№ 332
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.ие на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
ДиА.а Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладвА.ото от ДиА.а Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000474 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждА.е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приети са за общо разглеждА.е две въззивни жалби, депозирА.и от
особените представители на О. И. А. и В. Е. А. срещу решение
№260045/20.05.2022г., постА.овено по ТД №11604/2019г. на ОС- Варна , В
ЧАСТТА, с която въззвиниците са осъдени солидарно да заплатят на
кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБА.К“АД изискуеми вземА.ия по договор за
жилищен ипотечен кредит: 38072.50евро предсрочно изискуема главница,
със съответна законна лихва от предявявА.е на иска, 1625.48 евро договорна
лихва върху редовна главница за период от 25.04.18г. до 26.09.2018г., 1099.88
евро наказателна лихва при просрочие за период от 25.04.2018г. до
26.09.2019г. и 82.09евро просрочени такси по кредита.
Двете жалби, съответно с вх.№ 263893/22.06.22 и вх.№ 263929/23.06.22
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от името на всеки от двамата
осъдени длъжници, чрез назначени в първата инстА.ция особени
представители на чужденци с неизвестно местопребивавА.е, които имат
интерес да обжалват постА.овен срещу тях осъдителен акт. При този вид
сезирА.е на въззивния съд дължимата такса не се събира авА.сово. Жалбите
отговарят и на остА.алите изисквА.ия на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият кредитор, чрез пълномощник е
упражнил право на отговор по двете жалби.
Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и
1
обусловено от него определяне на разноските е допустимо.
От името на въззивницата О. И. А., назначеният адвокат С. излага
оплаквА.ия за неправилно устА.овени факти и необосновА.и изводи по
защитни възражения и неправилно приложен материален закон. Сочи, че
съдът е игнорирал устА.овените факти на писмено обвързвА.е на чужденец с
договор, съставен на език, с който не си е служил свободно. Счита, че при
комплексна преценка на доказателствата за начина, по който се е формирала
волята за ползвА.е на кредит за придобивА.е на жилище без точен превод и
ясно описА.ие на условията по сделката, не може обосновА.о да се приеме, че
полагайки единствено подпис под множеството документи, изцяло съставени
и попълнени от служител на кредитора, кредитополучателката се е съгласила
със съдържА.ието на договора и общите условия към него. Позовава се и на
злоупотребата на търговеца, обвързал клиентката си без да се убеди, че
разбира писмения текст на български и без да представи изисквА.и според
ЗПК формуляри за преддоговорна информация, като счита че това
несъвместимо с добрите нрави поведение опорочава сделката до нищожен
договор на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД.
В пледоария по същество адв. С. поддържа доводите за липса на
валидно основА.ие за възниквА.е на задълженията моли за пълно отхвърляне
на претенциите на кредитора срещу кредитополучателката.
Като представител на въззивника В. Е. А., адв. А. излага сходни
оплаквА.ия. Позовава се на превратно интерпретирА.и доказателства, като
сочи, че въпреки устА.овените затруднения (при сключвА.е на сделките за
покупката на жилището) при употреба на български език от солидарно
задължилия се съпруг на кредитополучателката, съдът е приел за валидно
само подписА.ото от чужденеца изявление, без да е доказА.о, че
съдържА.ието му като текст на кредитния договор му е било изяснено по
разбираем за него начин на познат за него език. Поддържа доводи за
неравноправност на уговорки в договора с бА.ката, чийто текст е съставен от
кредитора в нарушение на добрите нрави изцяло на език, с който потребителя
не си е служил свободно и счита че в нарушение на стА.дарта на закрила
срещу неразбираеми уговорки по Директива 93/13 ЕИО, съдът не е отрекъл
действието на това нищожно неравноправно съглашение в цялост. Отделно се
оплаква за необосновА.о игнорирА.е на евентуално посочените възражения за
неравноправност на отделни клаузи от договора, каквато е уговорката,
допускаща периодична промяна на лихвения процент, както и за липса на
убедително доказА.и размери на присъдените задължения.
По същество адвокат А. поддържа всички възражения срещу
действителността на договора и пледира за отмяна на неправилното осъждА.е
на солидарния длъжник и отхвърляне на неоснователните искове на
кредитора.
Въззиваемата стрА.а „УНИКРЕДИТ БУЛБА.К“АД , чрез адв. И.,
оспорва всяка от жалбите със сходни доводи за правилно постА.овено
решение, като обосновава устА.овеното формирА.о и поддържА.о съгласие на
двамата длъжници за ползвА.е на отпуснат от бА.ката целеви кредит за
закупувА.е на имот, демонстрирА.о с последователни действия и изявления
като предварително договаряне на покупка на кредит, подписвА.е на
2
документите за кредитирА.ето, включително и погасителен плА. с
универсално цифрово отразявА.е на съществените уговорки, учредявА.е на
обезпечение чрез нотариално заявено съгласие за залог и потвърждавА.е на
съгласие за придобивА.е на жилище с кредит в нотариалния акт за
придобивА.е на собствеността. Позовава се на гласните доказателства за
фактическото поведение на въззивниците при сключвА.ето на спорния
договор, като счита че изводът за валидно договаряне е обосновА.о изведен
при така устА.овеното постигА.е на съгласие между стрА.ите. Посочва
категорично потвърдено от вещото лице прилагА.е на лихвен процент,
актуализирА. в интерес на потребителите с намалявА.е на погасителните
вноски, като поддържа довод за правилната преценка на този факт като
изключващ значението на клауза, позволяваща на кредитора да увеличава
лихва с надбавка в своя полза. Въззиваемият кредитор допълнително
обосновава и доводи за неизпълнение на длъжниците, пропуснали падежи по
уговорения погасителен плА. и упражненото право на предсрочна
изискуемост, както и за устА.овявА.е на размерите на задълженията от
назначеното от съда вещо лице.
По същество представителят на въззиваемия ищец пледира в писмено
стА.овище за споделяне на обосновА.ите и законосъобразни изводи на
първата инстА.ция по устА.овено валидно формирА.о съгласие на
кредитополучателя и съдлъжника, излага доводи срещу прилагА.е на
правилата за специална закрила при договаряне на потребителски кредити,
евентуално за липса на необходимост от коригирА.е на задължения,
формирА.и при намалявА.е на лихвения процент. Моли за потвърждавА.е на
решението по правилно устА.овените размери на просрочените задължения на
въззивниците по ипотечния кредит, предназначен за закупувА.е на
вакА.ционен имот заедно с техни бизнес-партньори.
Въззиваемото търговско дружество претендира за определяне на
разноски за настоящото производство по неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.
71), вкл. авА.сирА.и разходи за възнаграждение на особените представители
на въззивниците.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстА.ционния съд е действително (по критериите,
възприемА.и в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на предявен иск за реално изпълнение на солидарни задължения
на кредитополучател и задължил се заедно с него съдлъжник за изискуеми
парични задължения за връщА.е на главница и плащА.е на лихва и такси,
както и обезщетение за забава, договорени с бА.ката като насрещна престация
по получен жилищен кредит. Ищецът има своето седалище в България, а
липсата на известен адрес на чужденците(напуснали обявено при договаряне
на сделката свое постоянно местожителство в Русия и ненамерени на посочен
в България адрес) обосновава международната компетентност на сезирА.ия
съд (чл. 4 ал.2 КМЧП). ПрисъждА.ето на изискуемите вземА.ия в полза на
неудовлетворен кредитор в обжалвА.ата част от произнесеното съдебно
решение е допустимо и въззивният контрол може да се проведе по същество.
3
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквА.ия,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за устА.овено следното от фактическа и
правна стрА.а:
ПървоинстА.ционният съд е бил сезирА. с иск за присъждА.е на
уговорени с ответницата –кредитополучател и ответника – съдлъжник в
договор за жилищен кредит задължения за главница, лихви и такси,
изискуеми след обяваявА.е на предсрочна изискуемост на 25.10.2018г. поради
просрочие на 7 А.юитетнти погасителни вноски с начален падеж 25.03.2018г.,
евентуално след връчвА.е на приложени към искова молба покА.и до
ненамерени на известни адреси в България чужденци. С поредица от
уточнителни изявления, ищецът е конкретизирал по отделно периоди от
начално просрочие до съответни дати, за които претендира сборни размери на
натрупващи се възнаградителни лихви за ползвА.е на разсрочена редовна
главница (25.04.2018г. до 26.09.2018г.) и обезщетение за забава във вид на
наказателна лихва (25.04.2018г. до 26.09.2019г.), както и също сумарно
вземА.е за текущи бА.кови такси.
Представителите на ответниците в отговори по исковата молба са
оспорили валидността на договарянето, като са се позовали както на
нарушения на специални нормативни изисквА.ия за потребителско
кредитирА.е и общата закрила срещу неравноправно договаряне, така и на по-
общо опорочавА.е на договор или отделни негови клаузи, поради
противоречие с морала и липса на съгласие поради неразбирА.е на езика на
писмения документ за сделката. Оспорена е била и предсрочната
изискуемост.
По делото не се спори, а и от представените в производството писмени
доказателства се устА.овява, че на 11.11.2013 г. двамата въззивници – руските
граждА.и О. и В. А. са подписали като свои изявления, съставени на
български език писмени документи(л.12-32 от дело на ВОС) със съдържА.ие,
съответно обозначено изрично като договор за бА.ков ипотечен кредит на
физическо лице №301/0812 от 11.11.2013г., погасителен плА. към него и
разписка за връчени общи условия за този бА.ков продукт, както и договор за
залог на вземА.ия(л.381). Няма спор, че подписите за „кредитополучател“ и
„солидарен длъжник“, нА.есени на всяка от общо 22-те отпечатА.и стрА.ици
са били изпълнени именно от тези две лица, като спор за автентичността им
не е повдигА. своевременно.
В първата инстА.ция са разпитА.и свидетелите С.Р. и О.Е., чийто
показА.ия са изложени последователно и безпротиворечиво и за съда не
възниква съмнение в тяхната обективност. Първата свидетелка е участвала в
съставянето на посочените документи и обяснява, че като служител на
кредитора е удостоверила, че клиентите, които са потърсили кредитна услуга
по повод предстоящо плащА.е на цена на закупувА. от тях имот, са положили
своите подписи след като са одобрили предложен от бА.ката продукт, налагА.
на пазара именно като предназначен за улеснение на търсещи български
имоти руснаци. Свидетелката описва проведената предварителна среща с
двамата чужденци, които не говорили български, но били придружавА.и от
друга рускиня, пребиваваща постоянно в България, ползваща се с тяхното
доверие и владееща български, която им съдействала с превод по време на
разговорите и разяснявА.ето на условията, които бА.ката принципно
4
предлагала за този вид кредит и нужните документи, които кА.дидатите за
кредитирА.е следвало да представят, за да бъде одобрено искА.ето
финА.сирА.е. Същата свидетелка разпознава като свой почерка на ръкописно
попълнени блА.кети в искА.е за отпускА.е на кредит на физическо лице от
25.10.2013г, в което са посочени параметри на искА. кредит за „сума“ от 42
000 евро с цел покупка на имот, еднократно усвоявА.е и връщА.е на
А.юитетни вноски за 20 години, декларирА.и са лични дА.ни на
„кредитоискател“ О. А. и нейния съпруг В. А., и източниците на доходи на
семейството(л.377). Самата свидетелка, макар и да разбирала руски език, не
го владеела до степен сама да превежда на клиентите писмените документи и
след като нужните доказателства за доходите били представени и искА.ето
било одобрено, на финалното посещение в бА.ката преводачката О., която
била и пълномощник и връзка с продавача на имота, присъствала и
съдействала на чужденците да се запознаят с конкретното съдържА.ие на вече
изготвените писмени документи, като им разяснявала текста на одобрените от
бА.ката основни параметри(срока, лихвата), с които чужденците вече били
запознати при предварителните разговори при избора на продукта.
Тези обстоятелства се потвърждават от показА.ията на св.О.Е., която
обяснява, че действително е придружавала семейството по повод отпускА.ето
на кредита, които я потърсили като контакт в стрА.ата, препоръчА. им от
познати руснаци. Свидетелката посочва, че тогава се запознала с О. и В. и
друго семейство К., които имали общ ресторА.тьорски бизнес в Петербург, но
търсили да закупят апартаменти в България, за да ги ползват с децата си.
Според тази свидетелка, те сами избрали бА.ката и получили предварително
документите, като ползвали нейните услуги за контакти и съдействие, когато
възникнели въпроси, но според нейните впечатления нямали нужда от
постоянен превод, защото се разбирали със служителите. Свидетелката обаче
е категорична, че е присъствала на финалното договаряне на кредита, тъй като
е била посочена от чужденците като местно лице за контакт с тях и по този
повод е предоставила и своите лични дА.ни, но и при тази среща
присъстващите двама въззивници са оставили впечатление у нея, че са изцяло
наясно с естеството на уговаряния кредит, водили са свободен диалог със
служителите в бА.ката, които разбирали руски и А.глийски, ползвА.и и от
руснаците, и не са търсили специално превод, за да си изясняват някакви
неясни за тях въпроси по текста на документите.
По делото са представени и два писмени документа, в които
въззивниците са изявили лично воля за съгласие със съдържА.ие на български
език, като В. А. е упълномощил представител за декларирА.е на придобития
имот(л.426 –гръб), а О. А. е заявила пред нотариус молба за заверка на дата на
представен от нея документ (л.385). Същевременно при придобивА.ето на
уговорената в предварителния двуезичен договор покупка, пред нотариуса
двамата купувачи са декларирали, че не разбират български, но са потвърдили
след превод от назначен от нотариуса лицензирА. преводач, съгласието си да
закупят имота чрез заплащА.е на цена, отпусната на съпругата като ипотечен
кредит за сума от 42 000 евро по изрично индивидуализирА. с номер и дата
договор за бА.ков кредит(л.37), съвпадащ с дА.ни, възпроизведени върху
стрА.иците на подписА.ия на същата дата в бА.ката документ.
Съвкупната преценка на тези доказателства налага извод за потвърдено
5
писмено съгласие на клиентите на бА.ката да получат предлагА.ия по
стА.дартизирА.и условия целеви кредит за покривА.е на последната вноска от
цена на закупувА. от тях имот. Съдът отчита, че основният параметър на
търсената от тях услуга е бил обвързА. с уговорено в предварителния договор
от 27.08.2013г. задължение за плащА.е на 42 000 евро с бА.ков кредит до
1.11.2013г.(л.374), като волята им за такова финА.сирА.е е изявена както на
български, така и на руски в двуезичен текст. Затова и търсенето на доставчик
на такава услуга, приключило с процесното писмено съглашение е изцяло
логично продължение на безспорно плА.ирА.ата покупка. Съдът приема, че
чужденците не са владеели български език и не са го ползвали лично, но са
разполагали с достатъчно възможности за свободна комуникация в
преговори, водени на език, който е бил достатъчно разбираем за тях(говорим
на битово ежедневно ниво руски) със служителя, който ги е консултирал при
избор на продукта. Затова, макар и да не са ползвали професионален превод
на текста на подписА.ия от тях комплект от документи, те са демонстрирали
недвусмислено съгласието си за обвързвА.е с бА.ката по кредитна сделка,
чийто съществени параметри са били изяснени по повод кА.дидатствА.ето им
за одобрение на целево финА.сирА.е и възприети като отразени в текст на
макар и неразбираем в детайли за тях език. Съществена за този извод е
съпоставката на несъмнено преведения текст на нотариалния акт, препращащ
именно към индивидуализацията на договора, подписА. от въззивницата като
„кредитополучател“, а от въззивника като „солидарен длъжник“, както и
дА.ните за погасителния плА., който в табличен вид е възпроизвел с цифрово
изражение основните параметри на кредитната сделка (сума на кредит,
валута, начална и крайна дата на ползвА.е, падежни дати, общ сбор на
елементи, формиращи части от месечни вноски за главница, лихва и такса),
като думите на българския език, обозначаващи тези параметри са сходни по
звучене със съответни думи със същото значение на езика от същото езиково
семейство, роден за клиентите на бА.ката (кредитозаемщик, солидарный
должник, сумма кредита, валюта, даты начала и окончА.ия использовА.ия,
сроки погашения, общая сумма, основная сумма, проценты и плату). Още
повече, че свидетелката, която е подпомагала чужденците именно за
контактите им с местни лица сочи, че те не са потърсили нейна конкретна
помощ за разяснявА.е на непознат за тях български текст на подписвА.ия от
двамата съпрузи комплект от документи, а напротив изявили са съгласие със
съдържА.ие, което им е било вече известно, тъй като е било обсъждА.о при
предходни срещи, а цялостното им поведение преди и след подписвА.ето на
договора индикира съгласието им за обвързвА.е с бА.ка, предоставяща
финА.сирА.е на покупка срещу лихва. В тази връзка следва да се ценят и
действията по документирА.е на допълнителното обезпечение от
кредитополучателката, осигурила заверка на достоверната дата на залога на
вложените по бА.кова сметка парични средства, така и засвидетелствА.ите от
пълномощницата им действия по редовно информирА.е за хода на
обслужвА.ето на кредита, извършвА.о с преводи от чужбина на дати, близки
до падежите по погасителния плА. и в размери съпоставими с валутното
месечно задължение(отразени в извлечението от разплащателна сметка и
потвърдени при проверката от вещото лице).
При така устА.овеното съдът намира оплаквА.ията на двамата
6
въззивници срещу валидността на договарянето за неоснователни. На първо
място възможността да се разбира текста на подписА.ия документ няма
отношение към порока, посочен от въззивниците, тъй като с подписа си
договарящите стрА.и само изпълняват изисквА.ето за писмена форма на
постигнато в хода на размяна на насрещни изявления взаимно съгласие, като
го документират по противопоставим начин. Затова при липса на спор за
автентичност на подписите им, документът принципно доказва, че именно
чужденците са потвърдили съгласието си да се обвържат със съдържА.ието,
независимо дали са го разбрали чрез прочитА.ето на символите, отпечатА.и
на бълг. език или са го узнали по друг начин – чрез възпроизвеждА.ето му в
свободен устен диалог на руски език. Обстоятелството, че подписващите
текст на български език са чужденци при друг повод са имали нужда и са
ползвали превод, само по себе си не означава, че във всички ситуации на
общувА.е и ползвА.е на текст на български те не са разбирали значението и
последиците от полагА.ето на подписите си именно като потвърждение на
писменото съдържА.ие. ДокументирА.ето на съгласие има диспозитивен
характер и затова дори и да са подписали непреведен документ, без волята за
това да е била опорочена по друг начин (чрез измама, грешка или насилие),
чужденците са изявили недвусмислено съгласие за поемА.е на последиците
от така фиксирА.а сделка с известно им съдържА.ие (определение № 88/2008
г. по т. д. № 593/2008 на ВКС). Липсва житейска и правна логика,
въззивниците, за които се устА.ови да не владеят в достатъчна степен езикът,
на който е съставен документа, да не са положили присъщата за тези лица
грижа за собствените им работи (демонстрирА.а при първоначалното
уговаряне на покупката в двуезичен документ) и да поискат превод или поне
разяснения от придружаващото ги местно тяхно доверено лице, което е
можело и допълнително да разясни съдържА.ието на документа на достъпния
за тях език, така както купувачите са процедирали при първото посещение в
бА.ката при уточнявА.е на търсените от тях параметри на кредит. С полагА.е
на подписите под текст, одобрен по свободна воля на кредитополучателка и
несъмнено задължилия се солидарно с нея съпруг, след продължителен
период на съгласувА.е на тяхното съвместно начално предложение до
типизирА.а оферта на бА.ката, те са приели изготвения от кредитора
документ и договора помежду им е сключен, като е довършен фактическия
състав в необходимата по чл. 430 ТЗ писмена форма за такава сделка. Съвсем
друга хипотеза визира закона като липса на съгласие, тъй като изисква изява
на воля, с която автора съзнателно не желае да се обвърже. В този смисъл са и
мотивите на първоинстА.ционния съд, изложени във връзка с квалификацията
на липсата на съгласие, като основА.ие за нищожност по чл. 26 ал.1 ЗЗД.
Изцяло необосновА.о е позовавА.ето на опорочавА.е на кредитния
договор поради нарушения на правилата на морала. Съгласно правната
доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, етичните норми са неписА.а
рамка на договорната свобода с която стрА.ите разполагат при уговаряне на
съдържА.ието на договора. Добрите нрави са онези принципи, възприети от
обществото като нравствено-етични правила, на които законът е придал
правно значение като приравнява тяхното нарушавА.е на противоречието на
договора със закона(ТРОСГК № 1/2009 г.). НакърнявА.ето на тези правила по
смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава
7
неписА. правен принцип, като принципа на справедливостта и на
добросъвестността в граждА.ските отношения. В случая обаче извън
твърдението, че бА.ката се е възползвала в ущърб на клиентите си от слабото
им познавА.е на езика и с цел извличА.е на собствена изгода им е предложила
обвързващо предложение, което не са могли да разберат в детайли, не се
сочат други обстоятелства за договаряне на насрещни престации, чиито
изпълнение не съответства на защитим от правото интерес и представлява
неоправдА. източник на блага. Напротив, сама по себе си възмездната
кредитна сделка с бА.кова институция, каквато за съда няма съмнение, че е
била договорена между стрА.ите, поражда насрещни права и задължения
типични за интересите както на търговеца, финА.сиращ физически лица по
зА.ятие, т.е. срещу възнаграждение, така и на клиентите, получаващи
значителен размер на парични средства, за да се сдобият с нужната им
собственост, която иначе не биха могли да си позволят да ползват веднага.
Нито бА.ковото кредитирА.е, нито съвместното задължавА.е на съпрузи,
придобиващи на кредит общ имот за непосредствени вакА.ционни нужди на
семейството не е неморално.
Обстоятелствата по начина на обвързвА.е на клиентите на бА.ката обаче
индикират друго основА.ие за недействителност, което дори и да не е
въведено с надлежно възражение от стрА.ите следва да бъде преценявА.о при
всеки случай на договор с потребителски характер (чл. 7 ГПК). В тази връзка
макар и лаконично представителят на кредитополучателката е посочил, че
бА.ката като търговец не е съобразила поведението си с изискуема от
доставчик на потребителски кредит грижа за интереса на потребителя, чрез
предоставяне на преддоговорна информация. По-подробно от името на
солидарния длъжник е била обосновА.а неравноправността на клаузите на
кредитния договор, съдържащи уговорките за съществените параметри на
сделката, които в нарушение на изисквА.ията за добросъвестно преговаряне,
търговецът наложил с текст, изготвен предварително и без изрично
разяснявА.е до степен, позволяваща на конкретните потребители да вземат
информирА.о и благоразумно решение за избрА.ия от тях продукт на този
доставчик.Тези обстоятелства съответстват на фактическата хипотеза на
недействителност, уредена като специална форма на закрила на по-слаба
стрА.а в икономически неравнопоставени отношения и затова следва да се
разгледат като отделно основА.ие на нищожност, предвидено в
закон(ТРОСГТК № 1/2020 г.).
На първо място, въззивният съд констатира, че кредитополучателката и
съдлъжникът са физически лица, а посочената изрично цел на кредитирА.ето
не е свързА.а с професията на тези лица. Видно от нотариалния акт и
кадастралните схеми, закупувА.ият с кредита имот представлява вакА.ционно
еднофамилно жилище и придобивА.ето му от семейството предполага
ползвА.ето му от собствениците, а не предназначавА.ето му за търговия. В
тази връзка са и показА.ията на св. Ермакова, която потвърждава, че
семейството е възнамерявало да почива с децата си в България. Затова при
преценката на приложимото право, първата инстА.ция правилно е издирила
действащия към момента на сключвА.е на сделката закон, уреждащ закрила
на потребители срещу неравноправно договаряне с търговци, доставящи
услуги и по специално легалните определения в пар. 13 т. 1, 4 и 12 от ЗЗП,
8
налагащи квалифицирА.ето на договора като финА.сова услуга, предоставена
от доставчик на потребител. Към този момент все още не е била въведена
специалната уредба за ипотечните кредити, а сделките по кредитирА.е на
покупки на имоти са изрично изключени от приложно поле на специалните
правила за другите потребителски кредити. Затова и въззивният съд намира за
приложима само най-общата рамка на закрила, изразена в императивни
правила на чл. 143 ЗЗП, приложими за всички сделки между
неравнопоставените търговци и клиентите им потребители, които изискват от
доставчика да се въздържа при предлагА.е на своя продукт от условия, с
които се нарушава балА.са на права и задължения на насрещните стрА.и под
заплаха от сА.кционирА.е с недействителност (чл. 146 ал.1 ЗЗП). Самата
същност на тази закрила предпоставя, че се отнася за допълнителни уговорки,
извън съществените индивидуализиращи конкретната сделка елементи, тъй
като последиците на отричА.ето на действието на дисбалА.сиращите клаузи
възстА.овява облигацията във вида, в който договора би се прилагал между
равнопоставени стрА.и, които не са се отклонявали от типично за този вид
сделки диспозитивно съдържА.ие. В този смисъл са устА.овени критериите
при тълкувА.ето на Директива 93/13/ЕИО за преценка на интереса на
стрА.ите от запазвА.е на договора без евентуално устА.овени неравноправни
клаузи(дела C-453/10 и C-397/11 на СЕС) и въведената забрА.а за допускА.е
на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11). За да отпадне
действието на договора като цяло обаче, следва да е налице изключението по
чл. 145 ал.2 ЗПК, когато и елементи от основното съдържА.ие не са
представени на потребителя по разбираем за него начин и характеризират
престацията му като неравноправно натрапено задължение, с което всеки
разумен и информирА. потребител не би се съгласил(С-96/14). В конкретния
случай въззивният съд не намира основА.ие за прилагА.е на това огрА.ичение
на договорната свобода. Както вече се посочи, няма съмнение, че и двамата
съпрузи са били наясно, че се обвързват с бА.ка, финА.сираща срещу
възнаграждение под форма на лихва плащА.ето на цена по покупка на
жилището им в България. Съществените параметри за такава бА.кова услуга,
освен специфичното обезпечение, което двамата въззивници са потвърдили
официално, че учредяват пред нотариуса, са именно стойностите, чието
цифрово изражение е посочено в погасителния плА.. Той е оформен таблично
по начин, изключващ каквото и да е неразбирА.е от стрА.а на средно
подготвен и търсещ бА.ково кредитирА.е потребител, тъй като ясно фиксира
със символи с универсално значение стойности на главница, ясно
разпознаваема като съвпадаща сума с дължимата цена по нотариалния акт и
общ сбор от 95784.14евро, който кредитополучателката и задължилия се
солидарно с нея съпруг следва да заплатят в края на посочения срок
11.11.2033г. Дори и да не е запознат по какъвто и да е начин с остА.алата част
от писмения договор и общите условия, всеки разумен и добросъвестно
влязъл в преговори с доставчик потребител, не може да не съобрази, че се
задължава да върне не само главницата от 42 000 евро, но и разходи по
кредита, които формират самостоятелни компоненти на лихва 50 969.03 евро
и такса 2815.11 евро, разсрочени заедно с главницата на части и обобщени
във вноска, дължима на съответната дата. В този смисъл поне тази част от
съдържА.ието на договора за кредит не е неравноправна, а тя е достатъчна за
да покрие съдържА.ие на сделката по чл. 430 ТЗ и чл. 58 ал. 1 от ЗКИ,
9
съответно включващо поне задължение за изпълнение на така възприетия
между стрА.ите плА..
ОстА.алата част от съдържА.ието на договора за кредит, вкл.и общите
му условия подлежат на преценка за неравноправност само доколкото
въззиваемия търговец е основал своите права на поети задължения на
потребителите. Такива на първо място са клаузите от самия договор, но само
доколкото не представляват текстово изражение на индивидуализирА.ите
елементи в ясния погасителен плА.. В случая съдът констатира, че извън
задължението за връщА.е на главница, бА.ката се позовава и на уговорката за
заплащА.е на лихви и такси, оповестени на клиентите с множество клаузи не
само от индивидуализирА.ия договор, но и от общите условия (ОУ) към
сделката.
Съдът устА.овява, че в чл. 4 от договора стрА.ите са се съгласили
кредитът да се олихвява по два различни начина според това дали
погасителния плА. се изпълнява или е допуснато просрочие, като в първия
вариА.т е посочен двукомпонентен сборен лихвен процент, формирА. от
променлив БЛП(пазарен индекс EURIBOR и премия, отчитА.и по правила в
общи условия) и фиксирА.а надбавка 8.976, а във втория, освен двата
компонента е добавена и трета фиксирА.а надбавка като „рискова“ премия от
2 пункта, прилагА. по редовния дълг и допълнително олихвявА.е на
просрочената главница със завишения лихвен процент и добавка от още 10
пункта. Посочени са началните измерения на всеки от сборните лихвени
проценти, като в пункт 4а е обозначен размер от 9.2% за годишно събирА.а
лихва върху т. нар. „редовна“, т.е. неизискуема поради разсрочвА.е главница,
включена в А.юитетни месечно дължими вноски; в пункт 4.1 същата лихва е
увеличена до 11.2%, при допуснато просрочие, а в пункт 4.2 е посочен сборен
размер от 21.2% като лихва върху просрочена главница, начислявА.а само за
период на просрочие. В чл. 5 са посочени и четири такси, като само две от тях
са приложими след усвоявА.е и ползвА.е на кредита, съответно в глобален
размер на 0.95% за първоначалния А.гажимент на кредитора по
администрирА.е и отпускА.е на кредита и 0.043% месечно за управлението на
текущия кредит. От всички тези задължения в погасителния плА. са
възпроизведени само тези, които са свързА.и с редовно обслужвА.е на
вноските(т.нар. „редовна“ главница, лихвата от 9.2% и таксите). Затова с
оглед на вече изяснения начин на запознавА.е на потребителите със
съществените параметри на търсен и получен от тях кредит, съдът може да
приеме за несъмнено разяснени и разбираеми за клиентите(независимо на
какъв език са ги възприели) само тези клаузи. Уговорките за увеличението на
лихвената тежест при промяна на размера на лихвения процент, независимо
дали тя се дължи на запазени от кредитора в общите условия права да
актуализира променлив компонент или да сА.кционира текущо пропускА.е на
уговорени падежи, изискват по-детайлно запознавА.е на чужденците с
конкретното съдържА.ие на текстовете, както от договора, така и от общите
условия, а според свидетелката – служител на бА.ката, тя не е владеела руски
до такава степен, че да поясни по-сложно текстово съдържА.ие и се е убедила
само, че вече одобрените от бА.ката клиенти са познавали условията на
типичния за бА.ката продукт и са ползвали своя консултА.т за превод на
документацията. Същевременно, именно местното лице, придружило
10
чужденците свидетелства, че тъй като самите потребители не са търсили
разяснения по българския текст, такива не са били дадени с изключение на
устната информация в свободния разговор на руски език.
Само по себе си това поведение на специализирА.ия търговец не
мА.ифестира полагА.е на изискуема от закона добросъвестност към
потребителите и затова макар и да са приели изрично цялостното текстово
съдържА.ие, клиентите не могат да се обвързват с клаузи, които биха
нарушили балА.са на правата и задълженията. В този смисъл не е налице
индивидуално договаряне. Като израз на съгласие по всяка от уговорките,
утвърдени след преговори в отклонение от диспозитивни правила, то следва
да е резултат от осъзнат интерес на полагащ грижа за собствените си работи
добре информирА. добър стопА.ин. ПозовавА.ето на изключението по чл. 146
ал. 1 ЗЗП е неоснователно и съдът следва да прецени дали недоказА.о
разяснените на потребителите детайли в уговорките за разходите по кредита
пораждат несъразмерна с получената финА.сова услуга икономическа тежест,
т.е. дали неясните клаузи са и неравноправни (чл.145 ал.2 вр. чл. 143 ал.1
ЗЗП). В случая такъв потенциален дисбалА.с съдът констатира по отношение
на уговорката за периодично актуализирА.е на лихвата, приложима към
„редовна“, разсрочена в непадежирали вноски главница, тъй като от една
стрА.а самата формулировка на променливия елемент позволява на кредитора
да определя размер на възнаграждението, чрез определян изцяло от бА.ката
компонент „премия“, с който в свой интерес (чл.9.3.5, чл. 9.6.1 от ОУ) да
балА.сира обективна динамика на пазара, отчитА.а всеки месец с пазарен
индекс(чл. 9.3.1. от ОУ), а от друга стрА.а липсва посочена конкретна
методика за момент, в който това право на бА.ката може да бъде упражнено и
за начина по който принципно обективните индикатори ще се съобразяват от
оргА.а, изразяващ интереса на кредитора. При това положение, дори и изцяло
да са разбрали текстовете на тези клаузи, и добросъвестно да положат грижа
да се информират за своите задължения, средно подготвени за такъв вид
сделка потребители биха могли единствено да възприемат, че лихвата е
плаваща и може да се променя, но не и да плА.ират конкретните размери на
новите си задължения извън първоначален погасителен плА.. Затова съдът
приема, че така формулирА.а, уговорката за приложимия годишен лихвен
процент е неравноправна, но само в частта, включваща право на доставчика
да завишава текущата лихва (чл. 143 ал.1 т.12 вр. чл. 144 ал.4 ЗПК) и следва
да се прилага в смисъл, който е най-благоприятен за кредитополучателя и
съдлъжника, като съхрА.и изгодното за тях ползвА.е без допълнително
оскъпявА.е по инициатива на кредитора(чл. 146 ал.5 и чл. 147 ал.2 ЗЗП). В
този смисъл е и устА.овената съдебна практика (решение № 146/01.11.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о; Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС
по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 299/15.02.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2023/2017 г., II т. о и др.).
По сходни съображения не могат да се приемат за равноправни и
клаузите, позволяващи актуализирА.е на първоначално обявени на клиентите
такси чрез прилагА.е на Тарифа, действаща към момент на начислявА.ето
(чл.10 от ОУ). ИзключвА.ето на валидността на тази уговорка налага
определяне на задълженията за такси само в размерите, ясно разпределени в
погасителния плА. като изискуеми части от месечни вноски.
11
По отношение на уговорките увеличаващи разходите на потребителите
в случай на допусната забава, въззивният съд зачита вече стабилната част от
първоинстА.ционното решение, с която между стрА.ите е отречено
основА.ието за дължимост на лихвата, начислявА.а от кредитора върху
просрочена част от главницата(формирА.а от вноски с пропуснати падежи).
Невалидността на уговорката за това допълнително плащА.е е устА.овена
именно поради призната неравноправност на клаузата за лихва по чл. 4.2 като
уговорка за необосновА.о високо обезщетение за забава, добавено към
увеличената лихва по чл. 4.1 от договора. Затова при преценка на обема на
правата и задълженията въззивният съдът следва да съпоставя вече само
размера на новото плащА.е, наречено в договора „ценова рискова премия“,
което потребителите биха дължали като горница над основната лихва в
случай на просрочие. Като сА.кция за допуснатата забава, тази добавка е
позволява на кредитора да прилага във всеки месечен период между две
падежни дати, допълнителна „наказателна“ лихвена надбавка ако има
пропуснат падеж. Размерът на надбавката е договорен като 2 процента в чл.
4.1. и пояснен в преамбюла и чл. 9.6.4. от ОУ и несъмнено се прилага не
върху просрочения дълг, а върху неизискуема ползвА.а главница, като
увеличава със съответна горница посочена в плА.а месечна вноска.
Обезщетение за забава от този вид е съпоставимо с вредите, които кредиторът
би понесъл поради забавено плащА.е на очаквА.ите по плА.а оборотни
приходи, които могат да препятстват плА.ирА.и разходи по обслужвА.ето на
текущи бА.кови операции. За такъв вид вреди законът гарА.тира обосновА.
размер от поне 10 процентни пункта като законна лихва, която се дължи без
каквато и да е уговорка от всеки неизправен длъжник по парични
вземА.ия(чл. 86 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.). Макар, че основата върху
която се прилага олихвявА.ето е различна, съдът констатира че с натрупвА.е
на забава общата тежест на уговорената от кредитора надбавка намалява,
докато при прилагА.е на диспозитивна законова норма ще се увеличава. Това
обстоятелство, наред с явно по-ниския номинален лихвен процент, уговорен
от кредитора, убеждава съда, че сама по себе си надбавката „ценова рискова
премия“ като обезщетение за забавено плащА.е не е прекомерно и не е в
ущърб на потребителите, доколкото ги освобождава от по-обременителна
законна лихва. Затова, макар и да не е била разяснена подробно на
потребителите, тази клауза не е в техен ущърб и не покрива общата
характеристика по чл. 143 ал.1 ЗЗП, като основА.ие за недействителност по
чл. 146 ал.1 ЗЗП. Съответно и действието й следва да се съхрА.и в
отношенията между стрА.ите.
До същите крайни изводи, макар и без изрична аргументация е
достигнал и съда при постА.овявА.е на своето решение. ОплаквА.ията на
въззивниците срещу зачитА.ето на валидността на уговорките за погасявА.е
на разсрочените части от главницата, договорената лихва в размер не повече
от 9.2 % годишно, такса от 0.95% месечно и мораторната надбавка от още
2% при допусната забава са неоснователни.
Видно от заключението на счетоводния експерт, назначен от първата
инстА.ция, кредиторът е усвоил от постъпилите по разплащателна сметка и
предоставените му в залог от кредитополучателката депозирА.и средства
общо 3927.50лв за изискуема главница по падежирали вноски(приложение 2
12
на л. 404) до 5.04.2018г, след което наличности не са осигурени от
длъжниците и е остА.ал дълг от 38 072.50 евро. Съответно за целия период на
администрирА.е на този дълг, макар кредиторът се е възползвал от
принципно неравноправна клауза да актуализира текущата редовна лихва
като определя БЛП, събирА.ите от него лихви периодично са намалявали,
като от 9.2 % годишната лихва е спаднала до 8.632%. При отчитА.е на
първоначалните параметри на плА.а, размерът на погасената главница би бил
по-малък (3699.25 евро), а забавата по обслужвА.е на плА.а(увеличаваща
разходите) ще настъпи два месеца по–рА.о, затова и въззивният съд намира,
че в духа на законовата потребителска закрила е да съхрА.и резултата от
упражненото право на доставчика в полза на клиента му и да отчете
изпълнението така, както е било прието от кредитора. Според проверката,
която експертът е извършил, след осчетоводявА.е на последното плащА.е към
изискуеми вноски, до момента на подавА.е на исковата молба са остА.али
неплатени общо 38 072.50 евро, 82.09 евро такси, начислени само до
25.09.2018г. и лихви върху ползвА.ата разсрочена главница, включена в
падежирали от 25.04.2018г до 25.09.2018г вноски в размер на 1896.62 евро.
Същевременно вещото лице е изчислило и надбавката за забава от
25.04.2018г.(падежа на първата пропусната вноска) до предявявА.е на иска на
26.09.2019г. в размер на 1099.88евро. Именно тези размери е възприел и
първоинстА.ционния съд при определяне на дължимите от
кредитополучателите присъдени суми, в рамките на посочените от кредитора
периоди. ОплаквА.ето за необосновА.ост на изводите, основА.и на
заключението на експерта не са основателни, доколкото вещото лице е
извършило цялостно обследвА.е на записвА.ията на кредитора,
индивидуализирало е по различни основА.ия видовете задължения и е
потвърдило счетоводните записи на остатъчните суми след приспадА.е на
усвоените плащА.ия от начислени според приетите и от съда за допустими
намалени параметри на прилагА.ите лихви и неизменени такси.
Няма изложени оплаквА.ия по отношение на предпоставките за
упражнявА.е на правото на кредитора да търси предсрочно изпълнение на
задължението за разсрочените части от главницата. Само за пълнота,
въззивният съд преценява, че такова право е предвидено в чл. 60 ал.2 на ЗКИ
и бА.ката може да го упражни спрямо неизправните си длъжници, дори и да
не е разяснила подробно съответната уговорка, като се спазят посочените в
закона условия за това. В случая, както е констатирал и първоинстА.ционният
съд, изявлението на кредитора не било доведено до знА.ието на ответниците
преди началото на съдебния процес, но доколкото назначените особени
представители са приели адресирА.ото със самата искова молба изявление, то
преобразуващия му ефект следва да бъде зачетен по отношение на
представлявА.ите като настъпил факт в хода на процеса на осн. чл. 235, ал. 3
ГПК (Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т. о.). Затова
и въззивният съд споделя извода за доказА.о като изискуемо в цялост
задължението за остатъчна главница, независимо че разсрочвА.ето на падежи
е отпаднало след подавА.е на исковата молба.
В заключение изводите на двете инстА.ции съвпадат по отношение на
дължимост на цялата остатъчна предсрочно изискуема главница от
38072.50евро, със съответна законна лихва от предявявА.е на иска, само
13
1625.48 евро договорна лихва върху редовна главница за поискА.ия период от
25.04.18г. до 26.09.2018г., 1099.88 евро наказателна лихва при просрочие за
период от 25.04.2018г. до 26.09.2019г. и 82.09евро просрочени такси по
кредита. Осъдителното решение следва да се потвърди по отношение на
двамата солидарно задължени съпрузи, ползвали целевото финА.сирА.е за
придобивА.е на имот, предназначен да обслужва вакА.циите на семейството.
По разноските:
При този изход на делото и на основА.ие чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемата стрА.а следва да бъде компенсирА.а за разходите за настоящата
инстА.ция.Тази стрА.а е заявила в списък разходи за адвокатското
възнаграждение, заплатено за комплексната защита по двете неоснователни
жалби, изплатено по бА.ков път в неоспорен размер от 3002.84лв.
Въззиваемият кредитор е поел авА.сово тежестта за възнаграждението на
особените представители в общ размер от 3400лв, които следва да се
възстА.овят от стрА.ите, в чийто интерес е било предприето обжалвА.ето.
Общият размер на разходите възлиза на 6402.84лв, които въззивниците общо
следва да заплатят.
МотивирА. от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260045/20.05.2022г., постА.овено по ТД
№11604/2019г. на ОС- Варна , в обжалвА.ата част , с която са били
присъдени дължими солидарно от О. И. А. и В. Е. А. в полза на кредитора
„УНИКРЕДИТ БУЛБА.К“АД изискуеми вземА.ия по договор за жилищен
ипотечен кредит № 103/0812 от 11.11.2013г, както следва 38072.50евро
предсрочно изискуема главница, със съответна законна лихва от предявявА.е
на иска 27.09.19г до окончателно погасявА.е, 1625.48 евро договорна лихва
върху редовна главница за период от 25.04.18г. до 26.09.2018г., 1099.88 евро
наказателна лихва при просрочие за период от 25.04.2018г. до 26.09.2019г. и
82.09евро просрочени такси по кредита, както и са определени разноските в
тежест на ответниците.
ОСЪЖДА О. И. А., граждА.ка на Руската федерация, родена на
14.01.1980г. и В. Е. А., граждА.ин на Руската федерация, роден на
04.05.1968г., и двамата с последен известен постоянен адрес Русия, гр.СА.кт
Петербург, ул.Дунайски пр.дом 26/77, кв.299, и регистрирА. в България адрес
в гр. Варна, с.о. Ален мак, ул. Федот Попов № 19, ет. -1, ателие 3(имот
10135.2515.3695.1.2), ДА ЗАПЛАТЯТ на УниКредит БулбА.к АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. Света Неделя 7,
сума от 6402.84лв. (шест хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и
четири стотинки), представляваща направените разноски за защита по
неоснователно обжалвА.е, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалвА.ите части първоинстА.ционното решение е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалвА.е пред Върховен
14
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчвА.ето на преписа на стрА.ите (ТРОСГТК
№ 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, вр. чл. 113 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15