РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Разград, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500351 по опИ. за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от М. И. Е.,чрез адвокати М. Т. и З. О. и от С. С. Е.,чрез адв.М.
Т. против Решение №318/19.05.2024г. по гр.д. №1285/2023г., с която съдът е отхвърлил като
неоснователен иска за делба на построените сгради в допуснатия до делба поземлен имот с
идентификатор №********, а именно: сграда с идентификатор ******** със застроена площ
64 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с
идентификатор ******** със застроена площ 35 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ******** със застроена площ 51
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с
идентификатор ******** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда ,като молят съда да допусне до делба сградите при права: 5/6 ид.
части за М. И. Е. и 1/6 ид. части за Д. С. М..
Пълномощниците считат решението за неправилно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. С уважаване възражението на ответника Д.
М. за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на сградите, построени в
поземления имот, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Неправилно е приел, че
мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. №1067/2020 г. по опИ. на РРС се ползват със
задължителна доказателствена сила по отношение на правно значимите за настоящия спор
1
факти. Позовал се на мотивите на въззивната и касационна инстнации. РРС и РОС са
отхвърлилит исковете на Д. М. и Б. С., а ВКС е потвърдил въззивното решение в частта, с
която са отхвърлени исковете на Д. и Б. за установяване на правото им на собственост на
основание придобивна давност, предявени срещу петимата ответници: М. Е., С. Е., С. Т., Н.
Т. и А. Т.. Следователно, с тези съдебните решения е отречено със сила на пресъдено нещо
към 22 март 2022 г. правото на собственост на Д. М. за 3/4ид.части, а за Б. С. за 1/4ид.част от
правото на собственост върху построените в имот №******** четири сгради с
идентификатори по КККР ********, ********, ******** и ********, претендирано на
основание придобивна давност. Тези съдебни решения нямат сила на пресъдено нещо между
М. Е. и Д. М. относно факта на владението на Д. М. върху четирите сгради, вкл. и относно
фактите за началната му дата и за начина на установяването му, защото тези факти не са
били самостоятелен предмет на делото и защото установителният иск за собственост върху
четирите сгради, основан на придобивна давност, предявен от Д. М. срещу М. Е., е бил
отхвърлен. Мотивите на съдебното решение не са задължителни за срещупоставените
страни по делото. Докато е траел съдебния процес по гр. дело № 1067/2020 г. на РРС относно
правото на собственост върху четирите сгради в ПИ ********, претендирано от Д. М. на
основание придобивна давност, придобивната давност е спряла да тече и няма основание
този период от 2 години, 3 месеца и 20 дни да се включва в придобивната давност, който той
претендира по настоящото дело. Съставът на Разградския районен съд по настоящото дело е
игнорирал обстоятелството, че по гр. дело № 1067/2020 г. на същия съд Д. М. твърди, че е
владял % идеални части от четирите сгради. Това опровергава твърдението му по
настоящото дело, че е владял изцяло тези сгради. Твърденията на Д. М., че е владял
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно четирите сгради, че през 2012 г. е
демонстрирал пред племенника си М. Е. промяната в намерението си относно
упражняваната фактическа власт върху тях и че след като М. Е. обявил за продажба своите
% идеални части от правото на собственост върху четирите сгради той отново не го
допуснал до имота, не са доказани и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Във връзка с направеното от ответника възражение основният спорен факт е дали той е
променил намерението си спрямо недвижимия имот и дали е манифестирал тази промяна
пред ищеца М.. В настоящото производство този факт подлежи на доказване, тъй като
единствено диспозитива на влязлото в сила решение има СПН. В този диспозитив не се
съдържа произнасяне относно манифестиране на намерението за своене пред М.,
следователно мотивите не обвързват настоящия решаващ състав, а настоящото производство
не беше проведено доказване от ответника на значимите за изхода на спора факти - промяна
на намерението за своене на Д. С.. Налице е влязло в сила решение, с което се приема, че той
не е станал собственик по давност на процесиите имоти. По делото не са събрани
доказателства за това той да е владял идеалните части на останалите съсобствници и да е
демонстриал това си намерение пред тях, най- вече пред М.. С оглед направеното
възражение, съдът следвало да провери и дали този срок не е спрял да тече или не е бил
прекъснат при някоя от хипотезите по чл.115 или чл.116 ЗЗД. В тази връзка неправилно
първоинстанционният съд е приел, че съделителят М. не е предявил иск, с който да защити
2
правото си на собственост. Съгласно чл. 116, б “б” от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение. Ако искът или възражението не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната. В предходното дело възражението на тогавашния
ответник, М., е било уважено. Налице е неправилна дейност на съда по анализ и оценка на
доказателствата. На първо място, съдът не сочи аргумент защо приема и дава вяра на
показанията на свидетелката Б. А., а отхвърля показанията на ангажираните от ищеца
свидетели с аргумента, че представлявали преразказ на възприетото от други лица или че
нямали лични впечатления. Липсва разумно обяснение и в обсъждане на показанията на
другите двама свидетели на ответника И. И. и К. С..Приемането на тези показания за
достоверни и тяхното кредитиране е причина и за неправилните изводи. Не са обсъдени и
показанията на св. А. и св. Н. С., разгледани в конеткста на всички доказателства в тяхната
съвкупност, са логочни и последователни и са напълно неоснователно дискредитирани от
първоинстанционния състав. Същевременно, волята на съда е формирана въз основа на
показнията на свидетел, който изцяло преразказва показнията на друг свидетел от
предходното дело. Съдът не е дал отговор на въпроса защо е приел, че е налице намерение за
своене само по отношение на сградите, построени в процесния имот, както и липсват
мотиви относно това какво е отношението на първия ответник по отношения на идеалните
части от земята, притежавани от останалите ответници. В приетата като доказателства по
делото жалба от 14.12.2022 г. на Д. М. до Главния прокурор се съдържа негово изявление
пред държавен орган, че два дни преди да почине баща му му е казал, че е прехвърлил на М.
Е. на „по-големия дял от имота“, който е предмет на гр. дело № 1067 от 2020 г. на РРС.
Следователно, най-късно от 20 октомври 2002 г. Д. М. знае, че 5/6 идеални части от правото
на собственост върху четирите сгради принадлежи на М. Е., но едва 18 години по-късно, с
предявяването на исковата си молба по гр. дело № 1067/2020 г. на РРС, той е демонстрирал
пред М. Е. промяна на намерението си от държане във владение за 3/4ид.части от сградите.
От предявяването на този иск на 3.8.2020 г. до предявяването на 28.7.2023 г. на иска за делба
по настоящото дело, който прекъсва придобивната давност относно четирите сгради и я
спира до влизането в сила на решението по първата фаза на делбата, не е изтекъл
изискуемия от чл.79, ал. 1 от ЗС 10-годишен срок на придобивна давност. Молят съда да
отмените обжалваното Решение №318/19.05.2024г. по гр. д. №1285/2023г. на РРС само в
отхвърлителната му част,като допусне до делба, при квоти 5/6 ид. части за М. И. Е., и 1/6 ид.
