Определение по дело №25/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 43/26.02.2010 година, постановено по ч.н.д. № 83/2010 година, Кърджалийският районен съд е отменил Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 15.01.2010 година на Р. П. - К. по досъдебно производство № 322/2009 година по описа на РУ на МВР – К., като е постановил да се изпълнят указанията, дадени в мотивировъчната част на определението.

Против определението е постъпил въззивен П. от Р. П. – К., с който определението се протестира като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в протеста, че досъдебното производство е било образувано срещу М. С. Ю., М. С. И, М. М. М., Ф. М. М., В. М. М., С. Ю. С., Ю. М.С. и М. Ю. С., всички от Г.К., за това, че на 03.06.2009 год. в Г.К. извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като всички лица първоначално били разпитани като свидетели. След проведеното разследване, за лицата М. С. Ю., М. С. И., М. М. М., Ф. М. М. и В. М. М. не били събрани достатъчно доказателства за виновността им в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което същите не били привлечени като обвиняеми. Подалият протеста прокурор твърди още, че в настоящият случай наказателното производство било образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК, като в уведомлението на прокурора разследващият бил посочил и лицата, срещу които е образувано производството. Съгласно инструкцията на Главния прокурор за поддръжка и ползване на електронния регистър на лица с неприключили наказателни производства, така полученото уведомление се отразявало в регистъра, който съдържал информация за трите имена на лицето, единния граждански номер, номер на преписката, номер на досъдебното производство и т.н. Прокурорът е изложил съображения още, че съгласно чл.12 от Инструкцията, в случаите на образувано/започнато досъдебно производство срещу конкретно лице, което при разследването не е привлечено като обвиняем, но наказателното производство следва да продължи с внасяне в съда срещу други лица или бъде спряно срещу неизвестен извършител или други лица, наблюдаващият прокурор задължително се произнася с постановление за частично прекратяване на наказателното производство спрямо лицето, срещу което производството е било образувано, но не е било привлечено като обвиняем. Това постановление за частично прекратяване на наказателното производство се регистрирало в УИС, заедно с данните за лицето, спрямо което производството е било прекратено. С оглед изложените съображения счита портестираното определение на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага въззивният съд да го отмени, вместо което да постанови друго такова, с което да потвърди постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. Към протеста е приложено и копие от утвърдената от Главния прокурор Инструкция за поддръжка и използване на електронния регистър на лица с неприключили наказателни производства.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и от досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на протестираното определение, приема за установено следното:

Протеста е основателен, макар и по съображения, различни от изложените в него.

Досъдебно производство № 322/2009 год. по описа на РУ на МВР – К. е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставяне на акт за първото действие по разследването: Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.06.2009 год., извършен от разследващ орган при РУ на МВР – К. по повод докладна записка на полицаи при РУ на МВР – К. за възникнал побой пред заведение „А. 2009” на бул.”Хр.Ботев” в Г.К.. В изпълнение на разпоредбата на чл.212 ал.3 от НПК разследващият полицай, съставил протокола за оглед на местопроизшествие, на 04.06.2009 год. е уведомил РП – К. за започналото по посочения ред досъдебно производството, като в уведомлението е посочил, че производството е започнало срещу 8 лица - М. С. Ю., М. С. И., М. М. М., Ф. М. М., В. М. М., С. Ю. С., Ю.М. С. и М. Ю. С., всички от Г.К., за това, че на 03.06.2009 год. в Г.К. извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – между същите възникнал скандал и побой, по време на който са счупени стъклата на лек автомобил „Рено 19”, с рег.№ К 2541 АР, собственост на Ф. М. М., както и били счупени три стола от заведение „А. 2009” - престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

В хода на разследването посочените осем лица, срещу които е било образувано и водено производството, първоначално са разпитани като свидетели. Разпитани са и други свидетели, назначени са съдебно-оценителни експертизи, със съответен протокол за доброволно предаване са приобщени веществени доказателства, както и са били събрани писмени доказателства – характеристики, справки за съдимост, съдебно-медицински удостоверения и др. С три броя Постановления за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неоклонение от 30.11.2009 год. Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. са били привлечени като обвиняеми за това, че: 1. На 03.06.2009 год. в Г.К., в съучастие помежду си като извършители, унищожили противозаконно чужди движими вещи – задното панорамно стъкло, стъклото на предната дясна врата, стъклото на задната дясна врата и гума „Ласа”, и повредили предния десен калник на лек автомобил марка „Рено 19” с рег.№ К 2541 АР, собственост на Фикри Мехмедалиев Мехмедалиев от Г.К., на обща стойност 330.50 лв. – престъпление по чл.216 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК; и 2.На 03.06.2009 год. в Г.К. всеки от тях е извършил непристойни действия – хвърлял бутилки от безалкохолни напитки към М. М. М., В. М. М. и Ф. М. М., и тримата от Г.К., псувал същите с думите „ще ви еба майката”, и унищожил противозаконно чужди движими вещи - задното панорамно стъкло, стъклото на предната дясна врата, стъклото на задната дясна врата и гума „Ласа”, и повредили предния десен калник на лек автомобил марка „Рено 19” с рег.№ К 2541 АР, собственост на Ф. М. М. от Г.К., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК. След провеждане на досъдебното производство, с постановление от 15.01.2010 година за частично прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК, прокурор от Р. П. - К. е прекратил частично наказателното производство по досъдебно производство № 322/2009 год. по описа на РУ на МВР – К. в частта му, водено срещу М. С. Ю., М. С. И., М.М. М., Ф. М. М. и В. М. М., за престъпление по чл.325 ал.1 от НК. За да постанови частичното прекратяване, наблюдаващият прокурор е изложил установената според него фактическа обстановка, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва участието на посочените пет лица в извършването на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, тъй като било установено, че М. С. И. и М. М. М. по време на осъществяване на инкриминираното деяние са били в дома си, а дори и да се приемело, че М. М., В.М. М. и Ф.М. М. са се сбили с обвиняемите Ю. М. С., С. Ю.С. и М.Ю. С., то действията на първите трима не следвало да се квалифицират като хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 от НК, а като непристойна проява, която не съставлява престъпление.

Посоченото постановление за частично прекратяване на наказателното производство е било обжалвано пред първоинстанционния съд от обвиняемите С. Ю. С., Ю. М. С. и М. Ю. С., всички от Г.К., с оплаквания, че разследването не било проведено обективно, не били взети предвид обясненията им, а наблюдаващият прокурор издал постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, водено и срещу останалите пет лица, без да се съобрази с доказателствените материали. Изложени са и оплаквания, че разследването не било пълно, тъй като не било посочено в какво се изразяват хулиганските действия на всеки от тях, както и извършени ли са такива от страна на другата група лица, които ги били нападнали. С жалбите са направили искания за отмяна на постановлението за частично прекратяване на РП – К., като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

С протестираното определение № 43/26.02.2010 година, постановено по ч.н.д. № 83/2010 година, Кърджалийският районен съд е отменил постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и е постановил да се изпълнят указанията, дадени в мотивировъчната част на определението. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него постановление за частично прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, тъй като производството е било прекратено от прокурора на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, т.е. поради недоказано участие на обвиняемите М. С. Ю., М. С. И., М. М М., Ф. М. М. и В. М. М. в престъплението, но от досъдебното производство било видно, че посочените пет лица нямали качеството на обвиняеми, тъй като не били привличани като такива. Съдът е изложил съображения, че е неправилно да се прекратява наказателно производство срещу посочените лица, тъй като нямало данни досъдебното производство да е било образувано срещу тях. За да подкрепи този извод, първоинстанционният съд е посочил, че не би могло да се счита, че уведомлението на разследващият орган до прокурора по чл.212 ал.3 от НПК е акт, който е годен, за да се образува наказателно производство срещу конкретно лице, още повече, че производството е започнало с първия акт по разследването, а именно Протокол за оглед, в който нямало данни за никакви лица. Направил е още и извода, че след като наказателното производство е било образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК, то делото не следвало да се води срещу конкретен извършител. Приел е също, че с процесните жалби тримата обвиняеми изземвали правото на прокурора да прецени срещу кои лица и какво обвинение да повдигне, което било недопустимо, тъй като посоченото било единствено прерогатив на обвинението. С оглед изложеното е направил извода, че постановлението следва да бъде отменено, с указания прокурора да изпълни правомощията си, дадени в чл.242 и сл. от НПК.

При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е недопустимо. Същото е постановено в проведено недопустимо съдебно производство по реда на чл.243 ал.4 и 5 от НПК. Това е така, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.3 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Посоченото показва, че в цитираната законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или съда. По смисъла на посоченият законов текст това са обвиняемият, по отношение на когото производството е прекратено, пострадалите от престъплението или техните наследници, или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да защитят същите чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство, чрез подаване на жалба против постановлението за прекратяване. С други думи, оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и непосредствен личен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице, което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно на прокурора. В настоящият случай, макар и жалбодателите пред първоинстанционния съд Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. да имат качеството на обвиняеми в досъдебното производство, то същите нямат право да обжалват постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство, водено срещу другите пет лица - М. С. Ю., М. С. И., М. М. М., Ф. М.М. и В. М. М., тъй като обжалваното пред първоинстанционния съд постановление не касае и не засяга правата и интересите на тримата обвиняеми, а на други лица. В този смисъл следва да се посочи, че разпоредбата на чл.55 ал.1 от НПК очертава точно и конкретно правата, които има обвиняемият, едно от които е именно да обжалва актове на органите по разследването и съда, които обаче накърняват само негови права и законни интереси. Още повече, че в конкретния случай досъдебното производство е образувано и водено срещу М. С. Ю., М. С. И., М. М. М., Ф. М. М., В. М. М., Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. /респ. на всеки от последните трима е предявено обвинение/, за извършено от всяко от тези лица самостоятелно престъпление по чл.325 ал.1 от НК, а не в съучастие помежду им, при евентуалното наличие на което би могло да се обсъжда засягане на правата на обвиняемите от частичното прекратяване на наказателното производство по отношение на останалите пет лица, с оглед невъзможността за установяване на действителния принос на всеки от тях в общата дейност. С други думи, следва да се приеме, че частичното прекратяване на наказателното производство касае друго престъпление, а не това, обвинение за което е повдигнато на тримата обвиняеми, поради което законът не дава възможност на същите да обжалват постановлението. Всъщност, видно от съдържанието на жалбите на обвинаемите Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. против постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. С. Ю., М.С. И., М. М. М., Ф. М. М. и В. М. М., по същество в жалбите се развиват оплаквания, касаещи най-вече собственото им участие в престъплението, за извършването на което са обвинени; както и се излагат твърдения, че не те тримата са осъществили хулигански действия, а такива са извършили другите пет лица. Т.е. целеният от обвиняемите с подаване на жалбите резултат – да оневинят себе си, а да бъдат обвинени останалите пет лица в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, не би могъл да бъде постигнат чрез производството по чл.243 от НПК. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът дали да се повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителната компетентност на прокурора, съгласно чл.127 от Конституцията на РБ и чл.46 ал.1 от НПК, като съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство не отнема това правомощие на прокурора, тъй като съдът проверява само правилността – обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, и то когато е сезиран от правоимащите лица.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбите на обвиняемите Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. против постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. С. Ю., М. С. И., М. М. Ме., Ф. М. М. и В. М. М., са процесуално недопустими, тъй като са подадени от ненадлежни лица, които не попадат в кръга на визираните в чл.243 ал.3 от НПК лица, на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прекратително прокурорско постановление в законоустановения срок. Като не е съобразил изложеното, и без да извърши служебно наложителната проверка на допустимостта на жалбите против частичното прекратяване на наказателното производство /а е извършил преценка на тяхната допустимост само с оглед спазване на законоустановения срок за обжалване/, разглеждайки жалбите по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Това налага обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго такова, с което жалбите на обвиняемите Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. против постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. С. Ю., М. С. И., М. М. М., Ф. М. М. и В. М. М., да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.

При това положение и при липсата на предпоставки за упражняването на съдебен контрол в досъдебното производство върху Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 15.01.2010 год. на РП - К., настоящата инстанция не следва да се произнася по същество относно правилността – обосноваността и законосъобразността, както на постановлението, така и на протестираното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 43/26.02.2010 год., постановено по Ч.н.дело № 83/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Постановление на Р. П. – К. от 15.01.2009 год. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 322/2009 год. по описа на РУ на МВР - К., като незаконосъобразно, и е указано на прокурора да изпълни указанията, дадени в мотивировъчната част на определението, вместо което п о с т а н о в я в а:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на обвиняемите Ю. М. С., с ЕГН *, С. Ю. С., с ЕГН и М. Ю. С., с ЕГН *, всички от Г.К., против Постановление на Р. П. – К. от 15.01.2009 год. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 322/2009 год. по описа на РУ на МВР - К., водено срещу М.С. Ю., с ЕГН *, М. С. И., с ЕГН *, М. М. М., с ЕГН *, Ф. М. М., с ЕГН *, и В. М. М., с ЕГН *, всички от Г.К., за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като недопустими.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.