Р Е Ш Е Н И Е

№_____

 

гр. Луковит, 16 април 2020  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М. Д.,  като разгледа докладваното от съдия Цариградска гр.д. № 42/2019 г. по описа на съда и  за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК

Ищците М.Г.В., Д.Д.Г. и Б.Г.В., представлявани от адв. Х.Б., оспорват да дължат изпълнение по Изпълнителен лист от 04.01.2012 г., издаден по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№465/2011 г. на Районен съд Луковит, с който наследодателят на ищците Г.Б.Г. е осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД сума в общ размер на 2721,20 лева, поради изтекла погасителна давност за вземането.

Ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД, действащ чрез юрисконуслт К.Т., правоприемник на кредитора по издадения изпълнителен лист, счита иска за неоснователен, като излага правните си съображения за това. Счита, че  по време на висящността на двете изпълнителни дела, образувани по издадения изпълнителен лист, давността е спряла да тече, съгласно указанията на Постановление на Пленума на Върховния съд №3/18.11.1980 г., както и че с образуването на всяко от тях давността е прекъсната.

Новото правно разрешение, дадено с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно изричното указание в т. 10 от същото, се прилага от датата на постановяването му и то само по висящи производства.

Ако се приеме разрешението на ТР към образуван изпълнителен процес преди това, означава да се стигне до положение на несъобразяване с действащите задължителни указания преди това на ППВС №3/1980 г., в какъвто смисъл цитира Р. 170-2382/2017-IV г.о. на ВКС.

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв. Б., който поддържа предявения иск. Излага становището си, че по образуваното на  първо изпълнително дело №784/2012 г. на ЧСИ Д.Ц. са извършвани само действия, които не представляват принудителни такива и съответно не прекъсват погасителната давност.

Последващите действия срещу длъжника и срещу неговите наследници, предприети по второто изпълнително дело, също не представляват принудителни действия, които прекъсват давността, като черпи аргументи от цитираното по-горе ТР№2/2015 .

Изтъква доводи за това, че ответникът не е легитимиран да черпи права от издадения изпълнителен лист, защото не е уведомил длъжника за цесията. В подкрепа на това се позовава на успешно проведеното оспорване на представения от ответника документ – известие за доставяне.

Ето защо моли предявеният иск да бъде изцяло уважен и да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява, представя писмено становище, с което препраща към доводите от отговора на исковата молба. Добавя съображения за това, че предмет на делото е съществуването на вземането по издадения изпълнителен лист, а не кой е носител на правото, поради което счита, че въпросът с пораждане на действие на цесията е без правно значение за решаване на спора. В този смисъл цитира О. 482-1750/16 и О. 732-2271/15, двете на II т.о., ТК, ВКС, като и Р. 209-2530/17, I т.о. и Р. 404-666/15, на ВКС.

Пледира за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, за които представя списък.

 

Съдът, след като обсъди събраните писмени доказателства, експертно заключения, приложените изпълнителни дела и становищата на страните, намира за установена следата ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

По движението на изпълнителните дела

На 04.01.2012 г по ч.гр.д.№465/2011 г. на Районен съд Луковит е издаден процесният Изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №312/11.11.2011 г., с който е постановено длъжникът Г.Б.Г. да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД следните суми: 899,42 лева – главница, 305,04 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора, 129,79 лева – мораторна лихва от 15.06.2010 до 09.11.2011 г., заедно с разноските – 29,69 лева държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На 21.06.2012 г.  по молба на кредитора БНП П. П.Ф. ЕАД е образувано изп.д.№784/12 по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие ОС Стара Загора.

След образуване на изп.дело на 26.06.2012 г. е изпратено Уведомление до Г.Б.Г., че дълга му възлиза на 2 051,79 лева и ЧСИ го кани да плати незабавно, в противен случай ще пристъпи към незабавно изпълнение. Уведомлението е връчено на длъжника на 05.07.2012 г.

Изпратено е Съобщение от 26.06.2012 г. до ТД НАП – Ловеч за образуваното производство, и е изискана Справка за имуществото на длъжника и банкови сметки.

На 24.07.2012 г. е направена Справка в Служба вписвания – Луковит по партидата на длъжника.

На 14.08.2013 г. ЧСИ Цветкова е изпратила Запорни съобщения до 16 банки, според справка, приложена на 34-35 от изп.д. на ЧСИ Р. Д., с които на основание чл. 507 ГПК е наложен запон на сметките, открити в банките.

На 28.07.2015 г. е постъпила молба от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството си на частен правоприемник на кредитора, с искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. С постановление от 29.07.2015 г. молбата е уважена и ответникът е конституиран като взискател.

На 15.09.2015 г. ЧСИ Ц. е получила нови справки от НАП – за това, че длъжникът има банкова сметка ***, клон Ловеч, притежава лек автомобил „Вартбург“, собственик е на ½ идеална част от имоти в гр. Луковит.

На 14.06.2017 г. ЧСИ Ц. получила молба от взискателя да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист.

На същата дата 14.06.2017 г. ЧСИ е постановил, че поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, прекратява изп. Дело №784/12 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е съобщил на молителя.

На 01.08.2017 г. ЧСИ Р. Д. с район на действие ОС Ловеч е образувал изпълнително дело №945/17 г., по молба от ответника въз основа на същия изпълнителен лист.

ЧСИ Д. изпратил уведомление до НАП, изискал справки от НАП, НОИ, ГРАО и БНБ.

 На 03.08.2017 г. ЧСИ Р. Д. изпратил Покана за доброволно изпълнение до длъжника Г.Б.Г..

На 12.10.2017 г. длъжникът депозирал молба до ЧСИ Д. за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист, е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

На 31.10.2017 г. длъжникът Г.Б.Г. е починал и оставил за свои наследници ищците – Д.Г. (съпруга), М.В. и Б.Б. (дъщери).

На 12.12.2018 г. ЧСИ Д. изпратил покани до наследниците – ищците, получени от тях на 21.12.2018 г., да изпълнят дълга на наследодателя, като получили поканите на 21.12.2018 г.

След справки за наличието на банкови сметки и имущество, ЧСИ Д. на 16.01.2019 г. е наложил запор върху вземанията на Д.Г. от ЦКБанка и на 22.01.2019 г. върху МПС на М.В..

На 18.10.2019 г. по настоящото дело е издадена Обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявения иск при гаранция в размер на 300.00 лева – спиране на изпълнението по изпълнително дело №945/2017 г.

 

Относно прехвърляне на вземането

Изпълнителният лист е за вземане на БНП П.П.Ф. ЕАД, произтичащо от Договор за кредит за покука на стоки и услуги CREX-02279826/11.12.2009 г.

Вземането е прехвърлено от кредитора в полза на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. под №9235 от приложението към договора, за което е направено изрично потвърждение.

БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията.

Уведомление до длъжника Г.Г. е изпратено чрез куриера „МиБМ Експрес“ ООД, което не е получено от него.

            Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на писмените доказателства, представени от страните и съдържащи се в приложените копия на изпълнителни дела по описа ЧСИ Ц. и ЧСИ Д..

            Известието за доставяне, оспорено по реда на чл. 193 ГПК съдът прие, че представлява неистински документ в частта, съдържаща изявление, на което е придаден вид, че изхожда от Г.Г.. Този извод се базира на заключението на инж. С. П., неоспорено от страните и прието от съда, който е изследвал документа и въз основа на съпоставка с осигурения сравнителен материал от почерка и подписа на починалия, дава заключение, в оспорения документ имената не са изписани от него, нито подписа е положен от Г..

Въз основа на така установената обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

Предявеният отрицателен установителен иск в условията на субективно съединяване се основава на твърдението на всеки от ищците, че след издаване на изпълнителния лист срещу Георги Георгиев е настъпил нов юридически факт, който погасява вземането по листа, а именно изтичането на 5-годишна погасителна давност.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл. 117 от прекъсването на давността за съдебно установени вземания срокът на новата давност е всякога 5 години.

Чл. 116, б. „в“  ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

С т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 по т.д.№2/2013 г. ОСГТК на ВКС е  постановено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С решението е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Същественият правен спор по делото е относно това, дали прилагането на чл. 116, б. „в“ ЗЗД следва да бъде съгласно разрешението на ППВС №3/1980 или новото такова на Тълкувателно решение№2/2015 г.

По този въпрос практиката на ВКС също е спорна, което е дало основание на председателя на ВКС с Разпореждане от 20.02.2020 г. да образува тълкувателно дело №3/20 г. по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“

За да разреши конкретния правен спор, настоящият състав съобрази, че ТР №2/2015 е обявено на 26.06.2015 г., към този момент изпълнително дело №784/2012 г. на ЧСИ Цветанова все още е било висящо.

Това обстоятелство е съществено и предопределя извода, че разрешението, дадено с ТР №2/15 г. намира приложение, независимо от противоречивите решения в практиката на ВКС, тъй като те касаят приложимостта на ТР към вече приключили към момента на постановяването му изпълнителни дела.

В един от посочените от ответника съдебни актове – Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, както изрично се цитира и в отговора на исковата молба, е прието, че: „С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“

Именно такъв е настоящият казус.

Това означава, че преценката дали е изтекъл срок от 5 години, през които не са извършвани принудителни действия, следва да се направи като се изходи от правната оценка на извършваните действия в изпълнителните производства и кои от тях има качеството на принудителни действия.

В мотивите на т. 10 от ТР №2/15 изрично е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От горното следва, че първите и единствени принудителни действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника са предприети от ЧСИ Цветанова на 14.08.2013 г.

След тази дата не са извършвани никакви принудителни действия, а само справки и впоследствие е постановено прекратяване на изп.дело.

С образуването на второто изпълнително дело при ЧСИ Димитров, както и с последващото проучване на имуществото на длъжника и покана за доброволно изпълнение, давността не е прекъсната.

Принудително действие не е извършвано по изп.д.№945/17 до 14.08.2018 г., на която дата е изтекъл 5-годишният срок, с което и вземането, удостоверено в изпълнителния лист, е погасено по давност.

Погасителният ефект на изтеклата давност е настъпил по силата на закона с изтичането на последния ден от срока.

Първото принудително действие от ЧСИ Димитров е извършено на 16.01.2019 г., което е след погасяване на вземането.

Всичко гореизложено мотивира решаващия извод на съда, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен,

 

ниците представиха доказателства, навеждащи на извод, че по силата на Договор за продажба от 1976 г., който няма вещно – прехвърлителен ефект, им е било предадено владението върху 527 кв.м. от имот извън регулацията на селото към онзи момент. В писмените доказателства от тогава – разписни листи, описание на съседи в нотариалния акт от 1972 г. и разрешението за строеж, се съдържат достатъчно данни, че продавачът Т.М. е бил собственик на имота извън регулация, чиято реална площ след компютърните изчисления на експерта е значително по-голяма. Именно въз основа на това основание за предаване на владението, ответниците са заградили почти целия УПИ XIV – 289, 288 още преди изработване на новия регулационен план от 1989 г. В подкрепа на това е обстоятелството, че при изработване на регулационния план, с който е предвиден самостоятелен парцел XIV като кадастрална основа за същия са посочени имот 289 и имот 288, които са записани на ответниците. В същия смисъл са изложените правни аргументи в Решение на ВКС, с което е оставена без уважение молбата за преглед по реда на надзора на решенията, постановени по гр.д.№1066/1994 г., които се споделят изцяло от настоящия състав на съда.

Всичко гореизложено навежда на крайния извод, че претенциите на ищците са изцяло основателни и следва да бъде установено, че те не дължат изпълнение по изпълнителния лист от 04.01.2012 г., издаден от РС Луковит по ч.гр.д.№465/2011 г.

 

По разноските

Разноските на ищците – 600.00 лева адвокатско възнаграждение и 109.00 лева държавна такса, следва да бъдат поставени в тежест на ответника.

При тези съображения Съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че М.Г.В. с ЕГН ********** ***, Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Б.Г.В. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖАТ на „К. И. И. БГ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес гр. С., бул. „П. В.“ **, бизнес-сграда 6, ет. 2, изпълнение на сумата 2 721,20 лева (две хиляди седемстотин двадесет и един лева и 20 ст.) по изпълнително дело №945/2017 г. по описа на ЧСИ Р.Д., образувано по Изпълнителен лист от 04.01.2012 г., издаден по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№465/2011 г. на Районен съд Луковит

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника  „К.И.И. БГ“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на ищците М.Г.В., Д.Д.Г. и Б.Г.В. сумата 709.00 лева (седемстотин и девет лева), представляващи разноски в производството

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………………….