части за Д. С. М. построените в процесния поземлен имот сгради: Сграда с идентификатор
******** със застроена площ 64кв.м., брой етажи 2, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна;Сграда с идентификатор ******** със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна;Сграда с идентификатор ******** със
застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна;Сграда с идентификатор ******** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение: Селскостопанска сграда. Претердират и сторените разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемият Д. С. М.,чрез адв.И. Д. е депозирал отговор по въззивната жалба. С. Е. Няма
правен интерес от жалбата, тъй като съдът е допуснал до делба поземления имот, при
3
заявените от нея с исковата молба квоти. Жалбоподателят счита решението за правилно и
законосъобразно, а доводите на жалбоподателите за наличието на СПН, установения
давностен срок и кредитиране показанията на свидетелите. Мотивите на посочените
съдебни решения не са основно доказателство, а допълващо такова. Основните
докозателства са показанията на св.Б. А. и протокол от с.з. по гр.д. №1067/20г. на РРС от
29.06.21г. Придобивният давностен срок не е прекъснат или спрян от воденото между
същите страни гр.д.№1067/20г. Само възраженията за право на задържане или
прихващане,върху които се формира СПН могат да прекъснат или спрат давността. Съдът е
изложил мотиви защо кредитира показанията на свидетелите С.,И. и А..Преразказът на
възприятия на друго лице представлява годно косвено доказателствено средство.Не са
налице и процесуални нарушения по повод разпита на св.Б. А.. Показанията на св.А. са
противоречиви. Същият е и близък приятел и съученик на М.,който седмица преди делото го
помоли да свидетелства, като му разказал историята.Показанията на св.С.,дъщеря на ищцата
С. Е. следва да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК. По гр.д.№1067/2020г. е
претендирано владение на имота в различен преиод от време,когато съпругата на М. Г. е
била жива, а в настоящото дело се претендира последващ период /2012-2023г./.Твърденията
на страните в това производство са без значение по настоящото, тъй като същите не
представляват доказателства по делото, а твърдения на страните,целящи упражняване право
на защита по делото. Моли съда да потвърди постановеният първоинстанционен съдебен акт
като валиден,допустим и правилен. Претендира за сторените във въззивната инстанция
разноски.
Разградският окръжен съд, намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
правилно е установил релевантните за спора факти,а именно:
С. М. Ч. и съпругата му Е. С. Ч.а в условията на СИО са придобили процесния недвижим
имот. Двамата имали три деца: синовете А. и Д. и дъщеря С.. На 27.11.1997г. починала Е. С.
Ч.а, като оставила наследници преживял съпруг и трите им деца. На 14.05.1998г. А. С. М. (с
имена в *** А. Т.) се отказал от наследството, останало от майка му Е. С. Ч.
На 23.08.2002г. С. Ч. и С. Е. прехвърлили на М. Е. своите идеални части само върху
сградите в поземления имот заедно с правото на строеж върху мястото.
На 22.10.2002г. починал С. М. Ч., оставайки за наследници трите си деца А. С. М. (с имена в
*** А. Т.), С. С. Е. и Д. С. М.. А. Т. починал на *****г. в *** и оставил за свои наследници
съпругата си С. Т. и дъщерите си Н. Т. и А. Т.. През 2020г. Д. С. М. сина му Б. предявили
установителен иск за собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност
до 2010г.,съответно на ¾ и ¼ ид.ч. от целия имот /гр.д.№1067/2020г./. Ответници били М. И.
Е., С. С. Е., С. Т., Н. Т. и А. Т.. Предявените искове били отхвърлени с Решение №
41/08.07.2021 г., влязло в сила на 22.03.2023г. Това решение било потвърдено с решение №
146/28.10.2021г. по в.гр.д.№252/21г. на РОС. С Решение №5155/22.03.2023г., по к.гр.д. №
1007/2022г. ВКС обезсилил решението на окръжния съд в една част, касателно
наследственото правоприемстви и отхвърлил иска в останалата част, тъй като към момента
на предявяването на иска в полза на ищците не била изтекла 10 годишна придобивна
4
давност.
По делото са разпитани редица свидетели:Св.Б. А.,снаха на Д. от 2007г. твърди, че той
винаги е живял в с. ***, ул. ***. Друг не е живял в имота. Свекърва й починала 2010г. При
първото дело била в залата и чула св.В. И., който твърдял,че с жалбоподателя М. Е. ходили
2012г. да говорят с Д. за продажбата на къщата. В. И. твърдял също, че тогава Д. им казал,
че имота е негов и те /В. И. и М. Е./ много добре знаели това. В. И. чакал настрани, докато
М. говорел с Д.. Свидетелката преразказва какво е чула в залата. Според свидетелката брата
на Д., А. живеел и починал в ***. Неговите наследници жена и дъщери винаги са твърдели,
че този имот изцяло би трябвало да е за Д., защото С. и А. са обезпечени с имоти и този
имот е бил за баща й. Д. водел дело за имот, че е негова собственост, че го е владял през
цялото време и той се е грижил за него и го е стопанисвал.
Св.К. С. селски твърди,че Д. живее и винаги е живял в с.***, в своя къща. Баща му също
живял там, но починал отдавна. Последните 10–15 години не е виждал никой друг освен Д..
Той стопанисва къщата и двора. Д. има сестра голяма С. и брат А., който починал в ***. С.
има син и дъщеря. Сина й живее в гр.*****от години, като свидетеля не го е виждал над 10
години. Него го е виждал в къщата на Д.. С. също не я е виждал в къщата на Д.. От къщата
си няма видимост към къщата на Д.. На 2 месеца минавал покрай къщата.Твърди,че е
ходжата на селото и минава с погребенията от там. Друг ходжа няма в селото. Само той
прави погребенията. Твърди,че той погребал дядо С.. Последния не му е казвал, че е
прехвърлил къщата. Казвал му е, че на дъщеря си направил къща и строял на другия син, а
тази къща ще остане на Д..
Св.И. С., съсед на Д., през 2–3 къщи на същата улица твърди, че последните 10–15 години
никой друг освен Д. не е живял в тази къща. Родителите му направили къща на брат му А., а
след това и на сестра му С.. Знае, че тази къща дето живее Д. е оставена на него. Свидетеля
твърди,че помагал на ходжата при погребението на дядото. След това чули, че вземали
къщата от Д.. Всичко в къщата било направено от Д. с помощта на баща му.В къщата идват
само снаха му и сина му. С. искали къщата от Д.. С.та прехвърлили къщата. Не знае дядото
С. дали е подпИ.л. От хората чул, че С. прехвърлил къщата.
Св.Ц. А. съученик на жалбоподателя твърди,че е съсед на дядо С.. Една мрежа ги разделя.
Разбрал от М. и Ф., че къщата била препИ.на на М.. Ф. искал да си купи къща, обаче
сделката пропаднала. Ф. говорил с М. и с бате Д., тъй като М. му казал,че и бате Д. имал дял
в къщата дето живее. Свидетеля твърди, че това го научил седмица преди с.з. Твърди,че е
комшия с М., и с бате Д.. М. живее в момента в *****. Почти през две седмици си идва,
защото майка му е в с. ***. М. го помолил да му стане свидетел да си разделят дела. Тогава
разбрал тия неща от М., а миналата седмица и от Ф. дето искал да я купи. М. го помолил
това да каже в съда за къщата. Разказал му историята и го помолил да го каже в съда. Което
чух от М. го чул и от Ф..
Св.Н. С., сестра на жалбоподателя, знае,че дядо прехвърлил своя дял на брат й. Майка й С.
също прехвърлила дела си на М.. Според свидетелката дядо й казал за прехвърлянето на Д..
За тази сделка знаел и другият й вуйчо А. Т.. Докато баба й и дядо й били живи никога не е
5
стоял въпроса,че искат да прехвърлят къщата на някого. След като починала жената на дядо
С. Д. и жена му започнали ежедневно да го тормозят да им прехвърли къщата, затова я
прехвърлил на М.. От брат си знае,че той искал или да изкупи дела на Д. или Д. да изкупи
неговия дял. С парите искал да си купи апартамент в Русе, където живее и работи. След като
не са успели да постигнат съгласие за това с Д., брат й изнесъл имота за продажба. Към
2020г. между тях тръгнали дела. Свидетелката го познавала. От брат си разбрала,че Ф. иска
да купи къщата. Ф. говорил и с вуйчо й. Преди това М. му бил казал,че има по-голям дял от
къщата в сравнение с Д.. Ф. й казал,че Д. знаел за този нотариален акт на М., но тъй като
нямал друга къща и ако си продаде дела нямал къде да отиде. Ф. му предложил да го остави
да живее в къщата дори докато е жив. Ф. ходил да поиска личните данни на Д., но той не ги
дал, а пуснал дело срещу брат й.
Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна.
Жалбоподателят сочи няколко порока на обжалвания съдебен акт, като съдът дължи
произнасяне по всеки един от тях.
Във връзка с възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност
жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че мотивите на решение
№5155/22.03.2023г., по к.гр.д. № 1007/2022г. ВКС имат задължителна доказателствена сила.
Този извод на съда не се споделя и от въззиваемия. Настоящата съдебна инстанция споделя
доводите на страните в тази насока, че СПН има само диспозитивът на постановеното
съдебно решение, още повече, че Д. М. се позовава на различни периоди на текла в негова
полза придобивна давност по двете дела. По настоящото дело същият възразява, че е владял
имота явно и необезпокоявано от 2012г. насам до предявяване иска за делба през 2023г.
Във връзка с това му твърдение е и възражението на жалбоподателя,че по време на процеса,
предмет на гр.д.№1067/20г. давността е спряла да тече, а след отхвърлителното решение на
ВКС по същество давността е прекъсната с направено от ответника по делото М. Е.
възражение по чл.116 б.Б пр.2 ЗЗД, че е собственик и няма как нова давност да е изтекла в
полза на въззимаемия. Според жалбоподателя е нелогично приетото от съда, че защитата му
би следвало да се осъществи чрез насрещен иск, а и чрез възражение. По делото М. Е. е
твърдял /възразил/, че е собственик въз основа на договор за продажба на имот срещу
задължение да гледане и издръжка, като е представил нотариален акт. Счита, че по този
начин се е домогвал да обори твърденията на ищеца чрез възражение, което е прекъснало
придобивната давност, а не е бездействал, признавайки правото на собственост на ищеца-
владелец. Счита, че именно възражението срещу иска по чл.124 ал.1 ГПК е било
единственото средство за защита на собственика в производството, инициирано от
владелеца. Позовава се на решение №2181 по гр.д.№2938/2016г. на САС. Съдът намира тези
доводи на жалбоподателя относно наличието на негово възражение по смисъла на чл.116 б.Б
пр.2 ЗЗД за годно да прекъсне давността за противоречащи на установената съдебна
6
практика, че само активното поведение на собственика на имота, изразено чрез предявяване
на вещни искове за защита на притежаваното абсолютно вещно право, може да прекъсне
придобивната давност. Такъв вещен иск /насрещен/ ответникът не е предявил в гр.д.
№1067/20г. Искът е отхвърлен не поради някакво активно поведение на ответника-
собственик, а единствено поради факта,че в на ищеца не е бил изтекъл законовоизискуемия
10 годишен срок на владение, а не защото ответникът е възразил, че е собственик. В случая
ищецът е твърдял, че с ответника са съсобственици по наследство на имота, а ответникът че
са съсобственици на сградите на друго основание /договор за издръжка и гледане/. И в двата
случая владелецът би бил в състояние да придобие собствеността върху имота, ако установи
изтекла в негова полза придобивна давност, независимо от основанието, на което
ответникът се позовава, че е собственик. В случая предмет на разглеждане не е бил
основанието на което ответника се легитимира като собственик, а неговото отричане от
ищеца изобщо. Следователно простото процесуално възражение за защита, че е собственик
не е активно поведение от негова страна за защита на правото му на собственост. В този
смисъл се е произнесъл друг състав на Софийски апелативен съд с решение №490 по гр.д.
№3405/2022г.
Предвид на това съдът намира,че теклата в полза на въззиваемия придобивна давност не е
прекъсвана, поради което следва а се ценят събрание по делото доказателства по съществото
на възраението, а именно изтекло ли е в негова полза 10 годишно непрекъснато и
необезпокоявано давностно владение, както и началния момент от който държанието му като
съсобственик е прЕ.ало във владение. За установяване на твърдението си, че това е станало
през 2012г. ответникът е ангажирал гласни доказателства /показанията на свидетелите Б. А.,
К. С. и И. С./. Тримата свидетели твърдят,че последните 10-15 години в имота живее и се
грижи за него единствено Д., като М. не е ходил в имота. Жалподателят излага доводи за
недостоверността на показанията на свидетелите К. С. и И. С., тъй като първият се
представил за имам на селото, а втория за негов помощник. Позовават се на удостоверение
от Районно мюфтийство гр.Разград, че към датата на смъртта на С. Ч. имам на селото е бил
И. Я.. По делото /в.гр.д.№252/21г. на РОС/ е приложено още едно удостоверение, от
джамийското настоятелство на с.***,че погребалния ритуал на С. Ч. е извършен от ходжа К.
С., който е завествал имам И. Я., който към този момент е бил извън страната. Към
удостоверението са приложени данни за починалите по акт за смърт и копие на ПКО за
платеното погребение на името на Д. С..Тези писмени доказателства обосновават
достоверността на показанията на двамата свидетели.
Показанията на св.С. по същество касаят установяване факта, че и въззиваемия е знаел за
прехвърлителната сделка то 2002г. Този факт е ирелевантен за изхода на спора, а и не се
оспорва. Свидетелката не сочи кога брат й и Ф. са разговаряли с Д. за продажбата, която не
се е състояла поради отказа на последния. Тези нейни показания биха били в полза на
ответника, а не на ищеца, тъй като с посочването на конкретна дата евентуално би се
установила промяната в намерението на ответника. Показанията на св.Ц. А. въззивната
инстанция също не кредитира, тъй като за всички факти свидетелят е научил от
7
жалбоподателя и от евентуалния купувач Ф.,т.е. от страна по делото. Жалбоподателят не е
ангажирал гласни доказателства от Ф., въпреки че прави такова възражение относно
ангажираните от въззиваемия гласни дозателства –показанията на св.Б. А.. В първия случай
се преразказват твърдения на страна,а във втория показания на свидетел.
С показанията на св.Б. А. се установява началния момент, в който Д. е променил
намерението си и това е 2012г. Тъй като точната дата не може да бъде установена следва да
се приеме най-неблагоприятната за ответника, а именно края на 2012г. В такъв случай
давността е изтекла в края на 2022г., преди жалбоподателят да предяви настоящия иск.
По време на първото дело /гр.д.№1067/20г./ придобивната давност не е спирала тъй като
владелецът, а не собственикът е предявил установителния иск. В гражданското право
общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на
правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни
правото си. Активното поведение на владелеца не може да доведе до спиране или
прекъсване на собствената му придобивна давност, а само активното поведение на
собственика. В тази насока е и постановената съдебна практика, че теклата в полза на ищеца
придобивно давност не може да се прекъсне с предявения от него положителен
установителен иск за собственост (например решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017
г. и решение № 99/23.10.2018 г. по гр.д. № 4991/2017 г., все на ВКС, II-ро ГО). По аргумент
от по-силното основание следва да се приеме също, че след като давността не може да се
прекъсне на основание чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД по предявения от ищеца
положителен установителен иск за собственост, то е неосъществимо и основанието за
спиране на придобивната давност по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД“.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната част се явява
правилно и законосъобразно.
На въззиваемия се следват сторените по делото разноски в размер на 2000лв. по списък.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на основание чл.272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №318/19.05.2024г. по гр.д. №1285/2023г., в частта с която е
отхвърлен иска за делба на построените сгради в допуснатия до делба поземлен имот с
идентификатор №******** сгради с идентификатори : 1.№ ******** със застроена площ 64
кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2.№******** със
застроена площ 35 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3.
№******** със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна; 4. №******** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда , при права: 5/6 ид. части за М. И. Е. и 1/6 ид. части за Д. С. М..
ОСЪЖДА М. И. Е. да заплати на Д. С. М. сумата от 2000лв. /две хиляди лева/ разноски във
въззивното производство.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
основанията посочени в чл.280ал.1 т.1-3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9