№ 3
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20201110144455 по описа за 2020 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Невена Христова Трeндафилова,
ЕГН:********** срещу Д. А. Ф., ЕГН:**********. Твърди се, че страните са живяли на
семейни начала. На 15.09.2020г., ответникът псувал и обиждал молителката, като й
казал да се маха от жилището, в което живеят. Ето защо, за нея възниква правен интерес
от подаване на настоящата молба.
Ответната страна, в открито съдебно заседание оспорва молбата и всички
изложени твърдения.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право
на защита пострадалите от домашно насилие. В настоящото производство се твърди,
че страните са във фактическо съжителство, т.е. лица по чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Молителката е депозирала декларация по чл.9 ЗЗДН. В нея не е декларирано
страните да са във фактическо съжителство, както и какви действия на коя дата са
1
извършени. Декларацията е бланкетна и съдът не я разглежда като част от
доказателствената съвкупност.
По делото не са ангажирани други доказателствени средства.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. Ето защо, не може да се издаде заповед за защита единствено
въз основа на представената декларация. Производството по защита от домашно
насилие предполага доказване на изложените твърдения. В настоящото производство,
въпреки дадените указания, молителят не проведе доказването на твърденията си в
степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна
защита в полза на молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Х. Т., ЕГН:********** срещу Д. А.
Ф., ЕГН:********** за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. Х. Т., ЕГН:**********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3