Р Е Ш Е Н И Е № 4
Гр.Самоков, 06.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на пети март две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Екатерина Бандрова ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 912/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.Васил Левски” № 114,етаж Мецанин,представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова е предявило срещу М.Ц.И. *** искове за признаване за установено по отношение на нея ,че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 500 лева главница, договорна лихва в размер на 25,6 лева ,за периода от датата на първата вноска 30.04.2015 год. до 30.04.2015 год.-датата на последната вноска, 21,74 лева лихва за забава върху главницата, за периода от 01.05.2015 год. до 17.05.2018 година ,80 лева административна такса за събиране на вземането ,210 лева такса за гаранция, ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от 28.05.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното им изплащане.Претендира направените по делото разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се твърди ,че на 16.03.2015 година между „Фератум България” ЕООД като кредитор и М.Ц.И. като кредитополучател е сключен договор за кредит № 238964 чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща,уеб-сайт/ във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,Закона за платежните услуги и платежните системи,Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис ,както и Закона за електронната търговия.Сочи се ,че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите услови я,уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти ,по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Изтъква се,че съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал ,че приема всички условия ,посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,както и тези посочени в Общите условия.
Сочи се ,че по силата на сключения договор за кредит № 238964 от 16.03.2015 година на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лева ,който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,представляваща печалба на кредитора в размер на 25,6 лева за срок от 45 дни.
При сключване на договора за кредит от 16.03.2015 година, кредиторът „Фератум България” ЕООД е предложил обезпечение, предоставено от гарант- „Фератум Банк” ЕООД,което дружество е одобрено от кредитора и същото фигурира под № 237 в Списъка на кредитни институции,лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България,съгласно взаимно признаване на единния европейски паспорт към Регистрите на БНБ.В тази връзка на 16.03.2015 година между М.Ц.И. /кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД/гарант/ е сключен договор за гаранция № 238964,по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя ,като се задължава солидарно с последния.Съгласно чл.5.8 от Общите условия ,при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя ,дружеството –кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Сочи се още ,че съгласно чл.5 от Общите условия, които се прилагат към договора за гаранция № 238964,сключен между ответницата М.Ц.И. и гаранта –Фератум Банк” ЕООД,кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията ,в размер ,определен в договора за гаранция, като в настоящият случай таксата за гаранция е в размер на 210 лева.
Ищецът твърди ,че ответницата по делото М.Ц.И. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок ,поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество –гарант ”Фератум Банк” ЕООД. Последното е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България” ЕООД,с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент за него е възникнал прания интерес за предявяване на претенция по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Сочи се в исковата молба ,че датата на последната вноска по кредита е била на 30.04.2015 година и вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.Твърди се ,че в изпълнение разпоредбата на чл.10,т.1-т.8 от Общите условия ,в случай ,че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата ,на същия се начислява такса ,в зависимост от просрочието ,която в случая е 80.00 лева и представлява административна такса за събиране на вземането.
Поддържа се ,че задължението на ответника М.Ц.И. към дружеството –гарант „Фератум Банк” ЕООД произтича от заплатеното от стана на последния спрямо „Фератум България” ЕООД изискуемо задължение по договор за кредит с № 238964,формирано от усвоената ,но непогасена част от кредита –главница ,договорна лихва, административна такса ,заедно с дължимата такса за гаранция по договор за гаранция № 238964, за която длъжникът се е задължил ,но не е престирал.
Сочи се ,че на 01.12.2017 година е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 година между „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД /цесионер/и „Фератум Банк” ЕООД/цедент/с регистрационен № С 56251,по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД изцяло с всички привилегии ,обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането на 14.12.2017 година от „Фератум Банк” ЕООД с писмо с обратна разписка.Към исковата молба е приложено и уведомление от представител на ищеца като пълномощник на „Агенция за контрол на просрочените задължения ООД до ответницата за извършено прехвърляне на вземанията ,с искане неговото връчване на ответницата ведно с исковата молба и останалите й приложения да бъде взет предвид от съда на основание чл.235,ал.3 от ГПК ,като факт осъществил се след предявяване на иска и преди постановяване на решението.
Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 498/2018 год. на РС-Самоков.Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като длъжникът не се е явил да получи в канцеларията на РС-Самоков книжата по делото и това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.
Адв.Г. –особен представител на ответницата М.Ц.И. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ,като е изразила становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове и е изложила съображения.
В с.з. не се явява представител на ищеца.
В с.з. не се явява особения представител на ответника адв.Гуцлска.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 498/18год. на РС-Самоков е видно ,че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 354 от 30.05.2018 год. за сумата от 500 лева главница, договорна лихва в размер на 25,6 лева ,за периода от датата на първата вноска 30.04.2015 год. до 30.04.2015 год.-датата на последната вноска, 21,74 лева лихва за забава върху главницата, за периода от 01.05.2015 год. до 17.05.2018 година ,80 лева административна такса за събиране на вземането ,210 лева такса за гаранция, ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от 28.05.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното им изплащане.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в съответствие с разписаното в чл.415,ал.1,т.2 ГПК.
По делото е представена разпечатка на
електронен документ ,от която е видно, че на 16.03.2015 г. М.Ц.И., с посочени
лични данни, е завила от IP адрес
212.5.36.109, заем в размер на 500 лв. за срок от 45 дни, при лихва от 25,6 лв.,
с гаранция в размер на 210.00 лв., с начин на плащане чрез Изи пей.В
разпечатката се посочва, че заема е потвърден на 16.03.2015 г. с SMS към клиента, с датата на трансфер към
„Фератум банк” на 01.06.2015 г.По делото е
представен договор за предоставяне на потребителски кредит № 238964/16.03.2015
г.
От представените общи условия към договор за
гаранция се установява, че те се прилагат към договори за гаранция, сключвани
между Фератум Банк Лимитид и клиенти, като по силата на тях, Фератум Банк
Лимитид се задължава, под формата на поръчителство, да изпълнява задълженията
по договори за потребителски кредити между клиента и „Фератум България” ЕООД,
като те са неразделна част от договора за гаранция. Гарантът /партньорски офис
или търговски агент/, който действа от името на банката, се задължава да
предостави преддоговорна информация по ЗПФУР и ЗЗП на своята електронна
страница, на посочен от клиента електронен адрес, писмено – на хартиен или друг
траен носител, като получаването ѝ се удостовери постановения начин на
комуникация. По договора гарантът се задължава да предостави гаранция под
формата на поръчителство, като обезпечи изпълнението по договор за
потребителски кредит при същите условия, при които се е задължил той, вкл.
лихви, в това число мораторни, такси и разходи по събирането на кредита.
Гаранцията се предоставя при подадено искане за гаранция. Искането може да се
подаде на електронната страница на кредитор /www.ferratumbank.com/, в партньорски офис или чрез
посредничеството на търговски представител. За да се пристъпи към сключването
на договор гарантът трябва да е одобрил предоставянето на гаранция на клиента и
да го е информирал за това по един от следните начини: чрез изпращане на SMS на идентификационен номер на потенциалния
клиент с информация за начина, по които клиентът може да заяви съгласие за
конкретните условия на гаранцията и Общите условия; чрез изпращане на
електронния адрес на клиента на общите условия на договори и индивидуалния код
за потвърждение; чрез партньорски офис, търговския представител, които
предоставят хартиен или друг траен носител на конкретните условия на договора и
общите условия към договора. След одобрение от страна на гаранта клиентът
изразява съгласие за сключване на договор за гаранция и съгласие с общите
условия по едни от следните начини: чрез изплащане на SMS със съдържание „FER PRIEMAM”; чрез попълване на код да потвърждение на
интернет страница www.ferratum.com; чрез подписване на всяка страница на два екземпляра от договора и
общите условия към него, предадени в партньорски офис или на търговски
представител. По договора клиентът трябва да заплати такса за предоставената му
гаранция, чиито размер се определя в индивидуалния договор. Тя се заплаща на
равни месечни вноски, дължима на падежа на всяка вноска, посочена в
погасителния план, предоставен по договора за гаранция. При предложено
изпълнение по договора за кредит от гаранта той има право на регрес срещу
клиента, но не и преди да е настъпила изискуемостта на главното вземане. Гарантът
има право да прехвърли правата си в полза на трети лица без съгласието или
съдействието на клиента, като се приема, че клиентът дава съгласие за това със
сключването на договора.
Между „Фератум Банк” и ищецът
е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който първият прехвърля
на втория кредити, отпуснати от „Фератум България” ЕООД в български лева, за
български клиенти, живеещи в България, прехвърлени срещу гаранционно плащане от
„Фератум Банк”, включващи главница, лихви и такси, 120 дни след датата на
падежа им. Кредитните отписвания са колективно посочени като портфейл, включващ
1965 бр. „Кредити на вноски” с номинал от 2 459 088,46 лв. /главница,
лихви и такси/ и 3 279 бр. „Заеми до заплати” с номинална стойност от
1 210 491,72 лв. /главница, лихви и такси/ с датата на прехвърляне
01.12.2017 г., срещу заплащане на договорена цена. В договора е уговорено, че с
подписването му продавачът потвърждава извършената цесия и овластява купувача
да уведомява длъжниците от името на продавача за цесията, както и че плащанията
трябва да извършва по сметка на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, а не на Фератум. Договорено е че, портфейлът, с индивидуалните дългове и
информация, необходима за събиране на всеки дълг, е посочена в приложение към
договора. Препис от приложените не е представен към договора.
В ангажиране по делото изявление от „Фератум
Банк” е потвърдено прехвърлянето на вземания по договор за придобиване от
01.12.2017 г., сключен с „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от него. Представено е
пълномощно, с което „Фератум Банк” овластява „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжниците по всички вземания на
дружеството, които са цедирани с договор от 01.12.2017 г., индивидуализирани в
приложение към него.Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия до ответника. Ищецът изрично е
поискал уведомлението да бъде връчено на ответницата ведно с останалите съдебни
книжа и съдът е уважил това искане с разпореждане от 11.09.2018 година.Преписи
от исковата молба и приложенията й ,сред които и гореобсъденото уведомление
,както е видно от съдържанието на върнатия в съда отрязък от съобщение/ лице и
гръб/,са връчени на ответницата на 26.09.2018 година при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими.Активната процесуална легитимация на ищеца произтича от твърденията му ,че е носител на процесните вземания на основание сключен договор за цесия ,който има действие по отношение на ответницата.
Правният интерес на ищеца от предявяване на установителни искове с предмет съществуването на предявените вземания произтича от установените от приложеното ч.гр.д.№ 498/2018 година по описа на РС-Самоков обстоятелства ,че по посоченото заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответницата е подала възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК , а заявителят е предявил исковете в указания му едномесечен срок от съобщението.
Преди да разгледа исковете по същество ,съдът следва да обсъди възражението на особения представител на ответницата за липса на правно действие спрямо нея на договора за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2017 година между „Фератум Банк” ЕООД и „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД ,тъй като касае основанието на исковете.
В
разпоредбата на чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит е предвидена
възможност кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице ,без да
е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.Разпоредбата на
чл.99 от ЗЗД също не изисква съгласие на длъжника за прехвърляне на вземанията
,а предвижда ,че прехвърлянето на вземанията поражда действие за длъжника от
деня ,в който то му бъде съобщено от предишния кредитор.В ЗЗД не е предвиден
краен срок ,д който цесията може да бъде съобщена на длъжника ,нито е установен
строго личен характер на действието на предишния кредитор по съобщаването на
цесията.Следователно уведомяването на длъжника за цесията може да бъде
направено и от пълномощник на предишния кредитор ,без да е забранено от закона
този пълномощник да е новият кредитор.Наред с това е допустимо цесията да
породи правно действие за длъжника и ако той е уведомен за нея в хода на
исковото производство с предмет –цедираните вземания ,като в такъв случай съдът
следва да вземе предвид този факт при постановяване на решението на основание
чл.235,ал.3 от ГПК/в този смисъл е и константната съдебна практика.
В случая ищецът чрез надлежен свой представител е адресирал до ответницата уведомление за извършена цесия в качеството си на пълномощник на предишния кредитор ,приложил е уведомлението към предназначените за връчване на ответницата съдебни книжа и същото и е надлежно връчено .Уведомяването на ответницата за извършената цесия е факт ,който е настъпил след предявяване на исковете и преди приключване на устните състезания.По делото следва да се приеме,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея ,въпреки че това е станало по реда на чл.47 от ГПК.За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и нарочен ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процесс връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал.2 ,съобщението до него се смята за редовно връчено. Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приме, че ищецът е титуляр на задълженията по кредита,както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
За
основателността на предявените искове е необходимо при условията на пълно и
главно доказване ищецът да докаже следните материални предпоставки (юридически
факти):1.)валидно сключен договор за кредит № 238963 от 16.03.2015г., сключен
между „Фератум България“ ЕООД и М.Ц.И.; 2) договор за гаранция № 238964 от
16.03.2015г., сключен между „Фератум
Банк“ ЕООД и М.Ц.И.; 3) размер на претендираните суми и настъпване на
тяхната изискуемост;4)валидно сключен договор за цесия между „Фератум Банк“ ЕООД и „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД и 5) уведомяване на длъжника М.Ц.И., за
извършената цесия от цедента.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на
праводателя си по силата на сключения между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД договор за гаранция /поръчителство/ по силата, на който е
платил на кредитора на ответника "Фератум България" ЕООД процесните
суми.
Договорът,
въз основа на който ищеца, базира вземанията си, е договор за кредит № 238964
от 16.03.2015г.,сключен между „Фератум България“ ЕООД и М.Ц.И..Същият има
характера на договор за потребителски кредит,доколкото страните по него са физическо
лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска дейност,
потребител, юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност,
кредитор.Регламентацията на този вид договори се намира в чл. 9 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗПК урежда формата на посочения договор – писмена форма, на
хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се предоставят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
/дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в §
1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/.
Договорът за
потребителски кредит може да бъде сключен от разстояние, каквато е процесната
хипотеза. В тези случаи съгласно чл. 5, ал. 9 и ал. 10 от ЗПК, кредиторът
предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно приложение
№ 2 от ЗПК, като при използване на телефон като средство за комуникация или на
друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя
информацията, посочена в чл. 9, ал. 2 от ЗПФУР и чл. 5, ал. 10 от ЗПК.
Регламентацията
на този вид договори се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР предвиждащ, че договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече.Същевременно чл.18 от
ЗПФУР съдържа юридическите факти, чието настъпването доставчикът на финансови
услуги е длъжен да докаже, а именно – изпълнение на задължението за
предоставяне на информация на потребителя, спазване на сроковете по чл. 12, ал.
1 и ал. 2 от ЗПФУР и получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който,
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Нормата на ал. 2 от
чл. 18 от ЗПФУР регламентира по какъв начин следва доставчикът да проведе
доказване на изпълнението на посочените задължения, както и предоставянето на
преддоговорната информацията, предвидена в чл. 8 от ЗПФУР.За всички изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
изявления –Законът за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (загл. изм. – ДВ бр. 85 от 2017г.).
Електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 (в редакция от
ДВ, бр. 34 от 2001г.) от ЗЕДЕУУ (загл. изм. – ДВ бр. 85 от 2017г.).Разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 регламентира кога електронният документ се счита за подписан –
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Подписан документ е само този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис, като законодателят е допуснал хипотеза,
в която при съгласие на страните може да се придаде на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.Подписаният електронен документ притежава
доказателствената сила, предвидена в чл. 180 от ГПК.
С оглед
изложената правна регламентация съдът намира, че за сключването на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е необходимо потребителят да
изрази ясно и категорично съгласието си, т.е. да приеме направената оферта за
сключване на такъв вид договор. Без изрично заявено съгласие на потребителя не
може да се приеме, че е възникнало договорно правоотношение.
От
ангажираните по делото писмени доказателства не се установява между ответника и
дружеството „Фератум България” ЕООД да е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит при заявените параметри в исковата молба.Не се
представят никакви доказателства относно приемането на Общите условия, изпращането
на оферта до ответницата и приемането на офертата от същата нито в електронен
вид, нито на хартиен носител.По делото единствено е представена разпечатка на информация
за заявка за кредит ,която не носи подпис нито на кредитодател ,нито на
кредитополучателя.Тя не установява
същественото съдържание на договорната връзка – страни /потребител и кредитор/
и предмет /поето задължение от страна на кредитора да предостави финансов
ресурс, който ответника да възстанови разсрочено и условията, при които да
стори това/.Не става ясно разпечатка на електронен документ всъщност към кой от
двата договора е относима –дали към договора за предоставяне на потребителски
кредит или към договора за гаранция.Страните по двете правоотношения са
различни, различен е и предмета им..
В производството по делото не са ангажирани
доказателства кредитора по договорната връзка да е изпълнил задължението си за
предаване сумата по кредита на ответника. След изпълнението на това му
задължение за длъжника възниква задължението за връщане на сумата по кредита,
ведно с възнаграждението за ползване на предоставени финансов ресурс.
От изложеното следва, че ищецът не е провел
доказване относно възникването на правоотношение по договор за потребителски
кредит между ответника и „Фератум България” ЕООД и изпълнението на задълженията
по него /задължението за предаване сумата по кредита/.В тази връзка следва
отново да се има предвид, че договорът за потребителски кредит е формален.За
действителността му законът въвежда обикновена писмена форма.За спазването
ѝ ищецът не е ангажирал доказателства /на хартиен или технически
носител/.Негова е тежестта на доказване в процеса и след като той не е провел
успешно доказване досежно този факти, съдът следва да приеме, че той не се е
осъществил.
В хода на производството не се установи дружеството гаранта /”Фератум
Банк”/ да е изпълнило задължението си по договор за гаранция. С договора той се
е задължил да обезпечи,чрез поръчителство, изпълнението по договор за
поребителски кредит със страни ответника и „Фератум България” ЕООД.По делото не
е ангажиран договор за поръчителство, сключен между гаранта /”Фератум Банк”/ и
кредитора по договора за потребителски кредит /”Фератум България” ЕООД/. Поръчителство
е договор между кредитора и трето лице, с което последното се задължава да
обезпечава изпълнението на чуждо задължение. По отношение на договора за
поръчителство законът въвежда също форма за действителност /обикновена писмена
– чл. 138 ЗЗД/, а доказателства за възникването на такова правоотношение между
гаранта /”Фератум Банк”/ и кредитора по договора за потребителски кредит
/Фератум България” ЕООД/ не са ангажирани.Само при
изпълнението на това задължение от гаранта за длъжника би възникнало задължение
за заплащане на цената по договор за гаранция. Доказателства по делото не са
ангажирани, поради което съдът следва да приеме, че гаранта не и изпълнил
задължението по договор за гаранция /не е обезпечил чрез поръчителство
изпълнението по договор за потребителски кредит/, а за длъжника не е възникнало
задължение за плащане на цената по договора за гаранция.
По делото няма доказателства, че гаранта е
предложил изпълнение по договора за потребителски кредит, след което се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. При липса на доказателства в
тази насока, след като не е доказано, че гарантът е встъпил в правата на
кредитора по кредитното правоотношение, с договора за цесия, сключен с ищеца,
той не е могъл да му ги прехвърли. В допълнение към казаното, следва да се
отбележи, че предмет на договора за цесия са кредитни портфейли /вземания по
продукт „Кредит на вноски” и „Заем до заплата”, сключени между „Фератум
България” ЕООД и български клиенти, живеещи в България/, но не и вземания по
договори за гаранция. Наред с това, към договора за цесия не е ангажирано
приложението,в което са индивидуализирани вземанията, предмет на продажбеното
отношение, поради което съдът не може да установи дали процесните са част от
него.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.Недоказаният факт се приема за несъществуващ от съда, в което се изразява тежестта на доказването.Следователно главните претенции на ищеца по договор за кредит и по договор за гаранция се явяват неоснователни.С оглед акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава съдът намира, че също следва да се отхвърли като неоснователно,
При изхода на спора, без уважение следва да
са остави искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в настоящото
производството и в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горното ,съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
контрол на просрочените задължения” ООД,със седалище и адрес на управление
–гр.София, бул. Васил Левски” № 114,етаж Мецанин,представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев срещу М.Ц.И. *** искове за признаване за
установено по отношение на нея ,че дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 500 лева главница, договорна лихва в размер на 25,6 лева ,за периода от
датата на първата вноска 30.04.2015 год. до 30.04.2015 год.-датата на
последната вноска, 21,74 лева лихва за забава върху главницата, за периода от
01.05.2015 год. до 17.05.2018 година ,80 лева административна такса за събиране
на вземането ,210 лева такса за
гаранция, ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от
28.05.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното им
изплащане
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: