№ 1939
гр. Варна, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100502354 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
Въззивницата Л. Щ., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от назначения особен представител в лицето на адв. К. М..
Въззиваемата страна П. А. П., редовно и своевременно призован,
явява се лично и се представлява от адв. П. Х., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Л. Щ.
чрез особения й представител адвокат К. М. против решение № 2171 от
10.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110114103 по описа на Районен съд
– Варна, тридесет и пети състав, в частта, с която е обявено, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругата.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Излага се,
1
че изводът на съда досежно вината за разстройството на брачните отношения е
формиран само въз основа на показанията на един свидетел, от които обаче не
се установяват факти за неуважително или грубо отношение на въззивницата
към съпруга й. също така се набляга, че показанията на свидетеля
противоречат на изложението от ищеца твърдения в исковата молба. Прави се
извод, че вината не следва да се възлага само върху съпругата, а е споделена
между двамата. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и да се
приеме, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от Л. Щ. чрез особения й представител
адвокат К. М. против определение № 10291 от 12.09.2024 г., постановено по
първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата на Л. Щ.,
обективираща искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца
разноски по отношение на адвокатското възнаграждение за правна защита и
съдействие на ищеца от 1 200 лева до размер, който не надхвърля 600 лева, на
основание член 248 от ГПК.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба, с който същата се оспорва и се иска потвърждаването му.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна и частна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. Х.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната и частната жалба, поддържам отговорите.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
2
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба на лицето, което
представлявам, по подробно изложени съображения в нея. Съдът направи
извод, че моята доверителка е изключително виновна за разстройството на
брака въз основа на едно доказателство - разпит на свидетел. Той обаче по
никакъв начин не установи чрез разпита си и фактите, които изложи,
изключителната вина на моята доверителка. Нито едно от твърденията на
исковата молба не беше доказано от свидетеля, включително това, че по нейна
вина тя е заминала за Германия. Напротив, позовавайки се именно на този
свидетел, ние правим извод за това, че заминаването за Германия на моята
доверителка е по съгласие на нейния съпруг, дори той е финансирал това
заминаване. Няма как да се счете, че тя е виновна, че е заминала за Германия.
Ясно е каква е вероятната причина за нейното заминаване за Германия. Това,
че не е имало връзка между тях не се установи, нито ищецът да е извършвал
някакви активни действия по комуникация с нея. Съдът е казал, че кредитира
показанията на свидетеля, тъй като съответствали на другите доказателства,
но няма други доказателства, само искова молба и свидетелство за граждански
брак. Изводът на съда беше формален, разстройството на брака е по вина на
двамата. Не се установи моята доверителка да не е полагала грижи за ищеца,
включително това, че той е полагал грижи за нея не изключва нейните грижи
за него и домакинството. Свидетелят каза, че ищецът сам си перял дрехите, но
това знае по негови данни, той не е свидетел на това обстоятелство. Каза, че не
знае кой пере, след това каза „Ама той май сам си переше дрехите“.
Поддържам и частната жалба по съображения, подробно изложени в нея.
Моля да постановите решение по справедливост.
АДВ. Х.: Моля да оставите в сила решението и да отхвърлите жалбите
на особения представител като неоснователни по подробно изложени в
отговора на въззивната жалба съображения. Действително делото е
сравнително бедно на доказателства, но същите са напълно достатъчни,
3
включително и факта, че съпругата се представлява от особен представител,
т.е. същата действително и до днес я няма. Свидетелят изложи ясно и
безпротиворечиво факта, че моят доверител се е грижил добре за семейството
си, не е давал никакъв повод за разрушаване на брачната връзка. Моят
доверител действително е дал пари за пореден път на съпругата си, за да може
да осъществи пътуването, както го е правил многократно и преди това, когато
неговата съпруга е ходила на екскурзии в Турция, в родината си, но винаги
след това се е връщала, не и този път. Самият факт, че повече от една година
той я е чакал, докато не се обърна към мен за прекратяване на брака, е
достатъчен, за да разберем, че разстройството е изключително и само по вина
на съпругата, която е напуснала семейното жилище и съпруга си. Тя самата се
е дезинтересирала от него, независимо че той е правил опити за комуникация с
нея. Житейският опит показва, че една жена напусне ли семейството, трудно
човек може да я върне обратно. Считам, че по безспорен начин се доказа, че
вината за разстройството е именно на съпругата и липсват каквито и да е
доказателства доверителят ми също да има вина за разстройството на брака.
По отношение на частната жалба считам, че първоинстанционният съд с
решението си е съобразил включително и формиращата се трайна съдебна
практика след решението на Съда на Европейския съюз, като е определил
разноски за сторено адвокатско възнаграждение по справедливост съобразно
правната и фактическа сложност, както и спрямо обичайните размери на
адвокатските възнаграждения, като е ползвал само за ориентир наредбата.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4