Р Е Ш Е Н И Е
№ 260474/27.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на десети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3935 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и се развива
Образувано е след отмяна от
Административен съд – Варна на решение № 1027/14.07.2020 г., постановено по
НАХД № 567/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна съобразно указанията, дадени
в решението, а именно за събиране на допълнителни доказателства.
Предмет на
разглеждане от настоящия съдебен състав е жалба на И.К.И. срещу Наказателно
постановление № 19-0819-006791 от 09.12.2019 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната
страна на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Б.Б. *** намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено
е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката
И.К.И. чрез процесуалния си представител адв. Б.Б. поддържа доводите за допуснато нарушение на материалния
закон. Излага аргументи за приложимост на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на
случая.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание, не изразява становище по подадената въззивна
жалба. Преди
даване ход на делото пред въззивната инстанция на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили
писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от
ст. юрисконсулт К.Л. - А.(процесуален представител на въззиваемата
страна). Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 12.11.2019 г. вечерта жалбоподателката
И.К.И. била в дома на майка си в гр. Аксаково заедно с брат си св. Н.К.И.и
неговият приятел св. А.М.М..
Жалбоподателката
решила да се прибере в с. Приселци, обл. Варна, където
живеела, като излязла и се качила в собствения й лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № В 3939 ВК. При потеглянето й
автомобилът бил наблюдаван от брат й св. Н.Ш.и св. А.М., които не забелязали
неизправности по автомобила.
Пътувайки по бул. Република в гр. Варна, в посока ул.
„Девня“, до магазин „Практикер“, жалбоподателката
била спряна за проверка от Е.Ж.Г. (мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“).
При проверката св. Г.
констатирал, че преден десен фар на автомобила не свети, поради което приел, че
е налице нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и съставил срещу жалбоподателката АУАН. Едва след като съставения от
техническо устройство АУАН бил предявен на жалбоподателката,
същата заявила, че има възражения, но в бланката за АУАН вече било генерирано
изявление от страна на адресата, че няма възражения. Посоченото обстоятелство
било обяснено на жалбоподателката, като й било
разяснено и правото да подаде допълнителни писмени възражения срещу съставения
АУАН.
На място пристигнали св. Н.К.И.и
св. А.М.М., които сменили крушката, с което
отстранили констатираната от св. Г. повреда.
Извън тридневния срок по чл.
44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение от жалбоподателката
срещу съставения АУАН.
На 09.12.2019 г. С.М.С.-
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издала обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. Е.Ж.Г., св. Н.К.И.и св. А.М.М., и писмени
доказателства и доказателствено средство –
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи;
справка за история на регистрацията на л.а. с рег. № В 3939 ВК; справка за
собственост на л.а. с рег. № В 3939 ВК; справка за нарушител/водач и АУАН.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Е.Ж.Г. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
От
показанията на св. Е.Ж.Г., който е свидетел – очевидец, се установява, че на процесната дата и място жалбоподателката
е управлявала неизправно МПС – с неработещи габаритна и къса светлина на преден
десен фар.
Съдът
оценява показанията на св. Н.Ш.и св. А.М. като достоверни, доколкото същите са
еднопосочни, последователни и логични. От същите се установява, че
неизправността на автомобила е била отстранена веднага след извършената полицейска
проверка.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на разпитаните по делото свидетели подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от
съда фактически изводи.
От
представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката не е наказвана за други нарушения по ЗДвП.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката
Колева е извършила действия, с които формално е нарушила разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, която задължава водачите на МПС да управляват технически
изправни пътни превозни средства, тъй като на 12.11.2019 г. в 22,01 часа по
бул. Република в гр. Варна, в посока ул. „Девня“, до магазин „Практикер“, е управлявала лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № В 3939 ВК при наличието на неизправност
– несветеща габаритна и къса светлина.
От субективна страна,
предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен
резултат), деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателката е съзнавала, че има
неизправност в светлините в предната дясна част на автомобила, тъй като го е
управлявала в 22,01 часа вечерта, зимно време – т.е. в тъмната част на
денонощието, когато подобна неизправност не би останала незабелязана от който и
да е водач.
Посочената повреда,
изразяваща се в липса на габаритна и къса светлини на преден десен фар,
представлява неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП, която е отстранима на
място, видно от показанията на св. И. и М., поради което за жалбоподателката
е възникнало и задължението по чл. 11, ал. 1 ППЗДвП
за спиране на моторното превозно средство до отстраняване на неизправността.
Неприложима се явява разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ППЗДвП,
която позволява придвижването на пътното превозно средство до гараж или сервиз
само в случаите, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно.
Въпреки това, съдът намира, че
следва да направи преценка за маловажност на случая, съгласно указанията,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима по арг. от
чл. 11 ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в
случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия
случай съдът намира, че деянието не се отличава с висока степен на обществена
опасност, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая повредата е отстранена веднага след констатирането й от контролните
органи; движението на управляваното от жалбоподателката
ППС е било забележимо за останалите участници в движението, доколкото
останалите светлини са работили; за периода от придобиване на правоспособност
до датата на нарушението (2015 г. – 2019 г.) жалбоподателката
не е наказвана за извършени нарушения по ЗДвП; в резултат на нарушението не са
настъпили вредни последици.
При тези
обстоятелства съдът намира, че деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган не го е
приложил, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл е и
тълкуването, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-006791 от 09.12.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“, с което на И.К.И. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: