РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Благоевград, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201081 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на арх.Л. Д. О., в качеството му на главен архитект
на Община-Б , против НП№Бл-10-9/18.05.2023г., издадено от Началника на
РДНСК-Б , с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.177, ал.3, изр.2 и чл.232, ал.1, т.10 от ЗУТ.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено такова от съда, то е
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваният акт.
Санкционният орган и заинтересованата страна чрез процесуален
представител по делото оспорват жалбата и изразяват позиция за
законосъобразност на обжалваното НП, което считат, че следва да се
потвърди. /За конституирането на заинтересованата страна РДНСК-Б , съдът
1
отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на
организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези
учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само
тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В
контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и
възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи
именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би
се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско
възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК,
учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва
да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока
се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на
обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването
въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране
на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована
такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу
субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане
или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и
безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса
субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му
съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на
ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС
по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по
адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на
БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали
обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на
този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема,
че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована
страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и
прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив
2
за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г.,
постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС,
във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от
АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните
норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено,
че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички
заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че
законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е
регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал
акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна
/издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна,
след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или
друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната
наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения
разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и
организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в
рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата
страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. /
РП-Благоевград, надлежно призовани не ангажират процесуален
представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становището на страните, събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по ЗАНН от лице с право да обжалва НП и то
е сторило това в срок, поради което тази жалба е процесуално допустима.
/НП е връчено на жалбоподателя на 22.06.2023г. лично и срещу подпис , а
жалбата срещу него е депозирана на 05.07.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
С ангажираните гласни и писмени доказателства в процеса се установи по
един категоричен начин, че
На 18.01.2023г. е извършена проверка в изпълнение на заповед № РД-13-
009/11.01.2023г. на Началника на ДНСК-Б , относно дейността на общинска
администрация Б за 2022г. по отношение спазване разпоредбите на Закона за
3
устройство на територията. Проверката е направена в периода 16.01.2023г. до
27.01.2023г., от сформирана работна група въз основа на Заповед № ДК-14-
1/12.01.2023г. на началника на РДНСК-Б , в това число и св.Мая С., в
качеството й на главен инспектор в този орган. При тази проверка е
установено, че главния архитект на Община-Б /жалбоподателя О./, е издал
удостоверение за въвеждане в експлоатация №75/01.08.2022г. за строеж V-та
категория „Жилищна сграда“, находящ се в имот с идентификатор
04279.130.80, местност „П “ по кадастралната карта на Б /за ново свободно
жилищно застрояване/, по заявления с вх. № АСК-0132-50/29.06.2022г. и вх.
№ АСК-0132-50-001/06.07.2022г. в общината, извън срока, определен в
разпоредбата на чл. 177, ал. 3. изр. второ от ЗУТ. Тези заявления били
вписани като основание за издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация №75/01,08.2022г., като последното е издадено от
жалбоподателя именно в качеството му на Главен архитект на Община-Б .
Тези заявления били подадени от Д Д С , като възложител на строежа.
Издаването на въпросното удостоверение извън срока по ЗУТ, е
квалифицирано от св.С. като административно нарушение на жалбоподателя
О. и до него била изпратена покана за съставяне на АУАН. Поканата била с
изх. № БЛ-46-00-266/07.03.2023г. и връчена лично на Л. Д. О. на 08.03.2023г.
с нарочна разписка. Съгласно тази покана, жалбоподателя е трябвало да се
яви на 20.03.2023г. в РДНСК-Б за да му се състави този акт за нарушение. За
проверката бил съставен и нарочен Констативен протокол, в който се
съдържат именно така направените констатации от извършената проверка по
случая. На 21.03.2023г., св.С., в присъствието на св.С. и Г., съставила АУАН
№ Бл-10/21.03.2023г. на жаблоподателя, с който приела, че О. е извършил
нарушение по чл. 177, ал.3, изр.2 от ЗУТ. Като място на извършване на
нарушението е посочено в акта гр. Б /общинска администрация Б /, а като
дата на нарушението- 14.07.2022г., която е датата на първия работен ден,
след регламентирания срок в чл. 177, ал. 3, изр. второ от ЗУТ, за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация по заявления с вх. № АСК-0132-
50/29.06.2022г. и вх. № АСК-0132-50-001/06.07.2022г. в общината. Акта бил
връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.
Срещу този акт е постъпило в срок възражение с вх. № БЛ-46-01 -
258/28.03.2023г. от страна на жалбоподателя, в което той е посочил, че не е
извършил вмененото му нарушение. Въз основа на АУАН и след като не
4
приел възражението за основателно, на 18.05.2023г., Началникът на РНДСК-
Б , е издал обжалваното НП№9, с което за нарушението по чл. 177, ал.3,
изр.2 от ЗУТ и чл.232, ал.1, т.10 от ЗУТ, на основание чл. 239, ал.1, т.10 от
този Закон, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“
в размер на 1000.00лв. НП е връчено лично и срещу подпис на
жалбоподателя на 22.06.2023г.
Изложените в АУАН фактически твърдения и процедура по издаване на
този акт, се потвърждават и при разпита на свидетелите С., С. и Г.. Тримата
при разпита си по делото сочат, че АУАН на жалбоподателя е издаден заради
това, че не се произнесъл в 7-дневен срок съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ, в
качеството му на главен архитект на Община-Б , по заявление за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. Тъй като при подаване
на това заявление, то нямало в пълнота всички необходими документи,
жалбоподателят изискал непредставените документи, но не се произнесъл
след тяхното предоставяне в този срок. Акта бил съставен в общината и
връчен лично на жалбоподателя.
При запознаване с цялата преписка по издаване на процесното
удостоверение№75/01.08.2023г. е видно, че заявление с Вх.№0132-50-
00/06.07.2022г., което е подадено от Д С е адресирано до Кмета на Община-
Б, а не до Главния архитект на общината. След завеждането му, върху него е
поставена резолюция от 06.07.2022г. за докладването му на К.Ч. за ново
завеждане към АСК. На 04.07.2022г. до заявителя С е изпратено Писмо от
жалбоподателя, съгласувано със С Л и К. Ч. /последният като изготвил
писмото/, с което заявителя С е уведомен от необходимостта от представяне
на липсващите два документа към заявлението му. Писмото е изпратено до
заявителя С с известие за доставяне. На 06.07.2022г., Д С е депозирал
второто си Заявление до общината с Вх.№0132-50-00, като отново не го е
адресирал до главния архитект . На 11.08.2022г. със Заповед на Кмета на
Община–Благоевград е прекратено трудовото правоотношение със св.Ч.,
заемащ до този момент длъжността „старши специалист“ в отдел „АСК“.
Видно от длъжностната характеристика за този служител и заеманата от
него позиция в общината, неговото основно трудово задължение се е
изразявало до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, в
това, да участва в упражняването на архитектурно-строителен контрол и да
подготвя преписки за издаване на удостоверения за ползване, разрешения за
5
строеж, актове за узаконяване на заварени строежи, удостоверения за
търпимост и заверка на екзекутивни чертежи.
В своите показания, св.Ч. потвърждава, че именно той е бил ангажиран
като служител на „АСК“ в Община-Б с подготовката на преписката по
издаване на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж . Тази подготовка се изразявала в преглеждане на преписката и
нейното окомплектоване с всички необходими документи за издаване на
исканото удостоверение. При констатирани нередовности и непредставени
документи, се изисква представянето им и това забавя изготвянето на
удостоверението в срока по ЗУТ, както станало и с процесното
удостоверение. Св.Ч. обаче сочи, че срока за подготовка на отговора по
преписката по ЗУТ е обвързващ него, а не Главният архитект за издаването на
исканото удостоверение. Практиката била такава, че при редовни и пълни
преписки именно той изготвял по своите преписки проект на удостоверението
за въвеждане в експлоатация, което само се проверява и подписва от Главния
архитект, като последното се случва веднага и без забава. Именно така
подписал жалбоподателят и процесното удостоверение, след издаването му
от св.Ч. в проект и респ. след като заявлението за издаването му, било
попълнено с всички необходими за това документи. Св.Ч. установява също
така, че преписките по издаване на поискани от главния архитект
удостоверения, не се съхраняват при него , а при служителите в „АСК“ и той
разбира за тяхното образуване и респ. за отстранени недостатъци по тях едва
след докладването им от служителите, в случая след докладите на св.Ч. . В
конкретният казус , св.Ч. заявява, че и след като били внесени документи
допълнително от заявител С , отново нещо в тях не било отбелязано и за това
св.Ч. изчакал и това поясняване с нарочен Проект и именно след това
докладвал преписката като попълнена с документи на главния архитект О ,
ведно с проект на удостоверението за въвеждане в експлоатация на
процесният строеж. С нарочно Писмо от 29.01.2024г., Зам. Кмета на
Община-Б е уведомил съда, че освен св.Ч., не е бил ангажиран друг
служител с работата по преписката на Д С . Наред с това преди да се
подпише от Главния архитект се извършва и съгласувателна процедура с
други органи и служители, което отнема около 2-3 дни след подготовка на
удостоверението като проект за подпис, като в казуса, такова съгласуване е
извършено първо със св.Ч., след това с Главния юрисконсулт на общината ,
6
с Директора на дирекция „АУП“ и с Началник отдел „ИПКС“, заради което и
изготвеният проект на удостоверение от св.Ч. е разписан от жалбоподателя
като Главен архитект едва на 01.08.2022г.
Същевременно от представените писмени доказателства / Доклад на
експертна група л. 33-л.105, писмо до Димитър Сумрачки на л.118/ в
процесната преписка по издаване на поисканото от Д С заявление за
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация/, се установява, че
преписката по издаване на поисканото от С удостоверение е разпределена на
длъжностно лице от отдел „ИПКС“-св.К. Ч.. От показанията на този свидетел
се установи, че именно той е имал задължението да провери дали заявлението
е окомплектовано с необходимите документи и едва след такава проверка от
негова страна, преписката е следвало да се докладва на главният архитект
О.. В казуса, Д С е подал заявление с вх. № АСК-0132- 50/29.06.2022г. в
общината за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж V-та категория -„Жилищна сграда“, находящ се в имот с
идентификатор 04279.130.80, местност „П “ по кадастралната карта на Б . При
подаването на това заявление обаче св.Ч. след като прегледал документите
към него установил, че не е представен документ за закупен генератор и
документ за характеристика на този генератор, с който е било предвидено да
се извършва електрозахранване в жилищната сграда. След като преписката с
така констатираната липса на въпросните документи е докладвана на
жалбоподателя от св.Ч., на основание чл. 5 в, ал. 1 от ЗУТ, той се е
произнесъл и с нарочно писмо изх. № АСК-0132- 50/04.07.2022г., е
определил срок за отстраняване на тази непълнота в документацията,
като писмото е подписано както от жалбоподателя, така и от св.Ч.. В
изпълнение на тези указания, с ново заявление вх. № АСК-0132-50-
001/06.07.2022г., Д С е внесъл изисканите и липсващи допълнителни
документи по преписката. Това заявление и допълнителните документи
отново първо са докладвани на св.Ч., след което преписката с проекта за
удостоверение са съгласувани с други отдели и едва след това са
предоставени на жалбоподателя за подпис на 01.08.2023г. , когато
процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация е било и подписано
от страна на главния архитект на общината.
Със заповед №РД-13-047/04.02.2022г. на Началника на Дирекция НСК, на
началниците на РДНСК се делегират правомощия за строителен контрол по
7
ЗУТ, в това число и издаване на НП при констатирани нарушения.
При така установените фактически положения в казуса, изведени от
посочените писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са логични, последователни и кореспондиращи по между си, съдът
констатира от правна страна следното:
НП е издадено от компетентен за това орган и в срока по чл.34 от ЗАНН,
тъй като се твърди, че е извършено на 14.07.2022г., а е установено на
18.01.2023г., като АУАН е издаден именно в 3-месечен срок от установяване
на твърденият извършител и не е изтекъл 1-но годишен срок от
извършването на нарушението. АУАН и НП са надлежно връчени на дееца
/лично и срещу подпис/. В тях се съдържат и всички изискуеми се реквизити
по чл.42 /за АУАН/ и по чл. 57/за ЗАНН/. Ето защо възраженията на защитата
в обратна насока се явяват неоснователни.
Същевременно с това обаче съдът приема, че при издаването на
обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което
е довело до ограничаване и накърняване на правото на защита, макар и
такова да не е визирано в жалбата. В тази връзка съдът констатира, че
както в АУАН, така и в НП е допусната неяснота относно правната
квалификация на вменяваното нарушение на жалбоподателя, тъй като
едновременно се твърди, че нарушението му се изразява в неспазване на
разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗУТ и на чл. 232, ал.1, т.10 от ЗУТ.
С нормата на чл. 177, ал.3 от ЗУТ, законодателят е регламентирал, че
строежите от четвърта и пета категория, се въвеждат в експлоатация въз
основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал
разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал.
2, като удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на
заявлението по ал.1 след проверка на окомплектоваността на документите и
регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на
органа може да се извърши и проверка на място. От своя страна , нормата на
чл. 232, ал.1, т.10 от ЗУТ е санкционна и с нея е предвидено, че се наказва с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице, което не се е произнесло в срока по чл. 177, ал.
3 по искане за въвеждане в експлоатация. След като санкционната норма не
съдържа правило за поведение и задължение, което да е нарушено от
8
жалбоподателя, то тя не може да е правната квалификация на твърдяното в
казуса негово противоправно деяние и с посочването й и като нарушено
правило за поведение и негово задължение, при издаването на НП, е
допусната съществена неяснота относно основен реквизит на
постановлението по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Последното обуславя
процесуалната назаконосъобразност на НП и мотивира неговата отмяна
на това основание.
Наред с това, съдът констатира, че със събраните по делото гласни и
писмени доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин,
че жалбоподателят е нарушил правилото и задължението си по чл. 177,
ал.3 от ЗУТ.
С разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗУТ, законодателят е вменил като
задължение на орган, който издава удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежи от четвърта и пета категория/ какъвто е бил
строежа на заявителя С /, че това въвеждане става при условия и по ред,
определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република Б и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а самото
удостоверение се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението за
изготвянето му и след задължителна проверка за комплектуваността на
документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация,
като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.
Съгласно чл. 19б, ал.1 от въпросната Наредба, органът, издал разрешението за
строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането извършва проверка на
комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и издава
удостоверение за въвеждане в експлоатация по образец приложение № 2 или
отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран
писмен отказ. Следователно, предвиденият 7-дневен срок за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 5-та категория /в
казуса няма спор, че компетентен орган да издаде накова удостоверение е
бил именно жалбоподателя в качеството му на Главен архитект на Община-
Благоевград/, е задължителен за издателя на исканото удостоверение само
и при условие, че искането е комплектувано с всички необходими и
задължителни документи по чл. 19а, ал.3 и 4 от Наредбата. Нещо повече,
преди издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация,
9
компетентният орган по издаването му е длъжен да провери дали искането
е окомплектовано с всички изискуеми се документи и по аргумент на
противното, ако това не е така, не е налице задължение за издаване на
исканото удостоверение, включително и в 7-дневен срок . В казуса се
установи по категоричен начин, както с цитираният в НП Доклад от проверка
на нарочна комисия по казуса, от показанията на св.Ч. и от документацията
по процесната преписка по заявление на Д С , в това число Писмо от
жалбоподателя до заявителя, че искането на Сумрачки за издаване на
процесното удостоверение за експлоатация, не е било окомплектовано с
всички необходими документи и за това му е предоставена възможност да я
допълни с липсващите документи. Това уведомяване на Д С с писмо на
жалбоподателя, е станало именно в 7-дневния срок по чл. 177, ал.3 от
ЗУТ, поради което същият не е извършил от обективна страна вмененото
му нарушение на визираната законова норма. /Видно от приложените и
цитирани към делото писмени доказателства, заявлението на Д С за
издаване на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация е
регистрирано в Община-Благоевград на 29.06.2022г., а Писмото до него от
страна на жалбоподателя, в качеството му на Главен архитект на общината, за
недостатъчна окомплектованост на заявлението му и липсващи документи е
издадено на 04.07.2022г./ В такава хипотеза на непълнота в необходимите
документи към заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация, законодателят не е предвидил формално задължение на
компетентният орган по издаване на такова удостоверение,
произнасянето по първоначалното заявление отново да се извършва в
7-дневен срок и като е приел обратното и санкционирал за
непроизнасяне в такъв срок жалбоподателя с атакуваното НП,
санкционният орган е издал и постановление, което противоречи на
материалния закон.
Не на последно място, по делото не се събраха и доказателства, че
непроизнасянето на жалбоподателя по заявлението на Д С , в 7-дневен
срок, считано от отстраняване на първоначалните липси на
задължителни документи към искането му, е извършено и виновно от
О.. В тази връзка, съдът точете показанията на св.Ч. и въведената практика в
Община- Б, че при нередовни заявления не е налице задължение на Главния
архитект да се произнася по тях отново в 7-дневен срок , считано от датата
10
на отстраняване на нередовностите по документацията на заявленията, както
и, че преписките по заявление като процесното се възлагат за работа ,
проверка по окомплектоване и съгласуване на служителите в „АСК“, какъвто
е св.Ч. за процесният случай и именно те съхраняват и самите преписки до
момента на докладването им на жалбоподателя с проект на исканото
удостоверение, когато всички съгласувателни органи приемат, че са налице
законовите предпоставки и документи за издаването му. В случая не се
доказа, че процесната преписка след отстраняването на нередовностите
по нея е била на разположените и на вниманието на жалбоподателя и той
е бездействал виновно по издаване на исканото удостоверение от Д С ,
включително и в срок от 7 дни. Вместо това св.Ч. заяви, че сам е забавил
докладването на тази преписка на жалбоподателя след второто заявление на
С с допълнените документи, заради обем от работа, който имал към този
момент и необходимостта от съгласувателни процедури с други органи в
общината преди подписването на исканото удостоверение от Главния
архитект. Св.Ч. обаче е категоричен, че в деня на докладване на преписката
с проект на удостоверението и вече налични всички задължителни
документи и направено съгласуване с други отдели, в това число и с
главният юрисконсулт на общината, жалбоподателят е прегледал
преписката и е подписал веднага удостоверението за въвеждане в
експлоатация на имота на С , т.е. още същият ден, без никаква забава.
Последното също опровергава извода на санкционният орган за
извършено нарушение то страна на жалбоподателя по чл. 177, ал.3 от
ЗУТ и то субективна страна,т.е. виновно и съзнателно.
Изложеното мотивира цялостна отмяна на обжалваното НП поради
неговата незаконосъобразност .
При съобразяване на крайният резултат на постановеното решение по
делото /отмяна на НП и уважаване на процесната жалба/ и обстоятелството,
че в настоящото производство, жалбоподателя е представляван и защитаван
от адв.Г., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в сила към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие по делото, между
адв.Г. и жалбоподателя, съдът счита, че искането на последния за
присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса, се явява доказано по основание.
11
В казуса е представен договор за процесуално представителство и защита,
сключени между адв.Г. и жалбоподателя на 13.09.2023г., съгласно който, на
този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 400.00. Адв. Г. е
участвала и лично в съдебните заседания по делото в 4 съдебни заседания .
От друга страна, съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при сключване на посоченият договор за правна
защита и съдействие, за хипотеза като процесната, при отмерена санкция с
обжалваното НП и респ. при интерес и респ. при интерес до 1000.00лв.
/1000.00лв в настоящият случай/, минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 400.00лв. Съгласно нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, при
защита по дело с повече от две съдебни заседания /в казуса са четири/, за
всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително по 250.00лв. на
адвоката.
Изложеното ведно с констатацията на съда за невисока степен на
фактическа и правна сложност на процеса, го мотивира да приеме, че
направеното възражение на ответната страна за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение в казуса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
се явява неоснователно и то не следва да се уважи и на жалбоподателя следва
да се присъди заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение за
адв.Г. в пълният претендиран размер , а именно сумата от 400.00лв., което
не е и над минимума по визираната Наредба. Заплащането на тази сума
следва да се възложи на заинтересованата страна, доколкото санкционният
орган ФЛ не е самостоятелен разпоредител със средства и не разполага със
служебен бюджет, с който да посреща подобни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 , т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№9/18.05.2023г., издадено от Началника на РДНСК-Б , с което на Л. Д. О. с
ЕГН ********** и с адрес:Б ул.“М “№ , е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 177,
ал.3 и чл.232, ал.1, т.10 от ЗУТ.
12
ОСЪЖДА РДНСК-Б да заплати на Л. Д. О. с ЕГН ********** и с адрес:Б
ул.“М “№ , сумата от 400.00лв./четиристотин лева/, представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Г. по нахд №1081/2023г. по
описа на Районен съд –Б .
Прекратява производството по нахд №1081/2023г. по описа на Районен
съд –Б по отношение на заинтересованата страна РДНСК-Б .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
7-дневен срок в прекратителната му част и в 14- дневен срок в останалата му
част, считано от съобщението за изготвянето му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13