Решение по дело №427/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юни 2018 г. (в сила от 23 юли 2018 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20171320100427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 380

 

гр. В., 27.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                             Председател: Даниел Димитров

                                                       

при секретаря Е. Якимова и в присъствието на прокурора............, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 427 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба по чл. 34 ал. 1 от ЗС и е във втората фаза – по извършването.

С влязло в сила решение № 82/01.03.2018 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.504.153.1.144 в сграда 1, разположена в поземлен имот 10971.504.153 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., адрес на имота: гр. В., ж-к «К.Б.» бл. 19, вх. Е, ет. 8, ап. 144, предназначение на обекта: жилище, апартамент с площ 58.40 св.м., съсотящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самосотятелни обекти в сградата: на същия етаж 10971.504.153.1.143, под обекта: 10971.504.153.1.141, над обекта: 10971.504.153.1.144, ведно с прилежащите: мазе № 13 с площ 2.88 кв.м. и 6.76% ид. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мастото, при квоти:

-за ищцата И.К.Б. – 5/6 ид.ч.

            -за ответницата Д.Г.М. – 1/6 ид.ч.

В съдебно заседание на 31.05.2017 г. процесуалния представител на ищцата, изразява становище делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможност всеки съделител да получи реален дял от съсобствеността.

Ответната страна не взима отношение.

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 352 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан -  чл. 348 от ГПК. С нормите на чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ал. 2 ЗН е въведено правилото, че при наличието на обективна възможност, всеки от съделителите следва да получи от делбената маса дял в натура. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството налице ли е възможност за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

Във връзка с изложеното и данните по делото следва да се приеме,че в случая не е налице възможност за обособяване на реални дялове от вещта за двамата съделители, поради което единствения възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК, а именно изнасянето на апартамента на публична продан.

По делото са предявени и приети от съда на основание чл. 346 от ГПК искания по сметки от И.К.Б.,като се иска  осъждането на Д.Г.М.,както следва : 

1. за сумата от 360.00 лева (след изменение по реда на чл. 214 ГПК с определение от 31.05.2018 г.), представляваща разходи за извършен ремонт на процесния апартамент, определена съобразно прилежащите й  идеални части.

2. за сумата от 2218.84 лв.,представляваща консумирана  ел.енергия.

3.за сумата от 350.00 лв.,представляваща консумирана вода.

Твърди се в молбата по чл.346 ГПК,че посочените задължения са  натрупани от ответницата за времето, в което е ползвала самостоятелно процесното жилище и който факт не е оспорен.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, и прецени доводите и възраженията на страните, достигна до следното:

По делото са представени разписки за платени суми към ВиК и ЧЕЗ,както  и  споразумителен протокол,съставен на 10.11.2015 г. за заплащане на ел.енергия за периода 18.04.2010 г. до 22.11.2010 г., от които е видно, че абонат по съответните партиди е Г.Д.Я..

Относно размера на претендираните обезщетения са назначени и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, е дало заключение относно вида и стойността на извършените СМР в процесния апартамент,възлизащи на сумата от 2216.87 лв.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за размера на платените суми за вода и ел.енергия по партидите на апартамента.От заключението е видно,че на 14.12.2015 г. ,за консумирана вода за периода от 24.11.2013 г.до 26.11.2015 г.,е платена сумата от 210.33 лв.. За консумираната и незаплатена ел.енергия за периода от 18.04.2010 г. до 22.11.2010 г.,във връзка и със споразумителен протокол между ЧЕЗ и абоната Г.Д.Я.,е заплатена на 6 вноски,последна през април 2016 г., сумата в общ размер от 1731.38 лв. 

Съдът възприема експертизите като обективно и компетентно изготвени, поради което ги кредитира.

Изложеното в молбата по чл.346 ГПК обстоятелство,а именно че ответницата е ползвала самостоятелно апартамента,предмет на делбата,през който период са натрупани задължения към ВиК и ЧЕЗ не е оспорено и съдът го приема за установено.Обстоятелството,че ищцовата страна е представила в оригинал  разписките за платена вода и ток,обсъдени и послужили за изготвянето на съответната  експертиза, в случая индикира и се възприема като доказателство за направени от страната плащания. 

При тези данни Съдът счита, че в настоящия случай съделителката И.К.Б. има право на обезщетяване  за платените СМР в апратамента, с което е увеличена стойността на имота,но съобразно прилежащата й идеална част/направените  разходи представляват подобрения, тъй като не се установи тяхната наложителност за извършването им за запазване на имота и в случая увеличената стойност на имота, съобразно извършените в него подобрения, е равна на стойността на разходите, сторени за извършването им/,както и за платените от ищцата на ВиК и ЧЕЗ суми за вода и ток,във връзка с обстоятелството, че съделителката Д.Г.М. е ползвала лично целия съсобствен имот, находящ се в гр. В., ж-к «К.Б.» бл. 19, вх. Е, ет. 8, ап. 144.

Във връзка с изложеното съответните обезщетения следва да се определят,като се  съобразят  и заключенията на вещите лица.

При това положение искането за сумата от 360.00 лв.,следва да се уважи в пълен размер.

Исканията за заплащане на сумата от 2218.84 лв.за разходвана ел.енергия и от 350.00 лв. за вода следва да се уважат частично до размера по заключението на вещото лице,съответно 1713.38 лв. и 210.33 лв./общо 1941.71 лв./,като в частта до пълния размер същите се отхвърлят.

Посочените  суми следва да се присъдят  ведно със законната лихва за забава , считано от датата на предявяване на иска 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

При този изход и в съответствие с уважавания размер на претенцията по сметките  на Д.Г.М. следва да се възложи заплащането на държавната такса в размер на 91.66 лв..

Отделно,на основание чл.355 изр.1 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВдРС държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела му,определен на база представената данъчна оценка:

-5/6 ид.ч. за ищцата И.К.Б., дължимата държавна такса е в размер на 304.46 лв.

-1/6 ид.ч. за ответницата Д.Г.М., дължимата държавна такса е в размер на 60.89 лв.

 

 

По разноските :

По делото са направени разноски общо от 1047.00 лв./ 800 лв.-възнаграждение на адвокат,170.00 лв.-възнаграждение на вещи лица и 77 лв.  за вписване на исковата молба в Имотен регистър /,които са  платени от ищцата и които се претендират.

В случая ,с оглед липсата на оспорване на правата на съсобственост на съделителите и на способа на извършване на делбата, направените разходи за правна защита и съдействие не следва да се  включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да претендира този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ПП ВС № 7/1973 г./.

Отделно и самостоятелно  основание за това  е и обстоятелството,че  в представения договор за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква е за претендираните от  съделителя суми като подобрения на съсобственият имот.

Извън разноските за адвокатско възнаграждение останалите разноски,които са направени във връзка с присъединените искове,  следва да  се определят съобразно правилата по чл.78 от ГПК,като във връзка с  разпоредбата на  чл.355 от ГПК- съобразно стойността на дяловете на страните.

С оглед изхода на спора и предвид определените квоти прилежащата на съделителителя- ответник част от разноските  е в размер на 41.16 лв..

В тази връзка ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 41.16 лв..

         Предвид изложеното,Съдът:

                                                            

                                                              Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, следния имот:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.504.153.1.144 в сграда 1, разположена в поземлен имот 10971.504.153 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., адрес на имота: гр. В., ж-к «К.Б.» бл. 19, вх. Е, ет. 8, ап. 144, предназначение на обекта: жилище, апартамент с площ 58.40 св.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 10971.504.153.1.143, под обекта: 10971.504.153.1.141, над обекта: 10971.504.153.1.144, ведно с прилежащите: мазе № 13 с площ 2.88 кв.м. и 6.76% ид. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно квотите от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата/ за ищцата И.К.Б. – 5/6 ид.,а  за ответницата Д.Г.М. – 1/6 ид.ч./

 

ОСЪЖДА Д.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати на И.К.Б. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 360.00 лева,представляваща подобрение в имота, съобразно квотите й в съсобствеността.

 

 ОСЪЖДА Д.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати на И.К.Б. ***, ЕГН ********** следните суми:

1.сумата в размер на 1941.71 лв.,представляваща изплатена на ЧЕЗ ползвана електроенергия. 

2.сумата в размер на 210.33 лв.,представляваща изплатена на ВиК консумирана вода,ведно със законната лихва върху сумите ,считано от 26.04.2018 г. до окончателното издължаване,като ОТХВЪРЛЯ исковете,  в останалата им част над  този размер..

 

ОСЪЖДА Д.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати на И.К.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 41.16 лв.,разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати, върху стойността на делът  си, държавна такса по сметка на ВдРС в размер на 60.89 лв..

 

ОСЪЖДА  И.К.Б. ***, ЕГН ********** да заплати, върху стойността на делът си, държавна такса по сметка на ВдРС в размер на 304.46 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: