Р Е
Ш Е Н
И Е №25/16.2.2021 г.
Гр.
Ямбол, 16 .02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в открито заседание на двадесет и втори
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ С.
при
секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 252 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на „Спарум“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул*,
представлявано от Р.Г.Х.-управител против заповед № ТУ/04-00008/19.08.2020г.
издадена от зам. кмет на Община Ямбол, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне изградената от него „Сграда 3“ с размери 3.60/4.90м.
в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК
на гр.Ямбол, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона в
60 дневен срок от влизане в сила на настоящата заповед.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната
й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващото дружество адвокат М. Х. поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Представя подробни писмени бележки, в които отново излага
съображенията си, че процесния обект е преместваемо съоръжение, а не строеж.
Ответната страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилия писмен
отговор с вх. № 2102/16.10.2020 г. жалбата се оспорва изцяло, като се излагат
твърдения, че процесната постройка не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, нито пък е търпим
строеж и поради липсата на строителни книжа се явява незаконна и подлежи на
премахване. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от Нотариален
акт № 99, том. VI, рег. № 7742,
дело № 736/24.07.2006 г. се установява,
че оспорващото дружество „Спарум“ ЕООД – Ямбол е придобило правото на собственост
върху 532/4710 идеални части от дворно място, находящо
се в гр. Ямбол, цялото с площ от 4 710 кв. м., заедно с
гараж № 3 със застроена площ от 54 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 87374.510.135.1.6.
По повод получена молба за проверка от
„Дениз 89“ ЕООД – Ямбол до Община
Ямбол (вх. № 2801-09557/24.04.2020 г.)
за извършено строителството от „Спарум“ ЕООД – Ямбол,
с Писмо изх. № 2801-11355/22.05.2020 г. оспорващото дружество било уведомено,
че при извършена на 19.05.2020 г. проверка е установено, че в имот с
идентификатор 87374.510.135 освен изградената масивна сграда с идентификатор
87374.510.135.1, в югоизточната част на имота са изградени и други постройки, а
именно: сграда 1 с размери 8.10/6.60 м и височина 2.80 м; сграда 2 с размери 3.80/1.45 м и
височина 2.80 м, която е долепена до северната стена на сграда 1, използва се
за склад и е павилионен тип, с конструкция от
стоманена скара с пълнеж от термопанели; сграда 3, долепена до северната стена
на сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина 2.50 м, която се използва за
съблекалня и тоалетна за персонала. Посочено е, че тези три сгради са собственост и се ползват от „Спарум“ ЕООД – Ямбол, като по заявление на собственика,
сградите са построени през 2014 г. Писмото е получено от съпругата на
представителя на последното дружество на 19.06.2020 г., като със същото е
уведомен, че за изясняване на законността на горните постройки, в 7 – дневен
срок от получаването му, следва да бъдат представени в Община Ямбол строителни
книжа и документи, доказващи законността на горепосочените постройки.
С писмо вх. № 2801-13735/25.06.2020 г.
от „Спарум“ ЕООД е поискано удължаване на 7 – дневния
срок за представяне на строителни книжа, като с писмо изх. №
2801-14177/02.07.2020 г. на зам. Кмета на Община Ямбол дружеството е уведомено,
че основания за удължаване на определения срок не са налице.
На 19.05.2020 г., в присъствието на Р.Г.Х.
– управител на „Спарум“ ЕООД била извършена проверка от служители на
Община Ямбол във връзка с получена молба с вх. № 2801-09557/23.04.2020 г., за
която бил съставен Констативен протокол № 67/19.05.2020 г. и при която било
констатирано, че освен масивната сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в
югоизточната част на имот с идентификатор 87374.510.135 има и други постройки, които се ползват от „Спарум“ ЕООД – Ямбол, изградени през 2014 година, а именно:
-
сграда
1 с правилна форма, която е съставена от две части, с размери в план за цялата
сграда 8.10 м/6.60 м и височина
2.80 м,
която сграда се използва за магазин за резервни части и склад;
-
сграда
2, която е долепена до северната стена на сграда 1, с размери 3.80 м/1.45 м и се използва за
склад. Същата е павилионен тип с конструкция от стоманена скара и пълнеж
от термопанели, височина до ниво долен ръб покривна
плоскост – 2.80 м.
-
сграда
3, долепена до северната стена на сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина
2.50 м., която се използва за съблекалня и тоалетна на персонала.
Въз основа на
горния констативен протокол бил съставен Констативен акт № 08/30.06.2020 г., в
който било посочено, че за сграда 3, е с размери 3.60/4.90м, за нея не са
представени документи доказващи законността на изграждането й. посочено е още, че павилионен
тип с конструкция от стоманена скара, пълнеж термопанел
констатирано е че оградните панели и плоскости са
трайно прикрепени към терена с ивични фундаменти. В
констативния акт е посочено, че „Сграда 3“ се използва за тоалетна и съблекалня на персонала. Констатацията
е, че за “сграда 3“ няма одобрен проект и не е издадено разрешение за
строеж.
Констативният
акт, видно от отбелязването върху същия, е връчен на управителя на дружеството
– жалбоподател на 30.06.2020 г.
На 07.07.2020 г. постъпило
възражение от „Спарум“ ЕООД против съставения Констативен акт № 08/30.06.2020 г., като е
посочено, че обекта, за който е съставен същият, не представлява сграда по
смисъла на ЗУТ. Със Заповед № ТУ/04-00008 от 19.08.2020 г., на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ зам. кметът на Община Ямбол
наредил на „Спарум“ ЕООД – Ямбол да премахне
изградената от него „сграда 3“, с размери 3.60/4.90м.
в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК
на гр.Ямбол, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона в
60 дневен срок от влизане в сила на заповедта.
Същата е връчена на представителя на „Спарум“ ЕООД – Ямбол на 02.09.2020 г. и именно тя е предмет
на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
По делото е назначена
и съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание и съобразно което, процесната „Сграда 3
е
с размери 3,60/4,90 м., с достъп през врата на източната фасада. В сградата са
разположени преддверие (североизточен ъгъл), тоалетна (северозападен ъгъл) и
помещение за канцелария с изложение на изток.
Конструкцията
включва пространствен стоманен скелет от студеноогънати
стоманени профили — вертикални стойки и хоризонтални гредички.
Връзките между отделните елементи са осъществени чрез заваръчни шевове. По този
начин е формиран скелет с твърда, неразглобяема връзка между колоните и
гредите. Ограждането по четирите фасади, преграждането, както и покритието е от
термопанели. Входната врата е стоманена, двете вътрешни
врати са от PVC.
В
случая става дума за изцяло надземен обект. Този обект не е свързан трайно със
земната основа. Не е изменена субстанцията и начина на ползване на земята.
Самата постройка не е закрепена трайно към бетоновата основа. Заключението на
вещото лице е, че процесният обект не
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Процесната „Сграда 3“ се
характеризира с твърда, рамкова, неразглобяема връзка между отделните елементи
на конструкцията. Образуваният от елементите пространствен скелет позволява,
след отделяне от повърхността, върху която е поставена конструкцията и от
мрежите и техническата инфраструктура, да бъде преместена в пространството в
цялост, без да губи своята индивидуализация и възможност за използване на друго
място. Не се налага демонтаж на стенните или покривните панели. При това,
премахването няма да промени субстанцията и начина на ползване на земята.
Габаритите на процесната „Сграда 3“ и теглото й са
такива, че лесно може да бъде демонтирана като едно цяло и преместена.
Доказателство за това е, че веднъж тя вече е била премествана в очертанията на
поземления имот. Поради това и заключението на вещото лице е, че процесната
„Сграда 3“ представлява преместваем обект по
смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Отделно от писменото изложение, вещото лице посочи, че по отношение на „сграда
3“, при огледа е констатирал, че тя е премествана от едно място на друго в поземления
имот, което доказва, че обекта е преместваем. Самата
конструкция, представлява здраво заварени стоманени профили не налага
демонтиране на отделни елементи за да бъде преместена. В пространството т.нар.
сграда 3 е достатъчно устойчива и позволява преместването като преместваем обект.
Относно това, дали може да се нарече
фургон тази „сграда3“, вещото лице посочи, че тя е била изградена на място, не
е закупено готово изделие „Фургон“. Изградена е от работниците на самата фирма
„Спарум“ЕООД, те са я сглобили на едната площадка и
след това е преместена, поради недоразуменията със съсобствениците на
имота.
Заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно, е неоспорено от страните.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан Х.М.Й., който заяви, че познава
Р.Х. - управителя на „Спарум“, а самия Й. има фирма ЕТ „Гарант-Х. Й.“ и работи с
автокранове. Преди 5-6 години преместил два фургона, от който единия е голям,
стар модел, на шейна отдолу. Другият е по-малък. Постоянно ходил на място
където се намират фургоните и те в момента били там на същото място. Правил си
при „Спарум“ ЕООД маркучи, т.к. неговите машини работили
с хидравлични маркучи. В единия фургон
„Спарум“ ЕООД карбовал
маркучи. Ако сега го повикат посочи, че може да премести фургоните. Съдът предяви на свидетеля страница 23 от
делото, където се намира Схема 1 „Постройки, изградени в югоизточната част на съсобствен имот с адрес: бул.*. Свидетелят заяви, че големият фургон е под № 1, а другият е под №
3 на схемата.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество, тя
се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство, както вече бе посочено по-горе, е заповед № ТУ/04-00008/19.08.2020г. издадена от Зам.
кмет на Община Ямбол, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да
се премахне изградената от него „Сграда3“ с размери 3.60/4.90м. в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на
гр.Ямбол, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона в
60 дневен срок от влизане в сила на настоящата заповед.
Съгласно чл. 168
от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
Оспорената
заповед на зам.Кмета на Община Ямбол е издадена в писмена форма от надлежен
орган, в кръга на неговата компетентност/ видно от заповед № № РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на община Ямбол/. Заповедта е издадена въз основа на
констативния акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на общината, които по силата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са
компетентни да констатират незаконни строежи.
По делото е
безспорно, че „Спарум“ ЕООД е собственик на обекта,
чието премахване е разпоредено с оспорената заповед.
Видно от мотивите на заповедта констатирано е, че в югоизточната част на съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на
Ямбол е изграден обект-„сграда 3“/съгласно схема 1 приложена към КП № 67/19.05.2020г./.
В констативния акт и оспорената
заповед е посочена 2014г. като година
на изграждане на т.н.“сграда“3“.
Спорният между
страните въпрос се свежда до това представлява ли процесния обект,
наречена „Сграда 3“ по смисъла на т. 30 от § 5 от ЗУТ или е преместваем
обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Видно от
разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съображения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Строежите, съобразно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е дадено легалното
определение на понятието „преместваем обект“
- обект, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което
е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От тази
законова дефиниция става ясно, че за да се приеме, че един обект е преместваем, е необходимо не само същият да може да бъде
отделен от повърхността и преместен в пространството без да губи своята
индивидуализация, но и да бъде предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност. Това тълкуване е в съответствие и с разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки
за електрически превозни средства, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за
тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредбата на
общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект.
В конкретния случай, видно от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, обектът – предмет
на оспорената заповед, по техническите си характеристики напълно съответства на
изискванията на т. 80 от § 5 от ДР на ЗУТ – може да бъде отделена от
повърхността и преместена в
пространството без да губи своята индивидуализация и възможността да бъде
използвана на друго място със същото или подобно предназначение. Освен това
според изискването на закона следва да бъде предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност. Видно от заключението на вещото лице, а
и от оспорената заповед „сграда 3“ се използва за съблекалня и тоалетна на
персонала, следователно това е обслужваща дейност във връзка с извършваната
търговска дейност в „ сграда 1“, за премахването на която е издадена заповед №
ТУ/04-00006/19.08.2020г., оспорена пред ЯАС, образувано е адм.
дело № 250/2020г. на ЯАС. По настоящото дело, свидетелят Й., управител
на ЕТ „Гарант-Х. Й.“ посочи, че преди
около 6 години с автокран преместил два фургона, от който стар модел, голям, на
шейна. Единият е голям, стар модел, на шейна отдолу. Другият - по-малък.
Постоянно ходил на място където се намират фургоните и ако сега го повикат
посочи, че може да премести фургоните. Съдът приема изготвеното заключение по СТЕ като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
Поради
изложеното, единствения извод, който може да се направи е, че въпросната „сграда 3“ представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ. Същата
не представлява строеж по смисъла на т.
38 от § 5 от ДР на ЗУТ.
Не се сочи нито в оспорения адм. акт, нито има в данни в преписката да има издадено
разрешение за поставяне на преместваем обект, но
категорично от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства не може
да се направи обоснован и категоричен извод, че процесната
„сграда 3 „е строеж по смисъла на т. 30 от § 5 от ЗУТ. Следователно не
са и налице материално правните предпоставки за издаване на заповедта по реда
на чл. чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Производствата по премахване на незаконни строежи и на преместваеми обекти се подчиняват на различни правни
процедури,подробно разписани в разпоредбите на чл.225а и чл.57 от ЗУТ и
смесването на същите съществено затруднява адресата на заповедта да извлече действителната воля на
издателя на акта, респективно да организира и упражни в пълен обем защитата си.
На следващо място съдът счита, че обжалваната заповед е постановена в
противоречие с материалния закон. Спорният момент в настоящото производство е относно характера на процесния обект - преместваем
обект или строеж. Според административния орган той е строеж, тъй като всички оградни
панели и плоскости на сградата са прикрепени постоянно към терена чрез ивични фундаменти. няма издадено разрешение за строеж или
одобрени инвестиционни проекти.
Съдът обаче в настоящия съдебен състав счита, че заключението по назначената СТЕ, изцяло обори констатациите на адм. орган в констативния акт, пренесени и в оспорената заповед. Вещото лице по неоспорената от страните СТЕ заяви, че работници са сглобили т.н. „фургон“ –„сграда3“, след което е премествана в самия имот.
В случая става
дума също за изцяло надземен обект. Този обект не е свързан трайно със земната
основа. Не е изменена субстанцията и начина на ползване на земята. Двете части
на постройката не са закрепени трайно към бетоновата основа.
За изясняване на спорния въпрос дали обектът е преместваем следва да се изхожда
от неговите характеристики, вида на използваните материали за неговото
изпълнение и начина на свързване с терена.При изследване на релевантни факти
по случая следва да се
съобрази безспорно установения факт от заключението на СТЕ, че спецификата на конструкцията на фургоните, характеризираща
се с твърда, рамкова, неразглобяема връзка между гредите и колоните позволява
след отделянето им от повърхността върху която са поставени и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъдат премествани в пространството, без да губят
своята индивидуализация и възможност за
използване на друго място. Според константната
съдебна практика на ВАС преместваем обект е този, който
може да се
отдели от постамента без
да се разруши
и да се премести
на друго място. Както се посочи, събраха се безспорни доказателства
за липсата на трайно свързване на обекта към терена, възможност за демонтиране,
без да се нарушава субстанцията на терена. Не на последно място обектът служи
за обслужваща във връзка с извършвана търговска дейност в т.н. „сграда № 1“, за
която макар и в невлязлото в сила съдебно решение по адм.
дело № 250/2020г. на ЯАС се установи, че също не е строеж по смисъла на ЗУТ, а преместваем обект.
В заключение посочените характеристики определят
процесния обект като сглобяема конструкция, която може да
се премахне по обратния на
монтирането й ред, без да се разруши
и да се премести
на друго място . Следователно по делото не се събраха безспорни
доказателства, че процесния обект е строеж. В този
смисъл съдът намира, че оспорената заповед е немотивиран адм.
акт.
В случай, че процесния обект отговаря на изискванията за преместваеми съоражения, различни
са материално правните основания за премахването им, а оттам следва
материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не може да се
приложи разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ по премахване на
незаконни строежи. Гореизложените доводи и
съображения обосновават извода,че ответната страна, като не е издирила и приложила относимия за
случая материален закон е постановила незаконосъобразен административен
акт, който следва да
се отмени.
С
оглед изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-00008/19.08.2020
г. на зам.кмета на Община Ямбол/съгл. заповед №
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/ е незаконосъобразна. Подадената против нея жалба е основателна и
като такава, следва да бъде уважена.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващото дружество направените по делото разноски в размер на 850лева/ от
които 50 лева държавна такса, 200 лева-възнаграждение за вещо лице и 600 лева
договорено и внесено адвокатско възнаграждение/.
Водим
от горното, Ямболският административен съд, четвърти състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Спарум“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ул*, представлявано от Р.Г.Х.-управител заповед
№ ТУ/04-00008/19.08.2020г. издадена от зам. кмет на Община Ямбол/съгл. заповед
№
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/, с която на
основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне изградената от него
„Сграда 3“ с размери 3.60/4.90м. в съсобствен имот с
идентификатор 87374.510.135 по КК на гр.Ямбол, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089,
кв. 142, Промишлена зона в 60 дневен срок от влизане в сила на настоящата
заповед.
ОСЪЖДА
Община
Ямбол да заплати на „Спарум“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул*,
представлявано от Р.Г.Х. направените по делото разноски в общ
размер на 850/осемстотин и петдесет/ лева.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване през
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете