Решение по дело №478/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260004
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600478
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р         Е        Ш       Е     Н      И        Е

                                                                 

                                                           № 260004

                                            

                                  гр. Пловдив, 25. 01. 2021 г.

 

                 В       И    М    Е    Т    О    Н    А    Н    А    Р    О    Д     А

         

           Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в  състав:                                                        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                     ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

      

          при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №478/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                           

                                     

                                    Производство по Глава 21 НПК.

         С присъда № 8 /12.03.2020г., постановена по НОХД № 760/2017г. по описа на Окръжен съд- П. подс.К.Г.В. е бил признат за невинен  в това, че за времето от 31.01.2013г. до 20.08.2014г. в гр.Б. в качеството си на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.б НК – кмет на О.Б. умишлено не е положил достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа с Решение № 338/31.01.2013г. на Общински съвет Б. за изваждане на стари, излезли от употреба подземни тръбопроводи в землището на О.Б. и от това да са последвали значителни щети за О.Б. в размер на 48 745,10 лв. като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.304 НПК е бил оправдан по обвинението  за извършено престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1 НК.

          С присъдата е бил отхвърлен като неоснователен гражданският иск на О.Б. против подс. К.Г.В. за сумата от 48 745,10 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане.

           Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура-П. с подробно изложени съображения за нейната необоснованост, неправилност и за постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната й и осъждане на подсъдимия К.В. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1 НК.

         Присъдата е била обжалвана като незаконосъобразна от особения представител на гражданския ищец О.Б.  адв.И.В. с искане да бъде отменена и при осъждане на подс.К.В. да бъде уважен предявеният граждански иск за имуществени вреди от престъплението.

          Възражение против протеста е постъпило от адв.М.Д. като защитник на подс. К.В., в което са изложени съображения за правилността на обжалваната присъда и се иска нейното потвърждаване.

          Протеста се поддържа от представителя на А.п.П. с искане да бъде уважен, а алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради липса на мотиви.

           Подс.К.В., лично и чрез защитниците си, моли оправдателната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

           Пловдивския апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

            При постановяване на първоинстанционната присъда са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите не са били подписани от съдията-докладчик, който  е подписал присъдата при особено мнение. Мотивите към присъдата са били подписани само от съдебните заседатели, формирали мнозинство за решаване на делото в посочения смисъл. Обжалваната присъда е била постановена в състав от съдия и двама съдебни заседатели, като съдията –докладчик е бил на различно становище от мнението на мнозинството, а именно за осъждане на подсъдимия, поради което я е подписал с особено мнение и  изготвянето на мотивите е било отложено по реда на чл.310 ал.2 от НПК. Според НПК и  трайно възприето разбиране в практиката на В/К/С, присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво. Мотивите са органическа част от присъдата и изключително важен процесуален документ и следва да съдържат общото волеизявление на целия съдебен състав, като подписването им от всичките му членове удостоверява авторството на това волеизявление. При наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството / чл.33 ал.4 от НПК /, така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството / чл.33 ал.5 НПК/. Присъдата в цялост- диспозитивът и мотивите – трябва да бъдат подписани и от заявилия особено мнение член на състава, като спрямо него законът поставя и допълнително изискване – да изложи в писмена форма особеното си мнение, в случая наименувано като „мотиви“.  Констатираният недостатък не може да се разглежда като формален пропуск или за т.нар. незавършен съдебен акт по смисъла на ТР № 4/1995г. на ОСНК, а за съществено процесуално нарушение- на изискването на чл.310 ал.2 изр.2 от НПК за подписване на мотивите от всички членове на съдебния състав при особено мнение – което рефлектира върху редовността  на съдебния акт като го опорочава и лишава въззивната инстанция от възможността да разгледа и реши казуса по същество. Обстоятелството, че председателят на състава или съдията-докладчик е останал на особено мнение, не го освобождава от задължението да напише мотивите, в които подробно и точно да изрази вътрешното убеждение на останалите членове на съдебния състав, решили делото и е длъжен да подпише общите мотиви. Правилото на чл.310 ал.2 изр.2 от НПК не е случайно, а е  процесуален регламент, който създава гаранции, че решението по делото, включително и формирането на мнозинство, съгласно чл.33 ал.4 НПК, е взето и станало с участието на всички членове на съдебния състав. Ето защо липсата на подпис на мотивите към първоинстанционната присъда на съдията-докладчик, заявил особено мнение по делото, сочи по същество на липса на мотиви. В посочения смисъл са и Р-155/23.03.1992г. на І н.о., Р-604/18.04.2011г. на ВКС, ІІІ н.о., Р-386/7.01.1991г., ВК, Р-431/26.01.2015г. на ВКС, ІІ н.о. и др.

        Следователно, налице е основанието на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3  т.2 предл.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, поради което и с оглед на изложеното, ПАС

 

                                              Р      Е      Ш      И :

 

         ОТМЕНЯ присъда № 8 /12.03.2020г., постановена по НОХД № 760/2017г. по описа на Окръжен съд- П. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- П. .

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

     

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                      

                                                                                               2.