Решение по дело №1129/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 21
Дата: 6 януари 2017 г.
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20161100901129
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., ……………..г.

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 07.10.2016г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1129  по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.6** ТЗ.

Молителят „К.” ЕООД твърди, че  има срещу „В.2.” ООД ликвидни и изискуеми вземания в размер на 20 602.04 лв., които произтичат от търговска сделка, както следва:

На 21.09.2011г. страните са сключили в писмена форма договор, според който „В.2.” ООД е възложило на „К.” ЕООД (към този момент ООД), като изпълнител, да извърши демонтаж на мобилен бетонов възел и да изработи и монтира метални конструкции за елементи на ТСИ с. Х., обл. С.. Договорено възнаграждение на изпълнителя по първото перо е 5 000 лв. с включен ДДС, а по второто перо - 15 042 лв. с включен ДДС.

С два Акта обр. № 19 - от 24.01.2014г. и 29.10.2014г. страните по договора са констатирали и са приели за безспорно в отношенията им обстоятелството, че изпълнителят е извършил договорените работи на обща стойност 20 042.00 лв. и тези работи подлежат на заплащане. На датите на подписване на двата акта, „К.” ЕООД е издало на длъжника данъчни фактури №№ 209 на стойност 10 014.96 лв. с включен ДДС и 331, на стойност 10 027.04 лв. с включен ДДС. Фактурите са били включени в дневниците за покупки и съответните справки-декларации по ЗДДС на „В.2.” ООД.

С писмо от 27.02.2015г. „В.2.” ООД е отправило до „К.” ЕООД молба за потвърждение на сумата на разчетите между двете дружества, с което е признало задължението си към молителя, респ. вземането на последния в размер 20 602.04 лв. В това салдо е било включено и остатъчно задължение на длъжника (в размер 560.04 лв.) по частично платената фактура № 72/10.10.2008г„ издадена по друга търговска сделка с предмет изработка на метални капаци.

Ответникът не е извършил плащане на сумата.

Сочи за начална дата на  неплатежоспособността 31.12.2012г.

Твърди и наличие на неплатежоспособност и  свръхзадълженост.

Ответникът „В.2.” ООД оспорва иска. Не оспорва наличието на твърдяното вземане, но счита че изискуемостта на вземането е настъпило едва след приемане на работата и издаване  на фактурите. Твърди неточно изпълнение във времево отношение – наличие на забава за изпълнение на договореното, което е довело до разваляне на договора по право. Оспорва твърдението, че не е в състояние да изпълни задължението си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно наличието на сключен договор от  21.09.2011г. с предмет извършване на демонтаж на мобилен бетонов възел и да изработване  и монтиране на метални конструкции за елементи на ТСИ с. Х., обл. С..

По делото са представени 2 бр. Акта обр. № 19 - от 24.01.2014г. и 29.10.2014г., въз основа на която работата е била предадена от изпълнителя на възложителя, като на същите дати са били изготвени фактури. Обща стойност на работата е 20 042.00 лв.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по см. на чл.**8 от ЗЗД.

Молителят е изпълнил задължението си по договора, като е изработил и предал договореното, прието от ответника- възложител въз основа на посочените актове. Следователно за последния е възникнало задължението за заплащане на договорената цена в размер на обща стойност 20 042.00 лв.

Ответникът е приел изпълнение след договорения срок(31.04.2012г). Следователно дори да е налице забава, тя не се явява релевантно възражение срещу задължението  за заплащане на цената по договора.

Договорът не е развален, тъй като това потестативно право възниква в полза на  изправния кредитор само в хипотезата на безполезност или фикс сделка (чл. 87, ал.2 ЗЗД), които  не са налице поради приетото изпълнение. Не се твърдят и предпоставките на чл.89 ЗЗД за да настъпи твърдяното прекратяване по право.

Сделката търговска с оглед субективния критерий по чл.286, ал.1 ТЗ.

Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За целта следва  да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите.

Съобразно експертизата коефициентите за обща ликвидност( КОЛ) към 31.12.2015г.   е 0,0816  ; коефициента за бърза ликвидност (КБЛ) – 0,0777 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) – 0,0002, коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) –  0,0002, при общ норматив 1-ца. Следователно дружеството не е било в състояние да извърши текущите си плащания към 31.12.2015г.

Коефициента за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – -0,8387 , при общ норматив  0,33. При  установения коефициент следва да се направи извод за декапитализиран собствен капитал.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

Видно от ССЕ е налице трайна тенденция на влошени икономически резултати, като ответникът не извършва търговска дейност, съгласно признанието на неговия представител. Не се установява и наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следоватено условията на чл.631 ТЗ не са налице.

За установяване на началната дата на неплатежоспособността следва за се констатира момента, в който непрекъснато са се насложили всички предпоставки по чл.608 ТЗ.

Задължението за плащане  възниква за възложителя с приемане на работата. В случая това е станало с протоколите от 24.01.2014г. и 29.10.2014г., когато са съставени и фактурите.

По делото не се установи наличие на други, по-ранни задължения попадащи в приложното поле на Чл. 608, ал.1 ТЗ. Следователно началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2014г., тъй като едва към тази дата са съществували всички законови предпоставки обуславящи това състояние.

 

Молителят е въвел като кумулативно  основание за откриване на производство по несъстоятелност и свръхзадълженост на дружеството.

Съобразно нормата на чл.742, ал.1 ГПК свръхзадължено е капиталово търговско дружество, чието имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Материално правните предпоставки във връзка с наличието и характера на вземането са обсъдените по-горе(в случая вземането е от категорията на изискуемите) и е установено.

Видно от заключението на ССЕ към 31.12.2015г. активите не са достатъчни за покриване на задълженията. Следователно е налице свръхзадълженост.

Не са налице и условията на чл.631, пр.1 от ТЗ - временност на затруднението, предвид установената трайност на състоянието и значителното надвишаване на пасивите над активите.

Съгласно ССЕ най-ранния момент към който са се насложили предпоставките по чл.74 ТЗ и е налице непрекъснатост, е 31.12.2012г. Следователно е налице свръхзадълженост от този момент.

Възможност за откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания съществува само при условие, че съвпада началната им дата.  Тъй като в настоящия случай момента на свръхзадължеността предхожда неплатежоспособността, при наличие на предпоставките и на двете, следва да бъде съобразена по ранната дата. (Р№201/11.12.2014г. по т.д.№659/2014г. на І ТО на ВКС).

Торното налага извода, че следва да се обяви свръхзадължеността(поради предхождането на началния момент) на ответното дружество и се открие производство по несъстоятелност.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на  „В.2.” ООД, ***, р-н С., ул.“Н.******“, №**,  като определя за начална дата    31.12.2012г.

ОТКРИВА производството по несъстоятелност на „В.2.” ООД, ***, р-н С., ул.“Н.******“, №**,

Назначава за  временен синдик Д. С. Б. , област С., община С., гр. С. ****, ПК **, ет. *, ап. *, тел. *********, ******@gmail.com , при възнаграждение в размер на 1000лв. месечно, като определя 3 дн. срок за встъпване.

Свиква първото събрание на кредиторите  на 27.01.2017г. от 11,00ч. в сградата на  Софийски градски съд, бул.”В.”№*, в обявената в деня на събранието зала.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дн. срок от  вписването му в търговския регистър.

        

                                                                                    СЪДИЯ: