РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2500
Град
Пловдив, 02 декември 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.А
при участието на секретаря М.Ч., като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2546 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на К.Д.Г., ЕГН **********,***, лично и чрез адв. Г.С., против
принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно
превозно средство - лек автомобил марка "Хонда“, с рег.№ ****, без
знанието на неговия собственик, наложена на 13.08.2019г. около 14,45 часа,
наложена от старши полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР –
Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
наложената ПАМ. Счита, че не е правомерно наложена процесната мярка, поради
което и платената сума е недължима. Твърди, че му е нарушено правото на защита,
както и конституционни негови права и на нормата на чл.6 § 3 б.А от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като му
е отказано да се снабди с копие от съставената докладна от ответника, нито да
направи фото-копие с телефона си. Счита, че обвинението в извършването на
административно нарушение има характер на наказателно обвинение, а държането на
докладната записка само и единствено в административиня орган представлява
положение на процесуална изненада, доколкото тази докладна може да бъде
поправяна, допълвана, в т.ч. и антидатирана. Твърди се също, че заповедта е
нищожна, тъй като в заповедта на министъра са упълномощени да разпореждат ПАМ
определени длъжности, вместо конкритно посочени лица, освен това същите следва
да са от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“. Няма
посочено звено „Общинска полиция“. В този смисъл според жалбоподателя старши
полицай И.Г.не е бил с делегирани правомощия от министъра на МВР да разпорежда
процесната ПАМ. Твърди се също, че е налиц злоупотреба с право, тъй като на
лицето била задържана личната карта, докато дойде полицейският патрул за
връчване на покана, както и му било възпрепятствано излизането от наказателния
паркинг за 5 минути. Твърди се също, че жалбоподателят не е извършил соченото
нарушение, за което му е наложена процесната ПАМ. Твърди се и маловажност. Иска
от съда да отмени административните действия на органа по принудително вдигане
на управлявания от него автомобил, респ. да ги прогласи за нищожни. Претендират
се разноски.
Ответникът по жалбата - старши полицай
към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив И.Г., намира жалбата за
неоснователна. Моли да се остави с сила извършената принудителна
административна мярка.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Относно допустимостта съдът следва да
отбележи, следното:
По
делото не се спори, че принудителната административна мярка е приложена на 13.08.2019г.,
а жалбата директно до съда е подадена на 20.08.2019 г. Безспорно е също така,
че оспореният индивидуален административен акт представлява принудителна
административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Ето защо жалбата, като подадена в рамките на установения за
това процесуален срок и при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМА.
Между страните по
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 13.08.2019 г. около 14.45 ч на ул.“Средец“
срещу № 42 в гр. Пловдив жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек
автомобил "Хонда“,
сив на цвят, рег.№ ****. В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е
бил преместен на наказателен паркинг. Жалбоподателят е получил автомобила, без
да му бъдат връчени документи относно репатрирането, а му бил издаден
единствено фискален бон.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата,
наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна записка от старши
полицай И.Г.до началник Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са
отразени следните данни: на 13.08.2019 г. Г. работил по безопасността на
движението за времето от 08,00 ч. до 20, 00 ч. с автомобил за репатриране ДКН №
****, с водач Н., като в 14,45 ч. на ул. "Средец“,
срещу 42 в гр. Пловдив, бил репатриран описаният автомобил. Като основание за
репатрирането в докладната записка е посочено: „Паркира в зоната на пътен знак
В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-17“. Автомобилът е бил оставен на
съхранение в 15,00 ч. на паркинга на ***.
По делото е приложен снимков материал /4 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена
дата и час на заснемане, както и заверено копие на схема с
вертикална сигнализация, издадена от ОП“Организация и контрол на транспорта“
при Община Пловдив, а също и ежедневна ведомост – разстановка на полицейските
органи в съответния ден. Жалбоподателят е представил оригинал и заверено копие на
фискален бон, относно заплащането на таксата за принудително преместване –
60.00 лв. и такса престой паркинг – 1,20 лв.
По делото от
страна на жалбоподателя се представиха цветни снимки от Гугъл Вю относно
разположението на автомобилите по пътното платно, улиците и кръстовището, както
и другите отличителни, трайно прикрепени към земята обекти на ул. „Средец“ и
около нея.
Изслуша се и
св. С.В.Т., който разказва, че бил на мястото в посочените ден и час, когато
автомобилът бил паркиран от жалбоподателя. Спрели точно пред знака „Забранен
престой и паркирането“ точно на
кръстовището на ул.“Средец“ и ул.“Чехов“, точно до ресторант „Трюфел“, който е
на № 44, плътно вдясно, без да пречат на движението. Спрели перпендикулярно на
ул.“Чехов“. Посочва, че като отишли на наказателния паркинг служителят отказал
да даде фискален бон и документите на жалбоподателя, докато извика служител на
реда, за да му връчат някаква покана. Една кола- паяк препречила пътя на колата
на жалбоподателя да излезе от паркинга, докато дойдат служителите. Отказали да
му представят докладната записка.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите,
основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство
по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено
издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на
предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички
допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този
смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства. При това положение, снимковият материал
представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 39 от АПК и
има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
На лист 12 и л. 20 по делото е приложена заповед
№ 8121з-1215/27.10.2016 г., с която министъра на вътрешните работи е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета
на Община Пловдив, на младши инспектор И.Г.Г., заемащ длъжността старши полицай в сектор
„Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По делото е представена и длъжностната характеристика за длъжността
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция-
Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив с рег.№ Я-3272
от 04.04.2012 г.,
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14
от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай Г. при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
От всички посочени доказателства до тук става ясно, че
ответникът е старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, упълномощен съгласно изискванията
на чл.168 от ЗДвП и при съблюдаване на нормата на чл.31 от наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на тариторията на град
Пловдив. Министърът е упълномощил по-широк кръг лица с правомощията по налагане
на ПАМ, определяйки службите за контрол, като ги е посочил в съответствие с
длъжността - ръководна, изпълнителска,
младши изпълнителска, а със заповедта си кметът на съответното населено място,
в случая на гр. Пловдив е посочил звеното, което осъществява тази дейност на
територията на общината. Няма пречка това да лъде извършено и поименно, но
всички тези лица обаче са държавни служители в сектор „Общинска полиция“ към
отдел „охранителан полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В този смисъл съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е налице нищожност на
разпоредената ПАМ.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 13.08.2019г. е посочено: „Паркира в
зоната на пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-17“. От
посоченото фактическо основание се установява, че процесната ПАМ е наложена в първата
от посочените хипотези, а именно – ППС е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
От събраните по делото веществени и гласни
доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в
кръстовището. Позицията на автомобила се установява от приложения снимков
материал на двете страни, както и от положението му спрямо другите разположени
трайно върху земната повърхност недвижими обекти на място – стълб и дърво. В
чл.50 ППЗДвП е предвидено, че забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25,
В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Това е така, тъй
като нормата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП изрично предвижда, че престоят и паркирането
са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
При това положение посоченото от органа фактическо
основание за преместване на МПС е неправилно, тъй като не се касае за първата
хепотеза на чл.171, т.5, буква „Б“, а именно паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, а за втората хипотеза
- когато създава опасност за другите участници в движението.
Последното обаче изобщо не е посочено като основание в
изготвената от административния орган докладна записка, явяваща се
доказателство за извършените от органа действия и установените фактически и
правни основания. Липсата на тези фактически основания прави разпоредената ПАМ
незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода от делото на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски, а именно 10 лв. държавна такса, а на неговия
процесуален представител - адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за
адвокатурата в размер на 500лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на К.Д.Г., ЕГН **********,***,
лично и чрез адв. Г.С., принудителна
административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Хонда“, с
рег.№ ****, без знанието на неговия собственик, наложена на 13.08.2019г. около
14,45 часа, наложена от старши полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив
към ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив да заплати на К.Д.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 10 /десет / лева разноски за производството.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив да заплати на адвокат Г.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева адвокатски хонорар по чл.38
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/