Описаните травматични
увреждания отговарят да са получени от изстрел от огнестрелно оръжие.
Нараняването на дясната
мишница е от характер да причини трайно затруднение на движенията на дясната
ръка за срок по-голям от един месец. Нараняването на гръдния кош е от характер
да причини разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдът намира, че макар
причинените на пострадалия Х.Г. телесни увреждания да осъществяват медикобиологичните признаци на две средни телесни повреди,
опасността от смъртен изход в резултат от огнестрелните наранявания е била
реална, като е избегната единствено благодарение на навременната медицинска
намеса и на проведените му висококвалифицирани оперативни интервенции.
В хода на досъдебното производство са назначени и
изготвени три съдебно-балистични
експертизи /СБЕ/, както следва: Протокол за извършена СБЕ № 548/30.09.2015
г./т.2, л.71-81 от ДП/, Протокол за извършена СБЕ № 31/27.01.2016 г. /т.5,
л.32-38 от ДП/ и Протокол за извършена СБЕ № 163/17.03.2016 г. /т.5, л.115-119
от ДП/, ведно с приложените към тях фотоалбуми, съставляващи неразделна част, чиито
заключения съдът приобщи чрез прочитането им и при проведен разпит на вещото
лице И.С.И.. Съдът прие и трите заключения като компетентно и добросъвестно
изготвени, съдържащи отговор на всички поставени въпроси и при липсата на
възражения от страните.
Видно от протокола за извършена експертиза № 548/30.09.2015
г. при проведената експериментална стрелба с предоставените за изследване два
броя пистолети калибър 9 мм “Макаров”, първия
обозначен като „Обект № 1“ – иззет при проведено процесуално следствено
действие претърсване и изземване от имот, находящ се
в гр. Чирпан, бул. „Г.Д.“ № 2 на 07.08.2015 г., ползван от подсъдимия Д.А. и
втория - обозначен като „Обект № 2“ – иззет при извършен оглед на
местопроизшествие в гр. Чирпан на 07.08.2015 г., ползван от подсъдимия А.А. е
установено, че са технически изправни, годни да произвеждат изстрели с патрони
калибър 9х18 мм и представляват огнестрелно нарезно
оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ.
От Обект № 2 са изстреляни следните обекти:
- Два броя проектила,
намерени при извършена аутопсия под потника в областта на гърдите на М. Калчев И.,
обозначени като „Обект № 3“.
- Три броя проектила, намерени при извършен
оглед на местопроизшествие в гр. Чирпан на 07.08.2015 г., обозначени като
„Обект № 6“, „Обект № 7“, „Обект № 8“.
- Шест броя гилзи, намерени при извършен оглед на местопроизшествие в
гр. Чирпан на 07.08.2015 г., обозначени като „Обект № 10“, „Обект № 15“, „Обект
№ 16“, „Обект № 17“, „Обект № 19“ и „Обект № 21“.
Останалите 2 броя проектила, обозначени като
„Обект № 4“ – един брой проектил, намерен при аутопсията,
подкожно, в гръдната мускулатура на гръдния кош отдясно подмишнично
на пострадалия И., и „Обект № 5“- един брой проектил,
изваден от гръдния кош при извършена оперативна интервенция на пострадалия Г.,
както и 7 броя гилзи, обозначени като „Обект № 9“, „Обект № 11“, „Обект № 12“,
„Обект № 13“, „Обект № 14“, „Обект № 18“, „Обект № 20“, намерени при извършен оглед на
местопроизшествие на 07.08.2015 г., са изстреляни от едно и също оръжие, но не
са изстреляни от предоставените два броя пистолети 9 мм “Макаров”,
обозначени като „Обект № 1“ и „Обект № 2“. Следва да се направи извода, че същите
са изстреляни от пистолета калибър 9 мм, който не е установен при разследването
и е бил използван от подсъдимия Д.А. в инкриминирания ден.
Следващата назначена и изготвена СБЕ - Протокол за
извършена експертиза № 31/27.01.2016 г. е имала за задача да изследва дали 6-те
броя патрони, иззети при извършеното претърсване и изземване на 07.08.2015 г. в
гр. Чирпан“ на бул. „Г. Д.“ № 2 и 7-те броя патрони, иззети при извършен оглед
на местопроизшествие на 07.08.2015 г. в гр. Чирпан, на юг от оградата на
посочения имот представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Видно от изготвеното
заключение, така предоставените за изследване 6 бр. и 7 бр. патрони
представляват фабрично произведени патрони калибър 9х18 мм, с куршуми тип FMJ.
Патроните могат да произвеждат изстрели, годни са за употреба по предназначение
и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7 от ЗОБВВПИ.
На тази балистична експертиза са предоставени и 3 бр.
пистолети и 7 бр. патрони допълнително иззети, като видно от заключението: 1
бр. пистолет – намерен и иззет при претърсване и изземване в гр. Чирпан, на
бул. „Г. Д.“ № 15, с размери дължина 22 см и височина 12,5 см представлява
самоделно огнестрелно оръжие 22 калибър, в силно корозирало състояние, което е
технически неизправно; 1 бр. револвер сребрист на цвят с надпис „Bronko“ и „Gonher“ представлява
пластмасово изделие, имитиращо револвер – играчка; 1 бр. пистолет „Волтран“ модел Р29, калибър 9 мм с № Р5100067 с пълнител
със 7 бр. патрони – намерени и иззети при извършено претърсване и
изземване в гр. Чирпан, на ул. „Кокиче“
№ 43 представляват фабрично произведен газсигнален
пистолет и 7 бр. халосни патрони калибър 9 мм - всички те не представляват
огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова по смисъла на ЗОБВВПИ.
По другите въпроси тази експертиза в заключението си
се позовава на предходната СБЕ № 548/30.09.2015 г., която е дала заключение по
тях.
За нуждите на разследването по настоящото ДП е бил изследван и пистолет
марка “Макаров”, иззет като веществено доказателство
по ДП № 431/2015 г. по описа на РУ - Чирпан, с цел установяване на
неустановения пистолет, ползван от подсъдимия Д.А..
От заключението на изготвената СБЕ, касаеща този
пистолет – Протокол № 163/17.03.2016 г. е видно, че пистолет с надпис “MAKAROV
CAL.9 18 MADE IN BULGARIA“ е технически изправно късоцевно
нарезно оръжие, годно да произвежда изстрели с
патрони калибър 9х18 мм и представлява огнестрелно оръжие съгласно чл.4 от ЗОБВВПИ. С пистолета не са изстреляни гилзите, намерени на местопроизшествието,
проектилите, намерени на местопроизшествието, в трупа
на М. Калчев И. и в тялото на Х.М.Г..
Видно от заключението на назначената и изготвена дактилоскопна експертиза - Протокол за извършена експертиза
№ 594/24.09.2015 г., върху предоставените за изследване обекти: пистолети -
единия, обозначен като „Обект № 1“, иззет при проведено процесуално следствено
действие претърсване и изземване от имот, находящ се
в гр. Чирпан , бул. „Г.Д.“ № 2 на 07.08.2015 г. и втория, обозначен като „Обект
№ 2“ – иззет при извършен оглед на местопроизшествие в гр. Чирпан на 07.08.2015
г., няма годни за сравнителна идентификация дактилоскопни
следи.
В хода на съдебното
следствие, с оглед навежданите от защитата доводи относно липсата на яснота
налице ли е идентичност между Обект № 4, изследван от балистичната
експертиза – 1 бр. проектил/куршум, и този, намерен при извършената аутопсия
подкожно в гръдната мускулатура на гръдния кош отдясно подмишнично
на М. Калчев И. - рана (Х) в заключението на СМЕ на труп, за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи
Комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза. Изготвената от вещите
лица д-р Е.Н.Б. и И.С.И. комплексна експертиза е обективирана
в Протокол № 297/09.06.2017 г. /л.497-500 от делото/, чието заключение съдът
възприема като компетентно и обосновано. От заключението на тази експертиза се
установява, че намереният в края на раневия канал с
начало входна рана Х проектил с характеристиките на
ПМ /патрон “Макаров”/ е проектилът,
който е причинил раневия канал. Този проектил е обозначен като Обект № 4, поставен е бил в
хартиен плик саморъчно надписан от вещото лице д-р Б. и същият е предаден с приемо-предавателен протокол на разследващия орган. Раната
№ Х е начало на раневи канал, в края на който е
намерен проектил. Проектилът
е същият, обозначен като Обект № 4, описан в т.9.1. в Съдебно-балистична
експертиза по Протокол № 548/30.09.2015 г.. Той има характеристиката на част от
боеприпас калибър 9х18 мм. В отговор на третата задача, поставена на
експертизата може ли да бъде определено конкретното оръжие, от което е
изстрелян боеприпаса, причинил описаната рана, експертите са отговорили, че
идентифицирането на конкретно оръжие по стреляни гилзи и куршуми може да бъде
установено при сравнително идентификационно изследване, чрез сравняване на
общите и частните признаци на инкриминираните обекти и сравнителните
/експериментални/ образци на предоставено оръжие, което е иззето от уличено
лице или е намерено на местопроизшествието. По назначените до момента
експертизи не е предоставено огнестрелно оръжие, на което да е установено
съвпадение както на груповата принадлежност, така и на частните
идентификационни признаци на инкриминирания Обект № 4 и експериментални куршуми
на конкретното оръжие.
С оглед на
заключението на КСМБЕ и въз основа на изчерпателните отговорите на вещите лица Б.
и И. в съдебно заседание съдът намира, че не
съществува съмнение, че проектила, изваден при
аутопсията от трупа на М.И. и обозначен като Обект № 4, е този изследван от
балистичната експертиза и се касае за един и същи проектил.
Безспорно се установи по делото, че единия брой проектил, обозначен като „Обект № 5“, изследван от балистичната
експертиза, е този, изваден от гръдния
кош при извършена оперативна интервенция на пострадалия Г.. Съдът разпита в
качеството на свидетел и Г.И.Б. – полицай при ОД на МВР – Стара Загора, който
след приключване на операцията на пострадалия Х.М.Г. в Хирургичното отделение
на МБАЛ – Стара Загора от хирурга д-р Даниел В. е получил проектила,
изваден от гръдния му кош, опакован в хартиен плик, както и дрехите, с които е
бил облечен, за което е оформен протокол за доброволно предаване от 07.08.2015
г. /т.1, л.107 от ДП/, които след това е предал на разследващия орган.
В хода на досъдебното производство с протокол
за доброволно предаване от 07.08.2015 г. свидетелят Н.С. е предал 1 бр. диск
DVD – R 16X 4,7 G „BARGES“ със запис от охранителната камера, поставена на
търговския му обект.
За изследване на този диск по ДП е назначена
Видео-техническа експертиза, материализирана в Протокол № 751/16.12.2015 г.,
ведно с фотоалбум към него и изготвен конвертиран запис на оптичен носител „VERBATIM“
CD-R 700 MB /т.4, л.44-54 от ДП/. От заключението на тази експертиза, която
съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано е видно, че на
предоставеният за изследване цифров носител „BARGES“, 16 Х DVD-R, 4,7 G/120min
е записан видеофайл - 01_20150807_100000.h264, който съдържа кадри в логическа
последователност, отразяващи случващото се в обсега на външна видеокамера. Не
са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Файлът е
цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на
видео-охранителна система. В изображението на всеки кадър е вкопиран
таймкод, показващ година, месец, дата, час, минути,
секунди и номер на камерата. От видеофайла са подбрани 14 бр. кадри във
времевия интервал от 10:34:27 ч. до 10:36:15 ч. на 07.08.2015 г., по които е
изготвен фотоалбум.
Съдът, от съдържанието на възпроизведения в
хода на съдебното следствие видеозапис и след внимателно проучване на 14-те
броя прихванати кадри, изготвени като снимки в приложения фотоалбум констатира,
че ясно се различава влизането в търговския обект на лице от мъжки пол,
облечено с черен потник и къс панталон под коляното, тип камуфлажен – облекло,
напълно съответстващо на това, с което е бил облечен пострадалия М. Калчев И.,
описани в огледния протокол като дрехи на трупа. Видно е също, че ръцете
на пострадалия И. са свободни /не държи нищо в ръцете си, противно на
твърденията на подсъдимия Д.А. за изваден и насочен срещу него нож/. Ясно се
различават предвижването и последователността в действията на лице от мъжки
пол, средно на ръст, с едро телосложение и къса тъмна коса - визуално
отговарящо на подсъдимия Д.А., облечено с къси панталони със странични джобове,
светлосини, блуза с дълъг ръкав синьо-бяла на цвят, мъжки елек синьо-лилав на
цвят и обут със светли маратонки – дрехи, изцяло съответстващи на тези
предадени доброволно от подсъдимия Д.А. с протокол от 07.08.2015 г. като дрехите,
с които е бил облечен в деня на убийството и с констатирани от СМЕ на
веществени доказателства петна от кръв, съвпадаща с тази на убития М.И., а и
разпознати от А. като негови при извършеното предявяване на веществени
доказателства в хода на съдебното следствие /л.920 от делото/. На снимки с №№
3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ясно се виждат действията на това лице по бързото му придвижване
по тротоара пред автомивката, с пистолет в дясната ръка, изваден още преди
разделителната колона между западна и източна клетки, което приближавайки към
колоната зарежда пистолета и навлизайки в източната клетка открива стрелба към
вътрешността й, впоследствие променя посока на тялото и насочеността на ръката
с държания пистолет към тротоара /на изток/, а след това и по диагонал /в
посока изток – североизток/. От изображения №№ 8, 9 и 10 се вижда как в
преследването се включва и второ лице, обуто с черни маратонки, къси светли
панталони под коляното и зеленикав потник, а на изображение № 11 се вижда
включването на трето лице с черни спортни обувки, облечено в червени дрехи - къси
панталони и блуза с къс ръкав. Това облекло съответства на описанието на
дрехите, с които са били облечени съответно подсъдимия Д.Я.А. и А.Д.А., видно
от обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на досъдебното производство
/протокол от 28.10.2015 г. – т.2, накрая на л.154 от ДП/, прочетени в хода на
съдебното следствие на основание чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.4 от НПК, в които заявява: „Същия ден аз бях облечен с потник и с къси
панталони под коляното, а братовчед ми беше облечен с едни червени дрехи.“. На
изображение № 14 отново се вижда лицето, облечено с червени дрехи, описани от
подсъдимия А. като дрехите, с които е бил облечен подсъдимия А. с преметната
през рамо черна мъжка чанта, която е идентична с тази, иззета като веществено
доказателство в хода на разследването при извършения оглед на мястото, посочено
от подсъдимия А., на което е скрил носения и открит вътре в чантата пистолет „Макаров“ със заличени номера със 7 бр. патрони в пълнителя.
Подсъдимият А. разпозна в хода на извършеното предявяване на веществени
доказателства 1 бр. текстилна чанта черна на цвят като своя с разяснението, че в
нея е имало пистолет /но не помнел кой/.
В хода на съдебното следствие по искане на
защитниците съдът назначи Допълнителна видео-техническа експертиза със задача,
формулирана в мотивите на определението /т.2, л.715 – гръб от делото/, като
такава е изготвена – Протокол № 7/04.01.2018 г. ведно с приложен към нея
оптичен носител, съдържащ два файла с отделни видеозаписи за периодите, предмет
на изследване от 10:00:00 ч. до 10:34:30 ч. и от 10:36:11 ч. до 10:37:58 ч. на
07.08.2015 г. /необхванати от първата експертиза, изследвала видеозаписа във
времевия интервал от 10:34:27 ч. до 10:36:15 ч./, съобразно показанията на таймкода в изображенията, както и фотоалбум от подбрани
общо 64 броя кадри /приложени в т.2, л.826 – 838 от делото/. Заключението на
допълнителната експертиза, ведно с приложенията й, се възприемат от съда като
компетентно изготвени и при липса на възражения от страните. Видно от
фотоалбума на снимки от № 1 до № 16, които са прихванати от видеозаписа преди
изследвания времеви интервал по първата видео-техническа експертиза, не са
заснети лицата, коментирани по-горе, като единствено на снимки № 17, № 18 и №
19, свалени от видеозаписа, следващ времевия период по първата експертиза, са
заснети части от тялото на лицето, облечено в червени дрехи, видно от които
същото се отдалечава от местопроизшествието, преминавайки в обратна посока по
тротоара от източната към западната клетка на автомивката на свидетеля С..
Видно от заключението, за да се отговори на въпроса съответствал ли е
часовника, вграден в записващото устройство с реалното астрономическо време, е
необходимо да бъде изследвано самото записващо устройство, което съдът не
сметна за необходимо за обективното изясняване на делото, тъй като от гласните
доказателства по делото категорично е установено времето на извършване на
деянието, а именно около 11,30 ч., а от показанията на свидетеля Н.С. се
установява, че не е сверявал таймкода на записващото
устройство, от което следва, че времето отразено по видеозаписа и свалените от
него изображенията не съвпада с реалния астрономически час. Вещото лице на
въпрос 4 е отговорило, че снимките на лицата, извлечени от видеозаписите са с
качество, което не позволява отграничаване на частни
признаци, характеризиращи заснетите лица. Извлечените изображения са с
недостатъчно качество и съдържание и негодни за категорична лицева
идентификация.
Въпреки, че категорична лицева идентификация
на тримата подсъдими и на пострадалия М.И. не е могла да бъде изготвена от
вещото лице по технически причини, това не променя изводите на съда за
наличието на достатъчно данни и доказателства по делото, въз основа на които
лицата от кадрите по първата видео-техническа експертиза да се свържат с тях
/което се извърши от съда при анализа на Видео-техническа експертиза №
751/16.12.2015 г., изготвена от вещото лице С.С./.
В хода на досъдебното
производство са назначени и изготвени комплексни съдебно психолого–психиатрични
експертизи на всеки от подсъдимите А., А. и А.. Съдът намери, че изготвените експертни
заключения от вещите лица В.Б. и И.Н. са необосновани, тъй като видно от
съдържанието на експертизите, вещите лица, за да изградят заключенията си, са
се позовали на писмените обяснения на обвиняемия Д.А.А. от 07.08.2015 г., на
писмените обяснения на обвиняемия А.Д.А. от 07.08.2015 г., на писмените
обяснения на обвиняемия Д.Я.А. от 07.08.2015 г. – тези, дадени не при условията
и реда, предвиден в НПК за даване на обяснения от обвиняеми лица, с оглед на
което тези обяснения са негодно доказателствено средство по смисъла на НПК и не
могат да служат като изходна база на вещите лица. По-нататък при описване на
доказателствените източници, ползвани от вещите лица се вижда, че основно са
взети под внимание протоколите за разпит на обвиняемите лица и при наличието на
свидетели по делото – 63 на брой, са коментирали показанията едва на 3-4
свидетели, като не са се запознали и не са взели предвид и видеозаписа.
Изложеното недвусмислено сочи на това, че заключенията са изготвени от една
страна - въз основа на негодни доказателствени източници, а от друга - без да
са взети под внимание всички събрани към момента на изготвяне на заключенията
доказателства в хода на ДП /акцентирали са основно върху обясненията на
подсъдимите/, което прави заключенията необосновани, поради което съдът в хода
на съдебното следствие и на основание чл.153 от НПК назначи повторни КСПП
експертизи с нови вещи лица.
Така назначените по делото Повторни комплексни съдебно
психолого-психиатрични експертизи по отношение на
всеки от подсъдимите Д.А., А.А. и Д.А. не бяха изготвени по обективни причини -
поради неколкократните категорично заявени от тях откази да бъдат
освидетелствани, първоначално от вещи лица от списъка при ОС - Стара Загора - амбулаторно
в условията на Затвора - Стара Загора, а впоследствие и при променената форма
на провеждане - стационарно в Специализирано психиатрично отделение при СБАЛЛС
при Затвора - Ловеч от определените от Началника на лечебното заведение две
вещи лица. С оглед на това съдът отмени определението, постановено в открито
съдебно заседание на 05.10.2017 г. за назначаването им, поради невъзможността
да бъдат изготвени.
Назначените в хода на
досъдебното производство КСПП експертизи са необосновани, но наред с това
възниква съмнение и за тяхната правилност. Съгласно заключението за подсъдимия А.,
същият разбирал свойството и значението на извършеното, но не е могъл да
ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието, тъй като се е
намирал в състояние на физиологичен афект. За да стигнат до това заключение
вещите лица са се позовали на заявеното им от подсъдимия А., че пострадалия И.
е извадил голям нож и е тръгнал срещу него с думите „До тука си, сега ще те
убивам!“. Направили са извод, че подсъдимия А. е възприел ситуацията като
екстремна и застрашаваща живота му и са приели, че по време на извършване на
деянието той е бил в състояние на страхов
физиологичен афект и е действал поради уплаха и страх за живота си. НесъмН.така направеният от вещите лица извод за
психическото състояние на подсъдимия А. по време на извършване на деянието и
това, че го е извършил в състояние на физиологичен афект, е изграден единствено
въз основа на обясненията му и тези на другите двама подсъдими, като не са
взети под внимание обективните доказателства по делото, че такава заплаха не е
имало /ножа е бил в джоба на панталона на пострадалия И., където е намерен при
огледа на труп/. Този извод се явява и неправилен. Неправилни се явяват и
заключенията и за другите двама подсъдими – А. и А., в частите им, че по време
на инкриминираното деяние са попаднали в страхово-провокираща
ситуация, която е предизвикала у тях объркване, тревога и страх. Поради изложеното,
съдът не възприема заключенията на вещите лица Б. и Н., изготвили КСППЕ на
подсъдимите, като необосновани и неправилни.
Съдът намира, че въпреки,
че по делото остана невъзможно изготвянето на повторни КСПП експертизи, то това
не попречи за изясняване на обстоятелствата по делото обективно, всестранно и
пълно, тъй като в случая и с оглед разпоредбата на чл.144, ал.2 от НПК
експертизата не се явява задължителна, а и от изисканите и приети от съда като
писмени доказателства по делото 2 броя справки, изготвени от Директора на ДПБ
„Д-р Г. Кисьов“ – Раднево и от Управителя на „Център за психично здраве – Стара
Загора“ ЕООД се установява, че тримата подсъдими не се водят на диспансерен учет и няма данни да са настанявани за лечение както в
Центъра за психично здраве, така и в ДПБ – Раднево, които са специализираните
за целта заведения по местоживеенето им. Не са налице данни по делото, които да
поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимите А., А. и А., както и
способността им правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото,
и да дават достоверни обяснения за тях.
Подсъдимият Д.А. прави частични самопризнания, като
признава, че е стрелял с пистолет „Макаров“ по
пострадалия М.И. с прякор „Мантата“ и след като е паднал на земята по очи е
извадил ножа си и го е мушнал няколко пъти в областта на шията. По отношение на
изстрелите с пистолет, които е произвел по пострадалия И. твърди, че е открил
стрелбата по него, но след като много се ядосал на заплахите, които той им
отправил. В хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство
подсъдимият А. дава съвършено различни обяснения относно действията на
пострадалия М.И., които са го довели до твърдяното от него раздразН.състояние.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А. твърди, че след като М. „Мантата“ е
слязъл от микробуса, го е напсувал и му казал „Ще те убивам, до тук си!“ и още
„Ей сега ще ви трепя тука, до тука сте“, в отговор на което той извадил
пистолета и стрелял. В обясненията, дадени в хода на досъдебното производство –
протокол за разпит на обвиняем от 28.10.2015 г. /т.2, л.149-150 от ДП/, които
съдът прочете на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1,
т.4 от НПК заявява „От микробуса слязоха М. „Мантата“ и племенника му, на който
му викат И.. М. и И. като ни видяха, извадиха и
двамата по един нож. М. каза на мен: Ще те убивам, майка ти ще еба, ще те коля,
до тука си и тръгна към мен и вървя към мен около 2 – 2,5 метра. Аз носех в мен
моя пистолет „Макаров“, който е незаконен. Като чух
тези думи аз се ядосах, причерня ми и перде ми падна на очите и извадих
пистолета, който носих и започнах да стрелям по М. „Мантата“. Изстрелях по него
два пълнителя с патрони.“ В съдебно заседание, след прочитането на тези
обяснения подсъдимият А. заяви, че изцяло ги потвърждава. С оглед на това съдът
приема, че подсъдимият изнася две различни версии относно начина, по който
пострадалия М.И. е предизвикал, според думите му, раздразнение у него – пред
съда излага, че това е станало с изречените срещу него и роднините му закани с
убийство, а в хода на досъдебното производство – твърди, че и двамата
пострадали М. „Мантата“ и Х. „И.“ са го предизвикали с действия - като
„извадили по един нож“, а М. е отправил и закана с убийство само към него.
Съдът намира, че версията на подсъдимия А., че е
извършил убийството на пострадалия М. „Мантата“ в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от последния, освен противоречива, се оказва и
неправдоподобна, тъй като от показанията на свидетеля Х.Г., който през
отворената врата на товарния отсек на микробуса е
имал пряка видимост към източната клетка на автомивката, в която е влязъл
пострадалия М.И. и от показанията на свидетеля С.С. – водач на микробуса /л.300
– 301 от делото, които съдът възприема с доверие като незаинтересовани/ се
установява, че след като е слязъл от микробуса директно е влязъл в източната
клетка на автомивката, за да търси свидетеля Н.С.. Свидетелят С. е категоричен,
че М. до гумаджийницата не е имал разправия с никого
и не е ходил встрани от автомивката, където се намира кафе-машината и масата
със столовете. От важно значение е и заявеното от свидетеля С., че М. е бил
спокоен и целта на слизането до гумаджийницата е била
ремонта на мотора. Това, че пострадалият директно е влязъл в източната клетка
на автомивката се установява и от видеозаписа, възпроизведен от съда на
страните в хода на съдебното следствие, както и от изготвения фотоалбум –
неразделна част към видео-техническа експертиза – Протокол № 751/16.12.2015 г.
/снимки № 1 и № 2/. Така описаните доказателства, обсъдени от съда, поотделно и
в съвкупност, дават основание се да приеме, че твърденията на подсъдимия Д.А.,
че е убил М. „Мантата“ в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
действията на пострадалия – в състояние на физиологичен афект, са
неправдоподобни и са израз на неговата защитна позиция по делото.
Съдът не възприема за достоверни обясненията на
подсъдимия Д.А. и относно това как е прострелял другия пострадал – Х.Г., който
нарича И., тъй като твърденията му, че с М. е бягал и племенника му И. и, че е
стрелял в тяхната посока, като е искал да стреля само по М., но не и към И.
/т.е. че е стрелял по Х. случайно/, се опровергават от непротиворечивите и
взаимно допълващи се показания на пострадалия Г. и на свидетеля Д.Д., оказал му
първа помощ, от които се установява, че подсъдимият А., подтикнат от баща си, е
възпроизвел няколко изстрела по този пострадал едва след като е нанесъл и
ударите с нож по тялото на пострадалия И.. Това, че обясненията на подсъдимия А.
в тази им част са недостоверни, се потвърждава и от характера, вида и мястото
на причинените на пострадалия Г. телесни увреждания, установени от заключението
на СМЕ по писмени данни № 406/2015 г. – огнестрелно нараняване на дясната
мишница и огнестрелно нараняване на гръдния кош вдясно, като раневите канали са в посока от дясно на ляво, леко отпред –
назад и почти хоризонтално, които няма как да бъдат причинени в случай на
изстрели, възпроизведени от подсъдимия А. към гърба на този пострадал.
Получените от пострадалия Г. телесни увреждания в резултат от един изстрел
напълно съответстват да са получени по изнесения в показанията му като свидетел
начин и по описаната от него траектория на движение /показанията на свидетеля Г.,
дадени в хода на съдебното следствие - л.302 лице и гръб от делото/.
Показанията на свидетеля Х.Г., дадени пред съда /л.301 – 304 от делото/ съдът
изцяло кредитира с доверие, въпреки че същият има качеството и на страна по
делото – конституиран е като частен обвинител, тъй като същият обективно и
последователно възпроизвежда случилото се на инкриминираната дата. За
достоверността на показанията му се съди от това, че изцяло кореспондират както
на останалите свидетелски показания, така и на заключението на СМЕ по писмени
данни и на първото заключение на Съдебно-балистичната експертиза.
Подсъдимите А.Д.А. и Д.Я.А. отказаха да дадат обяснени
в хода на съдебното следствие, поради което съдът на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК прочете обясненията им от хода на
досъдебното производство – за обвиняемия А., обективирани
в Протокол за разпит на обвиняем от 28.10.2015 г. /т.2, л.151-152 от ДП/ и в Протокол
за разпит на обвиняем от 31.05.2016 г. /т.6, л.123 от ДП/, които същият заяви,
че поддържа, а за обвиняемия Д.Я.А. - обективирани в
Протокол за разпит на обвиняем от 28.10.2015 г. /т.2, л.153-154 от ДП/ и в
Протокол за разпит на обвиняем от 31.05.2016 г. /т.6, л.126 от ДП/, които също
заяви, че поддържа.
Подсъдимият А.Д.А. не се признава за виновен в
убийството на пострадалия М.И., като твърди, че само баща му – подсъдимия Д.А.,
го е убил. Не оспорва, че в деня на убийството е носил в себе си пистолет, като
отрича да е стрелял по пострадалите М. „Мантата“ и по Х.Г.. В хода на
досъдебното производство е заявил, че с носения от него пистолет е стрелял
веднъж /без да уточнява къде/, като от тези си обяснения се отрича в хода на
съдебната фаза след прочитането им. Твърди, че след убийството на пострадалия М.И.
с баща му - подсъдимия А., са си разменили пистолетите. Подсъдимият А. поддържа
същата версия, че само той е стрелял по М. „Мантата“, като след убийството му
със сина си – подсъдимия А.А., са си разменили пистолетите.
Според думите на двамата подсъдими, подсъдимият А. е
дал на подсъдимия А. пистолет „Макаров“ калибър 9 мм,
със заличени номера, с който е стрелял по пострадалия И. и по пострадалия Г., а
е взел от сина си друг пистолет, с който не е стреляно. Обясненията на двамата
подсъдими в тази им част са неправдоподобни, дадени с цел да се оневини
подсъдимия А., а подсъдимия А. да поеме цялата вина за убийството на
пострадалия М. Калчев И.. Обясненията им в тази им част противоречат на
иззетите на местопроизшествието и от телата на пострадалите и приобщени като
веществени доказателства по делото проектили и гилзи и на заключенията на балистичните
експертизи, от които категорично се установява по делото, че на мястото на убийството е стреляно с два различни пистолета
калибър 9 мм, единия от които е пистолет „Макаров“ -
Обект № 2, иззет при огледа на местопроизшествието, показан на разследващите от
подсъдимия А. и от който са изстреляни двата проектила
Обект № 3, намерени под потника на М. Калчев И. и 3 бр. проектила,
намерени при огледа на местопроизшествие, обозначени като обекти №№ 6, 7 и 8,
както и 6 бр. гилзи /с №№ 10, 15, 16, 17, 19 и 21/, а другия е пистолета, неустановена
марка, калибър 9 мм, останал неразкрит в хода на разследването, от който са
изстреляни проектил Обект № 4, изваден при аутопсията
от гърдите на М. Калчев И. и проектил Обект № 5 –
изваден от тялото на Х.Г. при извършената оперативна интервенция, както и
иззетите при огледа на местопроизшествието 7 бр. гилзи /с №№ 9, 11, 12, 13, 14,
18 и 20/. От заключението на балистичната експертиза изцяло се опровергават
твърденията на двамата подсъдими А. и А., че с едното от носените от тях две
оръжия не е стреляно, както и твърдението им, че по пострадалия И. е стрелял
само първия подсъдим, тъй като проектили са намерени
изстреляни по него от две различни огнестрелни оръжия, калибър 9 мм. Освен
неправдоподобни, тези твърдения на подсъдимите А., А. са и нелогични, и
житейски неиздържани, тъй като на практика вместо да оневинят подсъдимия А.,
водят до влошаване на положението му, тъй като ако се приеме версията им за
достоверна, и с оглед на балистичната експертиза, че е стреляно с две оръжия,
излиза, че всъщност подсъдимият А. е стрелял с неустановения пистолет, от който
обаче освен проектилите в гърдите на М. Калчев И. е
изстрелян и проектила, намерен в тялото на
пострадалия Х.Г.. Житейски неоправдана се явява версията на двамата подсъдими и
поради това, че целта на така дадените им обяснения да оневини А., се разминава
изцяло с твърденията им - подсъдимият А. да даде на сина си пистолета, с който
е извършил убийството на М.И. и опита за убийство на Г., а да вземе от сина си
- подсъдимия А., пистолета, с който последния изобщо не е стрелял, но въпреки
това А. го е изхвърлил /в с.з. подсъдимият А. при допълнително дадените
обяснения заявява „Другото го смених със сина, дето го хвърлих“. От контекста
става ясно, че под „другото“ подсъдимият А. има предвид пистолет – л.918 от
делото/.
Противоречиви са обясненията на подсъдимия А. и
относно това колко пистолета е носел себе си в деня на убийството. В хода на ДП
и при първоначалните си обяснения пред съда заявява, че е носел един пистолет „Макаров“ с два пълнителя, които изстрелял, а в допълнително
дадените пред съда обяснения заявява, че е носел два пистолета „Стрелях с
единия, изпразних го и тогава изкарах другия пистолет. Изстрелях и двата
пълнителя изцяло.“ Съдът, след като констатира противоречието в обясненията на
подсъдимия А. относно броя и вида на оръжията, които е използвал спрямо
пострадалия М.И., отново прочете обясненията, дадени в хода на досъдебното
производство само в тази им част, след което подсъдимият заяви, че е бил с два
пистолета и с нож, а не с един пистолет, както е казал на ДП. Заявява също:
„Изстрелях единия и изкарах и другия. Другото го смених със сина, дето го
хвърли. На полицията дадох пистолета, с който стрелях по М..“ Съдът възприема,
за достоверни обясненията му, че е носел и двата притежавани от него пистолета,
но за недостоверни твърденията му за съдбата на двете оръжия. Съдът с оглед на
вече изложеното намира за доказано по делото, че единия пистолет, с който подсъдимият
А. е стрелял, впоследствие е укрил, а втория пистолет, с който не е стрелял, впоследствие е иззет при задържането му.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А.,
дадени пред съда, че в деня на убийството е стрелял и с два пистолета по
пострадалия М.И., единия от които е дал на сина си подсъдимия А., а другия е
предал на полицията, тъй като същите са неправдоподобни. Безспорно установено
по делото е, че с пистолета „Макаров“, иззет от
полицията от новата къща на подсъдимия А., не е стреляно, а относно
неправдоподобността на твърденията за размяната, съдът вече взе отношение. Подсъдимият
А. всъщност е хвърлил пистолета, с който е стрелял в деня на убийството и е
изстрелял 7 броя патрони - този, който е останал неоткрит в хода на
разследването.
Подсъдимият Д.Я.А. не се признава за виновен в
убийството на пострадалия М.И., като твърди, че чичо му – подсъдимия Д.А., го е
убил. Не оспорва, че в деня на убийството е носил в себе нож, който
впоследствие е предал на полицаите, но твърди, че не е вадил ножа и „не е
дупчил с ножа М.“. Дава обяснения за действията на чичо си – подсъдимия А., по
откритата срещу пострадалия М. „Мантата“ стрелба с носения от него пистолет
както в автомивката, така и следвайки го от автомивката към гумаджийницата
на Наско С.. Възпроизвежда как пред гумаджийницата „Мантата“ е паднал на земята и чичо му
извадил един нож, с който го „мушнал някъде около врата отзад“. Не оспорва, че
той заедно с братовчед си подсъдимия А.А. и дядо си са бягали към гумаджийницата и са били до пострадалия И., но заявява, че
са сторили това, за да спрат подсъдимия А. да пробожда с ножа „Мантата“.
Заявява също: „Когато бягахме видях, че братовчед ми А. носеше в ръката
пистолет. Аз имах нож, но не съм го вадил. Ножа ми беше на кръста. Братовчеда
не е стрелял с този пистолет. Когато отидохме до чичо, той беше над „Мантата“.
Видях, че там на място е И. – племенника на „Мантата“, ама къде отиде и какво
прави незная. Аз, дядо и братовчед ми издърпахме чичо Д.. Чичо направо му беше
причерняло – нервен беше. „Мантата“ остана на земята и не мърдаше.“.
Съдът дава вяра
на обясненията на този подсъдим относно хронологията на събитията, действията
на подсъдимия А., както и на това, че другият подсъдим – А.А., към момента на
убийството на пострадалия И. е имал в ръцете си пистолет, а самия подсъдим А. е
носел нож, защото тези му обяснения изцяло кореспондират на показанията на
свидетелите очевидци Н.С., С.С., Х.Г., В.В., на видеозаписа и на фотоалбума,
изготвен към видео-техническата експертиза. Съдът не възприема за достоверни
обясненията му, че братовчед му – подсъдимия А., не е стрелял по пострадалия И.,
както и че самият той не е вадил ножа и не е нанесъл наранявания по тялото на
пострадалия, тъй като в тази им част обясненията му се опровергават от
показанията на свидетелите очевидци, установяващи противното и от заключението
на СМЕ на труп, констатирала две прободно-порезни
наранявания в областта на дясната подбедрица на трупа
на И., за които вещите лица са дали становище, че е възможно да са причинени от
друг нож, различен от този, с който са причинени другите прободно-порезни
наранявания по горната част на тялото на И.. Съдът не дава вяра на обясненията
на подсъдимия А. в частта им, в която заявява, че към момента, в който до
автомивката е пристигнал „Мантата“, там е бил само подсъдимия А., а той заедно
с братовчед си А. и дядо си А.Д. са били в розовата къща на братовчед му, която
се намира от северната страна на бул. „Г. Д.“ /от страната на гумаджийницата, но по в западна посока/ и от там са се
отправили към първия подсъдим, за да го издърпат докато е нанасял ударите с нож
по тялото на пострадалия. Тези му обяснения се подкрепят единствено от
аналогично дадените такива от подсъдимия А.А., но пък се оборват от останалите
анализирани вече доказателства, установяващи противното на твърденията им.
Съдът намира обясненията на подсъдимите А. и А. в тази им част за недостоверни,
дадени в израз на защитната им позиция, че двамата не са взели участие в
убийството на пострадалия И.. Тези им обяснения са дадени именно с оглед на
това – да се разграничат подсъдимите А. и А. от мястото и действията, довели до
умъртвяването на пострадалия М.И. - от момента, в който пострадалия е
пристигнал на автомивката, бягството му през улицата с открита по него стрелба с
огнестрелни оръжия и до момента на падането му по очи на тротоара пред гумаджийницата и на нанасяне на наранявания с нож по тялото
му.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия А. и в
частта им, в която заявява, че на подсъдимия А. му било причерняло към момента
на убийството, тъй като това са лични преживявания, които няма как да бъдат външно
възприети. Така заявеното, заедно с твърденията на подсъдимия А., че от къщата
през улицата е чул как „Мантата“ като пристигнал казал: „Вашата мама, ще ви
убия! Вашата рода ще ви очистим!“ са обяснения, дадени в полза на защитната
версия на подсъдимия А., че е извършил убийството му в състояние на
физиологичен афект. Сходни обяснения за поведението на „Мантата“ след
пристигането му дава и другия подсъдим - А., но заявявайки, че го чул да казва
на баща му: „Тази вечер всичките ще ви убия! Както съм окьорвил
жена ти и теб ще окьорвя!“. И тези обяснения съдът
намира за недостоверни по същите съображения, като не може да не бъде отчетено
и противоречието между обясненията и на тримата подсъдими относно думите,
изразите и действията, с които се твърди, че М. „Мантата“ е заплашил подсъдимия
А..
Очевидец на инкриминираните събития от началото до
края е свидетеля Н.С.– собственик на автомивката /л.230-236 от делото/, чиито показания
съдът възприема като обективни, дадени в хронологическа последователност и
изчерпателни. Не са налице данни този свидетел да е в близки отношения с някоя
от страните по делото, като от показанията му се установява, че както
подсъдимите, така и пострадалия М.И. са му клиенти и с никой от тях не се
намира в близки отношения. Свидетелят Н.С. лично е възприел цялата хронология
на събитията от момента, в който тримата подсъдими и А.Д. „Гагарин“ сутринта на
07.08.2015 г. си взели кафе от неговия автомат и седнали на една от масите до
кафе-машината, през пристигането на пострадалия М.И. в автомивката, откритата
по него стрелба от подсъдимия Д.А., бягството на пострадалия И. през улицата по
диагонал към гумаджийницата над северния тротоар в
опит да спаси живота си, последването му от подсъдимия А., с продължаващи
изстрели, включването на другите двама подсъдими А. и А., а и на А.Д. „Гагарин“
в преследването на пострадалия И., като подсъдимият А. /малкия Д./ носел нож в
дясната си ръка, до падането на „Мантата“ по очи пред гумаджийницата.
Възприел и ударите, които подсъдимите Д.А. и Д.А. с носените от тях ножове нанесли
по тялото на падналия и завръщането на тримата подсъдими, придружавани от
стария „Гагарин“ обратно по булеварда в посока запад, към ромската махала. Няма
спор, че този свидетел е възприел съдържанието на видеозаписа, заснет от
охранителната система, поставена на търговския му обект, като доброволно е
предал с протокол на свидетеля Р.К. –полицай в РУ – Чирпан, оптичния носител,
на който същия е свален, но това обстоятелство по никакъв начин не поставя под
съмнение достоверността на заявените от него факти и обстоятелства, както и
това, че същите са били лично възприети от него. Съдът приема, че свидетеля Н.С.
възпроизвежда пред съда лично видяното, поради това, че същият е станал
очевидец на инкриминираните събития от първия момент, в който подсъдимият Д.А.
е навлязъл в източната клетка на автомивката със зареден пистолет и веднага е
открил стрелба по пострадалия М.И., тъй като е следвал пострадалия в
непосредствена близост /свидетелят С. е вървял на 1-2 м след пострадалия И./,
до последния момент – вдигането на ръката на подсъдимия А. с нож в нея,
оставането на пострадалия И. неподвижен на земята и отдалечаването на дейците
от местопроизшествието, като през цялото това време е имал ясна видимост към
случващото се. Съдът намира, че този свидетел възпроизвежда лично видяното, а
не съдържанието на видеозаписа и поради това, че камерите са записали случилото
се в автомивката и непосредствено пред нея, но не и на улицата и на отсрещния
тротоар.
Гореизложената фактическа обстановка изцяло се
потвърждава и от показанията на другия свидетел очевидец на инкриминираните
събития - Х.М.Г., чиито показания се
обсъдиха от съда при нейното хронологическо изложение и се възприемат за
достоверни по посочените вече съображения.
От показанията на свидетелят С.С. - собственик на
магазина за строителни материали се установява, че в момента на убийството е
работел в магазина, като чул че отвън се гърми, настанала суматоха и в магазина
влезли хора, които се опитвали да се скрият и викали „Убиха го, убиха го“.
Свидетелят С. излязъл пред магазина и видял отсреща на тротоара, че има човек,
който лежи на земята до гумаджийницата на Наско С.,
захванат с едната си ръка за джантата на паркирания лек автомобил „Фолксваген“.
В този момент възприел в близост на самата улица четирима човека, измежду които
разпознал подсъдимия Д.А. с нож в ръка, сина му А.Д.и баща му „големия
Гагарин“, които се огледали и тръгнали в противоположната посока – на запад,
към ромската махала. След това на място се струпали множество хора, пристигнала
полиция, а след нея и линейка и разбрал, че убития е М. „Мантата“.
Свидетелят М.Н. /показания на л.236 и 237 от делото/,
таксиметровия шофьор, чийто автомобил са миели в автомивката, към момента на
деянието се е намирал отпред пред клетките към булеварда. Свидетелства, че чул
изстрели от източната клетка и погледнал към улицата, като видял трима души да
преследват друг, като стрелбата продължила по улицата по диагонал, като
възприел и падането на пострадалия на отсрещния тротоар. Видял, че тримата
преследвачи са отишли над падналия, но не възприел действията им. После ги
видял да се отдалечават в обратна посока, като единият носел нож в ръка. Чул
хора от отсрещния тротоар да викат „Убиха човека!“.
Свидетелите В.С.В. /л.409 гръб – 410 гръб от делото/, Р.К.И.
/л.295 – 296 от делото/ и И.С.А. /л.228 – 229 от делото/ са работници в
строителния магазин на С.С., като в този ден са работили в магазина и в склада
към него, представляващ навес. И тримата свидетели са чули изстрели и излезли
пред магазина, респ. пред склада, откъдето имало видимост към улицата и към
отсрещния тротоар, и където са видели на земята да лежи неподвижно мъж, а до
него свидетеля В. видял едно момче с пистолет в ръка и до него един пълен мъж с
нож в ръце, който викал „Елате!, Елате!“, като в съдебно заседание ги
разпознава и посочва, че с ножа е бил подсъдимия Д.А., а с пистолета –
подсъдимия А.А.. Свидетелят Р.И. е видял на улицата в близост до падналия човек
пълен мъж да размахва нож в окървавената си ръка, а до него видял момче с
къдрава коса. След това свидетелите В. и И. са ги
възприели как се отдалечават по улицата в посока запад. Съдът кредитира
показанията на свидетелите В. и И. от хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /т.1, л.68, л.69 от ДП/,
които същите заявиха, че потвърждават. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И.А., дадени в хода на съдебното следствие, че след станалото
убийство на пострадалия И. не е видял нищо, имащо отношение по случая, тъй като
от показанията на свидетеля С.С. се установява, че заедно са били пред магазина
и това, което той е възприел е нямало причина да не бъде видяно и от свидетеля А..
Именно с оглед на това съдът кредитира показанията на този свидетел от
досъдебното производство, които прочете на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и ал.7 от НПК /т.1, л.61 от ДП/ и от които се
установява, че е чул гърмежи, след което е видял един едър мъж да държи нож, а
друг мъж да държи пистолет, както и това, че четирима мъже се отдалечават.
Относно свидетелите Д.Б. и Х.И.Г. – работели като
миячи при Н.С. на инкриминираната дата, достоверността на чиито показания се
оспорва от защитата, следва да се отбележи, че същите са работили в клетките на
автомивката към момента на убийството. Личните им възприятия са само за
пристигането на един мъж от ромски произход, който попитал къде е шефа им и те
го упътили. След няколко минути видели как същият мъж се връща, а 1-2 м след
него вървял шефа им – Н.С.. След това чули изстрели от свободната – източната
клетка. По-късно излезли навън и видели на отсрещния тротоар пред северната гумаджийница паднал на земята да лежи човек по очи.
Останалото, което са съобщили двамата свидетели на 03.11.2015 г. пред
следователя в разпитите, материализирани в протоколи от същата дата, приложени
в т.3, л.110 и л.106 от ДП и приобщени от съда чрез прочитането им по реда на
чл.281 от НПК, както следва:
-
по
ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 и ал.7 - за свидетеля Д.Б.
-
по
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 - за свидетеля Х.Г.,
не
са лични възприятия на свидетелите, а преразказ на това, което са узнали
впоследствие от шефа си Н.С. за свидетеля Г. и от видеозаписа за свидетеля Б..
С оглед на това съдът намира, че разминаването в показанията им се дължи на
това, че пред съда възпроизвеждат лично възприетото за случая, а пред
разследващия орган – и това, което впоследствие са узнали, като показанията им
в тази им част от ДП са само косвено доказателство за действията на
подсъдимите. Не се възприемат възраженията на адв. Р.,
че са „лъжесвидетели“, тъй като относно обстоятелствата, които са изложили за
участниците в убийството свидетелите са заявили, че не са видели лично, а са
узнали по-късно по посочения от тях начин. Поради това съдът дава вяра на
показанията им, дадени пред съда и на тези от ДП, прочетени по съответния
процесуален ред.
От показанията на свидетеля А.И.Б. /л.355 – 357 от
делото/ – мияч при Н.С., се установява, че в деня на убийството, докато работел
в западната клетка на автомивката чул „няколко
пукания като от пиратки, между 4 и 6 пъти, а след известно време още
толкова“ затова минал през източната клетка и застанал пред входа й, откъдето
на отсрещния тротоар видял паднал мъж, лежащ в голяма локва кръв, който не
мърдал. Видял тримата подсъдими да се движат в посока запад по булеварда,
минавайки пред автомивката, като свидетелства, че малко по-рано ги е видял и
тримата, в т.ч. и подсъдимия Д.А., седнали на маса до автомивката да пият кафе.
Към момента на убийството в сервиза за гуми, находящ се от северната страна на бул. „Г. Д.“ с № 21,
собственост на майката на свидетеля С. са се намирали свидетелите Кръсто В. и С.С.,
като работници и братята И.К. и Е.К. като клиенти. Единственото, което тези
свидетели са възприели са множество гърмежи – изстрели, накарали ги да се
скрият в офиса, като след
преустановяване на стрелбата и подаване на сигнал на телефон 112 са
излезли навън и видели трупа на пострадалия М.И., паднал по очи в локва кръв,
подпрян с ръка на паркирания автомобил „Фолксваген Голф“. Тези свидетели нямат
други лични възприятия за случилото се. В същото време пред сервиза за гуми се
намирал и свидетеля А.В. /л.226 гръб - л.228 от делото/, който чул няколко
последователни пукания /обяснява „пук-пук-пук“/ и
група хора, чиято бройка уточнява на пет човека, бягащи от отсрещната страна по
диагонал от автомивката към гумаджийницата, като за
да се предпази от изстрелите навлязъл вътре в сервиза за гуми. Някой от там
присъстващите казал, че вън има паднал човек и кръв около него, и викали „Убиха
го!, Убиха го!“. Същия ден вечерта в полицията, където бил призован за разпит
разбрал, че убития е М. „Мантата“.
Свидетелят Н.С. /л.296 - 297 от делото/, чийто е
автомобила “Фолксваген Голф – 3“ тъмносин на цвят, паркиран пред сервиза за
гуми, към момента на престрелката по пострадалия М.И. се намирал зад отворения
багажник на автомобила, в който прибирал свалената гума и с гръб към улицата,
откъдето чул гърмежи. По време на възпроизведените изстрели чул как подсъдимият
Д.А. казва на сина си А.А. да внимава да не го простреля. Свидетелят С. казва,
че е чул Д. /като посочва подсъдимия А./ да казва на сина си А.: „Да не ме
закача мен“, „Да не бъда докоснат и аз“, но от контекста на показанията и като
се отчете степента на образованост на свидетеля следва да се приеме, че с
цитираните изрази свидетелят е имал предвид точно това – да не бъде прострелян.
От показанията на този свидетел, дадени пред съда, които съдът кредитира с
доверие като обективни и незаинтересовани, съдът намира, че се установява по
делото, че изстрели срещу пострадалия И. по време на преследването му е
произвеждал и подсъдимия А.А.. Съдът не възприема прочетените показания на
свидетеля С. от досъдебното производство, в които
твърди, че лично е видял подсъдимите А. и А. да стрелят по пострадалия И., от
една страна - тъй като същият заявява, че не ги поддържа, а от друга страна –
тъй като съдът намира, че няма как свидетеля С., който е бил с лице към
багажника на автомобила и с гръб към улицата лично да възприеме бягащите. Този свидетел
категорично заявява в съдебно заседание, че в позицията, в която се е намирал
ясно е разпознал по гласовете подсъдимия Д.А. и сина му А.А., които много добре
познава.
Показанията на свидетеля С. изцяло кореспондират с
тези на свидетеля М.М. относно участието на подсъдимия А.А. в убийството на М.
„Мантата“. От показанията на свидетеля М.М., дадени в хода на съдебното
следствие /л.305 – 306 от делото/, които съдът кредитира с доверие като
обективно дадени, въпреки родството с пострадалия И., и непротиворечиви относно
заявените факти се установява, че той е комшия с подсъдимия Д.А. и сина му А.А.
на къщата /розовата/, която се намира на бул. „Г. Д.“ № 27. Към момента на
убийството се намирал на двора на къщата, откъдето чул първоначално три
изстрела, а след това възприел, че се стреля с две оръжия. Излязъл на пътя и
видял, че подсъдимия А.А. държи пистолет в дясната си ръка, а подсъдимият Д.А.
държи с едната си ръка нож, а с другата пистолет. Видял и „малкия – племенника“
– подсъдимият Д.А. с нож в ръка, като тримата се отдалечавали от местопроизшествието
по улицата в посока запад. Отишъл на мястото, където вече имало струпани много
хора и видял, че убития е чичо му М. Калчев „Мантата“ и веднага се отправил към
полицията, за да съобщи за случилото се. Този свидетел е категоричен, че е чул
изстрели от две оръжия, които разпознал по честотата на възпроизвеждането им:
„Изстрелите бяха много често един след друг“. Заявява още: „Баща и син бяха с
пистолети.“.
Достоверността на показанията на свидетелите С. и М.
се установява и от видеозаписа и от фотоалбума към основната ВТЕ, видно от
които подсъдимият А. е взел участие в преследването на пострадалия И. с насочен
към него пистолет, който държал с дясната си ръка. Достоверността на
показанията им се потвърждава и от заключението на балистичната експертиза, че
е стреляно с два пистолета, калибър 9 мм.
Това, че подсъдимият Д.А. като се е оттеглял от
местопроизшествието е държал в едната си ръка нож, а с другата пистолет се
потвърждава и от показанията на свидетеля Х.С. – съпруг на сестрата на А. /л.225
от делото/. Този свидетел е видял и задържането му от полицията в двора на
новостроящата се къща, в който момент подсъдимият А. признал, че е убил човек,
а именно М. „Мантата“.
Показанията на свидетелите Н.Б., И.И., В.В., С.Т., И.К.,
Н.Д. – служители при РУ – Чирпан и свидетеля Г.Г. – Началник на РУ – Чирпан,
които се обсъдиха при изложение на фактическата обстановка като непротиворечащи
и взаимно допълващи се, съдът възприема за обективни. Съдът кредитира с доверие
по същите съображения и показанията на свидетелите С.С., Д.Д., М.М. и Н.Н., на
които се позова при изложението на фактите и обстоятелствата по делото.
Следва да се обърне отделно внимание на показанията на
свидетелите Г.Г. и И.К. относно вида, броя и разположението на автомобилите,
паркирани пред гумаджийницата на свидетеля С. с оглед
възраженията на защитата, че част от свидетелите, които са се намирали пред
разположените от южната страна търговски обекти на братята Спасови не са имали
видимост към случващото се. Свидетелят Г., който в качеството си на Началник на
РУ – Чирпан първи е пристигнал на местопроизшествието /“след 60 секунди бях
там, тъй като местопроизшествието се намира на 300 – 400 м от РУ“/ заявява, че
е спрял точно до гумаджийницата на Наско С., като там
е бил паркиран автомобила до входа на гумаджийницата,
до предната лява гума на който по очи е бил трупа на убития. Показанията на
свидетеля Г. се потвърждават и от показанията на свидетеля Х.С. – собственик на
този автомобил „Фолксваген Голф – 3“ с пловдивска регистрация. От показанията
на свидетеля И.К. – шофьор на камиона за разнос на
мляко /наричан „млекарка“/ се установява, че го е паркирал на тротоара пред
центъра за гуми, успоредно на платното за движение с предна част, насочена на
запад, а задна – на изток, като краката на трупа са стигали близо до задната му
част. От показанията на тези свидетели се установява, че към момента на
инкриминираното деяние пред центъра за гуми са били паркирани само описаните
два автомобила, между които е бил разположен трупа на пострадалия М.И.. С оглед
на това следва да се приеме, че автомобила, фиксиран на снимки № 5, 6, 7 и 8 от
фотоалбума неразделна част към протокола за оглед на местопроизшествие
/приложен в т.3, л.30-52 от ДП/ е този, с който е пристигнал свидетеля Г. и е паркирал
на уличното платно, точно пред гумаджийницата, но
след извършване на престъплението от подсъдимите и същият по никакъв начин не е
пречил на видимостта на свидетелите,
намиращи се от южната страна на бул. „Г. Д.“.
По искане на защитата съдът допусна и разпита в
качеството на свидетел по делото поемното лице С.И.Р.
/л.711 гръб и л.712 от делото/, взело участие при извършения оглед на
местопроизшествие /т.1, л.3-4 от ДП/. От показанията му се установява, че е
присъствал по време на извършване на огледа на местопроизшествие, като е видял
намерените, описани и впоследствие иззети гилзи и проектили,
приобщени като веществени доказателства по делото. От поемните
лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности точното
място на открИ.е, точния вид и описание на отделните
предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол. В този
смисъл е Решение № 49/05.02.2009 г. по н.д. № 681/2008 г. на II н.о. на ВКС. С
оглед на това твърденията на свидетеля Р., че видял на място две-три гилзи не
изключват законосъобразността на проведеното действие по разследването и не
създават съмнение за истинността на резултатите от него. Съдът отдава различието
в броя на проектилите, заявени от свидетеля Р. и
тези, описани и иззети с протокола за оглед от местопроизшествието на изминалото
немалко време от деня на извършването на това действие до момента на
възпроизвеждане на относимите факти пред съда.
Законът е предвидил извършването на огледа в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при
това в най-общи линии на времето, мястото и начина на изпълнение на
задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. Важното в случая
е, че от показанията на свидетеля Р. се потвърждава, че извършеният оглед на
местопроизшествие е при условията и по реда, регламентиран в чл.155 - 157 от НПК и съставеният протокол се явява годно доказателствено средство за
извършените действия, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства.
Тук следва да се отбележи, че противно на твърденията
на подсъдимия А. за това, че пострадалия И. го е предизвикал с насочен срещу
него нож, видно от огледния протокол ножа е бил
намерен от разследващите органи в джоба на панталона на пострадалия.
Съдът на основание чл.373, ал.1, вр.
чл.283 от НПК с оглед на проведената по делото процедура по чл.371, т.1 от НПК
прочете протоколите за разпит от досъдебното производство на свидетелите Ф.Б.Ш.,
Н.С.А., Д.Д.А., Ж.С.А., З.А.Д., Г.Д.Ч., Г.Б.Д., З.Х.А., И.Б.Ч., Д.А.Д. /т.1,
л.76–85 от ДП/. Всички тези свидетели са родственици на подсъдимия Д.А. и
техните съжителки. От показанията им се установява, че между двата рода – този
на „Мантите“ и на „Гагарините“,
съществува вражда. Свидетелстват, че два дни преди убийството на 05.08.2015 г.
в ромската махала на ул. „Кокиче“, където живеят представители и от двата рода,
около 10,30 – 11,00 часа вечерта пред къщата, в която живее сестрата на
подсъдимия А. пострадалия М. „Мантата“ е блъскал паркиран микробус и отправял
закани към рода на „Гагарините“. От показанията им не
се установява по това време подсъдимия Д.А. или някой от другите подсъдими да е
присъствал на това място. Видно от показанията на свидетеля П.С.В. – полицай в
РУ – Чирпан /дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 предл.2 от НПК -
т.3, л.96 от ДП/ на 05.08.2015 г. около 22,30 ч. е бил изпратен от оперативния
дежурен по сигнал за възникнал скандал на ул. „Кокиче“ № 39, където при
пристигане на място с друг полицай – И.Хъбов, не
заварили никакви лица и не констатирали нарушение. В синхрон с показанията на
свидетеля В. е и изготвена докладна записка от инспектор П. и доклад за
установени факти /т.3, л.12-13 от ДП/ за липсата на констатирано нарушение. От
показанията на свидетеля В. се установява, че между тези два рода съществува
вражда.
Протоколите за разпит на свидетелите М.Д.А., И.Д.А.,
Иван И.Д. и Б.И.Д. от досъдебното производство /т.3,
л.112-115 от ДП/ съдът също приобщи чрез прочитането им на горепосочените
правни основания. Показанията на свидетелите М.А., Иван и Б. Деневи нямат никакво отношение по случая. Единствено от
показанията на свидетеля И.А. се установява, че един ден през лятото на 2015 г.
след обяд стария „Гагарин“ с още две млади момчета около 20-25 годишни са
отишли в къщата му в с. Зетьово, като след 15-20 минути си тръгнали за град Чирпан.
Съдът разпита в качеството на свидетели по делото и
свидетелите Р.И.С., З.М.И., Ф.М.И., А.М.И.,
К.М.И. – първата съжителка на пострадалия М.И., а останалите – негови деца,
конституирани като частни обвинители по делото, както и К.Д.И. – негов баща и А.А.М.
– негова майка. От показанията им се установява единствено кога и как са узнали
за смъртта на пострадалия М.И..
От показанията на свидетелите Е.Й. – втори братовчед
на подсъдимия Д.А. и А.Й. – съпруга на първия, свидетеля Д.Д. – първи братовчед
на подсъдимия А. и свидетеля А.А. – негов втори братовчед се установява, че и
тримата подсъдими се занимават с отглеждане на животни /телета и крави/ и са
известни като добри и трудолюбиви хора. Установяват, че им е известно за стар
конфликт между тях и рода на „Мантите“, преди 4-5
години, при който друг от рода /а не пострадалия М.И./ е стрелял по жената на Д.А..
От приетата в съдебно заседание като писмено
доказателство Епикриза от 19.12.2016 г. на Любка
Ганева А. – съпруга на първия подсъдим единственото, което се установява е, че
същата е постъпила в МБАЛ – Чирпан за лечение на 13.12.2016 г. поради атипична лицева болка по оплаквания, които датират от 2011
г., когато е претърпяла огнестрелно нараняване в областта на лявата очна ябълка,
като на 19.12.2016 г. е изписана с възстановяване и без оплаквания. От тази епикриза не се установява нито кой е автор на причиненото й
огнестрелно нараняване, нито къде и при какви обстоятелства същото е причинено.
Свидетелите Г.П.Г., Р.М.К. и Ю.М.П. /л.297 гръб – 300;
л. 309 от делото/ са полицаи при РУ – Чирпан, които са провели оперативна
беседа с подсъдимите Д.А., А.А. и Д.А. след задържането им и отвеждането в
сградата на полицията. Съдът разпита като свидетели по делото тези полицейски
служители, тъй като същите не попадат в кръга на лицата по чл.118, ал.2 от НПК,
които е недопустимо да бъдат свидетели по делото и разпита им се явява
процесуално допустим. Въпреки това съдът не ползва при постановяване на
осъдителната присъда показанията на свидетелите Г., К. и П. от оперативните
беседи, проведени с тримата подсъдими, в хода на които са направени „извънпроцесуални признания“, тъй като по същността си те представляват
предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е
извършило престъпление, но на което не са му разяснени правата по чл.55, ал.1
от НПК. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по
смисъла на НПК, разпитваният няма процесуално качество на обвиняем и не са
разяснени и гарантирани правата му. Проведената „беседа“ не е доказателствено
средство за установяване на правнорелевантни факти и
има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. В този
смисъл е Решение № 247/12.12.2016 г. по н.д. № 895/2016 г. на ВКС, НК, II НО. От
друга страна, недопустимо е чрез показанията на свидетели да се заместват
самопризнанията на подсъдимите, снети не при условията и по реда, предвидени в
НПК. С оглед на това, съдът не взе предвид показанията на свидетелите Г., К. и П.
при постановяване на присъдата в частта им, с която възпроизвеждат факти и
обстоятелства, касаещи инкриминираните с обвинителния акт деяния, които са
узнали от направените пред тях от подсъдимите „извънпроцесуални
самопризнания“ – както относно убийството на пострадалия М.И., а по отношение
на подсъдимите А. и А. и за обвинението по чл.339, ал.1 от НК относно мястото,
времето и начина на придобиване и периода на държане на инкриминираните
огнестрелни оръжия и боеприпаси. В този смисъл е и съдебната практика на ЕСПЧ –
Решение на съда по делото „Титаренко срещу Украйна“
по н.д. № 31720/02 г., според което признанието в извършване на престъпление,
което е било направено от задържаното лице в „неофициален разговор“ с полицията
и в отсъствието на адвокат следва да се изключи от съда от доказателствения
материал при произнасяне по обвиненията срещу подсъдимия.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата,
обсъдени в хода на хронологичното им изложение, като акцент следва да се
постави върху показанията на свидетелите очевидци Нено С. и Х.Г., показанията
на свидетелите Н.С. и М.М. /относно участието на подсъдимия А.А. в убийството
на М.И./, частичните самопризнания, направени от подсъдимите Д.А., Д.А.,
писмените доказателства, приложени по досъдебното производство и прочетени по
реда на чл.283 от НПК – 3 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие от
07.08.2015 г. /т.1, л.3-4, л.5-6 и л.7-8 от ДП/, протокол за претърсване и
изземване /т.1, л.8б-8в от ДП/, фотоалбуми към тези протоколи /приложени в т.3,
л.30-69 от ДП/, протокол за доброволно предаване на проектили
/т.1, л.106-107 от ДП/, протокол за доброволно предаване от Д.А. /т.1, л.109 от
ДП/, протокол за доброволно предаване от Нено С. /т.1, л.110 от ДП/, протокол
за доброволно предаване от Д.А. /т.1, л.110 от ДП/, характеристични справки за
подсъдимите /т.1, л.28, 36, 43 от ДП/, удостоверения за наследници /т.1,
л.104-105 от ДП/, справки от НБН /т.2, л.20-24, л.30-33, л.37-39; т.5, л.140,
л.142 от ДП/, удостоверения за раждане /т.2, л.106-107 от ДП/, както и
справките за съдимост на подсъдимите и справките от ДПБ „Д-р Г.Кисьов“
гр.Раднево и от „Център за психично здраве“ ЕООД гр.Стара Загора, приети като
писмени доказателства в съдебно заседание, и от заключенията на СМЕ на труп №
193/2015 г. /т.1, л.87-95 от ДП/, СМЕ по писмени данни № 406/2015 г. /т.2,
л.88-90 от ДП/, СМЕ на веществени доказателства № 4/10.02.2016 г. /т.5 л.48-54
от ДП/, трите съдебно-балистични
експертизи /СБЕ/, обективирани в: Протокол за
извършена СБЕ № 548/30.09.2015 г./т.2, л.71-81 от ДП/, Протокол за извършена
СБЕ № 31/27.01.2016 г. /т.5, л.32-38 от ДП/ и Протокол за извършена СБЕ №
163/17.03.2016 г. /т.5, л.115-119 от ДП/, ведно с приложените към тях
фотоалбуми, заключението на КСМБЕ, назначена и изготвена в хода на съдебното
следствие, Видео-техническа
експертиза, материализирана в Протокол № 751/16.12.2015 г., ведно с фотоалбум
към него и изготвен конвертиран запис на оптичен носител „VERBATIM“ CD-R 700 MB
/т.4, л.44-54 от ДП/, и допълнителната Видео-техническа експертиза с
приложенията към нея от съдебната фаза.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания
начин:
С деянието си подсъдимият Д.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.3
и т.6, предл.1 и предл.3, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на 07.08.2015 г. в гр. Чирпан, обл. Стара
Загора в съучастие с А. Д. Алиев от гр. Чирпан, обл. Стара Загора и Д.Я.А. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора, като съизвършител,
умишлено е умъртвил едно лице – М. Калчев Илиев от гр. Чирпан и направил опит
да умъртви друго лице Х.М.Г. от гр. Чирпан, като макар и изпълнителното деяние
да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – умъртвяването, като деянието е
извършено със средства опасни за живота на мнозина и с особена жестокост.
Безспорно установено по делото е, че
подсъдимият А. заедно с подсъдимите А. и А. при общ умисъл за извършване на
убийството на пострадалия М. Калчев И. са стреляли по жертвата и са й нанасяли
удари с нож /действията им са разграничени при фактическата обстановка/, като
са искали да го умъртвят – действали са помежду си като съизвършители.
Кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанасял, е без значение относно
това дали деятелността е съизвършителска, важното е
дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия
престъпен резултат – смъртта на пострадалия И..
Мотива на подсъдимият А. за извършване на
убийството на М. Калчев И. от рода на “Мантите” е
разчистване на сметки между двата враждуващи рода.
По отношение на опита за убийство на Х.Г.
подсъдимият А. е действал сам, като решението за това е взел непосредствено
след умъртвяването на пострадалия И..
Умисълът на подсъдимия А., в условията на съизвършителство с другите двама подсъдими, е бил насочен
към умъртвяване на едно лице – пострадалия И. и непосредствено след довършване
на деянието е прераснал в решение да умъртви и друго лице – пострадалия Г., и е
пристъпил веднага към реализиране на това решение, като е произвел изстрели с
огнестрелното оръжие и по него, като по отношение на него деянието е останало
недовършено, във фазата на довършен опит, по независещи от дееца причини –
смъртта на пострадалия Г. не е настъпила единствено поради своевременната и
адекватна медицинска намеса.
Съгласно Постановление № 2/16.12.1957 г. на
Пленума на ВС престъплението по чл.116, т.4, предл.3
от НК е довършено, когато е настъпила смъртта на повече от едно лице. В
случаите когато е настъпила смъртта само на едно лице, а спрямо другите
престъплението е спряло в стадия на опита, деецът отговаря за опит към престъплението
по чл.116, ал.1, т.4, предл.3 от НК, каквато е
правната квалификация на деянието срещу подсъдимия А. във внесения обвинителен
акт.
Подсъдимият А. е извършил деянието
осъществявайки и двете квалифициращи обстоятелства по т.6 на чл.116 от НК, а
именно със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост.
Деянието е извършено от подсъдимия А. със средства опасни за живота на мнозина
– пистолет, представляващ огнестрелно оръжие, характеризиращо се със значителна
поразяваща сила от разстояние и предвид времето и мястото на извършването му –
по обяд, на публично място, в присъствието на много хора, чийто живот също е
бил поставен в опасност. В този смисъл е Решение № 25/01.02.2018 г. по КНД №
1292/2017 г. на ВКС.
Деянието, извършено от подсъдимия А. се
характеризира с особена жестокост. Според по-старата практика на ВС
квалифициращото обстоятелство особена жестокост е налице когато при извършване
на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност
или садизъм, характеризиращи го като жесток човек /Постановление № 2/1957 г. на
Пленума на ВС/. Според по-новата практика на ВКС особената жестокост
характеризира не само дееца, но и начина на осъществяване на деянието /Решение
№ 586/02.12.1983 г. по н.д. № 527/1983 г. на II н.о. и Решение № 534/25.11.2008
г. по н.д. № 559/2008 г. на I н.о. на ВКС/. В случая действията, извършени от
подсъдимия А. по умъртвяването на пострадалия И. охарактеризират както
деянието, така и дееца с проявена особена жестокост. Подсъдимият А. е проявил
спрямо жертвата особена жестокост, тъй като изпълнителната дейност по своя
интензитет явно надхвърля необходимото за причиняване на умъртвяването на М.И.,
а по начин на изпълнение сочи на допълнително субективно отношение към
жертвата, съдържащо неоправдана злоба, ожесточение и мъст. Наред с многобройно
произведените по тялото на пострадалия изстрели, лично и с подсъдимия А., които
са били достатъчни, за да причинят смъртта на М.И., след като вече бил паднал
по очи, подсъдимият А. му е нанесъл многобройни удари с носения нож.
Красноречиво е тържествуващото поведение на този подсъдим по размахване на ножа
след убийството на М.И. /възприето и възпроизведено от част от свидетелите/,
сочещо на допълнително субективно отношение към жертвата.
Деянието е извършено от подсъдимия А. при пряк умисъл, тъй като същият
е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването им, като по отношения на пострадалия М.И.
е действал при общ умисъл с другите двама подсъдими, като съвместно са искали да
го умъртвят, а по отношение на втория
пострадал – Х.Г., също е действал с пряк умисъл за умъртвяването му, но смъртта
не е настъпила по независещи от дееца причини. Подсъдимият А. е съзнавал, че
желае причиняването на смъртта на две лица от рода на „Мантите“
– на двамата пострадали И. и Г., съзнавал е и другите квалифициращи
обстоятелства – че пистолета, с който стреля по жертвите е средство опасно за живота
на мнозина, както и особената жестокост, която е проявил при умъртвяването на
пострадалия И..
Подсъдимият Д.А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК,
като на 07.08.2015 г. в гр. Чирпан, обл. Стара
Загора e държал:
- 1 бр.
огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“,
калибър 9 мм /без фабричен номер/ и 6 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие –
патрони калибър 9х18 мм, иззети при извършеното претърсване на имота му, находящ се в гр.Чирпан, бул.“Г.Д.“ №2 /новостроящата се
къща/, както и
- 1 бр. огнестрелно оръжие – пистолет
неустановена марка и модел, калибър 9 мм и 7 бр. боеприпаси за огнестрелното
оръжие – патрони калибър 9х18 мм, с които е стрелял същия ден по пострадалите И.
и Г., и след това е укрил пистолета,
като е осъществявал държането им, без да има за
това надлежно разрешение /видно от Справка КОС – т.3, л.79 от ДП/.
От обективна страна престъплението е осъществено чрез
изпълнителното деяние “държане” на описаните огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях, които безспорно доказано е, че са се намирали във фактическата власт на
подсъдимия А. на 07.08.2015 г. в гр.Чирпан, първите към момента на
задържането му, а вторите – към момента на извършване на убийството на М.И. и
на опита за убийство на Г..
Деянието е извършено умишлено. Фактическата власт
върху оръжието обективира и умисъла на дееца, тъй
като в случая не са налице обстоятелства, които да го изключват
/Р-632/4.06.1996 г.по НД №514/95г. на І НО на ВС/. Формата на умисъла е – пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Съдът призна подсъдимият А. за невинен в това, в началото на 2015 г.
в гр. Раковски, обл. Пловдив да е придобил тези
огнестрелни оръжия и боеприпаси и да ги е държал в град Чирпан през периода, от
началото на 2015г. до 06.08.2015г. включително, като го оправда по тази част
от обвинението по чл.339, ал.1 от НК, поради неговата недоказаност по несъмнен
начин. Държавното обвинение се позовава на показанията на свидетеля Г.Г. -
полицая провел “беседа” с подсъдимия А., в хода на която е направил извънпроцесуални признания относно времето и мястото на
придобиване на описаните огнестрелни оръжия и боеприпасите към тях, и срока на
държането им, но съдът не ползва показанията на този свидетел при постановяване
на осъдителна присъда по изложените вече съображения.
С деянието си подсъдимият А.Динков А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.1,
вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2
от НК, като на 07.08.2015
г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора в съучастие с Д.А.А.
от гр. Чирпан, обл. Стара Загора и Д.Я.А. от гр.
Чирпан, обл. Стара Загора, като съизвършител,
умишлено е умъртвил М. Калчев Илиев от гр. Чирпан, като деянието е извършено
със средства опасни за живота на мнозина.
По делото е безспорно установено, че
подсъдимият А. заедно с подсъдимите А. и А. са извършили убийството на М.И. при
общ умисъл. Тримата подсъдими са извършили действията по умъртвяване на
пострадалия М. Калчев И. в съучастие, като съизвършители,
тъй като съществува връзка между техните деяния както в обективно, така и в
субективно отношение. В обективно отношение всеки от съучастниците е участвал в
самото изпълнение на престъплението. В субективно отношение обединяващ момент е
конкретния общ умисъл на дейците – всеки при осъществяване на действията си има
съзнанието, че участва в изпълнение на престъплението заедно с другите
извършители и иска от тази обща дейност да настъпят желаните обществено опасни
последици. Кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанасял, е без
значение относно това дали деятелността е съизвършителска,
важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на
общия престъпен резултат – причиняване смъртта на пострадалия И..
Деянието е извършено от подсъдимия А. със
средства опасни за живота на мнозина – осъществено е квалифициращото
обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, предл.1 от НК.
Подсъдимият А. е стрелял по пострадалия И. с пистолет марка «Макаров», представляващ огнестрелно оръжие, характеризиращо
се със значителна поразяваща сила от разстояние, като с оглед на времето и мястото на извършването му – по
обяд, на публично място, в присъствието на много хора, реално е бил застрашен живота
на присъстващите.
Деянието е извършено от подсъдимия А. при общ пряк умисъл с подсъдимите
А. и А., тъй като същият е съзнавал обществено опасния характер както на своите
действия, така и на другите дейци, предвиждал е обществено опасните последици и
е искал настъпването им – умъртвяването
на пострадалия М.И.. Съзнавал е и квалифициращото обстоятелство, че действа със
средство, опасно за живота на мнозина.
Мотива на подсъдимият А. за извършване на
убийството на М. Калчев И. е разчистване на сметки с враждуващия род на “Мантите”.
Съдът призна подсъдимият А.А. за невинен в това да е извършил деянието с особена жестокост
и го оправда по обвинението по чл.116,
ал.1, т.6, предл.3 от НК, тъй като жестокостта,
проявена от подсъдимия Д.А. не може да обуслови тази квалификация и за
подсъдимия А. само защото той се е присъединил към проявяваната от първия
подсъдим такава деятелност. Жестокостта на някой от съизвършителите
не може да обоснове отговорността на всички участници в деянието, за това квалифициращо
обстоятелство. Всеки от подсъдимите отговаря за това, което лично е извършил. В
този смисъл са Решение № 103/08.03.1977 г. по н.д. № 66/1977 г. на I н.о. и
Решение № 586/02.12.1983 г. по н.д. № 527/1983 г. на II н.о.
Подсъдимият А.Д.А. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като на
07.08.2015 г. е държал в гр.Чирпан, обл. Стара
Загора: 1 бр. огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“
/със заличени номера/, калибър 9 мм и 13 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие
– патрони калибър 9х18 мм/, 6 броя от които са изстреляни на
местопроизшествието и 7 броя са намерени в пълнителя на пистолета при
извършения оглед и изземването му южно от имота на „Г.Д.“ №2/, като е
осъществявал държането им, без да има за това надлежно разрешение /видно от
Справка КОС – т.3, л.79 от ДП/.
От обективна страна престъплението е осъществено чрез
изпълнителното деяние “държане” на описаните огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях, които безспорно доказано е, че са се намирали във фактическата власт на
подсъдимия А. на 07.08.2015 г. в гр.Чирпан към момента на извършване
на убийството на М.И..
Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, тъй
като подсъдимия А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Съдът
призна подсъдимия А. за невинен в това, че през пролетта на 2015 г.
в гр. Чирпан, обл. Стара Загора е придобил това
огнестрелно оръжие и боеприпаси и ги е държал в същия град през периода, от
пролетта на 2015 г. до 06.08.2015 г. включително, като го оправда по тази част
от обвинението по чл.339, ал.1 от НК, поради неговата недоказаност по несъмнен
начин. Обвинението се позовава на показанията на свидетеля Р.К. - полицая
провел “беседа” с подсъдимия А., в хода на която е направил извънпроцесуални
признания относно тези факти, но съдът отказа да приобщи чрез прочитането им
показанията му от досъдебното производство, поради това, че протокола за разпит
на свидетеля К. от 08.08.2015 г. не е изготвен при условията и по реда на НПК и
не се явява годно доказателствено средство. Дори и да се приеме, че допуснатото
нарушение при изготвяне на протокола за разпит на свидетеля К. от досъдебното производство не е съществено, то тези му
показания не могат да се ползват при постановяване на осъдителна присъда по
изложените вече съображения.
С деянието си подсъдимият Д.Я.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2
от НК, като на
07.08.2015 г.
в гр. Чирпан, обл. Стара Загора в съучастие с А. Д.Алиев от гр. Чирпан, обл. Стара
Загора и Д.А.А. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
като съизвършител, умишлено е умъртвил М. Калчев
Илиев от гр. Чирпан. Безспорно установено по делото е, че подсъдимият А. в
съучастие, като съизвършител с подсъдимите А. и А. е
извършил убийството на пострадалия М.И. по изложените вече съображения досежно участието му в изпълнителната деятелност на
престъплението и при общност на умисъл с останалите двама дейци.
Деянието е извършено от подсъдимия А. при общ пряк умисъл с подсъдимите
А. и А., тъй като същият е съзнавал обществено опасния характер както на своите
действия, така и на другите дейци, предвиждал е обществено опасните последици и
е искал настъпването им – да умъртвят пострадалия М.И.. Мотива на подсъдимият А.
за участие в извършване на убийството на М. Калчев И. от рода на “Мантите” е разчистване на сметки между двата враждуващи
рода.
Съдът призна подсъдимия А. за невинен в това да е извършил деянието с особена жестокост
и го оправда по обвинението по чл.116,
ал.1, т.6, предл.3 от НК, като преквалифицира
деянието по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съображенията за това, че подсъдимият А. не е осъществил квалифициращия признак
особена жестокост са идентични с изложените за подсъдимия А. и не следва да се
преповтарят.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната
част на закона за извършеното от подсъдимия Д.А.А. престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр.
с чл.18, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За наказуемостта при опит,
съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, деецът се наказва с наказанието,
предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено.
В тази връзка съдът отчете, че в
настоящия случай се касае за довършен опит за убийство на повече от едно лице,
с висока степен на реализиране на намеренията на извършителя, като деянието по
отношение на втория пострадал е останало недовършено изцяло по независещи от
дееца причини.
При определянето и индивидуализацията
на вида и размера на наказанието при предвидените в закона алтернативни
санкции, съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието,
личността на подсъдимия А., подбудите за извършване на деянието, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия А. обстоятелства чистото му съдебно минало /реабилитиран/ и добрите
характеристични данни предвид липсата на криминалистически
регистрации и данните за семейната и трудова му ангажираност /макар да не
работи на постоянна работа, подсъдимият А. е ангажиран с отглеждането и
продажбата на животни/, както и направените от него частични самопризнания и
изразеното съжаление за извършеното.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, необхванати от правната квалификация на деянието.
Съдът отчете по-висока степен на обществена опасност на деянието
по чл.116, ал.1 от НК от обичайната, тъй като макар да е останало във фазата на
опита, с извършеното от подсъдимия А. деяние е отнет живота на едно лице – на
пострадалия И. и сериозно е бил застрашен живота на друго лице на млада възраст
– пострадалия Г., чиято смърт не е настъпила единствено поради оказаната му навременна
и квалифицирана медицинска помощ. Деянието разкрива по-висока степен на
обществена опасност и заради начина, времето и мястото на извършването му –
извършено е от тримата подсъдими, действали като съизвършители,
през деня, на публично място и в присъствието на много други лица. Освен това с
деянието по чл.116, ал.1 от НК подсъдимият А. е осъществил още две
квалифициращи обстоятелства – тези по
т.6, предл.1 и предл.3,
като е действал със средство, опасно за живота на мнозина и е проявил особена
жестокост към първата жертва. Тези обстоятелства са от значение и разкриват и
по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия А. като деец. Неговата
по-висока степен на обществена опасност се разкрива и от факта на укриване на
пистолета – средство на престъплението.
Съдът отчете и степента на участие на подсъдимия А. в убийството на
пострадалия М.И., съпоставено с участието на другите двама подсъдими А. и А.,
като намира неговия принос за основен /чрез неговите противоправни
действия е сложено началото на деянието срещу пострадалия И., и същите са
продължили до оставането на жертвата безжизнена да лежи на земята/.
Съдът отчете като причини и условия
за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред и на
неприкосновеността на човешкия живот.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1
от НК, когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за
извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се
ръководи от правилата на предходните членове. В тази връзка съдът като отчете
всички обстоятелства по чл.54 от НК прие, че за постигане на целите по чл.36 от НК както на специалната превенция, така и на генералната, следва да наложи на
подсъдимия А. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства най-лекото
по вид наказание – “лишаване от свобода”, което обаче следва да бъде в
максимално предвидения от закона размер от 20 години.
При алтернативни санкции съдът може
да определи при смекчаващи вината обстоятелства и максимума на по-лекото по вид
наказание, предвидено в закона за извършеното престъпление. В този смисъл са
Решение № 107/14.12.1972 г. по н.д. № 1497/1971 г., III н.о. и Решение №
243/24.06.1988 г. по н.д. № 248/1988 г., ВК на ВС.
За второто престъпление по чл.339,
ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от 2 до 8 години. При
индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът отчете като
отегчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство това, че е държал не
едно, а две огнестрелни оръжия и общо 13 броя боеприпаси за тях, едно от които
е използвал за извършване на тежко умишлено престъпление. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни. Така индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в
размер на 4 години при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия Д.А.А. едно общо най-тежко наказание, а именно – “лишаване
от свобода” за срок от 20
години. Така определеното наказание съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б. “а”
от ЗИНЗС постанови да бъде изтърпяно от подсъдимия А. при първоначален “строг”
режим.
Съдът
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ приспадна времето, през което подсъдимият А. е бил с МН “задържане под стража”, считано от
07.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
Съгласно първия принцип в специалната
част на закона за извършеното от подсъдимия А.Динков А. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
При определянето и индивидуализацията
на вида и размера на наказанието при така предвидените от закона алтернативни
санкции, съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието,
личността на подсъдимия А., подбудите за извършване на деянието, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства съдът отчете предишните осъждания на подсъдимия и лошите
характеристични данни за съществуващи криминалистически
регистрации.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст на подсъдимия А. /на 22 години към момента на
извършване на деянието/, семейната му ангажираност /живее на съпружески начала
и има две малолетни деца/, както и трудова му ангажираност /макар да не работи
на постоянна работа, подсъдимият А. заедно с баща си е ангажиран с отглеждането
и продажбата на животни/.
Съдът отчете средна към висока степен на обществена опасност на
деянието по чл.116, ал.1 от НК, присъща за престъпленията от този вид, поради
начина, времето и мястото на извършването му – по обяд, на публично място и в
присъствието на множество хора, чийто живот също е бил застрашен. Подсъдимият А.
като деец разкрива средна степен на обществена опасност от една страна поради
това, че се е включил в извършване на инкриминираното деяние, повлиян от
авторитета на баща си, а от друга страна поради това, че се е опитал да прикрие
съпричастността си към убийството на пострадалия И. като укрие пистолета -
средство на престъплението.
Съдът отчете и степента на участие на подсъдимия А. в убийството на
пострадалия М.И., като с оглед средството на престъплението – огнестрелно
оръжие, и броя на изстреляните по него патрони, част от които са попаднали в
тялото на пострадалия, намира и неговия принос за съществен.
Съдът отчете като причини и условия
за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред и на
неприкосновеността на човешкия живот.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1
от НК, когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за
извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се
ръководи от правилата на предходните членове. В тази връзка съдът като отчете
всички обстоятелства по чл.54 от НК прие, че следва да наложи на подсъдимия А.
най-лекото по вид наказание – “лишаване от свобода”, което следва да бъде определено
малко под средния размер, а именно - в размер на 17 години, с което биха се
постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК, както на специалната превенция,
така и на генералната.
За второто престъпление по чл.339,
ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от 2 до 8 години. При
индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът отчете като
отегчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство това, че към момента на
деянието вече е бил осъждан за друго такова престъпление по НОХД № 302/2012 г.
по описа на Районен съд - Чирпан, за което му е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, отложено за срок от 3 години, считано
от влизане в сила на определението за одобряване на споразумение на 24.07.2012
г. Подсъдимият А. броени дни след изтичане на изпитателния срок по това
осъждане е осъществил настоящото деяние по чл.339, ал.1 от НК, с оглед на което
следва да се отчете проявената от него престъпна упоритост при извършване на
престъпления от този вид. По-висока степен на обществена опасност разкрива това
деяние по чл.339, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият А. не само е държал
инкриминираното огнестрелно оръжие и боеприпаси, но и ги е употребил при извършване на убийството
на пострадалия И.. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието “лишаване
от свобода” под средния размер, предвиден в закона, а именно в размер на 4
години.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия А.Д.А. едно общо най-тежко наказание, а именно – “лишаване от
свобода” за срок от 17
години. Така определеното наказание съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б. “а”
от ЗИНЗС постанови да бъде изтърпяно от подсъдимия А. при първоначален “строг”
режим.
Съдът
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ приспадна времето, през което подсъдимият А. е бил с МН “задържане под стража”, считано от
07.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
Съгласно първия принцип в специалната
част на закона за извършеното от подсъдимия Д.Я.А. престъпление по чл.115 от НК, закона предвижда наказание “лишаване
от свобода” от десет до двадесет години.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия А. /на 21 години към момента на извършване
на деянието/, семейната му ангажираност /живее на съпружески начала и има едно
малолетно дете/ и трудова му ангажираност /макар да не работи на постоянна
работа, подсъдимият А. заедно с чичо си е ангажиран с отглеждането и продажбата
на животни/, както и дадените от него обяснения по досъдебното производство, с
които допринася за изясняване на обстоятелствата по случая.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства съдът отчете предишните му осъждания и лошите характеристични
данни с оглед данните за криминалистически
регистрации.
Съдът отчете, че степента на участие на подсъдимия А. в убийството на
пострадалия М.И., съпоставено с участието на другите двама подсъдими, е
най-малка. Съдът отчете и това, че подсъдимият А. се е включил към задружната
дейност по умъртвяването на пострадалия И., повлиян от родовата зависимост и
авторитета, който е имал пред него другия подсъдим – Д.А. – негов чичо.
Съдът отчете като причини и условия
за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред и на неприкосновеността
на човешкия живот.
Съдът, след като отчете гореизложените обстоятелства по
чл.54 от НК и степента на участие на подсъдимия А. прие, че следва да
индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в минималния размер от 10
години предвиден в чл.115 от НК, което съответства на степента на обществена
опасност на извършеното от него деяние и на неговата като деец и с което
успешно биха се постигнали целите по чл.36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. “а”
от ЗИНЗС съдът постанови наказанието “лишаване от свобода” за срок от 10 години
да бъде изтърпяно от подсъдимия А. при първоначален “строг” режим.
Съдът
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ приспадна времето, през което подсъдимият А. е бил с МН “задържане под стража”, считано от
07.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът
на основание чл.68, ал.1 от НК постанови подсъдимият Д.Я.А. да изтърпи отделно
и отложеното наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, наложено му с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 510/2013 г. по описа на РС
– Чирпан, тъй като извършеното от него престъпление по чл.115 от НК е в
изпитателния срок на това осъждане.
Съдът на основание
чл.53, ал.1, б. “а” от НК постанови да
се отнемат в полза на Държавата веществените доказателства по делото: 1 бр. пистолет марка „Макаров", обозначен като „Обект № 1" с 1 бр.
пълнител; 1 бр. пистолет марка „Макаров",
обозначени като „Обект № 2" с 2 бр. пълнители и да се
предадат на служба КОС при ОД на МВР – Стара Загора, след влизане на присъдата в сила;
Приобщените като веществени
доказателства по делото 1 бр. газсигнален пистолет
марка „Волтран", модел Р29, кал. 9 мм, с № Р5100067 с пълнител и 7 бр. изстреляни боеприпаси,
които не са послужили за извършване на престъплението, но подлежат на
регистрационен режим, който не е изпълнен, съдът постанови да се отнемат
в полза на Държавата и да се предадат на служба КОС при ОД на МВР – Стара Загора, след влизане на присъдата в сила;
Веществените
доказателства по делото, както следва: 2 бр. проектила, обозначени като „Обект № 3"; 1 бр. проектил, обозначен като „Обект № 4"; 1 бр. проектил, обозначен като „Обект № 5"; 3 бр. проектила, обозначени като „Обект № 6" ,„Обект №
7" и „Обект № 8"; 13 бр. гилзи, обозначени както следва: „Обект № 9”, „Обект № 10”, „Обект № 11", „Обект № 12", „Обект № 13", „Обект № 14",
„Обект № 15", ,„Обект № 16", „Обект № 17", „Обект № 18",
„Обект № 19", „Обект № 20", „Обект № 21"; 2 кутийки с гилзи и проектили,
общо 16 гилзи и 16 куршума от
експериментална стрелба; 8 бр. гилзи
и 8 бр. куршуми от експериментална стрелба с пистолет „Макаров",
калибър 9x18; 6 бр. гилзи с куршуми /изстреляни по назначена
експертиза/; 7 бр. гилзи с куршуми
/изстреляни по назначена експертиза/; 1
бр. самоделно огнестрелно оръжие 22 калибъл /5,6 мм/
- пистолет неопределена марка и
модел, с дължина 22 см и широчина 12,5 см; 1 бр. пластмасово изделие, имитиращо револвер сребрист на цвят с надпис „Бронко" и „Кохнер”; 1 бр.
нож, тип „кама“, иззет при претърсване и изземване; 2 бр. ножове,
единия от които с кожена кания, доброволно предадени
от Д.А.; 1 бр. сгъваем нож /със самоделна кания/; самоделна
кания от хартия и изолирбанд; засъхнало вещество /запечатано в хартиен плик/; 1 чифт спортни обувки, марка „Mat
Star“; 1
бр. кания за нож; 1 бр. двулицев
елек; 1 бр. къси панталони със
странични джобове; 1 бр. фланела с
дълъг ръкав; панталон тъмновиолетов на цвят с два бели канта; мъжки слипове; 1 бр. текстилна чанта - черна на цвят, които са малоценни вещи, съдът постанови да се унищожат
след влизане на
присъдата в сила.
Веществените
доказателства: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг", модел GT-I8190 Imei:
359707/05/191718/2, със СИМ карта на
„Теленор" с № 89359050000509026103, карта памет
марка „Тошиба"
4G, 1 бр. калъф за телефона и пари /сумата от 170 лева/ както следва: една
банкнота от 100 лева с номер АД 8937379, три банкноти по 20 лева с номера - БЗ 9054184, БЛ 4776708, БК 0387152 и една
банкнота от 10 лева с номер БА 6337766, собственост на починалия М.
Калчев И., съдът постанови да се върнат на наследниците му.
Съдът осъди подсъдимия Д.А.А. да заплати на частния обвинител Х.М.Г., ЕГН ********** от гр. Чирпан, ул. “Кокиче” № 30 направените от
него разноски по делото в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева – възнаграждение за повереник.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на всеки от подсъдимите Д.А.А., А.Д.А. и Д.Я.А., да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от по 1364 лева /хиляда триста шестдесет и четири лева/ –
разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство и в полза на
съдебната власт по бюджетната сметка на ОС - Стара Загора сумата от по 496 лева
/четиристотин деветдесет и шест лв./ - за направените в хода на съдебното
следствие разноски по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: